Разпореждане по дело №61/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 28/22.04.2009 г., постановено по гр.д. № 863 по описа за 2008 г., Кърджалийският районен съд е прекратил гражданския брак между У. А. М. и М. Р. М., сключен с акт за граждански брак № 7/07.11.1994 г. на Община К., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на М. Р. М.. Постановено е след прекратяване на брака У. А. М. да носи предбрачното си фамилно име Х.. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете С. М. М., с ЕГН * са предоставени на майката У. А. М., а на бащата е определен режим на лични отношения всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 часа до 19.00 часа, както и един месец през годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето става в дома на майката. Със същото решение М. Р. М. е осъден да заплаща на детето си С. М. М. месечна издръжка в размер на 30 лв., считано от влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие на детето или настъпването на друга, правопрекратяваща или изменяща издръжката причина, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, като предявения иск за заплащане на издръжка е отхвърлен за разликата от 30 лв. до пълния му предявен размер от 80 лв. Ползуването на семейното жилище, представлявÓщо къща в с.С., О.К. е предоставено на М. Р. М., който е осъден да заплати по сметка на РС –К. сумата от 75 лв., от която 50 лв. д.т. върху размера на присъдената издръжка и 25 лв. окончателна държавна такса, а на У. А. М. направените по делото разноски в размер на 275 лв.

Недоволен от така постановеното решение в частта относно предоставяне упражняването на родителските права и издръжката на децата С. М. М. и Р. . М. е останал въззивникът М. Р. М., който го обжалва в тази част като противоречащо на закона и необосновано. В жалбата се сочи, че децата С. М. М. и Р. М. М. от седем години живеели при него в с.С.. Децата били настанени да живеят при родителите на въззивника с решения на РС – К., през което време той се грижил за тях. Двете деца учили в Основно училище – с.Б. В.. Въззиваемата била в чужбина, където работела и не се интересувала от децата, които били отглеждани и възпитавани добре. Становището на Отдел „. Д. – с.Ч. било упражняването на родителските права да бъдат предоставени на бащата, като децата да останат да живеят заедно в с.С.. В съдебно заседание детето С. заявила, че живее добре при своите баба и дядо и след развода желаела да продължи да живее при тях. За майка си говорела обидни думи и не искала да я вижда. Дядо й не я биел и тя не се страхувала от него. Необосновано районният съд предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето С. на майката. Двете деца били свикнали да живеят заедно и не било уместно да бъдат разделяни. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Кърджалийския районен съд в обжалваната му част, като предостави упражняването на родителските права по отношение на децата С. М. М. и Р. М. М. на бащата М. Р. М., като на майката бъде определен режим на лични отношения и същата бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето С. в размер на 70 лв., а на детето Р. в размер на 80 лв. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.

Въззиваемата У. А. М. не е представила отговор на въззивната жалба на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание, представлявана от процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че не било допустимо родителските права да бъдат предоставени на виновния за развода съпруг, който имал психично заболяване. Майката била здрава и трудоспособна и желаела да отглежда и двете си деца, но тъй като детето Р. било враждебно настроено към нея не поискала възлагане на родителските права. Докладът на социалните служби бил противоречив по отношение на детето С., а в съдебно заседание социалният работник изразил съмнение по отношение на обстоятелството дали бабата и дядото са най-подходящата среда за отглеждане на децата, при условие, че майката била здрава и желаела да се грижи за децата. Моли съда да потвърди решението на Кърджалийския районен съд и да отхвърли въззивната жалба.

Д. „подпомагане”, отдел „. на Д. – гр.К., редовно уведомени не изпращат представител. В представени пред двете инстанции писмени становища се сочи, че е в интерес на децата С. М. М. и Р. М. М. да живеят заедно и да не се разделят след развода на родителите си, както и да бъде взето предвид изразеното желание и на двете деца да се отглеждат от баща си и неговите родители.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е частично основателна.От представените като доказателства по делото удостоверение за сключен граждански брак с дата № 005965/07.11.1994 г., издадено въз основа на акт за граждански брак № 7/07.11.1994 г. от Кметство с.Свободиново, Община Ч., удостоверение за раждане с дата 17.11.2008 г., издадено въз основа на акт за раждане № 1101/13.11.1994 г. от Община К., удостоверение за раждане с дата 17.11.2008 г., издадено въз основа на акт за раждане № 0792/20.09.1996 г. от Община К., се установява, че страните по делото са сключили граждански брак на 07.11.1994 г., като от брака си имат родени две деца – Р. М. М., с ЕГН * и С. М. М., с ЕГН *.

По делото са представени като доказателства заверени копия от преписки на Д. „. подпомагане” – гр.К. по настаняване на децата Р. М. М. и С. М. М., от които се установява, че с решение № 148/18.04.2005 г., постановено от Кърджалийския раÚонен съд по гр.д. № 255 по описа за 2005 г. на същия съд и решение № 147/18.04.2005 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 254 по описа за 2005 г. на същия съд, децата Р. М. М., с ЕГН * и С. М. М., с ЕГН * са настанени за постоянно отглеждане в семейството на Х. И. М. и Р. Б. М. от с.С., О.Ч. – техни баба и дядо.

От представеното като доказателство по делото заверено копие от регистрационна карта, изд. от Д. “Бюро по труда” – К., се установява, че У. А. М. е регистрирана като безработна, като на гърба на регистрационната ката е отбелязана дата по график – 11.12.2008 г. без подпис на специалиста. От представените като доказателства по делото заверени копия от удостоверение изх. № 1040/24.09.2009 г., изд. от СОУ “Йордан Йовков” – гр.К. и удостоверение № 1347-12/15.09.2009 г., изд. от ОУ “Н.Й.Вапцаров” – с.Б. В., О.Ч., обл.К. се установява, че детето Р. М. М. е записан за редовен ученик в ІХ “а” клас през учебната 2009 /2010 г., а детето С. М. М. е записана в VІІ клас, дневна форма на обучение на учебната 2009/2010 г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Ш. Х. и М. Ю. се установява, че страните са във фактическа раздяла от около седем години. Свидетелката Ш. Х. – майка на ищцата, твърди, че бащата на ответника упражнявал сексуално насилие спрямо У. А. и детето С.. Разпитано в съдебно заседание пред първоинстанционния съд детето Р. М. М. заявява, че не иска да живее при майка си. Споделя, че баба му и дядо му се грижели добре за него. Детето С. М. М. заявява, че не иска да живее с майка си в Холандия и не й е хубаво с нея и не я обича. Изразява противоречиво становище относно обстоятелството дали се страхува от дядо си.

При тези данни съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.99, ал.1 от СК (отм.), респ. чл.49, ал.1 от СК, са основателни и доказани. От събраните по делото доказателства се установява, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съпрузите не поддържат нормални лични отношения помежду си, бракът им е изчерпан от съдържание, като съществува формално. Запазването на такова брачно правоотношение е неоправдано, както с оглед интересите на съпрузите и родените от брака деца, така и с оглед обществения интерес. Впрочем, решението в частта относно прекратяването на брака, вината, фамилното име на съпругата и предоставянето на семейното жилище не е обжалвано и е влязло в сила, поради което настоящата инстанция не излага по-подробни съображения в тази насока.

След прекратяването на брака родителските права, респ. грижите по отглеждането и възпитанието на роденото от брака дете С. М. М., следва да бъдат предоставени на майката У. А. М.. Този извод се налага, както с оглед обстоятелството, че биологичната връзка между майката и дъщерята е по-силна от тази на бащата с детето, така и с оглед възраста на детето и неговия пол, което налага непосредствени грижи за подрастващата именно от майката. Такъв извод се налага и с оглед наличието на косвени данни за непристойно поведение на бащата на ответника спрямо това дете и необходимостта от изолирането му от средата, в която живее. Що се отнася до детето Р. М. М., то необосновано Кърджалийският районен съд не се е произнесъл относно упражняването на родителските права спрямо това дете. Мерките за закрила, осъществени по реда на чл.28 от Закона за закрила на детето не касаят родителските права, макар силно да ги ограничават.

Освен всичко друго настаняването на дете в семейство на роднини и близки винаги има временен характер, с оглед разпоредбата на чл.28, ал.5 от Закона за закрила на детето, докато родителските права имат постоянен характер и могат да бъдат отнемани само в предвидените от закона случай. Ето защо предвид разпоредбата на чл.106, ал.1 от СК (отм.) и чл.59, ал.2 от СК при развод съдът служебно се произнася относно упражняването на родителските права и издръжката на децата, независимо дали има искане от страните и независимо дали има приложени мерки за закрила по Закона за закрила не детето. С оглед на това следва да бъде постановено решение от настоящата инстанция, с което родителските права по отношение на детето Р. М. М. да бъдат предоставени на бащата. Това се налага най-вече с оглед становището на детето, изразено както пред социалните работници, така и в съдебно заседание. Детето е привързано към баща си и към средата, в която живее. Съдът отчита и обстоятелството, че бащата е подпомаган от родителите си при отглеждането на детето, което е привързано и към своите баба и дядо и Þска да живее с тях. От друга страна е налице отчуждаване на въззиваемата от нейния син, поради което предоставянето на родителските права на майката би травмирало детето. Впрочем, в исковата молба ищцата не е поискала родителските права по отношение на детето Р. М. М. да бъдат предоставени на нея, а на ответника. Разбира се, по делото са налице данни, че въззивникът страда от психично заболяване – умерена олигофрения, но същият не е поставен под запрещение по съответния ред и няма основание да се приеме, че не може да упражнява родителските права. Неоснователен е доводът, изложен от процесуалния представител на въззиваемата, че бракът е прекратен по вина на бащата и на него не следва да бъдат предоставени родителските права. В разпоредбата на чл.59 от действащия Семеен кодекс (обн. Д.в. бр.47/2009 г.) няма такова изискване, а съгласно разпоредбата на чл.106, ал.2, предложение второ от СК (отм.) родителските права не се предоставят на виновния за развода съпруг, само ако това ще се отрази отрицателно на отглеждането и възпитанието на децата, каквито данни не се установяват.

Предоставяйки упражняването на родителските права по отношение на детето С. М. М. на майката, обосновано и правилно с оглед разпоредбите на отменения Семеен кодекс, Кърджалийският районен съд е осъдил М. Р. М. да заплаща ежемесечна издръжка на това дете в размер на 30 лв., предвид обстоятелството, че същият е безработен и има заболяване. Въпреки, че към момента на постановяване на настоящото решение е в сила разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК (обн. Д.в. бр.47/2009 г.), то тя не може да бъде приложена по отношение издръжката на детето С. М., тъй като липсва жалба от ищцата. Що се отнася до детето Р. М. М., то предвид предоставянето на родителските права на въззивника, У. А. М. следва да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на това дете в размер на 60 лв., считано от влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие от детето или настъпването на друга, изменяща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Така определеният размер на издръжката е съобразен с разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК (обн. Д.в. бр.47/2009 г.), както и с имуществото и доходите на страните. Въззивникът М. Р. М. е безработен, а въззиваемата реализира доходи в размер на 300 евро месечно с оглед изявлението на същата в съдебно заседание пред настоящата инстанция. По отношение на твърдението на У. М., че същата е регистрирана като безработна, то по делото е представена регистрационна карта на Д. “Бюро по труда” – К., която обаче няма подписи на длъжностните лица.

Затова следва да се направи извод, че въззиваемата може и следва да заплаща ежемесечна издръжка на детето си Р. М. М. в размер на 60 лв. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Р. М. М. на бащата М. Р. М., като на майката бъде дадена възможност и да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. до 19.00 ч., както и един месец през годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като вземането и връщането на детето да става в дома на бащата. Следва също така У. А. Мемед да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето си Р. М. М., чрез неговия баща М. Р. М. в размер на 60 лв., считано от влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие от детето или настъпването на друга изменяща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. В останалата му част решението следва да бъде потвърдено. При този изход на делото У. А. М. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 86.40 лв., а на въззиваемия направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 112.50 лв., съразмерно на уважената част от жалбата. Предвид обстоятелството, че разноски в полза на ищцата в размер на 275 лв. са присъдени и от първата инстанция, то такива следва да бъдат присъдени за двете инстанции по компенсация, поради което решението на Кърджалийския районен съд следва да бъде отменено в частта за разноските за разликата над 162.50 лв.

Ето защо и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Р. М. М., с ЕГН * на бащата М. Р. М. от с.С., О.Ч., обл.К., с ЕГН *, като дава възможност на майката У. А. М. от с.М., О.К., с ЕГН * да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. до 19.00 ч., както и един месец през годината, който не съвпада платения годишен отпуск на бащата, като вземането и връщането на детето да става в дома на бащата.

ОСЪЖДА У. А. М. от с.М., О.К., с ЕГН * да заплаща ежемесечна издръжка на детето си Р. М. М., с ЕГН *, чрез неговия баща М. Р. М. от с.С., О.Ч., обл.К., с ЕГН * в размер на 60 лв., считано от влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие от детето или настъпването на друга изменяща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА У. А. М. от с.М., О.К., с ЕГН * да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 86.40 лв.

ОТМЕНЯ решение № 28/22.04.2009 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 863 по описа за 2008 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която М. Р. М. от с.С., О.Ч., обл.К., с ЕГН * е осъден да заплати на У. А. М. от с.М., О.К., с ЕГН * разноски по делото, ЗА РАЗЛИКАТА НАД 162.50 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 28/22.04.2009 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 863 по описа за 2008 г. на същия съд в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове:

1. 2.