Решение по дело №410/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с  чл.38 ЗДС.

Образувано по жалба на Т.Б.Ц., чрез пълномощника * М.Д., против РЕШЕНИЕ № 355/23.05.2024 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Път II-11 „***“, участък–обход на ***“, на територията на ***, в частта с която е определено обезщетение за отчуждения имот с идентификатор 54020.39.107, представляващ нива с площ от 2.141 дка, землище *** и определено обезщетение в размер на  1 864 лева. Посочва се, че така определената сума за обезщетение на отчуждения имот не е съобразена със справедлива пазарна цена на подобни имоти в региона и е значително по-ниско от същата. Иска се изменение на въпросното обезщетение вследствие съобразяването на този размер със справедлива пазарна стойност на отчуждения имот.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез * Д. поддържа жалбата. Моли решението в оспорената му част да се измени, съгласно заключението на вещото лице. Подробни съображения са изложени в представена писмена защита. Претендират се разноски, съгласно представен списък.

Ответникът - Министерски съвет на РБ, редовно призован, представител не се явява. В писмени становища, чрез процесуален представител В.А.–** в Дирекция „Правна“ на МС, притежаващ юридическа правоспособност, оспорва жалбата, като неоснователна. Излагат се съображения за законосъобразност на акта в оспорената му част. Поддържа, че оспореното решение на Министерски съвет е издадено от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, за което се излагат доводи. Претендират се разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение и  се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Заинтересованата страна - Министъра на регионалното развитие и  благоустройството, редовно призован не изпраща представител.  Становище за неоснователност на жалбата е изразено писмено в молба, чрез ** П.П.. Представя писмени доказателства. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Министъра на финансите /МФ/ – гр. София, редовно призован не изпраща представител. В представено писмено становище от пълномощника  ** М.Ц. оспорва, жалбата като неоснователна и недоказана и постановяване на решение, с което се потвърди акта, като правилен и законосъобразен.

Заинтересованата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ – гр. София, редовно призован не се явява представител и не изразява становище по жалбата.

По делото са събраните писмени доказателства, приети са представените с жалбата доказателства, приложената  адм.преписка по оспорения акт, с писмо вх.№ 2051/15.07.2024г.,  документи от  МРРБ, като по искане на жалбоподателят е допусната, изготвена, изслушана и приета от съда съдебно-оценителна експертиза,  с приложени към нея  писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав, като обсъди изложеното в жалбата, доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 302/20.04.2012г. на Министерски Съвет на РБ, път „II-11“ /о.п. ***/ е обявен за обект с национално значение и за национален обект, съгласно §1 ДР на ЗДС. Подробния устройствен план /ПРЗ/ - парцеларен план /ПП/ за обект: път „II-11“ „***“, участък обход на ***, от км.4+028.98 до км.8+770 на територията на землища: ***, е одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-15-133/ 18.11.2022г. на МРРБ. Заповедта е обнародвана в ДВ бр.95/29.11.2022г., не е обжалвана и е влязла в законна сила, което е удостоверено с  писмо изх. № 90-03-824/16.12.2022г. на МРРБ.

Във връзка с горното Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, отправило мотивирано искане по реда на  чл.34 ЗДС  до Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите, относно процедура за принудително отчуждаване на имоти-частна собственост по реда на ЗДС, необходими за реализацията на обект: път „II-11“ „***“, участък обход на ***, от км.4+028.98 до км.8+770 на територията на ***. Към искането  са приложени – решението на МС, одобрена проектната документация ПУП-ПП, данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, Заповедта на МРРБ, писмото на МРРБ, финансова обосновка, както и оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение оценка на имотите, извършена от оценител на имоти и финансова обосновка на предложението за отчуждаване, всички приложени по делото.

Отправено е мотивирано искане с приложен съвместен  доклад от министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството до МС с предложение за приемане на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти -- частна собственост, за държавна нужда за горепосочения обект. Към искането е приложена административната преписка от проведеното административно производство.

След изпълнение на процедурата Министерски съвет на Република България е постановил  оспореното частично, в частта на оценката, Решение № 355/23.05.2024 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Път II-11 „***“, участък–обход на ***“, на територията на ***, като за отчуждения имот на  Т.Б.Ц. с идентификатор 54020.39.107, представляващ нива с площ от 2.141 дка  в землището на *** е определено обезщетение в размер на 1 864 лева. В оспорвания акт е посочено, че средствата, необходими за финансиране на процедурата по отчуждаване на имотите, се осигуряват от АПИ.

По делото  по искане на жалбоподателят е допусната и изслушана СОЕ. Съгласно заключението на експертизата размерът на равностойното парично обезщетение на процесния отчужден поземлен имот с идентификатор 54020.39.107, находящ се в землището на ***“, с начин на трайно ползване – нива, категория четвърта, с площ 2.141 дка, възлиза на 3 910 лева  или 1 682 лева/дка. В заключението вещото лице подробно е посочило описанието на имота, характеристика на имота, начина на определяне размера на обезщетението, приложими методи на оценка, коментар, в резултат на които е извело  посочената оценка на имота в заключението.  

В с.з. вещото лице поддържа заключението. Във вр. с поставените писмени въпроси към вещото лице от МС в становище постъпило по делото/л.221/, които  бяха зададени от съда вещото лице дава подробни пояснения във вр. с изготвената от него оценка и начина на определяне на същата. Дава подробни пояснения относно изготвената оценка и за използваните аналози при определяне на оценката и защо при определяне на средната пазарна стойност на дка на процесния имот е приложила като пазарен аналог - продажба на имоти в идеални части. Също така посочва, че при направена справка в ОДЗ, за което е приложен протокол, цената на рентната вноска, годишната, достигната при търговете в ДПФ е 145.00 лева, а те предлагат цена на дка 151.00 лева. Счита, че определената от нея оценка е справедлива. Към заключените на вещото лице са приложени и писмени доказателства, на които същото се е позовало при изготвяне на оценката.

Заключението на вещото лице е оспорено  писмено от ответника в становището вх. № 2676/02.10.2024г. /л.221/. Твърди се, че в.л. не е изпълнило поставената му задача, поради което не следва да се кредитира изцяло, а да се има в предвид оценката изготвена от административния орган.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е  подадена срещу годен за обжалване административен акт, подадена е от надлежна страна - собственик на имота, предмет на оспореното решение, чийто права и законни интереси са засегнати. Видно от данните по преписката жалбата е подадена в срока по чл. 38, ал. 1   ЗДС, с оглед на което е  процесуално  допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Не е налице спор между страните, че процесния имот е собственост на жалбоподателят, както и че отчуждаването се прави за държавна нужда съгласно процесното  решение № 355/23.05.2023 г. на Министерски съвет на РБ, в оспорената му част.

Обжалваното решение касае изграждането на национален обект и компетентен  орган е Министерски съвет на РБ, съгласно чл. 34а, ал. 1   ЗДС, който орган е издал и решението. Издадено е в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, видно от данните по преписката и по който факт страните не спорят. От представените доказателства е видно, че  е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а  и чл.34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ. Решението съдържа реквизитите  по  чл.34б   ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждава имота, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собственика на имота.  Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на  министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на  чл. 33, ал. 2   ЗДС.

Въпреки спазване на процедурата по издаване на решението от страна на ответника, същото е издадено в противоречие с  материалния закон и неговата цел относно определяне размера на обезщетението в оспорената му част.

Спорът между страните се свежда относно размера на  определеното обезщетение за отчуждения имот, собственост на жалбоподателя. 

Съгласно чл.32, ал.1 ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. По силата на ал. 2 на чл.32 ЗДС равностойното парично обезщетение по ал.1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план /ПУП/, съответно преди одобряването на ПУП който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Разпоредбата на § 1а, т.1 ДР на ЗДС гласи, че равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на  този закон, а съгласно § 1а, т. 2 ДР на ЗДС, „Пазарни цени“ са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба,замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по  местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. В случая, за определянето размера на равностойното парично обезщетение съдът е допуснал СОЕ.

Настоящият състав намира, че следва да вземе предвид  заключението на в.л., тъй като същото в най-голяма степен изпълнява изискването на законодателя за определяне на справедлива пазарна стойност на отчуждения имот. Постоянна е практиката на ЕСПЧ, според която, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност на имота, не е налице съразмерност, за която цел държавите имат отговорността и задължението да въведат такава законодателна рамка, която да осигури пълно осъществяване и защита на тези права. В съответствие с това е и Решение от 14.05.2020 г.  на ЕСПЧ постановено по делото К. и други срещу България. В решението изрично се казва, че размерът на обезщетението следва да е изчислен въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т. 107/, което е в съответствие с целите на закона за получаване на равностойно обезщетение от собственика на земята. С оглед на което, оценката на независимия оценител, по  проведената от държавата процедура, за имота не съответства на пълната пазарна стойност на този отчужден имот.

Оценката в оценителския доклад е доста занижена, не представлява равностойно обезщетение и съдът приема, че същата не е извършена по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, вр. § 1а, т. 2  ДР на ЗДС. Това се установява и от  назначената СОЕ и заключението на ВЛ.

Следва да се вземе предвид при определяне на равностойното парично обезщетение, съответно пазарната цена като осреднена цена от цените на сделки по см. на пар. 1а, т. 2  ЗР на ЗДС. Водещо е не формалното приложение на закона, а целта на същия, а именно определяне на справедлива пазарна стойност на отчуждаваните имоти, поради което при определяне на справедливата цена за отчуждаваните имоти относими следва да са онези сделки, които реално отразяват моментните пазарни цени на съответния имот.

С оглед на горното възраженията на ответника по заключението на СОЕ са  неоснователни и съдът кредитира заключението на СОЕ изцяло. Не може да се приеме, че определеният размер на обезщетение съгласно оценителя,  е единствено относим към настоящия спор. От СОЕ и приложените към него писмени доказателства, се установи безспорно, че има и други сделки в посочения период, преди възлагане на оценката, и реалната пазарна цена на земеделската земя в това землище е доста занижена в оценителния доклад, което не съответства и на целта на закона.  

При тези доводи, размера на определеното обезщетение по отношение на поземлен имот с идентификатор №54020.39.107, представляващ нива с площ от 2.141 дка и определено обезщетение в размер на 1 864 лева, следва  да бъде определено на 3 910 лв.,  като съдът отбелязва, че  макар тази сума да е посочена от вещото лице, с оглед данните по преписката,  е съответна и на изискването на определяне на справедливо равностойно обезщетение. Този извод се обосновава както от представените по делото доказателства, така и от направените въз основа на тях изчисления.

С  оглед изложеното неправилно административният орган е определил по-ниско обезщетение от равностойното парично обезщетение за процесния имот, жалбата се явява основателна и размерът на обезщетението по отношение на поземлен имот с идентификатор  54020.39.107, представляващ нива с площ от 2.141 дка, в землището на *** определен в размер на 1 864 лева, следва да се определи в размер на  3 910 лв. /три хиляди деветстотин и десет/ лева, вместо определеното такова от 1 864 лева.

При този изход на спора на жалбоподателя следва  да се присъдят разноски по делото на  основание чл. 143, ал. 1   АПК. Искането е направено своевременно, представен е списък на разноските и доказателства за заплащането им.  Следва да се присъдят разноски в общ размер на 510.00 лева, от които 10.00 лева внесена държавна такса  и  500 лв. депозит  за ВЛ. Не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение в размер на 874.00 лева с ДДС, претендирано с представения по делото списък. По делото с жалбата е представено пълномощно, с което е упълномощен * М.Д. да представлява жалбоподателят по делото/л.14/. В същото не е договорено адвокатско възнаграждение. Не е представен и договор, от който да е видно че е договорено адвокатско възнаграждение по делото, както и начина на плащане на същото. В с.з. със списъка на разноски е представено от * Д.  платежно нареждане за кредитен превод от 24.06.2024г. за превод в размер на 874.00 лева  с наредител Т.Ц. и получател „Л.К.“ ООД. В същото не е посочено правното основание за внасяне на сумата от една страна, а от друга страна  получател е  дружество, което не е страна по делото. Тоест липсват  данни от които да се установи, че е заплатено предендираното със списъка за разноски адв.възнаграждение на  * М.Д.. В този  см. не следва да се присъжда адв.възнаграждение на жалбоподателя по делото и искането за заплащането му следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът     

Р  Е  Ш  И  :

ИЗМЕНЯ  Решение № 355/23.05.2024 г. на Министерски съвет на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Път II-11 „***“, участък–обход на ***“, на територията на ***, в частта, с която е определено обезщетение  в размер на 1 864 лева  за имот с идентификатор 54020.39.107, представляващ нива с площ от 2.141 дка, в землището на ***. 

УВЕЛИЧАВА  размера на  определеното паричното обезщетение  за имот с идентификатор 54020.39.107, представляващ нива с площ от  2.141 дка, в землището на *** от  1 864 лв.  на  3 910 лева /три хиляди деветстотин и десет лева/.

ОСЪЖДА Министерски съвет на РБ да заплати на  Т.Б.Ц.  разноски  по делото общо в размер на 510.00/петстотин и десет/ лева и  отхвърля искането за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 874.00 лева с ДДС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване и протест, на основание  чл.38, ал. 8 ЗДС.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните.