РЕШЕНИЕ
№ 4407
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Емилия А.
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.а
като разгледа докладваното от Емилия А. Въззивно гражданско дело №
20251100501858 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. К. Л. против Решение №
21404/26.11.2024 г., постановено по гр. дело № 41489/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, 117 състав, с което е отхвърлена молбата на А. К. Л.
срещу А.М. Ч.-Л., за налагане на забрана за напускане на страната от децата
им Н. и Д.А.Л., родени на **** г. и съответно на **** година.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени
процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон.
Моли се бъде отменено изцяло, а молбата по чл. 127б от СК да бъде
уважена със законните последици. Претендират се разноски, вкл. и за
ангажирания по делото адвокат.
Въззиваемата страна А.М. Ч.-Л., с отговора на въззивната жалба,
оспорва същата като неоснователна, незаконосъобразна и необоснована, като
излага съображения. Моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.
1
В съдебно заседание въззиваемата страна моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи на страните, приема за установено следното:
Делото пред първата инстанция е образувано по заявено на А. К. Л.
срещу съпругата му А.М. Ч.-Л., искане с правно основание чл. 127б СК за
забрана за напускане на страната на децата им Н. А. Л., родена на **** г. и
Д.А. Л., роден на **** година, с тяхната майка.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са съпрузи и
родители на децата Н. и Д., като ответницата е гражданин на Република
Румъния с право на продължително пребиваване в Република България.
Изложени са също така твърдения, че от около три години ответницата
проявява необичаен интерес към странни духовни учения, разпространявани
чрез страници в интернет пространството от лица със съмнително амлоа, като
с времето този неин нездрав интерес дал негативни резултати, сочейки на
поведение, имащо белезите на душевна болест или психично разстройство на
личността, като същата започнала да неглижира семейството си, в това число
и децата, започнала да се крие, да се страхува, че действителните й занимания
и отношения с трети лица ще бъдат разкрити. За особено опасно поведение на
ответницата се сочи, че по повод обстоятелството, че бащата не споделял
нейните духовни интереси, тя нееднократно му отправяла закани, че ще
избяга в чужбина и ще отведе децата със себе си, че била събрала достатъчно
пари за нейното спасение и бягство, за да избягат с децата от баща им.
Изложено е още, че в деня на подаване на молбата по чл. 127б,
ответницата разговаряла с бащата по телефона, като провокирала скандал
заради това, че търсила документите на децата, но не можела да ги намери,
търсела паспортите и актовете им за раждане, но не обяснила защо тези
документи са й толкова важни, а повтаряла, че бащата ги е скрил, провокирала
го да реагира грубо, макар и словесно, отправяйки обвинения, че не се е
интересувал от децата, а само гледал да седне на масата и да пие.
Посочено е също, че тогава ответницата го заплашила, че ако не й
занесе документите, ще се оплаче в полицията, като това според бащата,
потвърждава категорично намеренията й, че планира извеждане на децата в
чужбина, без неговото съгласие.
Ответницата е оспорила предявения иск, както и изложените в исковата
молба фактически твърдения. Поддържала е, че бащата я е излъгал, че ще й
даде пълномощно във връзка с намерение да пътува до роднините си в
Румъния, както и че същият вече е бил завел производството по чл. 127 б СК,
знаейки, че тя не може да пътува с оглед същото производство.
С Решение № 21404/26.11.2024 г., постановено по гр. дело № 41489/2024
г. по описа на Софийски районен съд, 117 състав, е отхвърлена молбата на А.
2
К. Л. срещу А.М. Ч.-Л., за налагане на забрана за напускане на страната от
децата им Н. и Д.А.Л., родени на **** г. и съответно на **** година.
За да постанови атакуваното решение, районният съд е приел, че
изложените факти и обстоятелства в молбата не са се доказали. Приел е, че
новонастъпилите факти след завеждане на делото, за които съдът не е
надлежно сезиран, а ги научава от свидетел - вземането на децата от
ответницата от вилата на баба им и временният им престой в КЦ не сочат на
„конкретен и явен риск от незаконното им извеждане…“, както и че същите
следва да станат предмет на висящия между родителите спор по чл. 127/2/ СК.
Настоящият съд напълно споделя установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото. Противно на твърденията в жалбата,
първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка,
респ. е направил правилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, анализирайки свидетелските показания, намира, че
показанията им не водят до изводи, различни от вече формулираните от
първостепенния съд. От ангажираните пред първата инстанция доказателства
не може да се направи извод за наличие на конкретен и явен риск от незаконно
извеждане на децата на страните извън пределите на Република България от
тяхната майка. Видно от показанията пред първата инстанция на свидетелката
Тучнио-Бутулеску, кума на семейството, не е имало случай майката да е
извеждала децата от страната и да не ги е връщала, тя иска да живее в
България, като всяка година страните са пътували до Румъния, майката отново
искала да отиде там, започнали от месец май да уреждат пътуването, бащата й
обещал, че до края на месец юли ще й даде декларация за съгласие, но
впоследствие не й дал.
Не се установява конкретен и явен риск от незаконно извеждане на
децата от тяхната майка и от показанията на свидетелката Й., която е
разказала за случилото се на 30.07.2024 г., когато ответницата, заедно със
своята майка, дошла, за да вземе децата от вилата в село Бойковец, доколкото
този случай е след като бащата е депозирал сезиращата съда молба по чл. 127
б СК.
Същите свидетели са разпитвани и пред въззивната инстанция, като от
показанията на св. Й., независимо от посоченото от нея, че майката е дошла
„да открадне“, децата от вилата в село Бойковец, не се установява конкретен и
явен риск от незаконно извеждане на децата в Румъния, а по-скоро се
установява недобрата комуникация между родителите и влошените им
взаимоотношения, като изложените данни имат отношение към родителския
капацитет на майката и на бащата, които биха имали значение в друго
производство, свързано с уреждане на отношенията относно родителската
отговорност, но не и в настоящото производство.
От показанията пред въззивната инстанция на св. К.Б. също се установяват
влошени взаимоотношения между страните (А. искала да се разведат, но С. не
бил съгласен, св. знае за множество скандали и инциденти между тях,
забелязала, че има проблеми между тях ноември-декември 2023 г.), като не са
3
налице данни майката да е правила опити за незаконно извеждане на децата от
България, св. сочи, че А. работи в българска фирма, като никога не е
споменавала, че иска да напусне страната, а е искала само да заведе децата
при баба им и дядо им за две седмици в Румъния, С. обещавал, че ще й даде
декларация, но така и не й дал. Относно инцидента в с. Бойковец, св. сочи, че
била на линия и чувала, как тропали по колата, как я наричали „престъпница“,
че искала да открадне децата, не искали да ги пуснат, което наложило да се
обади на полиция.
При изслушването й от въззивния съд, на основание чл. 127б, ал. 3 СК,
въззиваемата заяви, че от около 15 г. живее и работи в Р. България. Живее в
град София на нормално работно време от 08:30 ч. до 17:30 ч. и има сключен
трудов договор с Ф „БИГ“. Децата живеят при нея, а бащата се вижда с тях,
като тя не пречи на контактите им. Същата сочи, че е от Румъния и всички
нейни роднини са там. Последното й посещение с децата било през м.
Октомври 2023 г., обикновено по два пъти годишно ходели там, защото и
сестра й имала деца на близка възраст, сама също не била посещавала
Румъния след 2023 г., защото бащата на децата не й давал документ, за да
пътува с децата. Бащата обещавал, че ще й даде документ, но впоследствие
разбрала, че има дело, за да не пътува с децата и да не излиза от България.
Сочи, че живее под наем в София, няма собственост в България, в Румъния
има жилище от родителите й, няма само нейна собственост и там. Заявява, че в
момента в който казала на съпруга си, че иска развод и не може да живеят
заедно повече, започнали всички тези неща – както забраната за пътуване,
така и имало тормоз преди това имало и преди това месеци наред, да не
напуска семейния апартамент, защото не можела сама да се справя без него, че
не може да се грижи сама за децата, защото няма жилище. Когато бащата бил
на село с децата през м. Юни, той взел децата с адвокат и ходил в Полицията и
при Д“СП“ с децата, за да пише всички тези оплаквания срещу нея без да ме
уведоми.
Целта на производството по чл. 127б от СК е децата, които са
застрашени от отвличане от родител, член на семейството или настойник, да
бъдат вписани в Шенгенската информационна система по смисъла на чл. 32,
параграф 1, буква "в" от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент
и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и
използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на
полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по
наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР
на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския
парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията. Новата
разпоредба на чл. 127б от СК (ДВ бр. 67 от 2023 г.) урежда реда за разглеждане
на искане за налагане на забрана за напускане на страната на дете при
определени обстоятелства, описани в хипотезата на нормата. Съгласно
цитираната разпоредба, съдът може да наложи забрана за напускане на
страната на дете при конкретен и явен риск от незаконно извеждане по искане
на родител, настойник или попечител. В алинея втора на нормата е
посочено,че незаконно е извеждането на дете с обичайно местопребиваване в
4
Република България, извършено в нарушение на правото на ефективно
упражняване на родителските права и задължения, придобити по силата на
решение, на закона
или на споразумение. Съгласно ал. 4 на чл.127б СК, съдът уведомява
незабавно органите за граничен контрол при Министерството на вътрешните
работи за образуваното производство. До влизането в сила на съдебното
решение детето може да напуска страната само с разпореждане на съда.
Целта на тази законодателна уредба е да се препятства т.нар.
„родителско отвличане“ на деца – когато едно дете се извежда неправомерно
извън държавата му на обичайно местопребиваване, в нарушаване на правото
на упражняване на родителските права.
Основание за налагане на забраната е явната, несъмнена, реална,
конкретна и непосредствена опасност от извеждане на детето. Наличието на
такава опасност е въпрос на преценка и установяване във всеки конкретен
случай. При това тежестта на доказването й лежи върху лицето, отправило
искането по чл.127б СК. Наличието, обаче, единствено на опасения не може
да се приравни на явна, несъмнена, реална, конкретна и непосредствена
опасност от извеждане на детето.
При наличие на родителски конфликт, по принцип, съществува
хипотетична опасност той да ескалира и да се стигне до „отвличане“, но от
събраните пред двете инстанции доказателства, както бе посочено и по –горе,
не може да се направи извод за наличие на реален, конкретен риск от
отвличане на децата. Такъв не може да се презюмира. Мерките по чл.127б СК,
предприети от съображения, свързани със сигурността и най-добрият интерес
на децата, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да
се основават изключително на личното поведение на лицето, за което се
твърди, че възнамерява неправомерно да го изведе от страната. Още по малко–
основание за налагане на мярката по чл.127 б СК е желанието на една майка
да бъде с децата си, както и да пътува заедно с тях до роднините си в
чужбина, когато същата е с чуждестранен произход. Личното поведение на
въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и достатъчно
сериозна заплаха от неправомерно извеждане от страната. Мярката по чл.127 б
СК не може да бъде наложена с мотиви, които са изолирани от конкретния
случай и които се опират на съображения за обща превенция.
Въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма при постановяване на обжалваното
първоинстанционно решение. При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции правни изводи, обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Съобразявайки изхода на спора, както и задължителните указания
дадени в Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по тълкувателно дело №
3/2023 г. по описа на ВКС, ОСГК , на въззивника не се следват разноски за
настоящата инстанция. Съдът не присъжда разноски и на въззиваемата страна,
5
тъй като не са налице доказателства за сторени такива.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21404/26.11.2024 г., постановено по гр.
дело № 20241110141489/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 117
състав.
ОСТАВЯ без уважение исканията на А. К. Л. и на А.М. Ч.-Л. за
присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6