№ 5635
гр. С., 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110172226 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И.,
срещу И. Л. Л., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 4026,08 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.07.2024 г. до
изплащане на вземането; 702,21 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2022 г. до 11.07.2024 г.; 39,59 лв., представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 23.07.2024 г. до изплащане на вземането; 9,39 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 11.07.2024 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.08.2024г. по ч.гр.д. №
44920/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М.-4“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 8, ап. 44, която не
била заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което
изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. К., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за
настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по съществото на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период, в т.ч.,
че ответникът е собственик на процесния недвижим имот; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
86, том III, рег. № ***, дело № *** от **** г., се установява, че на посочената дата И. Л. Л.
придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 44, находящ се в гр. С., ж.к. „М.-4“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 8.
На следващо място, от представеното от ищеца заявление-декларация за открИ.е на
партида (л.20-21 от делото), се установява, че И. Л. Л. отправил искане до ищеца за открИ.е
на партида на негово име за процесния имот, като е декларирал, че ще го използва за
жилищни нужди, както и че домакинството му се състои от 1 член. Това изявление
представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг.
чл. 13 ЗЗД. След като ищецът, като доставчик на топлинна енергия за битови нужди, е приел
отправеното към него предложение на И. Л. Л., входирал го е, продължил е да доставя
топлинна енергия до процесния апартамент и да издава фактури на посочения в заявлението
абонатен номер на името на И. Л. Л., то следва да се приеме, че е сключен с И. Л. Л.
облигационен договор при Общи условия за ползване на топлинна енергия за жилището.
Това договорно правоотношение е продължило да съществува и за исковия период, поради
липсата на доказателства, че тази облигационна връзка е била прекъсната по-рано (в този
смисъл е константната практика на СГС - Решение № 386 от 17.01.2018 г. на СГС по в. гр. д.
№ 5717/2017 г., Решение № 3172 от 18.05.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 13819/2017 г.,
Решение № 52 от 11.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9833/2020 г., Решение № 261855 от
18.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2966/2020 г., Решение № 3736 от 10.07.2023 г. на СГС по
в. гр. д. № 5072/2022 г., Решение № 1185 от 29.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5841/2023 г.).
При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че
единствено И. Л. Л. e потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с
ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е основанието (източникът) на
вземанията, предмет на предявените искове – в този смисъл са и Решение № 3954 от
3.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 2784/2020г., Решение № 261855 от 18.03.2021 г. на СГС по
в. гр. д. № 2966/2020 г., Решение № 3736 от 10.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 5072/2022 г., и
др.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
2
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът И. Л.
Л. е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлението по чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Техем Сървисис” ЕООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесния имот радиаторите са били
демонтирани преди исковия период; в банята има щранг-лира без техническа възможност за
монтаж на уред; за двата отчетни периода има служебно изчислена ТЕ за щранг-лирата на
база инсталирана мощност, умножена по МСРС (максимален специфичен разход на
сградата); през исковия период ТЕ за отопление, отдадена от сградната инсталация, е
изчислена по съответната формула на база пълната отопляема кубатура 156 куб.м., съгласно
акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице; за процесния период няма
изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са
демонтирани на 10.10.2000г.; в процесния имот има монтиран един водомер за топла вода,
3
който е бил отчетен на 18.04.2022 г. и 22.05.2023 г., като отчетните формуляри с подпис на
потребител са представени на вещото лице; технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от топлофикационното дружество; топломерът е преминал метрологична
проверка през 29 месеца, вместо през 24 месеца, но при проверките на същия не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности.
На следващо място, установено е въз основа заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че сумите за
топлинна енергия, касаещи исковия период не са били погасявани.
По отношение на размера на действително потребеното количество топлинна енергия
за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ, същият възлиза на 4055,27 лв., а претендираната от ищеца главница за ТЕ
е в размер на 4026,08 лв. Ето защо и предвид принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, настоящият съдебен състав приема, че дължимата от И. Л. Л. главница
за ТЕ за процесния период (01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.) възлиза в размер на 4026,08 лв.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението по чл. 410 ГПК -
23.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано наведеното от процесуалния представител на ответника
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът приема
следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 23.07.2024 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 23.07.2024 г. се
явяват погасени по давност вземанията за м.05.2021 г. Вземането за цена на доставена
топлинна енергия за м.06.2021 г. е възникнало 45 дни след изтичане на периода, за който се
отнася, поради което предвид датата на подаване на заявлението – 23.07.2024г. давността за
него не е изтекла.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност е вземането за цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г. От заключението на
вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа
експертиза се установява, че общо дължимата сума за доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г. възлиза в общ размер на 3931,87 лв.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че дължимата от ответника главница за
ТЕ за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г. възлиза в размер на 3931,87 лв., както и сумата от
39,59 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
4
23.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно
ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи,
настоящият съдебен състав приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на
задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните
сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната
година. Необходимостта от изравняване на действително потребеното количество топлинна
енергия с начисленото за периода (отоплителния сезон) отлага изпълнението на клиентите
до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска
изпълнение. Следователно настоящият съдебен състав приема, че задължението за
заплащане на стойността на действително потребената топлинна енергия е възникнало като
срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответникът е в забава, считано от 15 септември
на съответната година. С оглед изложеното се налага извод, че поставянето на потребителя в
забава не е обусловено от публикуване на общата фактура на интернет-страницата на
дружеството или отправянето на покана от страна на кредитора (в този смисъл са Решение
№ 5153 от 13.09.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 11971/2023 г., Решение № 6291 от 15.11.2024 г.
на СГС по в. гр. д. № 9313/2021 г., Решение № 2107 от 10.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
6379/2023 г., и др.).
Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в установения общ
размер от 3931,87 лв., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 676,34
лв. за периода от 15.09.2022 г. до 11.07.2024 г., до която сума предявеният иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 702,21 лв. следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 145,55 лв. – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 215,49 лв. – държавна такса в исковото производство, 350 лв. – депозит за
СТЕ, 350 лв. – депозит за ССчЕ, като претендира и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, което съдът определя в размер на 100 лв., или общо 1161,04 лв. за
заповедното и исковото производство. Намалени съразмерно с уважената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат разноски в общ размер на 1129,57 лв.
С отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е претендирал
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
5
в размер на 400 лв. за заповедното производство и 400 лв. за исковото производство.
Своевременно релевираното от процесуалния представител на ищеца възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК е основателно, като аргументите за това са следните:
По отношение на претендираните от процесуалния представител на ответника
разноски за заповедното производство:
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч.т.д. № 236/2020 г., по описа на ВКС, ІІ т.о.,
Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. по ч.т.д. № 3074/2018 г. и др., е прието
следното: Заповедното производство е уредено като едностранно. Затова в чл. 7, ал. 7
НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства - производство по
обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. 3ащитата на
длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с
частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по
чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е
основание за отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи
произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма
самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. Ето защо, когато заповедното производство е прераснало в исково, разноски за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК не се дължат (в този смисъл Определение № 45 от
23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г., по описа на ВКС, І Т.О., Определение по ч.гр.д. №
6275/2021 г. по описа на СГС, ГО, IV – „Е“ въззивен състав и др.).
По отношение на претендираните от процесуалния представител на ответника
разноски за исковото производство:
Съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение №
343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила
за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност
на делото, като определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд
размер на възнаграждението. В този смисъл, като взе предвид вида и обема на
осъществената правна защита в настоящото производство, липсата на фактическа и правна
сложност на спора, както и обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно
заседание, настоящият съдебен състав приема, че размерът на претендирания адвокатски
хонорар следва да се намали от 400 лв. на 300 лв. Съразмерно с отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на процесуалния представител на ответника следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 8,13 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.-4“,
бл. ***, вх. „Б“, ет. 8, ап. 44, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, следните суми: 3931,87 лв. - главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М.-4“, бл. ***,
вх. „Б“, ет. 8, ап. 44; 676,34 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 11.07.2024 г., както и 39,59 лв. – главница,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
6
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.07.2024 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 07.08.2024г. по ч.гр.д. № 44920/2024 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за установяване на вземане за
главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от
3931,87 лв. до пълния предявен размер от 4026,08 лв. за м.05.2021 г.; за установяване на
вземане за мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 676,34 лв. до пълния предявен размер от 702,21 лв. и изцяло за
сумата от 9,39 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.08.2021г. до 11.07.2024г.
ОСЪЖДА И. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.-4“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 8,
ап. 44, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1129,57
лв. – разноски за исковото и заповедното производство пред СРС, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Ястребец“, № 23Б, да заплати на адв. С. К. К., с адрес на упражняване на
дейността: гр. С., ул. „В.“ № 35, ет. 3, офис 1, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 38 ЗАдв.,
сумата от 8,13 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7