Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
Гр.Шумен, 30 Юни 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд, в открито
заседание на тридесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: М. Маринов
при
секретаря А. А., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№211/2016г. по
описа на ШОС, за да се произнесе, съобрази следното:
Депозирани
са искови претенции от "МЕТАРЕКС" ООД срещу "Черноморска технологична компания"
АД /с настоящо наименование "Аресгаз"
АД по чл.109 от Закона за собствеността и чл.59 от Закона за задълженията и
договорите. В исковата си молба, ищецът заявява, че е закупил имот, находящ се
в землището на гр.Ш., местност "....", ..........., дело 5563/2006г. по
регистъра на Служба по вписванията - гр.Ш.. От представено удостоверение за
тежести било видно, че върху имота бил учреден единствено сервитут в полза на
Община Ш. - право на преминаване и право на прокарване за изграждане на обект
на водния цикъл на общината - публична общинска собственост. Ищецът излага, че
върху имота не били вписани сервитутни права за прокарване и преминаване на
газопровод, нито право на строеж за построяване на автоматична
газоразпределителна станция за одориране и катодна станция, а ответника без
разрешение и строителни книжа, и без негово съгласие бил прокарал газопровод
през имота и изградил горепосочената станция в лицевата част на имота към
булеварда с оградена площ около 41 кв. м. Ответникът не разполагал със заповед
или договор по чл.192, ал.1 и 2 от ЗУТ за прокарване на газопровод през имота,
нито за построяване на посочената станция. Ищецът закупил имота с намерение да
бъде използван за търговската дейност на дружеството - да изгради площадка за
съхранение и сортиране на отпадъци, но изградените съоръжения препятствали
това. Ответникът ползвал имота без правно основание от лятото на 2006 г. до
настоящия момент и въпреки отправените покани за изясняване на спора и извън
съдебното му уреждане, страните не постигнали съгласие в тази насока. Ето защо,
ищецът моли да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде
осъден да отстрани незаконно прокарания през имота газопровод и станция, както
и да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 3000 лева, частично
предявен иск, целият в размер на 60000 лева за неправомерното използване на
имота за периода от месец юли 2006 г. до месец април 2016 г., ведно със
законната лихва върху обезщетението от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на присъдената сума.
Ответникът
е представил писмен отговор в законния едномесечен срок, с който оспорва
предявените искови претенции. Оспорва твърденията на ищеца, че е прокарал
газопровод и изградил разпределителна станция в имота на ищцовото дружество без
съгласие и разрешение на общината, и без строителни книжа и разрешения.
Неоснователно било и твърдението на ищеца, че действията на ответника, му
пречели да упражнява правото си на собственост, както и че ползвал имота без
правно основание. В Община Ш. не се съхранявали одобрени проекти за прокарване
на газопровода и построяването на станцията в процесния имот. Излага, че не
оспорва твърденията, изложени от ищеца за собствеността на процесния имот, че
не е искано от ищеца съгласие и разрешение за прокопаване и построяване на
газопровод и станция, и че не разполага със заповед или договор по чл.192, ал.1
и ал.2 от ЗУТ. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията по чл.
59 от ЗЗД за периода от месец април 2006 г. до 22 април 2011 г. Излага, че
преминаващите през имота на ищцовото дружество газопровод и построената станция
за одориране и катодна станция представляват част от обект – "Газоразпределителна
мрежа гр. Ш.", който е построен и въведен в експлоатация съобразно
действащата към него момент нормативна уредба, поради което и същите не
представляват неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от Закона за собствеността.
Излага, че със заповед №.... на кмета на Община Ш. е одобрен подробен
устройствен план - схема за газоразпределителната мрежа на град Шумен, първи
етап, като в ПУП били посочени имотите, през които преминават газопровода и сервитутната
му зона. Утвърдено било трасето за проектиране и изграждане на участъка от
обект „Газоразпределителна мрежа на град Ш.” с Решение №1/20.01.2005г. на
комисия по чл.17, ал.1, т.1 то ЗОЗЗ при областна дирекция "Земеделие и
гори " гр.Ш., а с Решение №433 по протокол №24/31.05.2005г. от заседание
на Общински съвет гр.Ш., на основание чл.129, ал.1 от ЗУТ бил одобрен ПУП за
Газоразпределителната мрежа на гр.Ш., изработен като: І. Специализирана план -
схема за газоснабдяване към действащия ПУП по чл.108, ал.2 от ЗУТ и чл.48,
ал.2, т.4 б."Ж" от Наредба №8 за обема и съдържанието на
устройствените схеми и планове, за частта на трасето в рамките на
урбанизираната територия; и ІІ. Парцеларен план по чл.110, ал.1, т.5 от ЗУТ
съгласно чл.53, ал.5 от Наредба №8, за частта от трасето извън урбанизираната
територия в землището на община Шумен. Плащането на сервитутното право за
трасето извън урбанизираната територия било извършено на основание заповед №....
на кмета на община Ш. с платежни нареждания №00012 и 00014, и двете от
17.04.2006г. на "Булбанк" АД. Със заповед №.... на кмета на община Ш.
било учредено право на прокарване на газопровод с обща дължина 2176,5 м в
землище кв."Д." гр.Ш., извън урбанизираната територия през общински
поземлени имоти, в които е включен и имот №....."....", по трасе
определено съгласно ПУП с посочените върхове на трасе на газоразпределителната
мрежа, сервитутна зона и граници. Въпреки, че е издадена заповед за учредяване
на сервитут с посочено правно основание чл.193, ал. 4 от ЗУТ ищецът излага, че
сервитутът по чл. 64, ал. 2, т. 2 от Закона за енергетиката възниква по силата
на закона, т.е. достатъчно е да са налице законовите предпоставки по чл. 64,
ал. 4 без да е необходим акт на кмета на общината за учредяването му, тъй като
сервитутите, регламентирани в специалния закон се отличавали от тези по чл. 192
и 193 от ЗУТ по това, че съществували в полза на енергийните предприятия и не
обслужвали господстващ имот. Построяването на газопроводната мрежа е било
извършено съобразно одобрен инвестиционен проект от Община Ш. и издадено от нея
разрешение за строеж. Процесният имот е представлявал пасище – мера, като към
момента на възникване на сервитута и към момента на въвеждане в експлоатацията
на обекта ищцовото дружество не е било негов собственик. Сочи, че изграждането
на газопровода и построените в него станции не прави невъзможно използването му
съгласно предназначението му. Ето защо моли исковете да бъдат отхвърлени, както
и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа страна: С Решение №2-2РС/30.03.2006г. по
чл.27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ на Общинска служба по земеделие и гори гр.Ш. на
наследниците на В.Б.С., бивш жител ***, било предоставено правото на
собственост върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, една от които - ......., местност
"....", имот №000136 по плана за земеразделяне, при посочени граници.
С НА за дарение на недвижим имот ........ на Нотариус А.А.с район на действие
ШРС, на 10.11.2006г. Т.В.К. дарил на сина си М.И.С., собствения си недвижим
имот - Пасище с площ от 4,110 дка, находящо се в землището на гр.Ш., кв.Д.,
местността "...." трета категория, което съставлява поземлен имот с
идентификатор №.... С НА за покупко - продажба №.... на нотариус К.М. с район
на действие ШРС, рег.№222 на НК, на 23.11.2006г. М.И.С. продал на
"Метарекс" ООД горното пасище от 4,109 дка. От изготвените по делото
съдебно - технически експертизи се установява, че процесния имот с
идентификатор ... представлява част от имот с бивш №000136 по КВС на кв.Д..
Одобрения със заповед №.... на кмета на Община Ш. ПУП - План - схема за
газоразпределителната мрежа на гр.Ш. - І етап с обхват урбанизирана територия
на гр.Ш. и частично извън нея включвал и имот №000136 по КВС, като одобреното
трасе се разминавало незначително с изграденото на место. Одобрения с Решение
№433 по протокол №24 от 31.05.2005г. на ОС Шумен ПУП, изработен като
Специализиран план за частта на трасето в урбанизираната територия и Парцеларен
план за частта на трасето извън урбанизираната територия включвал имот №000136
по КВС. В съответствие с одобрения проект било издадено разрешение за строеж
№233 от 29.07.2004г., като екзекутивът отразявал действителното трасе, в което
бил поставен газопровода, преминавайки и през процесния имот. В съответствие с
одобрения проект за монтаж на преместваемо съоръжение за обслужване и
експлоатация на газоразпределителната мрежа, било издадено и разрешение за
строеж №50 от 11.03.2005г., а екзекутивът отразявал проектното състояние, върху
което проектантът бил нанесъл корекциите, с които отразил изпълненото
съоръжение. От представените доказателства досежно графичната част на цялото
одобрено трасе, се установява че е налична само част от графичната част на
плана, от която е видно че газопровода навлиза в процесния имот до средата му,
а останалата част от план - схемата, въпреки положените усилия от страните за издирването
ѝ от всички държавни и общински институции, които би следвало да я
съхраняват, не бе установена /посочени са причини като реорганизация и
преместване на архиви, статута на имота и др./. Към изграждане на газопровода,
имота е бил с трайно предназначение - земеделска земя, а със Заповед №РД-25-446
от 23.03.2015г. на кмета на Община Ш., влязла в законна сила на 28.05.2015г.,
било променено предназначението на имота с конкретно такова - "База за
събиране /изкупуване/, временно съхранение, транспортиране на черни и цветни
метали и сплавите им, пластмаса, хартия и други видове отпадъци,
разкомплектоване на ИУМПС и предварително третиране на ИУЕЕО", като с така
одобрения ПУП - план за застрояване, имота попаднал в урбанизираната територия
на Община Ш.. Газопровода, преминаващ през процесния имот бил изграден от
стоманени тръби с диаметър 273 мм, и съобразно Наредба №16 от 9.06.2004 г. за
сервитутите на енергийните обекти, сервитутната зона, предвид промененото
предназначение на имота, била по 40 см. от двете страни, а не по 1 метър,
каквато била нанесена в парцеларния план /когато имота е бил извън
урбанизираната територия/. От общо заградената с оградна мрежа катодна и
одорираща станция, цялата 41 кв.м., 31 кв.м. попадали в имота на ищеца.
Преместването на газопровода се наложило заради съществуваща постройка, към
момента на изграждането му, и изискванията за минимални отстояния от такива
строежи. Към настоящия момент постройката била съборена. Плащането на сервитутното
право за трасето извън урбанизираната територия било извършено на основание
заповед №.... на кмета на община Ш. с платежни нареждания №00012 и 00014, и
двете от 17.04.2006г. на "Булбанк" АД. Със заповед №.... на кмета на
община Ш. било учредено право на прокарване на газопровод с обща дължина 2176,5
м в землище кв."Д." гр.Ш., извън урбанизираната територия през
общински поземлени имоти, в които е включен и имот №....."....", по
трасе определено съгласно ПУП с посочените върхове на трасе на
газоразпределителната мрежа, сервитутна зона и граници. От представеното от
ищцовата страна удостоверение е видно, че в службата по вписванията има вписан сервитут
единствено в полза на Община Ш. - право на преминаване и право на прокарване за
изграждане на обект на водния цикъл на общината - публична общинска
собственост.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните изводи: На първо место следва да се
отбележи, че въпреки висящото към настоящия момент тълкувателно дело №4/2015 г.
на ОСГК на ВКС, настоящия състав на съда споделя преобладаващата част от
съдебната практика, в това число и задължителна такава постановена по чл.290 от ГПК - Решение №152 от 16.05.2012 г. по гр.д.№1132/2011 г. II г. о. на ВКС,
Решение №266 от 10.06.2010 г. по гр.д.№365/2010 г. II г.о. на ВКС, и др.,
съобразно която ищецът винаги следва да доказва, че соченото действие на
ответника му пречи да упражнява своето право. Незаконността на действието
/строежа/ следва да се цени единствено и дотолкова, доколкото дава основание да
се приеме, че ограничението е неоснователно или противоправно, но само когато е
налице ограничаване на правата на собственика на вещта. Когато правото на
собственост върху вещта е придобито при вече изградена инсталация, от
съществено значение е наличието на обстоятелства, които да водят до извод за
пречки да се осъществяват правата на собственика в пълен обем от самото наличие
на вече изградената инсталация, а не от факта на нейното изграждане. Независимо
от горното, съдът намира, че сочените от ищцовата страна възражения за
незаконосъобразността на изградения газопровод и катодна и одорираща станция са
неоснователни. Представеното от ищеца Решение №2-2РС на ОСЗГ Ш., с което на
наследниците на В.С. е било предоставено правото на собственост върху земи по
чл.19 от ЗСПЗЗ е взето на 30.03.2006г. Нито от документа, нито от друго
удостоверение е видно на коя дата решението е влязло в законна сила. Съобразно
чл.27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, решението се съобщава на заинтересуваните лица по реда
на ГПК и в 14-дневен срок от съобщението може
да се обжалва пред районния съд. Алинея 2 на горния член сочи, че влязлото в
сила решение по ал.1, придружено със скица, има силата на констативен
нотариален акт за правото на собственост върху имота. В тежест на ищцовата
страна е да установи изгодния за нея факт, поради което и следва да се приеме,
че най - ранната дата на която решението е влязло в сила е първото отразено в
Служба по вписванията гр.Ш. разпореждане с имота - 07.08.2006г. Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.4 от Закона за енергетиката сервитутите по възникват,
когато: има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя
местоположението на съответните имоти, и титулярят на сервитута изплати
еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал
сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.
Разположението на сервитутните зони се определя с общите и подробните
устройствени планове съобразно местоположението на енергийните обекти - чл.5 от Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на
енергийните обекти. Тези особени сервитути по специалния закон, възникват по силата
на закона, при наличие на изискуемите предпоставки, и издадената в последствие
заповед на кмета по чл.193, ал.4 от ЗУТ е имала констативен ефект. Доколкото сервитутът е ограничено вещно
право, а вещните права са само тези, които са посочени в закона по вид и
съдържание и доколкото нормата на чл.64 от ЗЕ
е императивна и специална като уреждаща т. нар. квази - лични сервитути /с
оглед дейността на титуляра/, страните не могат чрез договор да учредяват
различни от посочените в чл.64 от ЗЕ
сервитути в полза на енергоразпределителното дружество. Сервитутът по чл.64 от ЗЕ
възниква едва след като е определено и заплатено еднократно обезщетение на
собственика и на носителите на други вещни права върху обслужващия имот от
страна на енергоразпределителното дружество, като размерът на обезщетението се
определя по реда на чл.210
- 221 от ЗУТ,
или по взаимно съгласие между страните. Освен това, следва да се отбележи и, че
вписването на сервитутите по чл.64 от
ЗЕ, заради оповестително -защитното му действие е предвидено в самия ЗЕ, едва с
изменението на чл.64, ал.1 от ЗЕ със ЗИДЗЕ обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., с което едновременно
е бил създаден и нов чл.64а от ЗЕ. В настоящия случай се установява наличието и на двете
предпоставки на чл.64, ал.4 от ЗЕ - има влязъл в сила подробен устройствен
план, с който се определя местоположението на съответните имоти, и титулярят на
сервитута е изплатил еднократно обезщетение на собственика на имота, върху
който е възникнал сервитутът. Както към датата на определяне на дължимото
обезщетение със Заповед №...., така и към датата на изплащането му -
17.04.2006г., процесния имот е бил собственост на Община Ш., и плащането е
надлежно осъществено на действителния собственик. Дори и да се допусне, че в
периода между издаване на горната заповед и плащането, кредиторът е прехвърлил
собствеността върху процесния имот, плащането отново следва да е валидно, щом
длъжникът не е бил уведомен за наличието на подобно правоприемство. В процесния
случай, ответната страна не само че не е успяла да създаде абсолютна
достоверност в истинността на сочените от нея правопораждащи фактически
твърдения, но и ангажираните от нея доказателствени средства са оставили
изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете
неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили
се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Предвид
изложеното съдът намира предявените искови претенции за неоснователни, поради
което и същите следва да се отхвърлят.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да заплати на ответника направените
деловодни разноски, съобразно представения списък за разноски, в размер на 2900
лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "МЕТАРЕКС" ООД
гр.Ш. с ЕИК ... срещу "АРЕСГАЗ" АД гр.С. с ЕИК ..., искове с правно
основание чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, за отстраняване на прокарания през имота
на ищеца с идентификатор ... газопровод, и изградените одорираща и катодна станция,
и за присъждане на обезщетение в размер на 3000 лева, частично предявен иск,
целият в размер на 60000 лева за неправомерното използване на горния имот за
периода от м.Юли 2006 г. до м.Април 2016 г., ведно със законната лихва върху сумата
от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
"МЕТАРЕКС" ООД
гр.Ш. с ЕИК ... да заплати
на "АРЕСГАЗ" АД гр.С. с ЕИК ... сумата от 2900 лева /две хиляди
и деветстотин лева/, представляваща направените по делото
разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: