№ 2891
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20221100501542 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 13.12.2021г., постановено по гр.д. № 15295/2020г. на СРС,
ГО, 159 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„Т.С.“ ЕАД срещу К. И. Й. и И. Т. Й. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за установяване съществуване на следните вземания: за сумата от 180,
47 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк *******, абонатен номер
156635, за периода от 01.05.2015г. – 31.10.2016г. и сумата от 51, 75 лева –
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от
15.09.2016г. до 26.08.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 50250/2019г. по описа
на СРС. Със същото решение са отхвърлени предявените искове за
установяване съществуването на вземане за сумата от 5, 44 лева – цена на
услугата дялово разпределение и за сумата от 1, 67 лева – обезщетение за
забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение.
1
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявени искове, е
подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответниците К. И. Й. и
И. Т. Й., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните
от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния
закон. Конкретно се поддържа, че съдът не е съобразил обстоятелството, че
ответниците не са били собственици на топлоснабдявания имот за целия
исков период, доколкото жилището е било придобито от трето за спора лице
с постановление за възлагане, влязло в законна сила на 19.10.2016г. От
посочената дата пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове е
новият собственик на имота. На следващо място, развити са съображения, че
за част от исковия период са приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от 2014г., поради което счита, че предвид липсата на
доказателства за поставянето на ответниците в забава, същите не дължат
мораторна лихва. За останалата част от исковия период се навеждат доводи за
недължимост на претендираното обезщетение за забава поради липса на
доказателства на кои дати са възникнали конкретните месечни или общи
задължения и на които дати те са станали изискуеми. Оспорва се
правилността на изводите на първоинстанционния съд относно началния
момент на изискуемост на процесните вземания, относим към релевираното
от ответниците възражение за погасяване на вземанията по давност. По тези
съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му
части и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.
Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от
ищеца трето лице-помагач "Т.С." ЕООД.
Насрещната страна “Т.С.” ЕАД оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и
обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правно
норми.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното:
2
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. По наведените във въззивната жалба оплаквания съдът приема
следното:
Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е
бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответниците К. И.
Й. и И. Т. Й. са съпрузи и са притежавали правото на собственост при режим
на СИО върху следния недвижим имот: ап. № 53, находящ се в гр. София, жк
******* в периода от 25.01.2005г. до 19.10.2016г. и имат качеството на
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР
на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012г./ в посочения период; че между страните по делото са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С."
ЕАД, както и че стойността на доставената за процесния период топлинна
енергия с включени изравнителни сметки възлиза на 180, 47 лева.
Спорният между страните въпрос по същество във въззивното
производство е свързан с това дали вземанията за стойността на доставената
топлинна енергия за периода са погасени по давност.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.,
ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
3
смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово
разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1
ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. /, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11 равни
месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
С оглед уредените в закона и наредбата правила, се налага извод, че в
случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново
вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер
на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски
са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то
това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това
"изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните
вноски.
С оглед заявения исков период на претенцията и предвид датата на
4
влизане в сила на Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от “Т.С.” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение
№ ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР /в сила от 11.08.2016г./, същите са
неприложими към настоящия случай. Съдържанието на правата и
задълженията на страните по договора са уредени в действащите за исковия
период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Т.С.“ ЕАД на потребители в гр. София, в сила от 12.03.2014г. Съгласно чл.
32, ал. 1 от същите Общи условия, месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него
дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените
Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане
в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в
която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение – чл. 36, ал.
2 от Общите условия по отношение на заплащането на услугата дялово
разпределение/, представлява по своето естество уговорен между страните
начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение.
Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора,
т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в
5
случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната
давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение
може да се отправи от възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че задълженията за
месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след изтичането на
съответния месец, през който е доставена топлинна енергия – всяка доставка
поражда вземане за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на
цената на услугата дялово разпределение – след нейното осъществяване
/изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла вода/. В
конкретния случай тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД за вземанията
за периода от 01.05.2015г. до 31.07.2016г., включително, е започнала да тече
от 1-во число на съответния следващ месец, и е изтекла преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК – 30.08.2019г. Следователно процесните главни вземания се
явяват погасени по давност за посочения период, а техният размер, определен
при съобразяване на приетото заключение на съдебно-техническата
експертиза възлиза на 126, 39 лева.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество
топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на чл.
32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на изискуемостта на
месечните вноски /равни или прогнозни/, респ. на цената на услугата дялово
разпределение. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в
процесната обща фактура, с който жалбоподателят свързва началния момент,
от който започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение
на ответниците – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
По претенциите за мораторна лихва върху главниците за доставена
топлинна енергия:
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за
погасяване на главницата, когато те са капитализирани, когато са присъдени
със съдебно решение и когато главното вземане е погасено по давност – арг.
от чл.119 от ЗЗД. С оглед обстоятелството, че главното задължение е
погасено по давност за посочения период се налага извод, че и акцесорното
вземане за обезщетение за забава е погасено по давност по аргумент от чл.
119 от ЗЗД до размер на сумата от 15, 09 лева, съобразно заключението на
6
съдебно-счетоводната експертиза.
По отношение на непогасената част от вземането за главница за периода
от м.08.2016г. до м.10.2016г. в размер на 54, 08 лева:
Ответниците релевират доводи, че не са пасивно материално-
легитимирани да отговарят по предявените искове, тъй като с влязло в сила на
19.10.2016г. постановление за възлагане, имотът е придобит от трето за спора
лице. Действително, по делото е представено постановление за възлагане от
23.12.2015г. по изпълнително дело № 20118560401049 по описа на ЧСИ
Биляна Богданова, рег. № 856 на КЧСИ, с отбелязване, че същото е влязло в
сила на 19.10.2016г., с което процесният недвижим имот е възложен в
собственост на купувача на публична продан - Ц.Г.В.. Видно от извършеното
вписване, същото постановление е вписано в Служба по вписванията гр.
София на 20.02.2017г.
Съгласно чл. 496, ал. 2 от ГПК от деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имота. Следователно, ответниците не са пасивно
материално-легитимирани да отговарят по предявените искове за периода от
19.10.2016г. до 31.10.2016г. За посочения период размерът на претендираното
вземане за главница възлиза на 10, 70 лева, с която сума следва да се намали
дължимата от ответниците главница. Така общият размер на вземането за
главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.08.2016г. до
19.10.2016г., дължимо от ответниците при условията на пасивна солидарност,
е 43, 38 лева.
Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.08.2016 г.,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
7
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС
изравнителните сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на
връчването на изравнителните сметки се удостоверява с подпис на
упълномощеното лице, а последното информира клиентите в СЕС за общата
изравнителна сметка, датата на получаването и връчва индивидуалните
изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването –
чл. 28 от Общите условия.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото
на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените
клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен срок за
изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от
изравняване на действително потребеното количество топлинна енергия с
начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага изпълнението на
клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Следователно настоящият съдебен
състав приема, че задължението за заплащане на стойността на действително
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото на
чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответниците са в забава, считано от 15 септември на
съответната година. С оглед изложеното се налага извод, че поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от публикуване на общата фактура на
интернет-страницата на дружеството. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно.
8
В този смисъл доколкото ищецът се легитимира като кредитор на
главни вземания в размер на 43, 38 лева, то акцесорните претенции се явяват
установени в своето основание за периода от 15.09.2016г. до 26.08.2019г., а
доколкото липсват данни за техния размер, то СГС го определя по реда на чл.
162 ГПК /с помощта на компютърна програма/ на 12, 97 лева, до който размер
иска е основателен. За разликата над сумата от 12, 97 лева до пълния
предявен размер от 51, 75 лева претенцията е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Като е достигнал до други изводи първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, в частта в която са уважени исковете за
главница за разликата над 43, 38 лева до пълния предявен размер от 180, 47
лева и за периода от 01.05.2015г. до 31.07.2016г. и за периода от 19.10.2016г.
до 31.10.2016г., както и в частта, в която е уважен иска за обезщетение за
забава за разликата над сумата от 12, 97 лева до пълния предявен размер от
51, 75 лева, поради което решението в тази част следва да се отмени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид задължителните разяснения, дадени
в т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълкувателно
дело № 6/2012г., ОСГТК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС дължимата за въззивното обжалване държавна такса
съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, които възлизат на
сумата от 6, 07 лева, доколкото въззивното производство е инициирано чрез
назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД
следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на СГС дължимата съразмерно на уважената част от въззивната жалба
държавната такса в размер на 18, 93 лева, по въззивната жалба от
ответниците, депозирана от назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски
съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба в общ размер на 97, 06
лева за юрисконсултско възнаграждение и за заплатеното възнаграждение на
особения представител на насрещната страна.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да се
9
отмени в частта, в която ответниците са осъдени да заплатят на ищцовото
дружество съдебни разноски в исковото и заповедното производство за
сумата над 176 лева.
С оглед цената на всеки един от предявените искове и на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20221795 от 13.12.2021г., постановено по
гр.дело № 15295/2020г. по описа на СРС, ГО, 159 състав, в частта, в която са
уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “Т.С.” ЕАД срещу К.
И. Й. и И. Т. Й. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата
над 43, 38 лева до пълния предявен размер от 180, 47 лева и за периода от
01.05.2015г. до 31.07.2016г. и от 19.10.2016г. до 31.10.2016г., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, жк “******* ”, бл. *******, и за сумата над 12, 97 лева до пълния
предявен размер от 51, 75 лева – обезщетение за забава в размер на законната
мораторна лихва за периода от 15.09.2016г. до 26.08.2019г., както и в частта,
в която ответниците К. И. Й. и И. Т. Й. са осъдени да заплатят на “Т.С.” ЕАД
съдебни разноски в първоинстанционното исково и заповедно производство
за сумата над 176 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “Т.С.”
ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, ул.
“*******” № 23 Б срещу К. И. Й., ЕГН ********** и И. Т. Й., ЕГН
**********, и двамата с адрес гр. София, жк “******* ”, бл. *******
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването
на следните вземания: за разликата над 43, 38 лева до пълния предявен размер
от 180, 47 лева и за периода от 01.05.2015г. до 31.07.2016г. и от 19.10.2016г.
до 31.10.2016г., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
10
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк “*******”, бл. ******* и за
разликата над 12, 97 лева до пълния предявен размер от 51, 75 лева –
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от
15.09.2016г. до 26.08.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 50250/2019г. по описа
на СРС, ГО, 159 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20221795 от 13.12.2021г., постановено
по гр.дело № 15295/2020г. по описа на СРС, ГО, 159 състав, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА К. И. Й., ЕГН ********** и И. Т. Й., ЕГН **********, и
двамата с адрес гр. София, жк “*******”, бл. ******* да заплатят на “Т.С.”
ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, ул.
“*******” № 23 Б на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата
от 97, 06 /деветдесет и седем лева и 06 ст./ лева – съдебни разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА К. И. Й., ЕГН ********** и И. Т. Й., ЕГН **********, и
двамата с адрес гр. София, жк “*******”, бл. ******* да заплатят на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд сумата от 6, 07 /шест лева и 07 ст./ лева,
представляваща дължима държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “*******” № 23 Б на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд сумата от 18, 93 /осемнадесет лева и 93 ст./ лева, представляваща
дължима държавна такса за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - "Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12