РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Златоград, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20215420100170 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 79 от
ЗС.
Постъпила е Искова молба от Н. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Н.,
ул. „Ш. А.“ № . чрез адв. Е. М. В. със служебен адрес и призоваване: обл. С.,
гр. Н. ул. „А. С.“ № .против Р. К. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Н. ул.
„С.Р.“ № . С. К. КН., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „М.“ № .; К. К. Р.,
ЕГН **********, с адрес: обл. К.общ. А., с. Б.и., ул. „П.“ № . Б. СТ. К., ЕГН
********** с адрес: гр. Н., ул. „Ш. А.“ № .; ЕЛК. Б. Ч., ЕГН ********** с
адрес: гр. Н., ул. „Ал. С. № .; К. ЗДР. УЗ., ЕГН ********** с адрес: гр. Н., ул.
„Д. м.“ № .; КР. ХР. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. Н. ул. „Д. Ч.“ № .и КР.
ХР. УЗ., ЕГН ********** с адрес: гр. Н. ул. „Д. м.“ № ..
В исковата си молба ищецът сочи, че от представеното по делото
Удостоверение за наследници, изх. № ... г., издадено от Общинска
администрация – Н. се установява, че той и ответниците по делото дело са
законните наследници на общия им наследодател И.Х. У., починал на . г.
Сочи, че с Решение № 1273/06.04.1999 г. Поземлена комисия гр. Н. е
признала, определила и възстановила правото на собственост на И. Х. У. на
земеделски имот № 003469 в землището на гр. Н., с ЕКАТТЕ 51319 с площ
3.300 дка, находящ с в местността „Х..
Твърди, че въз основа на извършена неформална делба приживе от И.
Х.У. имот № 003469 в землището на гр. Н. с ЕКАТТЕ 51319 с площ 3.300 дка,
находящ с в местността „Х.“ през 1998 г. , ищецът получава процесния имот.
1
Оттогава той счита процесния имот за негов. Тези действия са
манифестирани спрямо всички ответници по спора открито и явно.
Твърди, че е установил изцяло фактическата власт върху горния имот,
като го счита за негов.
В нито един момент от 1998 г. до сега ответниците не са имали
достъп и владение върху процесния имот.
От 1998 г. г. до сега единствено и само чрез едностранни действия
ищеца и неговото семейство обработва процесния земеделски имот. Именно
той през годините го засажда с различни земеделски култури и прибира
добивите от него. Горните действия са манифестирани спрямо ответниците
открито и явно и те са наясно, че имотът е изцяло на ищеца.
Няма действия от страна на ответниците, които да водят до прекъсване
на давността съгл. чл. 114 ЗЗД, приложим и за придобивната давност.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез адв. В. поддържа
предявения иск.
Явилите се ответници, а именно: Б.К., Р.Р., С.К., К.Р., Е.Ч., К.У., К.Н. и
К.У. признават иска и, че ищецът е собственик на процесния имот, но желаят
и той да заяви, че няма претенции към имотите, които те ползват от общия
наследодател.
На свой ред ищецът Н.К. също заявява, че няма претенции към
имотите, ползвани от ответниците, които ответниците също са получили от
общия им наследодател Исеин У..
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Ищецът и ответниците по делото са законни наследници на И.Х.У.,
починал на .г. това се установява от приложеното по делото удостоверение за
наследници.
С Решение № 1273/06.04.1999 г., влязло в сила на 04.05.2004 г., ПК –
Н. е възстановила правото на собственост на И. Х. У. в съществуващи стари
реални граници на нива от 3.300 дка, VIII-ма категория, местност „Х.“ 003469
по картата на землището, при граници: 003470 - нива на А. Н. Х.; 003076 – път
на община Н., 003468 – пасище, мера на община Н. и 003488 – МОСВ
Като свидетел по делото е разпитана В. М. Л.чиито показания съдът
приема, тъй като същите не влизат в противоречие с твърденията на ищеца и
обясненията на ответниците.
От показанията на св. Л. съдът приема за установено, че същата има
имот на около 100 метра от процесния имот. Докато била жива майката на
ищеца Н.К., а именно Ю. тя и съпругът Б. са обработвали процесното
място. От както тя е починала само Н. и съпругата му обработват мястото,
като бащата на Н.– Б. им помага. Майката на Н.– Ю. (свидетелката я нарича
Ю.) е починала преди около 20 години. Свидетелката не е чувала Н. да има
спорове с останалите наследници за това място или пък с други хора от гр.
2
Неделино да има спор за процесното място.
Всички явили се ответници, отговаряйки на въпроси по реда на чл.176
ГПК признават, че след смъртта на Ю.К.а само нейния син Н.ползва и
обработва това място. Мястото е дадено на Ю. от нейния баща И. Всички
наследници знаят, какъв имот получават в собственост.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Съгласно ал. 2 ако владението е добросъвестно, то се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС
владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно
да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или
че предписаната от закона форма е била опорочена.
В настоящия случай съдът намира, че ищецът е придобил
собствеността върху процесните имоти въз основа на давностно владение от
преди повече от 20 години, след смъртта на неговата майка.
Владението му не е смущавано и прекъсвано от другите наследници,
а също и от други лица от гр. Н.. За такова прекъсване няма доказателства по
делото. Никой от ответниците по делото не оспорва собствеността на ищеца,
но в съдебно заседание заявяват, че желаят ищеца по делото да заяви, че няма
да има претенции към техните имоти. На свой ред ищецът прави същото
признание, относно владените имоти от останалите наследници.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищецът като владелец е държал вещта като своя, защото няма доказателства,
че я е държал за другиго - Тълкувателно Решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС
по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
В практиката на ВКС се приема, че ако владението е предадено от
собственика или владелеца и лицето, на което е предадено извършва
действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например: като
например облагородяване и подобряване на имота и тези действия се
възприемат от собственика, който не се противопоставя и не защитава
фактическото си състояние в продължение на 10 години, то е налице промяна
на намерението и в случая е налице владение. Тези намерения за своение се
разкриват точно, чрез действията по подобряване на имота, чрез
пристрояване, надстрояване, ограждане и т.н. (Решение № 3/25.01.2016 г., по
гр.д. 3973/2015 г., I-во г.о. на ВКС). В настоящия случай е приложима
3
презумпцията на чл. 69 ЗС, както в отношенията между владелеца (ищеца и
трети лица), така и в отношенията между съсобствениците. Когато
владението е установено, чрез предаване на фактическата власт и няма данни
тя да е отнета, действа презумцията на чл. 69 ЗС и се приема, че владелецът
владее за себе си и без прекъсване. След изтичане на 10-годишната давност
собствеността е преминала върху владелеца автоматично и дори и след този
срок да са предприети действия срещу собствеността му, това не поставя под
съмнение придобитата от него собственост чрез давностно владение.
Относно момента на установяване на владението е налице практика и
на ОС – С.н – Решение № 5/11.01.2021 г. , по В.гр.д. 462/2020 г., по описа на
ОС - С., в което решение се приема, че при неформално дарение е налице
индиция за начало на давностно владение и от тогава започва да тече 10-
годишният период на непрекъснато владение.
В Решение № 484/04.02.2013 г. на ВКС по гр.д. № 740/2011, Първо г.о.
се приема, че отношенията между съсобствениците е приложима
презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена ако основанието,
на което е установена първоначално фактическата власт признава такава и на
останалите съсобственици (сънаследници). В този случай, ако един
сънаследник желае да е единствен собственик трябва да докаже преобръщане
на владението само в своя ползва и за покаже по явен и недвусмислен начин,
че се отрича владението на останалите съсобственици, като последните трябва
да са узнали неговото намерение чрез действията му. По този начин трябва да
са отблъснати претенциите на останалите съсобственици върху имота.
В друго свое решение, а именно, № 16/17.04.2015 г., по гр.д. 5652/2014
г., на ВКС, Първо г.о. ВКС е третирал въпроса с признанието, чрез
декларации от останалите наследници по отношение на един, а именно, че те
нямат претенции и този един наследник е собственик на даден имот. ВКС
приема, че от момента на подписване на тези декларации, държането на
идеалните части на тези наследници (декларатори) се превръща във владение.
Затова не е необходимо, владеещият наследник да демонстрира по друг начин
на наследниците-декларатори, че владее техните части с намерение за своене
и да отблъсква тяхното владение.
Настоящият случай е сходен, тъй като в съдебно заседание всички
ответници декларират, че нямат никакви претенции. И нещо много важно –
признават, че след смъртта на майката на Николай, само той владее
процесният имот, като му помагат баща му и съпругата му.
Ищецът не претендира разноски.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р. К. Р., ЕГН **********,
с адрес: гр. Н., ул. „С. Р.в“ № . С. К. КН., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул.
„М.“ № .; К. К. Р., ЕГН **********, с адрес: обл. К., общ. А. с. Б. и., ул. „П.“
4
№ .; Б. СТ. К., ЕГН ********** с адрес: гр. Н. ул. „Ш. А.“ № .; ЕЛК. Б. Ч.,
ЕГН ********** с адрес: гр. Н., ул. „Ал. С.“ № .; К. ЗДР. УЗ., ЕГН
********** с адрес: гр. Н., ул. „Д.м.“ № . КР. ХР. Н., ЕГН ********** с
адрес: гр. Н., ул. „Д.Ч.“ № . КР. ХР. УЗ., ЕГН ********** с адрес: гр. Н. ул.
„Д. м.“ № . че Н. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Н. ул. „Ш. А.“ № . е
собственик въз основа на давностно владение от над 20 години по отношение
на имот № 003469 в землището на гр. Н., с ЕКАТТЕ 51319 с площ 3.300 дка,
находящ с в местността „Х.“, при съседи: 003470 – нива на В.З. Х.; 003076 –
местен път на община Н.; 003468 – пасище, мера на община Н. и 003488 –
водно течение на МОСВ.
Скицата, приложена към Решение № 1273/06.04.1999 г. на ПК – Н.,
преподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от
настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________д.х._____________
5