№ 1887
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507623 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20035665 от 08.02.2021 г. по гр.д. № 14428/2018 г. по описа на
СРС, 60 с-в, е осъден Й. ЯК. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, район
„Оборище“, ул. *******, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „*******“, ул. „*******, както следва: по иска с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ сумата 463,09
(четиристотин шестдесет и три лева и 09 ст.) лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия през периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2017 г. до следния
топлоснабден имот, а именно: апартамент № 47, находящ се в гр. София, район
„Оборище“, ул. *******, с абонатен № 029513, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда - 02.03.2018 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума; по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 6,22 (шест лева и
22 ст.) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017
г. до 14.02.2018 г., като е отхвърлен иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл.149 и сл. ЗЕ за разликата над уважения размер от 463,09 лева до пълния
предявен размер от 518,66 лева, както и за периода от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г.; а
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за разликата над уважения размер от 6,22
лева до пълния предявен размер от 79,27 лева, както и за периода от 10.07.2015 г. до
14.09.2017 г.
1
Решението е постановено в производство, проведено с участието на „МХ Е.“
ООД, като подпомагаща страна на ищеца в производството.
Решението, в частта на уважаване на предявените искове е обжалвано от
ответника Й. ЯК. Й. с изложени доводи, че е неправилно поради нарушение на
процесуалните правила, материалния закон и поради необоснованост. Неправилно
съдът приел, че в производството е доказано наличие на облигационно отношение, по
което ищецът е доставил услуга в определен обем, чиято стойност се дължи от
ответника. Не било доказано, че ответникът е потребител на ТЕ за битови нужди за
имота, че реално е потребил ТЕ в определен размер, чиято стойност следва да заплати
на ищеца. Неправилно съдът е формирал извод, че ответникът не е оспорил
собствеността върху имота и вещното право върху него. В производството не е
доказано, че към датата на смъртта си неговата наследодателка М. е била собственик
на имота, за който се твърди доставка на ТЕ. Съответно доказателства за установяване
на последното не са били представени в производството. Неправилни са формираните
от съда изводи и досежно приложимата погасителна давност за вземанията.
Неправилно съдът приел, че са погасени по давност вземанията за периода от
01.01.2015 г. до 30.04.2017 г. Периодът, за който са погасени вземанията е 01.10.2014 г.
до 01.03.2015 г. За този период са погасени по давност и вземанията за лихви.
Съответно, неправилно ответникът е осъден да заплати дължими лихви върху
главното вземане. Клаузите на чл.32, ал.1 и чл.33, ал.4 ОУ, които установяват срок и
падеж на задълженията за потребена ТЕ са нищожни като неравноправни. Освен това в
производството не е доказано, че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихви върху
главното вземане. Освен това след 07.04.2017 г. с влязло в сила решение на ВАС
цените на топлофикационните дружества са обявени за незаконосъобразни.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца "Т.С. " ЕАД. В подадена молба на 14.02.2022 г. е изразено становище
за неоснователност на въззивната жалба. Излага доводи за правилност на
постановеното от СРС решение, след като е проведено пълно и главно доказване
относно съществуването на вземанията му. Отправя искане за потвърждаване на
решението като правилно. Претендира разноски.
Подпомагащата страна на ищеца - „МХ Е.“ ООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
2
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден, че ответникът е собственик на имота; че в производството е доказано
реалното потребление на ТЕ за битови нужди, както и стойността на услугата доставка
на ТЕ и основанието и стойността на дължимата такса за дялово разпределение.
Следователно между страните по спора било възникнало облигационно отношение по
повод доставка и потребление на топлинна енергия.
Решението е правилно.
Чрез представеният пред първата инстанция нотариален акт за собственост
върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство, № 20, том X, нот. дело
№ 1820/1981 г. на I-ви нотариус при Софийски районен съд и удостоверение за
наследници на П.К. М. се установява, че ответникът Й. ЯК. Й. е собственик на имота,
за който са доставяни услуги за топлоснабдяване. С оглед така установеното правото
на ползване принадлежи на пълноправния собственик – ответник в производството и
изложените в жалбата доводи в обратен смисъл са недоказани и неоснователни. В
производството не е доказано правото на ползване върху имота да принадлежи на
друго лице като подобни твърдения ответникът не е въвел пред първата инстанция.
Установено е чрез представените писмени доказателства и констатациите на
СТЕ, че този имот е бил топлоснабден, а сградата- ЕС, в която се намира същия е
топлофицирана. Доводите на ответника в обратен смисъл, съдът намира за недоказани
и неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
3
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
В производството е установено, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот за периода предмет на заявените претенции, поради което се явява клиент на
потребената в имота ТЕ. Доводите на жалбоподателя за недоказване на соченото
обстоятелство по надлежния ред съдът намира за неоснователни. Както бе посочено в
проведеното производство е представен нотариален акт, с който имота е дарен на
ответника, като последния е и носител на правото на ползване на имота.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети документи от ФДР за отчитането на
топлинната енергия за процесния период и нейното разпределение, които факти не са
оспорени от ответника.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства е установено, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се
намира процесният обект, се извършва от МХ Е. ООД съгласно договор. При условията
на сключения договор е извършвано отчитането на реално потребената енергия за
исковия период. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са
взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за
разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения
имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на
действащата към процесния период нормативна уредба /Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за
топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, за
отопление на имот и за топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация.
Въз основа на представените съобщения към фактури съставени от ищеца,
изравнителни сметки на подпомагащата страна и констатациите на СТЕ и ССчЕ,
приети пред първата инстанция, съдът приема, че в полза на ищеца са възникнали
вземания за сумата 463.09 лева, в която сума не са включени изравнявания, корекции и
4
просрочени задължения от предходни периоди и представлява реалното количеството
потребена ТЕ в имота. За обосноваване на този извод, съдът намира за основателно в
една част направеното възражение за погасяване по давност на вземанията за
потребена и незаплатена ТЕ за времето от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г. Ето защо искът
за ТЕ се явява основателен за посочения размер.
Според констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ и приетите
доказателства, съдът намира за основателен иска за заплащане на обезщетение за
забава върху дължимата сума за потребена ТЕ за сумата 463.09 лв. за периода
01.10.2014 г. до 31.12.2014 г. С оглед това постановеното решение, като правилно
следва да бъде потвърдено и в посочената част.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата 50.00 лв.-разноски за възнаграждение за юрисконсулт за
въззивната инстанция.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20035665 от 08.02.2021 г. по гр.д. № 14428/2018 г.
по описа на СРС, 60 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъден Й. ЯК. Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, район „Оборище“, ул. *******, да заплати на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район „*******“, ул.
„*******, както следва: по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ сумата 463,09 (четиристотин шестдесет и три лева и 09 ст.) лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.01.2015
г. до 30.04.2017 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 47, находящ
се в гр. София, район „Оборище“, ул. *******, с абонатен № 029513, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 02.03.2018 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата 6,22 (шест лева и 22 ст.) лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09.2017 г. до 14.02.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Й. ЯК. Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, район „Оборище“, ул. *******, да заплати на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, направените в настоящото производство разноски в общ размер на 50.00
5
лева – разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – МХ Е. ООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6