Определение по дело №254/2020 на Окръжен съд - Ловеч

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                         Град Ловеч........................2020 година

                  

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в

закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

                                             1. МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

                     ЧЛЕНОВЕ :

                                             2. ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

при секретаря , в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВЧНД № 254 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :

 

С определение от 30.01.2020 г. по НОХД 331 по описа за 2020 г., Луковитският  районен съд е изменил на основание чл. 309, ал. 2 НПК, взетата спрямо подсъдимия П.Б.М. мярка за неотклонение от „Подписка” в „Парична гаранция” в размер на 600. 00 лева, вносима в 7-дневен срок от датата на съдебното заседание.

      Пред настоящата инстанция  е постъпила жалба адв. Х., защитник на П.Б.М., с която моли да бъде изменена мярката за неотклонение в „Подписка” или „Парична гаранция” в по – нисък размер.

Излага, че така определената  гаранция в този размер не е съобразена с имущественото положение на подсъдимия, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от НПК, поради което, предоставянето на подобни суми би било непосилно за подсъдимия, както и членовете на неговото семейство.

Счита, че подзащитният му, като подсъдим по посоченото наказателно производство, е спазил стриктно процесуалните си задължения: винаги се е явявал при призоваване, не е ставал причина за забавяне на наказателното производство и има отлично процесуално поведение.

Налага довод, че не са налице основания да се приеме, че подсъдимият възнамерява да се укрие или да извърши ново престъпление, като и целите на мярката за неотклонение биха били изпълнени и при налагане на по-лека такава като „подписка” или „парична гаранция” в по - нисък размер.

Поддържа се теза, че при определянето на наложената мярка за неотклонение винаги следва се съобрази и имущественото положение на подсъдимия, наред с другите обстоятелства по делото, касаещи степента на обществена опасност на престъплението и личността на обвиняемия, като се позовава на  разпоредбите на чл. 56, ал. З и чл. 61, ал. 2 НПК.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

П.Б.М. е предаден на съд за престъпление по чл. 343в, ал. 2 и чл. 270, ал. 1 от НК.

С присъда № 3/30.01.2020 г. по НОХД № 331 по описа за 2020 г., Луковитският районне съд е признал П.Б.М.  за виновен в това, че на 12.07.2018 година, около 21.15 часа, в гр. Луковит по ул. „Т. Й.” управлявал МПС - мотопед, бял на цвят,без рег.табела, без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние, по силата на НП М18-0297-000157/11.06.2018 год. на началника на РУ-Луковит, влязло в сила на 03.07.2018 год., поради което и на основание чл.343 в, ал. 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ месеца, като на основание чл. 55, ал. З от НК не е наложил по - лекото наказание глоба.

Съдът е признал П.Б.М.  за виновен в това, че на 12.07.2018 година около 21.15 часа в часа в гр. Луковит по ул. „Г. Й.”, управлявал МПС - мотопед, бял на цвят, без рег.табела, противозаконно пречил на орган на властта -полицейски служители от „Охранителна полиция” при ОД МВР-Ловеч, РУ Луковит, да изпълнят задълженията си, като не спрял на подадения от полицай П. Й.Й. звуков u светлинен сигнал за спиране на МПС, продължавайки движението си и се укрил от полицейските служители, осуетявайки проверката, поради което и на основание чл.270 ал.1 от НК и чл.54 НК го осъдил на глоба в размер на 1 000. 00 /хиляда лева/.

Съдът е определил на П.Б.М.  общо най -тежко наказание за извършените престъпления по чл. 343в, ал. 2 НК и чл. 270, ал. 1 НК, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ месеца, към което на основание чл. 23, ал. З НК е присъединил частично наказанието глоба в размер на 500. 00 лева.

Съдът на основание чл. 57, ал. 1, т. З във връзка с т. 2, б. „в” ЗИНЗС е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

Съдът е постановил на основание чл. 68, ал. 1 от НК подсъдимия П.Б.М.  да изтърпи отложеното общо най - тежко наказание лишаване от свобода за срок от 7 /седем/ месеца,  определено по НОХД№93/2017 год. по описа на PC гр.Луковит.

С определение от 30.01.2020 г. по НОХД 331 по описа за 2020 г., Луковитският  районен съд е изменил на основание чл. 309, ал. 2 НПК, взетата спрямо подсъдимия П.Б.М. мярка за неотклонение от „Подписка” в „Парична гаранция” в размер на 600. 00 лева, вносима в 7-дневен срок от датата на съдебното заседание.

     Жалбата е основателна.

     Въззивната инстанция споделя тезата на РС Луковит, че   следва да бъде изменена мярката за неотклонение на М.  от „Подписка” в „Парична гаранция”, с оглед престъпленията, за които е осъден, налагане на ефективно наказание лишаване от свобода,  привеждане на друго наказание лишаване от свобода и направения извод, че е налице опасност да се укрие, с оглед данните за личността му.

     Ловешкият окръжен съд приема, че при определяне на размера на паричната гаранция – 600. 00 лева, съдът не е съобразил имущественото положение на М.. От приложените в досъдебното производство декларация за семейно и имотно състояние и автобиография се установява, че жалбоподателят не работи и не притежава движими вещи и недвижими имоти.  При снемане на самоличност М. е заявил, че е безработен. Съдът не е съобразил този факт при определяне на размера на гаранцията, както го задължава разпоредбата на чл.  61, ал. 2 от НПК и е приел, че размера на „Парична гаранция” следва да  е  600. 00 лева. Основателна е тезата на адв. Х., че при определянето на наложената мярка за неотклонение винаги следва се съобрази и имущественото положение на подсъдимия, наред с другите обстоятелства по делото, касаещи степента на обществена опасност на престъплението и личността на обвиняемия, като се позовава на  разпоредбите на чл. 56, ал. З и чл. 61, ал. 2 НПК. От друга страна съдът при прилагане на разпоредбата на чл. 23, ал. 3 НК е ценил имотното състояние на  жалбоподателя, като  на основание чл. 23, ал. З НК е присъединил частично наказанието глоба в размер на 500. 00 лева към общото най – тежко наказание на П.Б.М.  за извършените престъпления по чл. 343в, ал. 2 НК и чл. 270, ал. 1 НК, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ месеца. Имотното състояние на подсъдимия винаги се съобразява при определяне на размера на мярката за неотклонение „Парична гаранция”, което в конкретния казус не е направено.

Ловешкият окръжен съд приема, че следва да се измени определение от 30.01.2020 г. по НОХД 331 по описа за 2020 г. на Луковитския  районен съд, като бъде намален размера на определената мярка за неотклонение на П.Б.М. „Парична гаранция” от 600. 00 на 200. 00 лева, вносима в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 341, ал. 2 и чл. 345, ал. 1 от НПК, съдът

                                        

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ИЗМЕНЯ определение от 30.01.2020 г. по НОХД 331 по описа за 2020 г. на Луковитския  районен съд, като НАМАЛЯ размера на определената мярка за неотклонение на П.Б.М. „Парична гаранция” от 600. 00 на 200. 00 лева, която да бъде внесена от жалбоподателя по сметката за гаранции на РС Луковит, в 7 /седмо/ дневен срок от получаване на съобщението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                  1.

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ :

 

 

                                                                  2.