Мотиви на Присъда № 15 от 14.05.2018 г. по н.о.х.д. №
237/2018 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Ловешка районна прокуратура
предявила срещу подсъдимият М.Д.А. *** обвинение за престъпление по чл.183, ал.1
от НК, за това, че в периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2017 г. включително, в гр.Ловеч, като
осъден с Решение № 294/28.07.2009 г. по гр.д. № 888/2009 г. по описа на РС Ловеч,
изменено с решение № 119/11.03.2015 г. по гр.дело № 1545/2014 г. по описа на РС
Ловеч, влязло в сила на 04.04.2015 г., да издържа свой низходящ - малолетното
си дете Д. М. А.,***, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски - тринадесет месечни вноски, общо в размер на 1 560,00
лева.
Представителят на Районна прокуратура гр.Ловеч поддържа предявеното
обвинение срещу подсъдимия по текста посочен в обвинителния акт, като счита, че
фактическата обстановка по делото е изяснена и че посоченото престъпление е
извършено по начина описан в обвинителния акт. Изтъква, че от събраните по
делото доказателства става ясно, че през периода подсъдимият е имал доходи и имущество
и е можел да плаща издръжката. Настоява за осъдителна присъда – пробация, с двете задължителни пробационни мерки, всяка за
по шест месеца, като следва да се явява и подписва пред пробационен служител 2
пъти седмично.
Подсъдимият
нередовно призован – ненамерен на известния по делото адрес, не се явява в
съдебно заседание. Служебно назначеният му от разпоредително заседание защитник
– адвокат В.Г. заявява, че по телефона е уведомил подсъдимия А. за датата и
часа на съдебното заседание и че същия знае за тях.
С оглед характера на
повдигнатото срещу А. обвинение и предвид обстоятелството, че му е назначен
служебен защитник, съдът прие, че присъствието му в съдебната зала не е
задължително и не е пречка за разкриване на обективната истина по случая,
поради което даде ход на делото в негово отсъствие.
Служебно назначеният защитник на
подсъдимия – адвокат В.Г. от ЛАК не оспорва приетата от прокурора правна
квалификация и счита делото за изяснено от фактическа страна, но изтъква, че не
е налице съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка, тъй като в този
период подсъдимият е бил безработен и не е имал доходи. Поради това счита, че
не е налице субективната страна на престъплението и пледира за оправдателна
присъда по отношение на А.. Алтернативно пледира в случай, че съдът приеме
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, то да му наложи наказание
лишаване от свобода в размер на 3 месеца, изтърпяването на което се отложи за
срок от три години.
От
събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства,
от свидетелските показания и от заключението на вещото лице по назначената
счетоводна експертиза, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка :
Подсъдимият М.Д.А. ***. Бил неосъждан
(реабилитиран по право).
На
09.07.2005 г. свидетелката М.Х.М. и подсъдимия М.Д.А. сключили граждански брак,
а на 04.02.2006 г. се родил синът им Д. М. А..
С решение № 294/28.07.2009 г. по
гр.д. № 888/2009 г.
по описа на PC Ловеч, гражданският
брак между свидетелката и подсъдимия бил прекратен /л.75-76/. Със същото
решение родителските права по отношение на роденото от брака им дете Д. М. А.,
ЕГН : **********, били предоставени за упражняване от майката – свидетелката М.М.,
като подсъдимият бил осъден да плаща издръжка на детето ежемесечно в размер на
65,00 лева. Няколко месеца след прекратяване на брака, подсъдимият А.
преустановил плащането на месечната издръжка, поради което свидетелката М.
депозирала жалба в РУ на МВР Ловеч. След образуването на досъдебно производство
по повод жалбата на свидетелката М., подсъдимият изплатил цялата дължима сума
по издръжката на сина си.
След известен период от време, подсъдимият
А. отново започнал да неизплаща редовно дължимата месечна издръжка и свидетелката
М. отново пуснала жалба до РУ на МВР Ловеч. След образуването на досъдебно
производство, подсъдимият отново изплатил наведнъж цялата дължима сума от
просрочени месечни вноски по издръжката на детето си.
С Решение №
119/11.03.2015 г. по гр.д.№ 1545/2014
г. по описа на PC Ловеч,
влязло в законна сила на 04.04.2015 г., месечната издръжка в полза на Д. М. А.
била увеличена от 65 лева на 120 лева, считано от 07.10.2014 г. до настъпване
на законна причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, платима чрез неговата майка и законен
представител М.Х.М. ***.
От 01.11.2016 г. до
30.11.2017 г. включително, подсъдимият А. преустановил плащането на дължимата
месечна издръжка за сина си. Заявил, че не бил плащал дължимата издръжка за
посочения период, тъй като бил безработен и не получавал никакви доходи. Видно
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, не бяха
установени такива, които да установяват, че подсъдимия А. е извършвал плащания
на дължимите месечни издръжки за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2017 година.
Видно от изисканите и приложени
към делото справки от Община Ловеч и ТД на НАП В.Търново, на името на подсъдимия
А. се водели в собственост моторно превозно средство - лек автомобил „ВАЗ
2101" с рег.№ OB 74-62
АМ и 1/3 идеална част от недвижим имот в с.Българене, община Левски, област Плевен,
който имот представлявал дворно място с жилищни и три стопански постройки в
него.
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият М.Д.А.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК, за това, че в периода от 01.11.2016 г. до
30.11.2017 г. включително, в гр.Ловеч, като осъден с Решение № 294/28.07.2009
г. по гр.д. № 888/2009 г. по описа на РС Ловеч, изменено с решение № 119/11.03.2015
г. по гр.дело № 1545/2014 г. по описа на РС Ловеч, влязло в сила на 04.04.2015
г., да издържа свой низходящ - малолетното си дете Д. М. А.,***, съзнателно не
е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски -
тринадесет месечни вноски, общо в размер на 1 560,00 лева.
Съдът намира, че подсъдимият е
извършител на посоченото деяние. Осъществил е изпълнителното деяние чрез
бездействие, като не е плащал дължимата месечна издръжка на непълнолетните си
дъщери през посочения в обвинението период. Не могат да бъдат кредитирани като
уважителни и основателни доводите на защитата, че е бил в затруднено материално
положение, тъй като е бил безработен. Последното не може да е основателна
причина за неплащане на дължимата издръжка и в този смисъл е и трайно
установената и непротиворечива съдебна практика, най-малкото поради
обстоятелството, че аргумента „безработен” би се използвал в подобни случаи за
избягване изпълнението на задължението за издръжка и понасяне на съответната
отговорност. А и периода на неплащане в разглеждания случай не е малък, повече
от година, през който подсъдимият е можел да си намери работа според уменията и
квалификацията си, имайки предвид и обстоятелството, че 2016-та и 2017-та са
години с ниски нива на безработица в страната като цяло, характеризиращи се
дори и с недостиг и търсене на работна ръка в определени отрасли на
стопанството.
Ето защо, поради тези
съображения, аргументите на защитата не могат да бъдат споделени като основателни.
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК - съзнавал е обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване.
Предвид
така изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за
виновен и го осъди.
Причините
за извършване на престъплението се явяват трайно безотговорното отношение на
подсъдимия към изпълнение на родителските задължения – факт, за който говори и
установените по делото предишни неплащания от негова страна на дължимата
издръжка и едва след образуваните срещу него досъдебни производства той е
пристъпвал към плащането й.
Приетата
за установена фактическа обстановка се доказва от писмените доказателства по
делото, свидетелските показания и от заключението на вещото лице по назначената
и изслушана в хода на съдебното следствие счетоводна експертиза.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия М.Д.А. съдът съобрази
като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало
(престъплението е било довършено на 30.11.2017 г., когато вече за предишното му
осъждане е била настъпила реабилитация по право). Въпреки, че не бяха
констатирани други смекчаващи отговорността обстоятелства, както и отегчаващи
такива, съдът счита, че подсъдимия А. не представлява висока степен на
обществена опасност, поради което на основание чл.183, ал.1 и чл.54 от НК му
наложи наказание пробация при следните пробационни
мерки :
по чл.42а, ал.2, т.1 от НК –
задължителна регистрация по настоящ адрес ***, за срок от десет месеца, като
подсъдимият А. следва да се явява и подписва пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично и
по чл.42а, ал.2, т.2 от НК –
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца.
Съдът
намира така наложеното наказание на подсъдимия за справедливо и че съответства
на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
При този
изход на делото, съдът осъди подсъдимият М.А. да заплати на Районен съд гр.Ловеч
сумата 20 лева, представляваща разноски по делото, а на ОД на МВР Ловеч сумата
118,00 лева разноски по досъдебното производство.
Водим от
гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :