РЕШЕНИЕ
№…
20.02. 2019г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №900 по описа за 2018 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Р.А.В. С ЕГН********** срещу Решение № 1658/ 02.11.2018 г. по гр.д.№ 4460/ 2018 г. по описа на Плевенския районен съд в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявения на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД иск за разликата от 231, 88 лева до 3 899, 57 лева.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД иск за разликата от 231, 88 лева до 3 899, 57 лева, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „****( в ликвидация) с ЕИК**** е изразила становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е осъдил на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от Договор за възлагане на ликвидация на ЕАД с държавно имущество № ДВ – 08/ 17. 07. 2008 г. вр. чл. 266 ТЗ въззиваемия да заплати на въззивника сумата от 12 810, 35 лева главница, представляваща възнаграждение по чл. 266 ТЗ за периода от месец юли 2014 г. до 22. 06. 2015 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 19. 06. 2018 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението въззиваемият е осъден да заплати на въззивника на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 231, 88 лева, представляваща лихва за забавено плащане на възнаграждението за месец юни 2015 г. за периода от 01. 07. 2015 г. до 19.06. 2018 г., като за разликата до претендираните 4450, 26 лева и за периода преди 01.07.2015 г. искът е отхвърлен като погасен по давност. Въз основа на изхода на делото съдът на основание чл. 78, ал.1 ГПК е осъдил въззиваемия да заплати на въззивника направените по делото разноски в размер на 1746, 76 лева съобразно уважената част от исковете.
В мотивите на обжалваното решение районният съд в обжалваната част досежно претенцията за лихва за забавено плащане е приел, че за дължимото възнаграждение за месец юли 2014 г. въззивемият е изпаднал в забава на 01.08. 2014 г., а за останалите дължими възнаграждения – с настъпването на първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Съдът е съобразил направеното възражение за изтекла давност от въззиваемия и е приложил разпоредбата на чл.111, б. „в“ ЗЗД и датата на предявяване на иска на 19. 06. 2018 г. Въз основа на тези обстоятелства съдът е приел, че възражението за изтекла давност е частично основателно за сумата от 4228, 38 лева, представляваща дължима лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение на въззивника за периода преди 01.07.2015 г. и е приел, че дължимата сума е в размер на 231, 88 лева, която е присъдена в полза на въззивника.
Въззивният съд, въз основа на събраните по делото доказателства и пред вид доводите на страните, счита, че въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На първо място въззивният съд приема, че е налице направено по надлежния ред възражение за изтекла давност от въззиваемия с отговора на исковата молба, в който въззиваемият изрично се е позовал на разпоредбата на чл. 111, б.“в“ ЗЗД относно дължимата лихва за забава, като е признал изцяло само иска за присъдената главница, която не е предмет на въззивното обжалване.С оглед на това въззивният съд счита, че следва да бъде съобразен тригодишният срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД за изтекла погасителна давност при преценката за дължимост на претендираната лихва за забава от страна на въззивника.
Видно от заключението на съдебно- счетоводната експертиза, допусната в първоинстанционното производство, експертът е посочил дължимите главници от възнаграждението по договора с ликвидатора за всеки месец считано от месец юли 2014 г. до месец юни 2015 г. включително и съответно е изчислил лихвата за забава върху всяко едно от вземанията за посочения период от време. От заключението става ясно, че размерът на лихвата върху главница от 769, 65 лева за месец юни 2015 г. е в размер на 231, 88 лева считано от 01.07.2015 г. до датата на предявяване на иска на 19. 06. 2018 г. Тази сума е присъдена в полза на въззивника с обжалваното решение от районния съд, като за останалата част искът е отхвърлен като погасен по давност.
Въззивният съд счита, че неправилно районният съд е съобразил заключението на съдебно – счетоводната експертиза, като на практика е уважил само вземането за мораторна лихва върху дължимата главница за месец юни 2015 г. Ако се приеме, че лихвите за забава преди 19.06.2015 г. са погасени по давност съобразно разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД и пред вид датата на предявяване на иска на 19.06.2018 г., то би следвало за всяко едно от вземанията за главница, посочени в таблицата на заключението следва да се приспадне лихвата преди 19.06.2015 г. и съответно искът за лихвата за периода след 19.06.2015 г. до 18.06.2018 г. следва да бъде уважен, тъй като за този период не е налице изтекла погасителна давност. При изчисленията на тези суми съгласно заключението на вещото лице, прието в първоинстанционното производство, общата дължима сума за мораторна лихва от 19.06.2015 г. до 18.06.2018 г. е в размер на 3899, 57 лева, а не както районният съд е приел, че е в размер на 231, 88 лева, което е дължимата лихва за забава само върху последното дължимо по договора възнаграждение за месец юни 2015 г.
С оглед изложеното съдът счита, че решението следва да бъде отменено в частта, в която искът с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата от 231, 88 лева до 3899, 57 лева и следва тази сума да бъде присъдена в полза на въззивника като дължима.
В тази връзка следва първоинстанционното решение да бъде отменено и в частта за присъдените деловодни разноски, като следва ответникът по иска да заплати на ищеца направените по делото разноски в първоинстанционното производство в размер на 2189, 36 лева съобразно уважената част от иска.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция съдът счита, че следва въззивемият да бъде осъден да заплати на въззивника направените по делото разноски в размер на 684, 57 лева съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и на основание чл.273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1,предл. 3 ГПК, V граждански въззивен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
1658/ 02.11.2018 г. по гр.д.№ 4460/ 2018 г. по описа на Плевенския районен съд в
частта, в която е отхвърлен като погасен по давност предявения на основание
чл. 86, ал.1 ЗЗД иск от Р.А.В. С ЕГН********** срещу „***с ЕИК**** за разликата
от 231, 88 лева до 3 899, 57 лева и в частта за разноските, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД „***с ЕИК**** да заплати на Р.А.В. С ЕГН********** сумата в
размер на 3667, 69 лева, представляваща част от лихва за забавено плащане за
периода от 19. 06. 2015 г. до 18.06.2018 г. върху главница от 12 810, 35
лева ( разликата от присъдената с първоинстанционното решение сума от 231, 88
лева и действително дължимата сума от 3899, 57 лева).
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.1 ГПК „***с ЕИК**** да заплати на Р.А.В. С ЕГН********** направените
деловодни разноски в първоинстанционното производство в размер на 2189, 36
лева.
ОСЪЖДА на основание
чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 и чл. 80 ГПК „***с
ЕИК**** да заплати на Р.А.В. С ЕГН********** направените деловодни разноски във
въззивното производство в размер на 684, 57 лева.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл.280, ал.2, т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: