№ 11431
гр. София , 17.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110141190 по описа за 2021 година
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ от г.
град СОФИЯ
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В закрито съдебно заседаниe в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
-ва
Като разгледа гражданско дело № 41190 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
1
Делото е образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 26815/14.07.2021г. на
СРС, подадена от В. ХР. М. срещу ЮЛ. Г. ДЖ., с искане да бъде установено между
страните, че ищецът не дължи на ответницата сумите по изпълнителен лист от
01.04.2009г., издаден по гр.д. № 17671/2008г. на СРС, за събирането на които било
образувано изп.д. № 20217860400286 на ЧСИ № 786 – Миладин Миладинов, както и
начислените за изпълнителното производство такси и разноски.
Съдът намира, че предявените искове за признаване недължимостта на
акцесорните вземания за разноски (800,00 лева) и такси по ТТРЗЧСИ (462,04 лева) по
изпълнителното дело са недопустими. Това е така, тъй като, съгласно чл. 439, ал. 1
ГПК, длъжникът може да оспори изпълнението на вземането, за събиране на което е
образувано изпълнителното дело. Таксите и разноските по изпълнителното
производство не са част от това вземане. Ако същите са
неправилно/незаконосъобразно начислени/събрани, пътят за защита на длъжника е
друг – чрез оспорване на същите посредством обжалване на действията на съдебния
изпълнител по реда на гл. 39, раздел 1 от ГПК. Допълнителен аргумент в тази насока е
и нормата на чл. 439, ал. 2 ГПК, според която искът по чл. 439, ал. 1 ГПК може да се
основава единствено на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене,
т.е. касае се само за съдебно установени вземания, предмет на изпълнителното
производство. Таксите и разноските по изпълнителното дело не са такива. Те се
определят едностранно от съдебния изпълнител, като тази негова преценка подлежи на
оспорване пред съответния окръжен съд – чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Следва да се обърне
внимание на обстоятелството, че таксите се дължат на съдебния изпълнител, а не на
взискателя - ответник в настоящото производство. Поради това исковата молба в
тази си част следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.
На основание чл. 130 ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА Искова молба, вх. № 26815/14.07.2021г. на СРС, в частта ,
с която се иска установяване между страните на недължимостта на
акцесорните вземания за разноски (800,00 лева) и такси по ТТРЗЧСИ (462,04
лева) по изпълнителното дело № 20217860400286 на ЧСИ № 786 – Миладин
Миладинов.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 41190/2021г. на
Софийския районен съд, І ГО, 173 състав, в описаната му част.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Разпореждането, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищеца
чрез адв. И.И. – АК-София.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3