Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 14.05.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на тридесети май, през две хиляди  и  деветнадесета година, в състав :

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ваня Ружина,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 6904 по описа на състава за 20**г., за  да се произнесе взе предвид следното:

            Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 409 от КЗ.

Ищцата М.И.Т. твърди, че понесла значителни неимуществени вреди, както и имуществени вреди, в резултат от травматичните увреждания, които й били причинени при настъпването на ПТП на **.11.2017г. Пътният инцидент настъпил в гр. Ямбол, на ул. „********ж.к.„Диана“, когато лекия автомобил „Сеат Толедо“ с рег.№ *******който бил управляван от водач В. Т. С. я ударил по време на пресичане на пътното платно. Непосредствено след инцидента ищцата била приета по спешност в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД – гр. Ямбол, където била настанена за лечение и пребивавала в периода **.11.2017г. – 22.11.2017г. и била принудена да претърпи оперативна интервенция за целите на лечението. Във връзка със инцидента било извършено  разследване, образувано като ДП № 794/**.11.2017г. по описа на РУ – гр. Ямбол, съответно пр.пр. № 2763/2017г. по описа на РП-Ямбол, а в хода на извършените разследващи действия бил установен противоправният характер на поведението на водача. Болките и страданията, които били понесени в процеса на лечение, причинили на ищцата неимуществени вреди, а извършените от ищцата необходими разходи за лечението и възстановяване на здравето й, причинили имуществени вреди, на обща стойност от 1 143,20 лева Доколкото при настъпване на ПТП отговорността на причинителя на вредите била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗД „Б.И.“ АД –ищцата отправила към това дружество молба от 29.12.2017г. с претенция по реда на чл. 380 от КЗ. След изтичането на срока за произнасяне и до предявяването на иска, ответното дружество не предоставило отговор и не изплатило дължимото застрахователно обезщетение, поради което – то изпаднало в забава. При изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответното дружество да й заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 60 000 лева, като част от дължимо обезщетение в размер на 120 000 лева, ведно лихва за забава върху сумата, считано от датата на увреждането – на **.11.2017г., до окончателното изплащане, да й заплати застрахователно обезщетение за понесените имуществени вреди в размер на 1 **0, 68 лева, като част от дължимо обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно със лихва за забава изчислена за периода, считано от датата на уведомяване на застрахователя – на 29.12.2017г. до окончателното плащане /според уточнителна молба от 13.06.20**г./. С оглед очаквания благоприятен изход на процеса, ищцата претендира за осъждане на ответника, да й заплати и направените съдебни разноски.

            Ответното дружество ЗД „Б.И.“ АД оспорва предявените искове по основание и по размер. Без да оспорва твърдението на застъпване на описания в исковата молба пътен инцидент, нито твърдението, че гражданската отговорност на участвалия в инцидента водач на МПС е застрахована от него - ответникът оспорва пасивната си материална легитимация по предявения иск. Поддържа тезата, че инцидентът бил резултат от случайно деяние, което изключвало възможност за ангажиране на деликтната отговорност на водача на лекия автомобил „Сеат Толедо“ с рег.№ ********и респективно не пораждало задължение за изплащане на застрахователно обезщетение от ответника, в качеството на негов застраховател. При условията на евентуалност - релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна ищцата, за която твърди, че  пресичала пътното платно на необозначено за целта място, без да отчита поведението на останалите участници в настъпването на инцидента. Оспорва твърдението за наличие на причинно-следствена връзка между настъпилия пътен инцидент и релевираните в исковата молба вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение. Оспорва предявените искове и по размер, като релевира становище за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Ответникът оспорва и претенциите за присъждане на законна лихва върху сумите на претендираното застрахователно обезщетение, отричайки да е изпадал в забава за изплащане на тези обезщетения. Моли за отхвърляне на претенциите и във връзка с това претендира за осъждане на ищцата, да му заплати направените съдебни разноски за настоящия процес.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетите като доказателства преписи от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица на местопроизшествие (като част от досъдебно производство № 794/**.11.2017г. по описа на  МВР Ямбол, съответно на пр.пр. № 2763/2017г. по описа на РП - Ямбол) установяват, че на **.11.2017г. в гр. Ямбол, на ул. „Надежда“ е настъпило пътно- транспортно произшествие, с участието на  лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № *******който реализирал удар с пресичащата пътното платно пешеходка М. И.Т.. Съдържащите се в посочените документи описания на факти и данни за механизма на настъпване на процесното ПТП не се обсъждат подробно, тъй като са обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто- техническа експертиза (което е изготвено от вещо лице Х.И., със специалност технология и безопасност в автомобилния транспорт) мотивира следните изводи относно правно значимите факти:

·        На **.11.2017г. около 10,00 часа, в гр. Ямбол лек автомобил „Сеат Толедо" с peг. № *******който е управляван от водача В. С. се е движил по ул. „Надежда" - с посока на движение към супермаркет „Лидъл". Пътната настилка е мокра, видимостта е добра на дневна светлина, а автомобилът се движи със скорост от 20 до 25 км/ч, в средата на пътното платно, заобикаляйки паркиралите автомобили от дясната страна по посока на неговото движение. В същото време пешеходката М.Т. *** – на мястото, разположено срещу вход „Д“ на бл. **, който е разположен успоредно, по протежението на ул. „Надежда". Пешеходката предприема пресичането с посока отляво - надясно, считано по посоката на движение на лекия автомобил, а когато траекториите на движение на лекия автомобил и на пешеходката се пресичат, водачът задейства спирачната система, но въпраки това настъпва удар между пресичащата пешеходка Т. и лекия автомобил. Ударът е настъпил в близост до десния тротоар, считано по посоката на движение на лекия автомобил, като контактът е осъществен между предната дясна част на лекия автомобил и пешеходката. Автомобил „Сеат Толедо" преустановява напълно движението си непосредствено след удара..

·        От техническа гледна точка, непосредствените причини, довели до настъпването на процесното ПТП, са комплексни: от една страна, предпоставка за настъпването на процесното ПТП е навлизането на пешеходката Т. на платното за движение при положение, че тя без съмнение е имала възможност да възприеме движението на лек автомобил „Сеат Толедо" - отдясно наляво, считано спрямо нейното разположение на левия тротоар и да изчака преминаването на движещия се със сравнително ниска скорост автомобил, преди да навлезе на платното за движение. От друга страна, причина за настъпването на инцидента е ненавременната реакция на водача по привеждане на автомобила в режим на аварийно спиране, която реакция е била обективно възможна.

Въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника изявление и представената с исковата молба справка- извлечение от ИЦ на Гаранционен фонд, съдът приема, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика на процесния лек автомобил „Сеат Толедо” с рег. № ********е била застрахована от ответното дружество.

Като доказателство по делото са приети медицински документи /стр.6-15 от делото/: Епикриза, амбулаторни и болнични листове, резултати от медицински изследвания, от чието съдържание се установяват специализирани медицински данни относно диагностицираното здравословно състояние на пострадалата – както след пътния инцидент, така и след проведеното медицинско лечение. Споменатите данни, представляващи медицинска информация не се обсъждат подробно, доколкото са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Като доказателства по делото са приети също фактури и фискални касови бонове /стр.62-65 от делото/, издадени на името на ищцата за закупени стоки и предоставени услуги с медицински характер.

Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, изготвена от д-р Б.Б. (специалност ортопедия и травматология), мотивира следните изводи относно правно значимите факти:

• В резултат от настъпване на процесното ПТП ищцата е получила счупване на шийката на лявата раменната кост, кръвонасядане в областта на главата около дясното ухо и на дясното ухо, с масивно кръвонасядане на отвора му, контузия на дясната глезенна става. Полученото счупване на шийката на лявата раменна кост е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая до 4 месеца). Всички останали, описани по- горе мекотъканни увреждания при ищцата са причинили временно разстройство на здравето -неопасно за живота. Според експертното становище, изброените увреждания са установени по категоричен начин, посредством медицинската документация. Спешна медицинска помощ, болнично и оперативно лечение пострадалата е получила в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ в гр.Ямбол, където е постъпила след инцидента в добро общо състояние. При ищцата е било установено придружаващо заболяване от нетравматичен характер- артериална хипертония. Първоначално счупената раменна кост е била обездвижена с бинтова превръзка към гръдния кош, а след това е била оперирана на 20.11.2017г. за извършване на открито наместване на счупената раменна кост и стабилизиране на фрактурата с метална плака и спонгиозни винтове. След гладко протекъл следоперативен период, ищцата е била изписана от болницата на 22.11.2017г. и лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи / извършени общо девет броя/. След 3-тия месец на имобилизация, пострадалата е била насочена за рехабилитация на лявата раменна става. Мекотъканните увреждания са преминали и оздравели окончателно за срок до 2 седмици. Счупената раменна кост е зараснала за срок от 3 месеца, а с проведената рехабилитация- общата продължителност на оздравителния период при ищцата е приключил за срок не по- дълъг от 4 месеца. По време на възстановителния период, пострадалата е търпяла болки и страдания, като през първите 30 дни, непосредствено след злополуката и около 30 дни в началото на продедената рехабилитация болките са били с по- интензивен характер. През останалите периоди от време, ищцата е търпяла само периодично явяващи се болки. Наред с претърпените болки, в продължение на първите 3 месеца, ищцата не е можела да си служи с левия горен крайник и в началото е ползвала чужда помощ при извършването на някои дейности в ежедневието.
• От деня на процесната злополука вече са изминали 1 година и 4 месеца. При извършване на прегледа, вещото лице е установило, че понесените от пострадалата мекотъканни увреждания (контузии, отоци, кръвонасядания и охлузвания) са оздравели отдавна и без остатъчни белези. Счупената раменна кост е зараснала окончателно. Движенията са възстановени отчасти, като флексията и екстензията са в норма, но движението абдукция/отвес са в намален обем, поради това че металната плака допира акромиалния израстък на лопатката и не позволява пълното издигане на мишницата встрани. С премахване на металната плака и винтовете и нова рехабилитация, това движение със сигурност ще се възстанови. При ищцата има останал траен груб линеен кожен белег с дължина 11- 12 см. на предно-страничната част на лявата раменна става, който е образуван за оперативен достъп.
• В материалите по делото ищцата е представила отчетни документи за извършени от нея разходи по време на проведеното лечение на процесиите увреждания. Извършени са бил разходи за оперативен консуматив (метална плака и винтове) в размер 1 040 лева, за заплатена потребителска такса за болничното лечение в размер 23,20 лева, за ортеза в размер 25 лева, за лекарства в размер 22,48 лева, за четири ортопедични прегледи- в размер общо 60 лева, за превръзка в размер 10 лева. Според становището на вещото лице, общия  размер на онези извършени медицинскиразходи, които могат да бъдат определени като необходими и извършени пряко в лечебно- възстановителния период възлиза на сумата от 1 **0,68 лева (хиляда сто и осемдесет лева и 68 ст.)

            В дадените пред съда показания, свидетелят Д.Д.С.заявява, че има преки впечатления от възстановителния период на ищцата, тъй като биля нейна дъщеря и двете се намирали в постоянен социален контакт. Според впечатленията на свидетелката, ищцата първоначално изпитвала сериозни битови неудобства, поради невъзможността да се грижи за себе си. Свидетелката сочи, че понесените неимуществени вреди повлияли негативно върху психологическото състояние на ищцата.

            Страните не спорят, че на 29.12.2017г. той е предявил претенция по реда на чл. 380 от КЗ до ответника, което съдържа уведомление за настъпване на процесното ПТП и претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди.

            При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими.

Претенциите на ищцата се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ, за ответника се поражда задължение да изплати на ищцата застрахователно обезщетение за неимуществените и за имуществените вреди, които тя твърди да е понесла, като резултат от пътно транспортно произшествие, което според нея е предизвикано от виновното противоправно поведение на водач със застрахована от ответника деликтна отговорност. 

В резултат от анализа на събраните в хода на делото доказателства, съдът намира за установени всички посочени по- горе и предвидени в закона предпоставки, за възникване на задължение за ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „Сеат Толедо” с рег. № *******да изплати на ищцата застрахователно обезщетение.

Кредитирайки изцяло заключението на съдебната авто- техническа експертиза, която впрочем не бе оспорено от страните при приемането му, съдът приема, че настъпването на сравнително простия механизъм на пътния инцидент се е осъществил, като последица от поведението на водача на участвалия в произшествието автомобил „Сеат Толедо” с рег. № *******чието нарушение се изразява в неспазване на задължението му по чл. 20, ал.2 от ЗДвП във вр. с чл. 5, ал.2 от ЗДвП. Водачът на процесния автомобил е бил длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и поради това, при избиране скоростта на движението да се съобрази с конкретните пътни условия, така че да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, включително ако възникне опасност за движението. В конкретния случай, водачът е имал обективната възможност да реализира ефективно аварийно спиране, достатъчно да предотврати сблъсъка с пострадалата, но само ако бе предприел спирането своевременно.

От друга страна, причина за настъпване на пътния инцидент е неправомерното поведение на самата пострадала, която преди настъпването на инцидента е предприела пресичане на пътното платно на очевидно на необозначено за целта място, при това без ни най- малко да съобрази с поведението на останалите участници в движението, което обективно е могла да направи, навлязла на платното внезапно и задържайки се необосновано дълго върху него. Допуснатите от пешеходката нарушения на чл.113, ал.1, т.1 и 2 от ЗДВП, както и чл. 114т.1 от ЗДвП.

 Следващите събития по механизма на развитие на инцидента са пряко свързани като причина- следствие- причина с удара на корпуса на автомобила върху тялото на пешеходката, поради което отговорността за настъпването на деликта принадлежи именно на водача на участвалия в произшествието автомобил „Сеат Толедо” с рег. № *****Налице е пряка причинно- следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована. Релевираните от ответната страна доводи, относно механизма на настъпване на процесното ПТП и противоправното поведение на ищцата, като пешеходец, взел участие в него, бяха категорично доказана от изводите на експертното заключение, поради което съдът възприема тези доводи.

По преценка на настоящия съд, относно обема на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на участниците в него, съдът счита, че приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат е в обем от около ¼.

При изложените по- горе изводи, съдът намира, че разрешаването на спора по отношение на основанието на исковете е постигнато и следва да се концентрира върху размера на платимото застрахователно обезщетение, съответно за неимуществени вреди и за имуществени вреди, който следва да бъде определен след прецизен анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на неимуществените вреди.

За да направи необходимите изводи за естеството и обема на вредоносните последици, които ищцата е претърпяла – съдът съобрази показанията на разпитания свидетел и заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза, но кредитирайки с приоритет експертните изводи, които се основават на данните в медицинските документи.

По претенцията за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди:

Размерът на платимото застрахователно обезщетение е определяем, като се приложи критерия за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.  Кредитирайки събраните доказателства, съдът приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания за ищцата са довели до болки, страдания и неудобства през първите три – четири месеца от лечението на пострадалата, през които движението й е било ограничено и е имала нужда от помощ в битовото обслужване. Обемът на вредите, относно болките и страданията е бил увеличен и в резултат от продължителния възстановителен период. При преценката на обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат и факта, че освен затруднения в движението, травмата е довела и до психологическа травма за пострадалата. Това е така, защото по време на настъпване на инцидента, пострадалата е била в напреднала но активна възраст и със социална ангажираност. След претърпените болки и страдания, в продължение на общо 3-4 месеца, пострадалата се е възстановила, но понасяйки междувременно значителни болки, страдания и неудобства.

Като отчете съвкупността от всички изложени обстоятелства със социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите (вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера на средната работна заплата за страната по данни на НСИ за периода на 2017г.), съдът приема че компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева.

За разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 60 000 лева обаче, претенцията следва да бъде отхвърлена, поради прекомерност. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че понятието за справедливост има и социални измерения и се определя не само от максималните лимити на покритието по застраховка „Гражданска отговорност”, но и от социално- икономическите условия и жизнения стандарт в страната, към момента, в който са се проявили вредоносните последици. Механично увеличение на размера на платимите застрахователните обезщетения, при пълно абстрахиране от размерите на останалите видове доходи и социални плащания в страната, за периода от време, в който са настъпили вредите не способства за постигане на нормативно установения критерий за справедливост. На социално- икономическият критерий при определяне на обезщетението, в контекста на принципа на справедливостта е отделено специално внимание в практиката на ВКС на РБ.

Определеното обезщетение следва да бъде редуцирано на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД с ¼ част до размер на сумата от 15 000 лева. Следователно, предявеният иск за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер на сумата от 15 000 лева, а за разликата над присъдената сума и до пълния размер на обезщетението – следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По претенцията за заплащане на мораторна лихва върху присъдено обезщетение за неимуществени вреди;

На основание чл. 409 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за период - считано от изтичането на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя. Началото на срока за произнасяне на застрахователя по претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение се брои от датата на упражняване на правото по чл. 380 от КЗ, което ответникът не оспорва, че е било осъществено с молба от 29.12.2017г. Следователно, срокът за произнасяне е изтекъл на 29.03.20**г., а от този ден ответникът е изпаднал в забава за извършване на плащането. Законната лихва, която ответникът дължи да заплати на ищеца, следва да бъде начислена върху определения от настоящия съд размер на платимото застрахователното обезщетение /15 000 лева/, за периода от изтичането на срока за произнасяне и изпадане в забава – на 29.03.20**г.  до деня на окончателното плащане. За част от претендирания период, а именно - считано от датата на настъпване на пътния инцидент – на **.11.2017г. до посочения по- горе начален момент на дължимост - 29.03.20**г. претенцията за присъждане на законната лихва следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

По претенцията за застрахователно обезщетение за имуществени вреди:

Имуществените вреди, които покрива застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ са икономически резултат и представляват щетите, които са настъпили в имуществената сфера на пострадалото трето лице.

В конкретния случай, ищцата претендира обезщетение за медицински разходи, които твърди да е направила като заплащане на пряко свързани с лечението суми. След внимателен преглед на съдържанието на фактурите и фискалните касови бонове, както и след внимателен анализ на тяхната потенциална свързаност с фактите, които са посочени в заключението на съдебно- медицинската експертиза - съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата общо сумата от 1 **0,68 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направените необходими разноски в процеса на лечение.

По претенцията за заплащане на мораторна лихва върху присъдено обезщетение за имуществени вреди;

На основание чл. 409 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за период - считано от изтичането на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя. Началото на срока за произнасяне на застрахователя по претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение се брои от датата на упражняване на правото по чл. 380 от КЗ, което ответникът не оспорва, че е било осъществено с молба от 29.12.2017г. Следователно, срокът за произнасяне е изтекъл на 29.03.20**г., а от този ден ответникът е изпаднал в забава за извършване на плащането. Законната лихва, която ответникът дължи, да заплати на ищеца, следва да бъде начислена върху определения размер на застрахователното обезщетение от 1 **0,68 лева, за периода от 29.03.20**г. до деня на окончателното плащане. За част от претендирания период, а именно - считано от датата на уведомяване на застрахователя – на 29.12.2017г. до 29.03.20**г. претенцията за присъждане на законната лихва следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

По отношение на претенциите за направени съдебни разноски:

Ищцата е претендирала, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска. Тази претенция може да бъде удовлетворена само в частта по отношение на действително направените разходи, от чието заплащане ищцата не е установена и чието извършване е доказано. Следователно, съдът приема, че направените от ищцата разноски следва да бъдат изчислявани на база от 570 лева (100 лева за държавна таса и 470 лева за събиране на доказателства) и съразмерно с уважената част от иска – ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от общо 424 лева.

Ответното дружество също има право на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК  да получи част от претендираните съдебни разноски, за които е представило списък по чл. 80 от ГПК/ вкл. за процесуално представителство на стр. 1** -119 от делото/ и съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая, размерът на разноските за събиране на доказателства и за процесуално представителство, описани в списъка, възлиза общо на сумата от 7300 лева. От тези разходи, ищцата следва да бъде осъдена да заплати съответна част, равна на 5215 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“АД с ЕИК *****и със седалище ***, да заплати на М. И.Т. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Д.С.Т.,***, на основание чл.  432, ал.1 от КЗ– сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева,  представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие телесни увреждания при ПТП от **.11.2017г., причинено от водача на лек автомобил „Сеат Толедо” с рег. № *******заедно със законната лихва върху тази сума, дължима на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 409 от КЗ, начислена за периода, считано от 29.03.20**г. до деня на окончателното плащане,

като отхвърля иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в частта за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер за 60 000 лева, като част от претенция за сумата от 120 000 лева и иска за присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди, за периода от **.11.2017г. до 29.03.20**г.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“АД с ЕИК *****и със седалище ***, да заплати на М. И.Т. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Д.С.Т.,***, на основание чл.  432, ал.1 от КЗ – сумата от 1**0, 86 лева (хиляда сто и осемдесет лева и 86 ст.),  представляващи частично предявена претенция за обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 10 000 лева, в следствие телесни увреждания при ПТП от **.11.2017г., причинено от водача на лек автомобил „Сеат Толедо” с рег. № *******заедно със законната лихва върху тази сума, дължима на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 409 от КЗ, начислена за периода, считано от 29.03.20**г. до деня на окончателното плащане,

като отхвърля иска иска за присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението за имуществени вреди, за периода от 29.12.2017г. до 29.03.20**г.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“АД с ЕИК *****и със седалище *** да заплати на М. И.Т. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 424 (четиристотин двадесет и четири) лева, за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

Изпълнението на паричното задължение към М. И.Т. може да бъде изпълнено чрез плащане по банкова сметка ***: ***, открита в „О. Б.Б.“ АД.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“АД с ЕИК *****и със седалище *** да заплати на адв. Д.  С.Т. от САК, с адрес ***, сумата от 1046 (хиляда четиридесет и шест) лева, за процесуално представителство на  М. И.Т. пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА М.И.Т. да заплати на ЗД „Б.и.“АД с ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК- сумата от 5215 (пет хиляди двеста и петнадесет) лева за съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                                     

СЪДИЯ: