Решение по дело №8869/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260028
Дата: 7 януари 2022 г.
Съдия: Мария Димитрова Личева
Дело: 20205330108869
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер           260028                          Година 07.01.2022                        Град ПЛОВДИВ

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                        ХIII граждански състав

На шестнадесети декември                             две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 8869 по описа за 2021 година

и за да се произнесе, взе предвид:                 

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК ……… представлявано от Ю...Б...Ц... чрез…… В. Г..., САК, със съдебен адрес:***,  с която се иска от съда да признае за установено по отношение на Х.А.Д. ЕГН **********, с адрес:г***, съществуването на вземането на следните суми, както следва: 332,06 лв. представляваща сбор от главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга и неустойка по договорите, както и дължимата мораторна лихва за забава в рзмер на 53,70 лв. за периода 04.05.2018 г. до 06.12.2019 г. , съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира разноски в заповедното производство и в настоящото исково производство.

ОТВЕТНИКЪТ Х.А.Д.,  чрез назначения му …….  В.С.,  с отговора на исковата молба заявява, че ищцовото дружество не притежава активната процесуална легитимация в това производство предвид липсата на доказателства уведомяване по чл.99. ал.З от ЗЗД да е достигнало до ответника Х.А.Д..

Оспорва направените в исковата молба твърдения за факти и обстоятелства, свързани с договорни отношения и е виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на Х.А.Д.. От друга страна, твърди, че вина за развалянето на договора има Теленор България ЕАД, която едностранно и не по надлежния ред е развалила договора, като е прекъснала достъпа до далекосъобщителните и мобилните услуги, предоставяни на ответника.

Оспорва твърдението, че Теленор България ЕАД има вземане от ответника, както и че това вземане е прехвърлено с Договор за цесия на Иновативни финанси ООД. Оспорваме твърдението, че Иновативни финанси ООД с прехвърлило на ищцовото ЮБЦ ООД вземането на Теленор България ЕАД срещу Х.А.Д., претендираш) в настоящото производство.

Оспорва твърдението за наличие на цесия. Оспорва достоверността па датите и подписите върху договорите за цесия от …… С оглед липсата на писмено потвърждаване на цесиите от……….. от цедентите, счита, че няма извършено прехвърляне па процсното вземане от Теленор България ЕАД към Иновативни финанси ООД и от Иноватиини финанси ООД към ЮБЦ ЕООД.

Оспорва твърденията, че с представените договори за цесия са прехвърлени именно задълженията на ответника към Теленор България ЕАД и именно тези задължения.

Оспорва претендираното вземане по основание и размер. Твърди, че ищцовото дружество претендира в повече, отколкото има права ако се докаже съществуването на цесията от посочените дати/, предоставени му по силата на двата договора за цесия.

            По допустимостта:

            Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство „ЮБЦ“ ООД, ЕИК …… че издадената заповед за изпълнение срещу длъжника е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.

            По основателността:

От обстоятелствата изложени в исковата молба може да се направи извод, че ищеца поддържа, че с ответника са били в облигационно отношение с източник – договор за цесия от дата 29….. с прехвърлител на вземанията "ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, ЕИК ….. което дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от с прехвърлител на вземания „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и начислена неустойка по него. Мобилният оператор с търговска марка „ТЕЛЕНОР” е прехвърлил вземания в общ размер на 245 074,10 лева спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.

Ищецът „ЮБЦ“ ООД ЕИК …. твърди, че встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, като е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.

На …...ответникът Х.А.Д. като потребител подписал договор за ползването на мобилни услуги за мобилен номер …………….при избран тарифен план Тотал 30,99 с месечна абонаментна такса 30,99 лева с ДДС, за срок от 24 месеца. Съгласно условията на така сключеният договор, потребителят получил устройство - мобилен апарат с марка и модел ….. със сериен номер ……..

Въз основа на сключеният договор за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиснтски номер …………. между ответника Х.А.Д. и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД били издадени фактури за периода от ……., на обща стойност 332.06 лв., а именно фактури №………………………

За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 15.11.2017 г. до 14.04.2018 г. Теленор издал:

-                     фактура №……за отчетения период на потребление 15/11/2017-14/12/2017 с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 31,88 лв.         /с ДДС/.

Дължимата сума била платима в срок 30/12/2017г. Към фактурата с приложено извлечение от потреблението за ползваната услуга.

-                     Фактура № …… за отчетения период на потребление 15/12/2017-14/01/2018 с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 63,76лв. /с ДДС/.

Дължимата сума с платима в срок 30/01/2018 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението за ползваната услуга.

-                     фактура № …….. за отчетения период на потребление 15/01/201 8-14/02/2018 е начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 94,74 лв./с ДДС/.

Дължимата сума била платима в срок 02/03/2018 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението за ползваната услуга.

- фактура № ………….за отчетения период на потребление 15/03/2018-14/04/2018 е начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 332,06 лв./с ДДС/.

Представени са към всяка от фактурите извлечение - детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

 Представени са като  доказателства договори за цесия от 12.07.2019 г., с който „Теленор България“ ЕАД е прехвърлител, а "Иновативни Финанси“ ООД, ЕИК ……., е собственик па вземането спрямо Х.А.Д., което в последствие е било включено и във втори договор за цесия от 29.11.2019 г. между "Иновативни Финанси“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД.

 Представено е уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „Теленор България“ ЕАД, с което дружество следвало да  уведоми длъжника от името на мобилния оператор за цесията от …… и от свое име, в качеството си на цедент от …. като няма представени доказателства това уведомление да е било връчено на длъжника.

              Съгласно  чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за да породи действие сключеният между цедента „Теленор България“ ЕАД и цесионера "Иновативни Финанси“ ООД договор за прехвърляне на вземане от „Теленор България“ ЕАД на "Иновативни Финанси“ ООД в размер на исковата сума, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника от предишния кредитор. В настоящото съдебно производство ищецът не представи доказателства, че цесията е била съобщена на длъжника от цедента „Теленор България“ ЕАД.

               За да породи действие сключеният между цедента "Иновативни Финанси“ ООД и цесионера „ЮБЦ“ ЕООД, договор за прехвърляне на вземания от "Иновативни Финанси“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД в размер на исковата сума, отново цесията е трябвало да бъде съобщена на длъжника от предишния кредитор. В настоящото съдебно производство ищецът не представи доказателства, че цесията е била съобщена на длъжника.

               Съдът счита, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от цесионера и получаването й от длъжника не може да се счита за валидно уведомление за извършеното прехвърляне. По делото от представеното в заверен препис уведомление за цесия до ответника на л. 16 от делото се установява, че такова е било изготвено, но в същото липсва отбелязване изпратено ли е това уведомление, кога, няма отбелязване за надлежното му връчване на длъжника. Липсват данни това уведомление изобщо да е изпращано до длъжника, поради което съдът приема, че не представлява годно доказателствено средство относно уведомяването на ответника от цедента за извършените цесии. До изпълнение на изискванията на  чл. 99, ал. 3 от ЗЗД - длъжникът да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цедентът остава титуляр на вземането спрямо него.

               Предвид гореизложеното, главният иск по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. От тук следва и неоснователността на кумулативно обективно съединения с него акцесорен иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД.

               По отношение на разноските:

               Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски. Не са представени доказателства за направени такива, затова и съдът не присъжда.

               С оглед на горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

   ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК …. представлявано от Ю...Б...Ц... чрез … В. Г..., САК, със съдебен адрес:***, иск за признаване за установено, че има вземане от Х.А.Д. ЕГН **********, с адрес:г***, съществуването на вземането на следните суми, както следва: 332,06(тридста тридесет и два лева и 06 ст.) лв. представляваща сбор от главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга и неустойка по договорите, както и дължимата мораторна лихва за забава в рзмер на 53,70(петдесет и три лева и 70 ст.)лв. за периода 04.05.2018 г. до 06.12.2019 г. , съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

              РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.

 

 

Вярно с оригинала.

М.Х.