№ 18322
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИ******
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. П.А
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИ******
Гражданско дело № 20241110148024 по описа за 2024 година
Производството е по съдебно делба във фазата на извършването й.
Образувано е, след като с Решение №*********** от 16.01.2024г. по в.гр.д. №
9941/2022г. по описа на СГС, IV-E състав е обезсилено като недопустимо Решение
№************* от 10.01.2022г. по гр.д. №16321/2013г. по описа на СРС, 55 състав и делото
е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
С Решение от 07.10.2014г. по гр.д. № 16321/2013г., влязло в сила на 03.12.2014г., е
допусната делба на ********, находящ се в гр.София, ж.к. „*********“, ул. „***********“,
бл.40, ет.2, със застроена площ 48.70 кв.м., състоящ се от една стая, кухня и сервизни
помещения, при съседи по документ за собственост: стълбище, *******, двор, ***********,
заедна със зимнично помещение с площ 4 кв.м., при съседи: коридор, *********,
*************, двор, заедно с 1.255 % ид.ч. от общите части на сградата, вкл. и от
портиерското помещение, находящо се в същия блок, и толкова идеални части от правото на
строеж върху държавна земя, между следните съделители:
1. С. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „*********“, бл. 24, ет. 7, ап. 32;
2. Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „*********“, бл. 24, ет. 7, ап. 32;
3. ******** С., ЕГН **********, с адрес: с. *************, общ. ****, ул. „Йордан
******“ № 21;
4. Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес: с. *************, общ. ****, ул. „Йордан ******“ №
21;
5. *********** П.а Г.а, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*********“, ул.
1
„***********“, бл. 40, ет. 2, ап. 43;
6. Г. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********“, бл. 726, вх. А, ет. 4, ап.
15;
7. Б. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, ул. „*********“ № 47;
8. ********** Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ж.к. „******“, бл. 77, ет. 1, ап. 1;
9. Ц. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „**********“, бл. 17, вх. А, ет. 7, ап. 3;
10. Е. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. „Бор“, бл. 2, ет. 2, ап. 4;
11. Й. Д. Г.а, ЕГН **********, с адрес: с. ********, общ. ****, ул. „Г. С. ********“ № 21;
12. З. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“ 2, ул. „******“ № 4;
13. В. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „****** Д.“ № 70, вх. Е, ет. 2, ап. 51;
14. В. С. М., ЕГН *******, с адрес: гр. Панагюрище, ж.к. „**********“, бл. 1, вх. А, ет. 5,
ап. 13;
15. Т. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Златица, ул. „**********“ № 4, и
16. П. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ж.к. „******“, бл. 2, ет. 5, ап. 44,
при следните квоти:
120/180 за С. В. Д. и Н. Д. Д.;
4/180 за ******** С.;
4/180 за Г. П. Г.;
4/180 за *********** П.а Г.а;
6/180 за Г. П. М.;
6/180 за Б. П. М.;
4/180 за ********** Г.;
4/180 за Ц. Р. И.;
4/180 за В. Р. М.;
3/180 за Т. С. С.;
3/180 за П. С. Р.;
3/180 за Е. С. Р.;
3/180 за В. С. М.;
6/180 за Й. Д. Г.а;
6/180 за З. Д. В..
С Определение от 09.01.2015г. по гр.д. № 16321/2013г. съдът е конституирал, на
основание чл. 227 ГПК, като страни в производството ******* И. Г.а, ЕГН **********, и В.
Д. Г., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.****, ж.к. „******“, бл.77, ет.1, ап.1, на мястото
на починалия съделител ********** Г..
С Определение от 27.05.2019г. по гр.д. № 16321/2013г. съдът е конституирал, на
2
основание чл. 227 ГПК, като страни в производството Л. А. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.София, ж.к. ******, бл.501, вх.Б, ет.7, ап.19, и вписан настоящ адрес:
гр.София, ж.к. *** 4, бл.460, вх.1, ет.1, ап.1, Е. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.София, ж.к. ******, бл.501, вх.Б, ет.7, ап.19, и вписан настоящ адрес: гр.София, ж.к. ***
4, бл.460, вх.1, ет.1, ап.1, и Ц. Ф. П., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. *** 4, бл.427,
вх.2, ет.9, ап.72, на мястото на починалия в хода на процеса съделител *********** П.а Г.а.
С Определение от 14.02.2022 г. по гр.д. № 16321/2013г. след постановяване на
обезсиленото решение по втора фаза на делбата на мястото на починалия съделител
******** С. са конституирани наследниците му Д. Л. И. и Ю. Л. С..
С Определение по гр.д. №16321/2013г. на мястото на починалата на 07.02.2022г.
съделитЕ. ******* И. Г.а са конституирани Д. Л. Е. и В. Д. Г..
С протоколно определение, държано в проведеното на 04.02.2025г. открито съдебно
заседание по настоящето дело съдът е конституирал Н. Д. Д. с ЕГН **********, Р. С. В. с
ЕГН ********** и Д. С. В. с ЕГН ********** на мястото на починалия на 29.01.2025г. в
хода на процеса ищец С. В. Д..
В хода на производството по втората фаза на делбата при предходното разглеждане
на делото, са приети за разглеждане следните възлагателни претенции и претенции по
сметки:
1. Възлагателна претенция от съделителите С. В. Д. и Н. Д. Д. по чл.349, ал.2 ГПК,
обоснована с твърдението, че същите не притежават друго жилище в гр.София, както
и че притежавали най-голяма квота в съсобствеността.
2. Възлагателна претенция от съделителя *********** П.а Г.а, която се поддържа в
процеса от наследника й Е. А. И., за възлагане на процесното жилище на основание
чл.349, ал.2 ГПК, обоснована с твърдение, че нито *********** П.а Г.а, нито Е. А. И.
притежавали друго жилище, както и че същите са живеели в имота към датата на
откриване на наследството на наследодателя ****** Г.а Бонева – 29.10.2005г., а
*********** П.а Г.а била във влошено здраве със значителен процент призната трайно
намалена работоспособност.
3. Претенция, предявена по реда на чл.346 ГПК и съставляваща иск по чл.31, ал.2 ЗС
от С. В. Д. и Н. Д. Д. срещу *********** П.а Г.а за заплащане на сумата 33421.00 лева
(съгласно изменение на размера на иска, направен по реда на чл.214 ГПК в о.с.з. по
гр.д. № 16321/2013г. от 04.02.2021г.) – обезщетение за периода 26.07.2012г. -
26.01.2015г., обосновано с твърдение, че за същия само ответницата е живяла в имота,
поради което ищците са били лишени от ползването му по предназначение, ведно със
законната лихва от подаване на молбата до окончателното плащане. Тази претенция се
поддържа от ищците срещу наследника на *********** П.а Г.а – Е. А. И.;
4. Претенция, предявена по реда на чл.346 ГПК вр.чл.30, ал.3 ЗС от *********** П.а
Г.а, поддържана в процеса от наследника й Е. А. И., срещу останалите съделители за
заплащане на сумата 6000.00 лева за извършени подобрения в имота за периода 2006г.
– 2018г.
3
Съдът, въз основа на събраните доказателства по делото, намира следното от
фактическа страна:
Приета е нотариална покана с рег.№ *********, том 6, акт 104 от 05.07.2012г. с която
С. Д. е отправил искане до *********** П.а Г.а да му заплати наем за ползване на жилището
в размер на 300.00 лева месечно, вкл. за три години назад, както и искане да освободи имота.
Поканата е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като нотариусът е удостоверил, че
адресът е бил посетен само веднъж – на 07.07.2012г., когато е залепено уведомление, поради
което зачита, че поканата е била връчена на 23.07.2012г.
Извършена е служебна справка за вписан постоянен и настоящ адрес на съделителя
*********** П.а Г.а в НБДН, видно от която адресът й не съвпада с този на процесния имот.
Приложена е докладна записка от 09.01.2006г. от гл.с-т при 04 РУ на СДВР, от която
се установява, че при извършена проверка на адреса на процесния имот е живяла ****** Г.а
Бонева, която е починала 29.11.2005г., а след смъртта й и от м.12.2005г. в жилището живее
*********** П.а Г.а, заедно със сина си Ц. Ф. П..
Приет е препис-извлечение от акт за смърт на ****** Г.а Бонева, видно от който
същата е починала на 29.10.2005г. В акта е отразено, че тялото е намерено в напреднало
трупно разложение.
При първоначалното разглеждане на делото е изслушана съдебно-техническа
експертиза /л.361 и сл. от гр.д. № 16321/2013г. по описа на СРС, 55 състав/, вещото лице по
която е установило, че:
- Процесното жилище е неподеляемо;
- Средната пазарна стойност на имота е 90800.00 лева;
- Средномесечният пазарен наем за апартамента за периода 26.07.2012г. –
26.01.2015г. е 9372.00 лева, а за периода 26.07.2012г. – 23.01.2020г. – 31021.00 лева;
- Жилището е частично ремонтирано, като напълно обновена е банята, частично
кухнята, където е била монтирана ПВЦ дограма на четирикрилен прозорец, поставени са
горни и долни кухненски шкафове и нова еднокоритна кухненска мивка от алпака, както и
батерия, поставена е външна метална врата;
- Общата стойност на СМР към момента на извършването им възлиза на
4219.00 лева, а увеличената в резултат на подобренията стойност на имота, намалена с
процент овехтяване, е 3338.00 лева.
За актуализиране на дадената оценка на имота с оглед изминалия продължителен
период от време в настоящето производство отново е изслушана съдебно-техчническа
експертиза, по която вещото лице дава заключение, че актуалната пазарна стойност на
същия е 210 000 лв.
При предходното разглеждане на делото във връзка с приетите за съвместно
разглеждане възлагателни претенции и претенции по сметки са събрани гласни
4
доказателства чрез разпита на свидетели.
Свидетелят ********, заявява, че познавал С. Д. повече от 30 години, през които
двамата работели заедно и са били близки приятели. Признава, че не познава Е. И., но
виждал *********** Г.а, тъй като посещавал имота на ул. „***********“, уточнявайки, че
апартаментът е на втори етаж и е среден. Няколко пъти ходил там със С. Д., докато била
жива баба ******, след което отново посещавал имота, но С. Д. не бил допускан повече в
него. Първоначално баба ****** го допускала, но после му казала, че повече няма работа
там, а това заявила и *********** Г.а. Твърди, че С. Д. им е заявил, че не е съгласен да се
прави ремонт в жилището, когато те казали, че имат намерение да осъществят такъв.
Последно твърди да е ходил със С. Д. след смъртта на баба ******, когато заварили вратата
отворена и това било през 2018г. При изслушването твърди, че е присъствал на случаи,
когато както ***********, така и дъщеря й Е. не са допускали С. в имота, но говори общо за
това, че колегата му не е бил допускан до жилището, без да конкретизира кой точно го е
възпрял.
Разпитан е свидетелят ******, който посочва, че посещавал процесния имот два пъти
със С. Д., който носил храна на баба ******. Заявява, че когато тя починала в имота
заживяла друга жена и със С. отново ходили до апартамента, но тази жена не го допуснала.
Същевременно, посочва, че е ходил там със С. още 3-4 пъти, когато Е. И. не го пуснала да
влезе, като свидетелят разпознава съделитЕ.та в съдебната зала и видно от удостовереното в
протокола от откритото съдебно заседание, в което е проведен разпитът му, я посочва.
Уточнява, че друг път друга жена го спряла и че дори когато ходили виждали „други жени“
в апартамента, вкл. Е. И.. След сведения, че всичко това е станало 1986г., свидетелят се
поправя, че става дума за 2006г., когато за последно ходил там.
Разпитан е свидетелят ***********, която сочи, че била съученичка на Е. И.. Твърди,
че приятЕ.та й е живеела при баща си в ж.к. ******, но в края на 2004г. – 2005г. се
преместила при майка си в ж.к. *********, бл.40, където не е ходила, тъй като съученичката
й споделила, че имотът бил в окаяно състояние и много малък. Заявява, че когато се е
преместила там, бабата била жива. Твърди, че от 2-3 години не живее вече там.
Разпитан е свидетеля ********** Д., който твърди, че познавал Е. И. от 20 години,
както и че тя и майка й *********** живеели в ж.к. *********, бл.40, от 2004г. – 2005г.,
както и че когато е ходил там във връзка с извършван от него ремонт не е виждал никаква
баба. Уточнява, че ремонтните работи се изразявали в смяна на дограма, на врата, направа
на кухнята, банята и дневната. Изразява мнение, че майката и дъщерята отишли да живеят
там след смъртта на бабата, за която знае от тях.
Останалите събрани доказателства съдът не обсъжда като неотносими.
Последното важи и за ангажираните доказателства за прехвърляне на дялове между
съделителите, които, доколкото не водят до ликвидиране на съсобствеността, имат
последиците по чл. 226, ал. 1 ГПК.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
5
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни
изводи:
В настоящата втора фаза на съдебната делба, съдът следва да реши въпроса чрез кой
способ да се ликвидира съсобствеността, след като принадлежността на правото на
собственост и съответните квоти е установена с влязлото в сила решение в първа фаза.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява: посредством теглене на
жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на
чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен
критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на
съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на
дяловете на съделителите. Основния принцип при извършването на делба на съсобствени
имоти е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата
му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари - чл.
69, ал. 2 ЗН.
По делото въз основа на неоспореното от страните заключение на съдебно-
техническата експертиза, изслушано при предходното му разглеждане от районния съд, се
установява, че делбеният имот е реално неподеляем съобразно действащите технически
правила и норми.
По възлагателните претенции:
Съгласно чл. 349, ал. 2, изр. 1 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго
жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите
съделители се уравнят с друг имот или с пари.
По силата на ал. 4 искането за възлагане може да се направи най-късно в първото
заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 ГПК.
С молба ищците С. В. Д. и Н. Д. Д. са поискали делбеният имот да им бъде възложен
по реда на чл.349, ал.2 ГПК. Възлагателната им претенция е била приета за съвместно
разглеждане в процеса като своевременно заявена с протоколно определение от 05.11.2015г.,
когато е даден ход на делото в първо съдебно заседание, втора фаза на процеса.
Съгласно чл.349, ал.2 ГПК, ако делбеният имот е неподеляем и е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго
такова, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите
съделители се уравнят с друг имот или с пари.
В настоящия случай, не се спори, че заявилите претенцията ищци не притежават
друго жилище, но същите не твърдят и не доказват да е налице втората кумулативна
предпоставка на закона за уважаване на претенцията им – да са живели в имота към датата
на смъртта на прехвърлителя - 29.10.2005г. Предвид изложеното, възлагателната им
претенция не следва да се уважава. Размера на притежавания дял в съсобствеността е
ирелевантен при преценка за основателността на възлагателната претенция.
6
В първото съдебно заседание от втората фаза на процеса с протоколно определение
от 05.11.2015г. е била приета за съвместно разглеждане възлагателна претенция и от
съделителя *********** П.а Г.а. Нова претенция по чл.349, ал.2 ГПК не може да се заяви на
по-късен етап от делбеното производство, поради настъпила преклузия. В този смисъл, не е
била приемана за разглеждане претенция на Е. А. И. за възлагане на имота. Същата има
право да поддържа претенцията на своя наследодател *********** П.а Г.а, но не и да заяви
нова от свое име след проведеното първо съдебно заседание във фазата по извършване на
делбата. Ето защо и като съобрази, че предмет на делото е възлагателна претенция на
*********** П.а Г.а, поддържана от Е. А. И., съдът разглежда същата, както е била заявена и
приета с протоколно определение от 05.11.2015г.
Не е спорно по делото, че *********** П.а Г.а не е притежавала друго жилище в
гр.София.
Спори се относно това дали същата е живяла в апартамента към датата на откриване
на наследството на ****** Г.а Бонева на 29.10.2005г.
За да е налице това условие наследникът трябва да е живял в имота постоянно,
продължително, т.е. да е налице трайно фактическо състояние, което да продължава във
времево отношение и да се изразява в установяване, пребиваване в делбения имот с цел
използванеот му по предназначение за задоволяването на жилищните нужди на съделителя -
/7 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004г. по тълк. дело №1/2024 на ОСГК на ВКС/.
В настоящия случай от данните в смъртния акт на наследодателя, че тленните
останки били открити в делбения имот в напреднала фаза на трупно разложение с
достатъчна степен на категоричност се разколебава тезата, че *********** П.а Г.а е
обитавала същия имот към този момент. Видно и от докладната записка на служител на 04
РУ на СДВР *********** П.а Г.а се е нанесла в жилището след смъртта на ****** Г.а
Бонева, като е отразено, че това е станало м.12.2005г. Никой от свидетелите не сочи с
категоричност, че преди да почине ****** Бонева с нея е живяла *********** Г.а.
Свидетелят *********** заявява този факт, но в същото време потвърждава, че никога не е
посещавала имота. Свидетелят ********** Д. е категоричен, че когато е започнал ремонт на
жилището след нанасянето на *********** Г.а и Е. И. в него, никой друг не е живял там и не
е виждал никаква баба. При липсата на проведено пълно и главно доказване на този
съществен факт, то съдът не може да приеме, че вероятно съделителят е живял в имота
преди 29.10.2005г., а като последица от това - да уважи претенцията, без същата да е
доказана по безспорен начин. Доказването трябва да бъде пълно и пряко, а не да почива на
предположения. Здравословното състояние на *********** П.а Г.а дори и да беше доказано
влошено, не би могло да обоснове извод за основателност на претенцията. Ето защо,
искането по чл.349, ал.2 ГПК и на този съделител, поддържано от единия от наследниците
му, ще се отхвърли.
При извод за неоснователност на възлагателните претенции, единственият възможен
способ за прекратяване на съсобствеността върху неподеляемия делбен имот е посредством
7
изнасянето му на публична продан.
По претенцията с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС на Н. Д. Д. – в лично
качестото и в качеството й на наследник на С. В. Д., Р. С. В. и Д. С. В. срещу
*********** П.а Г.а, поддържана срещу наследника й Е. А. И.
Претенцията е заявена с исковата молба и с допълнителна молба от 05.11.2015г., като
с нея се търси обезщетение за това, че *********** П.а Г.а лишила Н. Д. и С. Д. от правото
да ползват имота по предназначение, тъй като не ги е допуснала до него. Периодът на
претенцията е заявен от 26.07.2012г. до 26.01.2015г. С последващи молби се твърди, че искът
се поддържа срещу наследника Е. А. И., както и че се насочва срещу нея, а също и че се
заявява друга крайна дата на периода – веднъж 23.01.2020г., друг път – 11.07.2020г. Исковата
претенция е била оставена без движение с разпореждане на съда за отстранявяне на
нередовности и е приета за разглеждане с протоколно определение от 23.01.2020г. В нито
един момент след това съдът не е приел друг период на иска, а по реда на чл.214 ГПК с
определение от 04.02.2021г. е допуснал изменение само в размера му, като е приел, че
претенцията е за сумата от 33421.00 лева. Тъй като на 05.11.2015г. е било проведено първото
по делото съдебно заседание във втора фаза на процеса, до който краен момент се заявяват
претенциите по сметки, то нов иск срещу Е. А. И. не може да бъде приет и разгледан, но
като ответник по претенцията встъпват наследниците на починалата в хода на делото
