Определение по дело №605/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 865
Дата: 5 април 2018 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20183100500605
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                  /        .04.2018год.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  в разпоредително съдебно заседание, проведено на 05.04.2018 година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия Бажлекова

ЧЛЕНОВЕ: Татяна Макариева

 Светлана Цанкова

                                                     

като разгледа докладваното от съдията Бажлекова,въззивно гражданско дело №605 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

     Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на И.В. Петрорв срещу решение № 152/15.01.2018г., постановено по гр.дело № 4396/2017г. по описа на ВРС, в частта, с която предявените от него исковете за заплащане на суми, представляващи незаплатено трудово възнаграждение за положен от него труд и обезщтетение за забава, както следва: 486,29 щ.д., представляващи неплатено трудово възнаграждение за положен труд през м. август 2015г., , както и 31,54 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 15.10.2015г. до 03.06.2016г., 1386,40 щ.д., представляващи неплатено трудово възнаграждение за положен труд през м. септември 2015г., както и 89,91 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 15.10.2015г. до 03.06.2016г., 648,92 щ.д., представляващи неплатено трудово възнаграждение за положен труд през м. октомври 2015г., както и 42,08 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 15.10.2015г. до 03.06.2016г., на осн.чл.224 от КТ сумата в размер на 142,56 щ.д., представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2015г. за 6 работни дни, както и 9,25 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 15.10.2015 г. до 03.06.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба- 06.06.2016г. до окончателното им изплащане срещу Булминерал АД, са отхвърлени като неоснователни.  Жалбоподателят счита решението в тази част за неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и в противоречие с ратифицираната Конвенция 2006 на Международната организация на труда. Твърди, че съдът не е обсъдил писмените доказателства, установяващи по безспорен начин, че реалният корабопротежател на кораба в процесния период е бил Булминерал АД, действащ чрез член на своя СД и действителен собственик - Александър Виталиевич Усачев. Всички оперативни решения, вкл. и тези свързани с плащанията на задължения и с експлоатацията на кораба са били взимани именно от това лице, действащо от името на Булминерал АД, лицето, което реално е експлоатирало кораба. Излага, че не са обсъдени и доводите му, че българското законодателство не допуска вписване в регистровите книги за беърбоут чартър на наематели, които не са български физически или юридически лица. Счита, че вписването на Шипинг Лоджистик СА. в регистровите книги на беърбоут чартърите е нищожно и не е породило правно действие, с оглед на което се приеме, че дружеството Булминерал АД е носител на отговорността по чл.199з от КТК. Твърди, че отговорен за изплащане на възнагражденията на екипажа е именно ответникът Булминерал АД, поради качеството му на беърбоут чартьор и лице експлоатиращо кораба през процесния период по договор за беърбоут чартър по аргумент от нормата на чл. 199ж, ал.1 от КТК. Счита, че опитът на  ответника Булминерал АД да се освободи от отговорностите си на работодател чрез сключване на договорите с членовете на екипажа от трето лице /първия ответник/, което няма регистрация на посредник при наемане на работна сила, е опит за заобикаляне на закона. По делото безспорно се установява, че ВМ Интернешанъл ЕООД и Булминерал АД и Шипинг лоджистик С.А. са свързани лица, като за процесния период са имали за пълномощник едно и също лице, дружествата при учредяването са имали ед и същ адрес на управлени. Твърди, че първоинстанционният съд е препятствал разкриването на факти от значение за спора, а именно кой е реалният корабопритежател на м/к Батя за процесния период,  като не е допуснал до разпит свидетели, за установяване на фактите, че Булминерал АД е действителното лице, което е експлоатирало кораба. В тази връзка жалбоподателят моли да бъдат да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, с чийто показания ще установява обстоятелствата, изложени в молба от 20.09.2017 год. И съдебно заседание, проведено на същата дата и във  въззивната жалба, а именно: че указанията, свързани с експлоатацията на кораба са давани от Булминерал АД, че екипажите са били задължавани да носят облекло с надписите Булминерал, че на борда на кораба е имало представител на Булминерал АД, че на екипажите е обяснявано, че Булминерал АД е във финансови затруднения, което е причината за забавяне на трудовите възнаграждения. Моли да бъде допуснато провеждане на Съдебно-счетоводна експертиза с посочена в жалбата задача.

Да се задължи ответника да представи тристранно споразумение от 06.01.2012г. между Булминерал АД, Индивидуал Техноложи С.А. и Еурокуест Шипинг, тристранно споразумение от 07.05.2013г. между Булминерал АД, и  Еурокуест Шипинг и Шипинг Лоджистшкс С.А. и издадените въз основа на тях заповеди за периода 31.05.2013г.- 30.11.2015г., както и да бъде дадена възможност за представяне на писмени доказателства във връзка с твърденията, че ответниците са свързани лица.

В заключение моли обжалваното решение да бъде отменено в частта му, в която са отхвърлени исковете срещу Булминерал АД, като вместо него бъде постановено ново, по силата на което Булминерал АД бъде осъдено да заплати в полза на въззивника 486,29 щ.д., представляващи неплатено трудово възнаграждение за положен труд през м. август 2015г., , както и 31,54 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 15.10.2015г. до 03.06.2016г., 1386,40 щ.д., представляващи неплатено трудово възнаграждение за положен труд през м. септември 2015г., както и 89,91 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 15.10.2015г. до 03.06.2016г., 648,92 щ.д., представляващи неплатено трудово възнаграждение за положен труд през м. октомври 2015г., както и 42,08 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 15.10.2015г. до 03.06.2016г., на осн.чл.224 от КТ сумата в размер на 142,56 щ.д., представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2015г. за 6 работни дни, както и 9,25 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 15.10.2015 г. до 03.06.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба- 06.06.2016г. до окончателното им изплащане.

     В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „Булминерал” АД е депозирала отговор на жалбата, с който оспорва същата като неоснователна.

     Жалбата е депозирана от лице, имащо право на обжалване, в предвидения от закона срок. Изпълнени са и останалите, установени в разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК  изисквания, предвид което жалбата е допустима при съответното прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК и производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Във връзка с доказателствените искания, съдържащи се във въззивната жалба, съдът съобрази следното:

Искането за разпит на свидетели за установяване на посочените в жалбата факти и обстоятелства следва да бъде оставена без уважение. ВРС не е извършил  процесуално нарушение като не е допуснал събирането на същите за доказване на твърдяните факти. Настоящият състав на съда счита, също, че е недопустимо посредством свидетелски показания да се установява съществуването на облигационни отношение между ответниците и трети лица, възникване на трудово правоотношение или задължение за плащане, произтичащи от писмен договор, сключен с трети лица.

Искането за назначаване на ССЧЕ с посочения в жалбата предмет следва да бъде оставено без уважение като преклудирано. Въззивникът не представя доказателства, с оглед на които съдът да направи извод, че са налице ново-възникнали или ново-узнати факти и обстоятелства, които да налагат събирането на това доказателство едва в хода на въззивното производство на осн. чл. 266, ал. 2 ГПК. На същите основания искането за задължаване на ответника да представи тристранни споразумения, посочени в жалбата са недопустими и неотносими към предмета на спора и следва да се остави без уважение.

Искането за представяне на писмени доказателства, с оглед твърденията, че ответниците по делото са свързани лица е допустимо, поради което следва да се уважи, като се даде възможност на въззивника в срок до съдебно заседание да представи писмени доказателства.

 

Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба подадена от И.В.П. срещу решение №152/15.01.2018г., постановено по гр.дело №4396/2017г. по описа на ВРС.  

ОСТАВЯ без уважение доказателствените искания, обективирани във въззивната жалба за допускане до разпит на двама свидетели при условията на водене за установяване, че заповедите свързани с експлоатацията на кораба са идвали от Булминерал АД, че екипажите са били задължавани да носят облекло с надписите Булминерал, че на борда на кораба е имало представител на Булминерал АД, че на екипажите е обяснявано, че Булминерал АД не са получили пари и това е причината да работят без възнаграждение, както и за допускане на ССЧЕ за установяване на обстоятелството дали са осчетоводявани вземания, произтичащи от наемно възнаграждение на м/к Батя, дължимо от Шилинг Лоджистик С.А. и под каква форма; за задължаване на въззиваемото дружество да представи писмени тристранни споразумения от 06.01.2012г., 07.05.2013г.

Дава възможност на въззивника в срок до съдебно заседание да представи писмени доказателства във връзка с твърденията , че ответниците по делото и Шипинг лоджистик С.А. са свързани лица.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на     22.05.2018г.  от 9,30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

    

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ: 1.         2.