гр.София,
04.07.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана
Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир
Мазгалов
Боряна Воденичарова
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№10793 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №259870 от 06.11.2017год.,
постановено по гр.дело №71008/2015г. по описа на СРС, ГО, 123 с-в, са отхвърлени
изцяло предявените от „Б.т.“ООД срещу „Д.з.“АД искове с правно основание чл.208,
ал.1 КЗ(отм.) вр.чл.193 КЗ(отм.) вр.чл.183 КЗ(отм.) за сумата 20784 лева
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди- увреждане фасадата
на административна сграда в гр.София, ул.“********вследствие настъпило на
18.06.2015г. застрахователно събитие- проливен дъжд с интензивност 7мм(л) на
кв.м. продължил от 6,30 часа сутринта до 14,00 часа на 18.06.2015г. и с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 595,84 лева- обезщетение за забава в размер
на законната лихва възру застрахователното обезщетение за периода от
07.08.2015г. до 18.11.2015г., като ищецът
е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 1050 лева.
Срещу
така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Б.т.“ООД. Жалбоподателят поддържа, че при
постановяване на обжалваното решение СРС допуснал груби нарушения на
съдопроизводствените правила. Решението било немотивирано, твърденията и
възраженията на страните не били обсъдени. Твърди също така, че били налице
всички необходими предпоставки за уважаване на иска- застрахователно събитие,
вреди и причинно- следствена връзка между тях. Претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване
на исковете.
В
подадения в срок отговор на въззивната жалба въззиваемият ответник оспорва
същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Не се установява първоинстанционният
съд да е допуснал твърдените от жалбоподателя- ищец процесуални нарушения.
Процесното събитие е настъпило на 18.06.2015г., исковата молба е подадена
19.11.2015г., а искането с правно основание чл.207 ГПК е направено на
21.09.2016г. Ищецът е имал достатъчно време както непосредствено след
настъпване на събитието, така и след подаването на исковата молба да организира
защитата на правата и интересите си чрез иницииране на производство за
обезпечение на доказателства. Решението да извърши ремонт на сградата преди
оглед от назначено от съда вещо лице е единствено и само на ищеца и не може да
бъде възприето като процесуално нарушение. След като първоинстанционният съд
правилно и въз основа на приетото по делото заключение на вещото лице по СТЕ и
представените от страните писмени доказателства, е установил липсата на два от
съществените елементи на фактическия състав на разпоредбата на чл.208 КЗ(отм.)-
настъпването на твърдяното застрахователно събитие и причинно- следствена
връзка с описаните в исковата молба имуществени вреди, ирелевантно е
обсъждането на размера на вредите и обезщетението, както и останалите наведени
от страните възражения.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата имат право
на възнаграждение за защита от юрисконсулт, което настоящият състав намира за
справедливо да определи на 450 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение №259870 от
06.11.2017год., постановено по гр.дело №71008/2015г. по описа на СРС, ГО, 123
с-в.
ОСЪЖДА „Б.т.“ООД с ЕИК********** да заплати на „Д.з.“АД с ЕИК******** сумата 450
лева (четиристотин и петдесет лева)- разноски пред въззивната инстанция за
защита от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/