*********** Г.а.
Съгласно чл.31 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им /ал.1/. Когато обаче общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са били лишени,
от деня на писменото поискване /ал.2/. Обстоятелството, че само един от собствениците
ползва делбения имот, само по себе си не означава, че той следва да плаща обезщетение на
другия. Всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ,
идентично по същността си с това на другите съсобственици, поради което и всеки от тях
може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици
възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им. Правото на ползване е
ограничено само от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите
съсобственици, поради което служещият си с имота не следва да го прави по начин, който да
пречи на другите съсобственици да си служат с вещта според правата им /Тълкувателно
решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК/. Забраната да не се пречи
на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на
притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик
е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е
отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил
възможност да ползва общата вещ заедно с него /пак там/. В тази хипотеза лишеният от
възможността да ползва общата вещ има правото да получи обезщетение, като коректив на
настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на
8
съпритежателите на общата вещ. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик. След получаване на поканата,
ползващият съсобственик изпада в забава. Веднъж отправено, писменото поискване се
разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика, и се дължи обезщетение за времето, през което
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял.
По делото не се установи надлежно връчване на отправената от ищците до
*********** Г.а нотариална покана от 05.07.2012г. да предаде имота и да заплати
обезщетение за времето, през което го ползва, считано до три години назад и до
освобождаване на жилището. Поканата е насочена до адрес на съделителя, на който не се
установи да е била регистрирана. Не се установи и надлежно връчване на поканата по реда
на чл.47 ГПК, тъй като адресът е бил посетен само веднъж, което противоречи на
процесуалния закон, поради което съдът не може да приеме удостоверяването на нотариуса
за обвързващо.
Ето защо съдът приема, че поканата е получена едва с връчването на преписа от
исковата молба и приложенията към нея на *********** Г.а, а именно – на 27.08.2013г.,
което обуславя извод за неоснователност на претенцията за предходния период.
На следващо място, няма спор, че *********** Г.а е пребивавала в жилището, като
съдът по горепосочените мотиви прие, че началният момент е от м.12.2005г., но няма данни
кога този съсобственик е освободил имота.
По отношение на ищеца Н. Д. не са ангажирани доказателства за това същата да е
посещавала имота, съответно да не е била допускана до него.
Свидетелите на ищците не сочат период, когато са посещавали имота и са възприели
как *********** Г.а не допускала С. Д. до жилището. Напротив, свидетелят ********
поддържа, че това е било преди повече от 10 години, което означава, че за процесния период
не е ясно дали е налице противопоставяне на ответника по иска апартамента да се ползва от
ищците. Този свидетел заявява, че С. Д. дори е искал наем, но другият свидетел на ищците
****** отрича да е бил свидетел на такъв разговор между страните. Действително,
събитията са отдалечени във времето и е логично с оглед на характерните особености на
човешката памет свидетелите да не са в състояние да определят в хронологична
последователност събитията, за които разказват, но липсата на категорични доказателства за
това, че С. Д. е бил възпрепятстван от *********** Г.а да ползва имота за процесния период
обосновава извод за недоказаност и от тук за неоснователност на претенцията. Този извод
не се разколебава и от твърдения период на извършване на подобрения, доколкото
характерът на ремонтни работи сам по себе си не изключва възможността за ползването на
имота по предназначение и достъпа на останалите съсобственици до него. Ето защо
претенцията ще се остави без уважение.
9
По претенцията с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС на *********** П.а Г.а,
поддържана в процеса от наследника й Е. А. И., срещу останалите съделители
Искът е предявен на 05.11.2015г., но претенцията е била оставена без движение за
изпълнение на указания по отстраняване на нередовности. Указанията не са отстранени в
срока за това, като съобщението до ищцата е връчено в хипотезата на чл. 41, ал. 2 ГПК.
Искът е приет за разглеждане с определение от 23.01.2020г. и е за сумата от 6000.00 лева за
извършени от *********** Г.а подобрения в имота за периода 2006г. – 2018г.
Видно от заключението по приетата съдебно-техническа експертиза жилището е
частично ремонтирано, като са посочени изпълнените мероприятия по пера, но не е
установено в заключението кога са били извършени дейностите, тъй като това е следвало да
се установи от ищеца. От разпита на свидетеля ********** Д. се установява, че ремонт е
бил извършен след 2005г., както и че е била сменена частично дограмата в апартамента,
била е ремонтирана кухнята, банята и дневната, които ремонти са изпълнявани поетапно от
него. Уточнява, че е била сменена и външната врата, но същата не е предмет на
претенцията, съгласно молбата – уточнение на *********** Г.а. Последващи претенции за
други подобрения в имота не могат да бъдат правени и приемани след проведеното първо
съдебно заседание във втората фаза на процеса. Не става ясно кой е извършвал ремонта, т.е.
по чие възлагане. Твърдят се противоречиви факти – първо, че това е *********** Г.а, а
после, че същите тези подобрения, чието заплащане се търси, за изпълнени по възлагане на
Е. И.. Не става ясно и каква конкретна сума се търси от всеки от съделителите, защото
съгласно уточнителната молба се търсят идеални части от парични вземания. Наред с това
към крайния период на твърдените ремонти някои от съделителите са се разпоредили с
правото си на собственост върху идеални части от имота, с което отпада пасивната им
материална легитимация. При така събраните гласни доказателства не се доказва нито
периода на претенцията, нито кой е извършил подобренията (по чие възлагане). Всичко
изложено мотивира съда да отхвърли претенцията като недоказана.
По разноските
На основание чл. 355 ГПК страните следва да заплатят в полза на Софийския районен
съд държавна такса в размер на 4% от стойността на имота, съразмерно на квотите им в
съсобствеността.
Дължимите държавни такси от съделителите са, както следва:
За Н. Д. Д., Р. С. В. и Д. С. В.– 5 600 лв.
За Д. Л. И. и Ю. Л. С.- 186,66 лв.;
За Г. П. Г. – 186,66 лв.;
За Л. А. И., Е. А. И. и Ц. Ф. П. – 186,66 лв.
За Г. П. М. – 280лв., от които 121,06 лв. са платени и остават дължими 158,94 лв.;
За Б. П. М.- 280 лв. от които 121,06 лв. са платени и остават дължими.
10
158,94 лв.;
За Д. Л. Е. и В. Д. Г. – 186,66 лв. ;
За Ц. Р. И. – 186,66 лв.;
За В. Р. М. – 186,66 лв.;
За Т. С. С. – 140 лв.;
За П. С. Р. – 140 лв.;
За Е. С. Р. – 140 лв.;
За В. С. М. – 140 лв.;
За Й. Д. Г.а – 280 лв., от които 121,06 лв. са платени и остават дължими158,94 лв.;
За З. Д. В. – 280 лв., от които 121,06 лв. са платени и остават дължими 158,94 лв.
По приетите за съвместно разглеждане претенции по сметки държавната такса е била
заплатена изцяло.
Разходите за адвокатско възнаграждение остават за страните, както са сторени.
Разходите по предявените искове – също, с оглед отхвърлянето им.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 ГПК, допуснатия до
делба имот – ********, находящ се в гр.София, ж.к. „*********“, ул. „***********“, бл.40,
ет.2, със застроена площ 48.70 кв.м., състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения,
при съседи по документ за собственост: стълбище, *******, двор, ***********, заедно със
зимнично помещение с площ 4 кв.м., при съседи: коридор, *********, *************, двор,
заедно с 1.255 % ид.ч. от общите части на сградата, вкл. и от портиерското помещение,
находящо се в същия блок, и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна
земя, който по действащите КККР, одобрени със Заповед №//////13.12.2016г. на
Изпълнителния Директор на АГКК се идентифицира по следния начин: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***********, находящ се в гр. София, на адрес ж.к.
*********“, ул. „***********“, бл. 40, вх. В, ет. 2, ап. 43, тип „жилище, апартамент“, бр.
нива 1, площ по документи 48,7 кв.м., зимнично помещение – 4 кв.м., 1,255 % ид.ч. от
общите части на сградата, вкл. от порт. помещение,
между следните съделители:
1. Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „*********“, бл. 24, ет. 7, ап. 32;
2. Р. С. В. с ЕГН ******** с адрес: гр. ****, ул. „*********“, бл. 24, ет. 7, ап. 32
3. Д. С. В. с ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „********“, ап. 90;
4. Д. Л. И. с ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул. „Острица“ №2А
5. Ю. ******* С. с ЕГН ********** с адрес . *************, общ. ****, ул. „Йордан
11
******“ № 21;
6. Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес: с. *************, общ. ****, ул. „Йордан
******“ № 21;
7. Л. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к. ******, бл.501, вх.Б,
ет.7, ап.19, и вписан настоящ адрес: гр.София, ж.к. *** 4, бл.460, вх.1, ет.1, ап.1;
8. Е. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к. ******, бл.501, вх.Б,
ет.7, ап.19, и вписан настоящ адрес: гр.София, ж.к. *** 4, бл.460, вх.1, ет.1, ап.1;
9. Ц. Ф. П., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. *** 4, бл.427, вх.2, ет.9, ап.72.
10. Г. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********“, бл. 726, вх. А, ет. 4,
ап. 15;
11. Б. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, ул. „*********“ № 47;
12. Д. Л. Е., ЕГН **********, с адрес: с. Кладница, община ****, ул. „********“
№114А
13. В. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ж.к. „******“, бл. 77, ет. 1, ап. 1;
14. Ц. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „**********“, бл. 17, вх. А, ет. 7,
ап. 3;
15. Е. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. „Бор“, бл. 2, ет. 2, ап. 4;
16. Й. Д. Г.а, ЕГН **********, с адрес: с. ********, общ. ****, ул. „Г. С. ********“ №
21;
17. З. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“ 2, ул. „******“ № 4;
18. В. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „****** Д.“ № 70, вх. Е, ет. 2, ап.
51;
19. В. С. М., ЕГН *******, с адрес: гр. Панагюрище, ж.к. „**********“, бл. 1, вх. А, ет.
5, ап. 13;
20. Т. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Златица, ул. „**********“ № 4, и
21. П. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ж.к. „******“, бл. 2, ет. 5, ап. 44,
при следните квоти:
120/180 за Н. Д. Д., Р. С. В. и Д. С. В. като наследници на С. В. Д.;
4/180 за Д. Л. И. и Ю. ******* С. като наследници на ******** С.;
4/180 за Г. П. Г.;
4/180 за Л. А. И., Е. А. И. и Ц. Ф. П. като наследници на *********** П.а Г.а;
6/180 за Г. П. М.;
6/180 за Б. П. М.;
4/180 за Д. Л. Е. и В. Д. Г. като наследници на ********** Г. и ******* И. Г.а;
4/180 за Ц. Р. И.;
4/180 за В. Р. М.;
3/180 за Т. С. С.;
3/180 за П. С. Р.;
12
3/180 за Е. С. Р.;
3/180 за В. С. М.;
6/180 за Й. Д. Г.а;
6/180 за З. Д. В..
ОТХВЪРЛЯ, като недоказана, предявената от Н. Д. Д., ЕГН ********** и С. В. Д. с
ЕГН **********, починал в хода на процеса и заменен от наследниците му по закон Н. Д.
Д., ЕГН **********, Р. С. В. с ЕГН ******** с адрес: гр. ****, ул. „*********“, бл. 24, ет. 7,
ап. 32, Д. С. В. с ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „********“, ап. 90 претенция по
чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на имот - ********, находящ се в гр.София, ж.к. „*********“,
ул. „***********“, бл.40, ет.2, със застроена площ 48.70 кв.м., състоящ се от една стая, кухня
и сервизни помещения, при съседи по документ за собственост: стълбище, *******, двор,
***********, заедно със зимнично помещение с площ 4 кв.м., при съседи: коридор,
*********, *************, двор, заедно с 1.255 % ид.ч. от общите части на сградата, вкл. и
от портиерското помещение, находящо се в същия блок, и толкова идеални части от правото
на строеж върху държавна земя.
ОТХВЪРЛЯ, като недоказана, предявената от *********** П.а Г.а и поддържана от
наследника й Е. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к. ******, бл.501,
вх.Б, ет.7, ап.19, претенция по чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на имот - ********, находящ се
в гр.София, ж.к. „*********“, ул. „***********“, бл.40, ет.2, със застроена площ 48.70 кв.м.,
състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, при съседи по документ за
собственост: стълбище, *******, двор, ***********, заедно със зимнично помещение с
площ 4 кв.м., при съседи: коридор, *********, *************, двор, заедно с 1.255 % ид.ч.
от общите части на сградата, вкл. и от портиерското помещение, находящо се в същия блок,
и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. Д., ЕГН ********** и С. В. Д., ЕГН **********,
починал в хода на процеса и заменен от наследниците му по закон Н. Д. Д., ЕГН
**********, Р. С. В. с ЕГН ******** и Д. С. В. с ЕГН ********** срещу Е. А. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к. ******, бл.501, вх.Б, ет.7, ап.19, като
наследник на *********** П.а Г.а, иск по чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата 33421.00
лева – обезщетение за лишаване от право на ползване за периода 26.07.2012г. - 26.01.2015г.
по отношение на имот - ********, находящ се в гр.София, ж.к. „*********“, ул.
„***********“, бл.40, ет.2, със застроена площ 48.70 кв.м., състоящ се от една стая, кухня и
сервизни помещения, при съседи по документ за собственост: стълбище, *******, двор,
***********, заедно със зимнично помещение с площ 4 кв.м., при съседи: коридор,
*********, *************, двор, заедно с 1.255 % ид.ч. от общите части на сградата, вкл. и
от портиерското помещение, находящо се в същия блок, и толкова идеални части от правото
на строеж върху държавна земя, ведно със законната лихва от 05.11.2015г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к.
13
******, бл.501, вх.Б, ет.7, ап.19, като наследник *********** П.а Г.а, срещу Н. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, ул. „*********“, бл. 24, ет. 7, ап. 32 срещу Р. С. В. с ЕГН
******** с адрес: гр. ****, ул. „*********“, бл. 24, ет. 7, ап. 32, Д. С. В. с ЕГН ********** с
адрес: гр. София, ж.к. „********“, ап. 90, Д. Л. И. с ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул.
„Острица“ №2А, Ю. ******* С. с ЕГН ********** с адрес . *************, общ. ****, ул.
„Йордан ******“ № 21, Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес: с. *************, общ. ****, ул.
„Йордан ******“ № 21; Г. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********“, бл.
726, вх. А, ет. 4, ап. 15; Б. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, ул. „*********“ №
47; Д. Л. Е., ЕГН **********, с адрес: с. Кладница, община ****, ул. „********“ №114А; В.
Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ж.к. „******“, бл. 77, ет. 1, ап. 1; Ц. Р. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, ул. „**********“, бл. 17, вх. А, ет. 7, ап. 3; Е. С. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. ******, ул. „Бор“, бл. 2, ет. 2, ап. 4; Й. Д. Г.а, ЕГН **********, с
адрес: с. ********, общ. ****, ул. „Г. С. ********“ № 21; З. Д. В., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. „*******“ 2, ул. „******“ № 4; В. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
ул. „****** Д.“ № 70, вх. Е, ет. 2, ап. 51; В. С. М., ЕГН *******, с адрес: гр. Панагюрище,
ж.к. „**********“, бл. 1, вх. А, ет. 5, ап. 13; Т. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Златица,
ул. „**********“ № 4, и П. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ж.к. „******“, бл. 2, ет.
5, ап. 44, за заплащане на сумата 6000.00 лева – разноски за подобрения в имота за периода
2006г. – 2018г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК, Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
ул. „*********“, бл. 24, ет. 7, ап. 32, Р. С. В. с ЕГН ******** с адрес: гр. ****, ул.
„*********“, бл. 24, ет. 7, ап. 32 и Д. С. В. с ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.
„********“, ап. 90; да заплатят по сметка на Софийския районен съд сумата от 5 600 лева за
държавна такса по иска за делба.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК Д. Л. И. с ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул.
„Острица“ №2А и Ю. ******* С. с ЕГН ********** с адрес . *************, общ. ****, ул.
„Йордан ******“ № 21 да заплатят по сметка на Софийския районен съд сумата от 186,66
лева - държавна такса по иска за делба.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес: с.
*************, общ. ****, ул. „Йордан ******“ № 21 да заплати по сметка на Софийския
районен съд сумата от 186,66 лева - държавна такса по иска за делба.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК Л. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.София, ж.к. ******, бл.501, вх.Б, ет.7, ап.19, и вписан настоящ адрес: гр.София, ж.к. ***
4, бл.460, вх.1, ет.1, ап.1, Е. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к.
******, бл.501, вх.Б, ет.7, ап.19, и вписан настоящ адрес: гр.София, ж.к. *** 4, бл.460, вх.1,
ет.1, ап.1 и Ц. Ф. П., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. *** 4, бл.427, вх.2, ет.9, ап.72
да заплатят по сметка на Софийския районен съд сумата от 186,66 лева - държавна такса по
иска за делба
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК Г. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „********“, бл. 726, вх. А, ет. 4, ап. 15 да заплати по сметка на Софийския районен съд
14
сумата от 158,94 лева - държавна такса по иска за делба.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК Б. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
*********, ул. „*********“ № 47 да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от
158,94 лева - държавна такса по иска за делба.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК Д. Л. Е., ЕГН **********, с адрес: с.
Кладница, община ****, ул. „********“ №114А и В. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
****, ж.к. „******“, бл. 77, ет. 1, ап. 1 да заплатят по сметка на Софийския районен съд
сумата от 186,66 лева - държавна такса по иска за делба.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК Ц. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул.
„**********“, бл. 17, вх. А, ет. 7, ап. 3 да заплати по сметка на Софийския районен съд
сумата от 186,66 лева - държавна такса по иска за делба.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК В. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул.
„****** Д.“ № 70, вх. Е, ет. 2, ап. 51 да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата
от 186,66 лева - държавна такса по иска за делба.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК Т. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Златица,
ул. „**********“ № 4, да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 140,00
лева - държавна такса по иска за делба.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК П. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
ж.к. „******“, бл. 2, ет. 5, ап. 44 да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от
140,00 лева - държавна такса по иска за делба.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК Е. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ******,
ул. „Бор“, бл. 2, ет. 2, ап. 4 да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 140,00
лева - държавна такса по иска за делба.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК В. С. М., ЕГН *******, с адрес: гр.
Панагюрище, ж.к. „**********“, бл. 1, вх. А, ет. 5, ап. 13 да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 140,00 лева - държавна такса по иска за делба.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК Й. Д. Г.а, ЕГН **********, с адрес: с.
********, общ. ****, ул. „Г. С. ********“ № 21 да заплати по сметка на Софийския районен
съд сумата от 158,94 лева - държавна такса по иска за делба.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК З. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „*******“ 2, ул. „******“ № 4 да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата
от 158,94 лева - държавна такса по иска за делба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
15
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16