Решение по дело №975/2022 на Районен съд - Враца

МОТИВИ:
********** от гр.Враца, ул.”****” №76, вх.А, ет.5, ап.13, с ЕГН
**********, е обжалвал НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-1795-
000173 от 20.12.2019г. издадено от Началник С ПП, при ОДМВР Враца, с
което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 лева и ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от правоуправление, за извършено нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДВП. В жабата, в съдебно заседание и писмена защита чрез
процесуален представител адв.Т.Петрова се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и липсата на
умисъл за извършване на твърдяното нарушение, като се иска отмяна на
издаденото Наказателно постановление.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител и не
депозира становище по допустимостта и основателността на жалбата, като
единствено в придружително писмо предлага Наказателното постановление
да бъде потвърдено.
Производството по делото е по реда на чл. 59 – 63 ЗАНН.
Съдът след преценка и анализ – поотделно и в съвкупност на събрания
по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 13.08.2019г. полицейските служители ********** и **********, в
изпълнение на служебните си задължения се движели със служебният
автомобил в посока 4 район в гр.Криводол. Когато около 13.00 часа стигнали
в центъра в близост до магазин „Наркооп“ се разминали със мотопед тип
скутер, за който забелязали, че е без номера. Обърнали след него, пуснали
светлинен и звуков сигнал и на ул.“Д.Благоев“ до №68 спрели МПС. Този
факт – че скутера е без номера бил и повод да се извърши проверка на МПС и
водача. При извършената проверка полицейските служители установили, че
моторно превозно средство е мотопед - марка "ХОНДА“ модел „SН 125", с
номер на рама ZDСJF14A05F014880, което не е било регистрирано по
надлежния ред, като същото било управлявано от правоспособния водач
**********. След това уведомили дежурен офицер ОДЧ и запазили
местопроизшествието, до идването на дежурна оперативна група, като АУАН
не съставили.
Във връзка със случая било образувано ДП № 880/2019г. по описа на
РУ - Враца съответно Досъдебно производство №1643/2019г. по описа на
Районна прокуратура - Враца за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, в хода
на което били разпитани полицейските ********** и **********, лицето
********** – ремонтирал процесното МПС, както и водача на
горепосоченото МПС - **********, като било установено следното:
Приятелят на жалбоподателя - лицето ********** ремонтирал мотопеди
в гараж собственост на жалбоподателя. На 13.08.2019г. жалбоподателя
1

********** видял – процесният мотопед, марка "ХОНДА“ модел „SН 125",
с номер на рама ********** - тип скутер, без регистрационни номера в гаража
и поискал да го изпробва. **** му позволил да го вземе и управлява по
улицата. В последствие жалбоподателя взел мотопеда да го покара, когато
малко по късно на същото датата 13.08.2019г. около 13.00 часа
жалбоподателя бил установен от органите на реда да управлява
нерегистрираното МПС.
Въз основа на събраните материали по преписката ВРП с мотивирано
Постановление от 14.10.2019г. /играещо в случая ролята на АУАН и
поставящо началото на административно наказателното производство по
смисъла на чл.36 ал.2 вр.ал.1 от ЗАНН/ е прекратила образуваното
досъдебното производство /ДП/№1643/2019г. по описа на Районна
прокуратура - Враца за престъпление по чл.345, ал.2 от НК
С цитираното постановление наказателното производство е прекратено,
поради малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и делото е изпратено
на С ПП, за налагане на административно наказание за извършено нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като указала уведомяване на Началника на С ПП при
ОД на МВР Враца по компетентност за евентуално ангажиране на
административнонаказателна отговорност на посоченото лице.Въз основа на
Прокурорското Постановление последвало издаване на атакуваното НП №19-
1795-000173 от 20.12.2019 г. издадено от Началник С ПП, при ОДМВР
Враца, с което на жалбоподателя за извършеното нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП, било наложено административно наказание на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП - „ГЛОБА“ в размер на 200 лева и ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ. Недоволен от наложените му
санкции жалбоподател обжалвал визираното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетеля полицейски
служител ********** дадени в хода на съдебното следствие, както и от
приложените по делото с адм. преписка писмени доказателства,
Постановление от 14.10.2019г. по ДП№1643/2019г. описа на ВРП, Жалба,
Справка за нарушител, Министерска Заповед № 8121з – 515 - 14.05.2018г.,
както и доказателствата приложени по ДП №1643/2019г. по описа на Районна
прокуратура - Враца /изискана и приложена по делото за послужване/, НП
№19-1795-000173 от 20.12.2019 г. издадено от Началник С ПП при ОДМВР
Враца.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по
чл.59, ал.2 ЗАНН, разгледана по същество, същата е процесуално допустима,
и основателна.
На първо място съдът приема, че НП е издадено от компетентните
органи и в рамките на техните правомощия и компетенции съобразно
приложената Министерска Заповед №8121з – 515 - 14.05.2018г., като
издаденото НП отговаря на всички законови изисквания и съдържа всички
реквизити изискуеми съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
2

На второ място разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗАНН няма смисъла,
вложен от процесуалния представител на жалбоподателя. Правната норма се
съдържа в двете алинеи на чл.36 от ЗАНН и има следното съдържание:
Административно наказателното производство се образува само и единствено
със съставяне на акт за установяване на административно нарушение, което
правило е подчертано от забраната за образуване на административно
наказателна преписка без съставен акт за установяване на административно
нарушение. Законодателя изрично е посочил в чл.36 ал.2 от ЗАНН, че е
недопустимо образуване на административно наказателна преписка без
съставен акт за установяване на административно нарушение. Следователно
за недопустимост на административно наказателно производство може да се
пледира тогава, когато липсва съставен акт за установяване на
административно нарушение. Това е императивна правна норма, която не се
дерогира, а е предвидено изключение от изискването за съставяне на АУАН,
тогава, когато производството е прекратено от съда или прокурора или
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на
наказващия орган. Следователно в хипотези като настоящата, съставянето на
АУАН не може да се изисква, но обратното не е вярно, а именно, че ако е
съставен акт, то това опорочава административно наказателното
производство. Контролните органи нямат забрана за съставяне на АУАН,
тогава когато прокурора е отказал да образува или е прекратил наказателното
производство и е изпратил преписката на прокурора, а имат възможността да
не изпълнят изискването на чл.36 ал.1 от ЗАНН.
Ето защо довода, че с несъставянето на АУАН, е допуснато съществено
процесуално нарушение е изцяло неоснователен. Факта, че АНО се позовава в
НП на издаденото от прокурор ПОСТАНОВЛЕНИЕ за прекратяване на
наказателното производство не опорочава проведеното административно
наказателно производство, приключило с налагане на административно
наказание. АНО е бил длъжен да се позове на постановлението за
прекратяване на наказателното производство, както с оглед забраната на
чл.33 ал.1 от ЗАНН, така и за да обоснове спазването на сроковете по чл.34
от ЗАНН за ангажиране на административно наказателната отговорност, и не
на последно място, за да се спази и забраната non bis in idem.
На трето място съдът ще си позволи де не се съгласи с доводите на
процесуалният представител на жалбоподателя, че НП е издадено
неправомерно без съставен АУАН въз основа на Постановление от
14.10.2019г. по ДП№1643/2019г. описа на ВРП по досъдебно производство
което е било - „образувано, водено и прекратено срещу неизвестен
извършител“. Никъде в материалите по приложеното ДП, не се твърди, че то
е срещу „неизвестен извършител“, нещо повече в самото Постановление
от 14.10.2019г. по ДП№1643/2019г. описа на ВРП се сочи, че то е било
образувано имено срещу настоящият жалбоподател **********, обсъждат се
именно неговите: липсващи криминални прояви, съдебно минало,
характеристични данни и незначителна обществена опасност и минали
3

нарушения по ЗДвП, с оглед на които е прието наличието на предпоставките
по чл.9 ал.2 от НК, именно по отношение на неговата личност. При това
правата на жалбоподателят не са били нарушени, както се твърди, защото
видно от известието за доставяне прикачено на корицата на
ДП/Постановлението е било получено лично от него на 19.11.2019г./, защото
същият е могъл да обжалва постановлението за прекратяване на
наказателното производство, включително в частта, касаеща основанието за
прекратяването му – тоест относно приетото извършено от обективна и
субективна страна малозначително деяние, но не го е сторил. Пак от същото
е видно и че е бил известен, че производството ще бъде изпратено на АНО за
търсене на административнонаказателна отговорност.Оттук настоящият
съдебен състав извежда извод, че жалбоподателя се е съгласил с фактите и
обстоятелствата описани в постановлението на РП Враца, на които се
основава и административно наказателното обвинение.
На следващо място нарушението е описано ясно и отговаря на
материално правната разпоредба предвидена в чл.140 от ЗДВП , която ясно и
недвусмислено установява, че жалбоподателя е управлявал посоченото МПС,
без същото да е регистрирано по установеният от закона ред.
Действително факта на управление на нерегистрирано МПС е безспорно
установен, както от показанията на разпитаният свидетел очевидец, така и от
приложените по делото доказателства, а така също и от приложеното по адм.
производство – Постановление от 14.10.2019г. по ДП№1643/2019г. описа
на ВРП /имащо характера на АУАН/, и доказателствата по ДП№1643/2019г.
на Районна прокуратура – Враца. Последното е прекратено на основание
чл.24 ал.1 т.1 вр. с чл.9 ал.2 от НК след като прокурора е приел, че
настоящият жалбоподател е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл.345 ал.2 от НК – управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. В тази връзка се е позовал на показанията
на самия жалбоподател, в които последният е заявил, че МПС е
нерегистрирано, както и на показанията на разпитаните в хода на
производството свидетели очевидци, един от които приятел на
жалбоподателя, които са заявили, че той е управлявал МПС, макар и за
кратко време и на близко разстояние и знаейки, че е нерегистрирано. Като
освен това прокурора е приел, че коментираното управление на МПС е било
инцидентно и не е създавало опасност за другите участници в движението.
В хода на съдебното следствие е разпитан един от полицейските
служители констатирали нарушението, които установяват, както факта на
липсата на регистрация на МПС, така и факта на управление на същото от
страна на настоящият жалбоподател, при това следва да се посочи, че
нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, предвижда че:„По пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани …..”
Повдигнатото фактическо обвинение е ясно очертано след посочване на
4

фактическите обстоятелства по извършване на нарушението. В случая по
делото е безспорно установено от приложените доказателства, че МПС –
процесният мотопед марка "ХОНДА“ модел „SН 125", с номер на рама
*********** - тип скутер, е бил не регистриран по надлежният ред, и именно
в това му състояние е бил управляван от настоящият жалбоподател
**********, като последният противно на твърдяното е бил наясно, че
управлява не регистрирано по надлежния ред МПС, но въпреки това го е
привел в движение.
Настоящият съдебен състав се позовава, както на събраните в хода на
съдебното следствие така и на събраните в хода на прекратеното наказателно
производство доказателства, които безспорно аргументират съществуването
на фактическо и правно основание за ангажиране на административно
наказателната отговорност на нарушителя.
Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение /правна
квалификация/е онова деяние - /действие или бездействие и в този смисъл
обективирано социално поведение, факт от действителността/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. И тук е възпроизведен основния
принцип в наказателното право, непредпазливите нарушения да се наказват
само в предвидените от закона случаи.
Нарушението на чл.140 ал.1 от ЗДвП, въздигнато в административно
наказателен състав по чл.175 ал.3 пр.1от ЗДвП е възможно при форма на
вина умисъл, тъй като освен, че е безрезултатно, но и ангажира отговорността
за неспазване на закона, който всеки правоспособен водач знае. Съгласно
правилото на чл.140 ал.1 от ЗДвП „По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“
Двата състава на чл.175 ал.3 от ЗДвП са отделни, като втория –
управление на МПС без поставени регистрационни табели на определените
места, изисква изрично регистрация, съгласно очертаната фактическа
съставомерност.
Следователно водачът като знае закона и не се е уверил, че
управляваното МПС е регистрирано за движение, но въпреки това го
привежда в движение, осъществява умишлено нарушение на чл.140 ал.1 от
ЗДвП. Следва само за яснота да се каже, че умисъла е пряк, тъй като вината е
винаги отношение на дееца към резултата, а при формалните нарушения е
отношението към съставомерното поведение, не към фактическите
обстоятелства, от които зависи правната му квалификация – тях деецът знае
или не знае, а ги знае, включително когато допуска, че съществуват. Не може
да не съзнава факт, който допуска. Освен това, вече се посочи, че законът и в
5

частност чл.140 ал.1 от ЗДвП водачът е длъжен да знае. В конкретния случай
при липсата на факти, сочещи на противна убеденост у водача, а именно за
регистриране на МПС, което управлява, се налага извода, че той най-малкото
допуска съставомерния факт на липса на регистрация, но въпреки това
привежда в движение процесното МПС. Ето защо отношението му към
извършеното формално деяние е при пряк умисъл.
В този смисъл става явна и несъстоятелната теза на жалбоподателя, че
той не е извършил умишлено нарушението, тъй като не е подкрепена от нито
един положителен факт, имащ значение да докаже, че същият е имал
съзнание за обратното – че процесното МПС, което е привел в движение е
регистрирано.
Само факти, сочещи, че същият е изпълнил задължението си да се
увери, че са налице изискванията на чл.140 ал.1 от ЗДвП, могат да изключат
вината му към обективираното от него формално съставомерно поведение.
Ето защо и немогат да се споделят съображенията на защитата, че причините
за това управление сочат на чл.28 от ЗАНН. А не може да се приеме наличие
на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, тъй като наказателното
производство за извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК, което е
идентично по своя фактически състав, е прекратено тъкмо на основание
чл.9 ал.2 от НК, която разпоредба не следва да бъде прилагана два пъти.
Изводимо от горното, е че липсват основание за приложение на чл.28
от ЗАНН, тъй като се касае се типичен случай на административно
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на което сочат и изложените причини за
неговото извършване.
Привеждането на мотопеда в движение не е обусловено от извънредни
обстоятелства, сочещи на незначителност на деянието до степен да се
изключи и административно наказателната отговорност на извършителя.
Налице са и конкретни факти, а именно, че не е съществувала някаква
спешна или изключителна причина, която да е налагала управление на
нерегистрираното МПС. При това извършването на деянието за първи път за
краткото време и разстояние, което макар и инцидентно е било изминато с
нерегистрираното МПС, са отчетени при квалификацията му като
административно нарушение, а не като престъпление. Наложените наказания
са в минимален размер, поради което не е налице възможност за тяхното
изменение.
Затова и съдът ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№19-1795-000173 от 20.12.2019г. издадено от Началник С ПП, при
ОДМВР Враца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.2 т.5
от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

6

Номер на акта:	381
Дата:	9 декември 2022 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20221420200975
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	21 октомври 2022 г.

Решение по дело №975/2022 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите