№ 681
гр. Пловдив, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330208019 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0432-001228 от 10.11.2021г. на
Началник РУ при ОДМВР Пловдив, упълномощен със заповед рег. № 8121з-
515/14.05.2018г. на МВР, с което на жалбоподателя Г. Б. АНД., ЕГН
********** от с. Я., обл. Пловдив, ул. „Св.св. К. и М.“ № ** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 500лв., за нарушение на
разпоредбите на чл. 177,ал.4,т.1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН.
Жалбоподателят А. – редовно призован – не се явява, явява се
повереникът му – адв.Ч., като моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна –ОД на МВР Пловдив – редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е основателна.
С акт за установяване на административно нарушение от 05.08.2021г.
е констатирано , че на същата дата, около 09:25 часа в с. Браниполе, обл.
Пловдив, на ул.Родопи до №13, жалбоподателят управлявал товарен
1
автомобил „Ман ТГА“ к рег.№ ** **** **, собственост на Път инжинеринг
ЕООД, като е допуснал нарушение , именно – превозва товар, който може да
бъде разпилян по пътя, тъй като не е покрит.
Записано е било от актосъставителя, че по този начин са нарушени
разпоредбите на чл. 177,ал.7 /4/,т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал съставения АУАН без възражения , а и не се е
възползвал от правото си в тридневен срок да направи такива по реда на
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган е възприел
залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел нарушението под
разпоредбите на чл. 177,ал.4,т.1 от ЗДвП, като е наложил глоба на основание
чл. 53 от ЗАНН .
Актосъставителят С.Б. – редовно призован - се явява в съдебно заседание,
потвърждава, че той съставил акта, както и че го поддържа
изцяло.Същевременно заявява , че лично е констатирал отразеното в акта
нарушение.
Наказващият орган , възприемайки изцяло фактическата обстановка ,такава
, каквато е отразена в акта за установяване на административно нарушение е
възприел наличието на данни за конкретно нарушаване разпоредбите на чл.
177,ал.4,т.1 ЗДвП.
При направена служебна проверка , настоящата инстанция намира , че при
съставянето на АУАН е била нарушена разпоредбата на чл. 42, ал.1 т.5 от
ЗАНН. Видно от преписката при самото съставяне на акта и по- конкретно
при квалифициране на нарушението и подвеждането му под съответната
правна норма, актосъставителят е записал номер налинея от чл. 177 от ЗДвП,
на предвид нанесените корекции не става ясно коя конкрееееет алниея е това
- ал.4 или ал.7 от законовия текст.
Съдът намира , че още със съставянето на АУАН е било нарушено правото
на защита на жалб. А., тъй като същит не е можел да разбере коя точно
законова норма е била нарушена от негова страна.
Предвид изхода на спора и на основание чл.63д от ЗАНН жалбоподателят
има право на разноски в настоящото производство за представителство от
адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния
представител на жалбоподателя, като видно от представения договор за
2
правна защита и съдействие удостовереното възнаграждението в размер на
300 лв. е платено в брой. Размерът на адвокатското възнаграждение е в
минимално предвидения такъв в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
възражението на въззиваемата страна за неговата прекомерност е
неоснователно. Претендираният размер на адвокатското възнаграждение е
съобразен с предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност,
извършените процесуални действия, както и имуществения интерес, поради
което следва да бъде платен от въззиваемата страна.
Предвид гореизложено Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 21-0432-001228 от 10.11.2021г.
на Началник РУ при ОДМВР Пловдив, упълномощен със заповед рег. №
8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с което на жалбоподателя Г. Б. АНД., ЕГН
********** от с. Я., обл. Пловдив, ул. „Св.св. К. и М.“ № ** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 500лв., за нарушение на
разпоредбите на чл. 177,ал.4,т.1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Г. Б. АНД., ЕГН **********
сумата в размер от 300 /триста/ лева, представляваща сторените разноски в
производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3