№ 217
гр. Котел, 27.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в закрито заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело №
20252210100150 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Подадена е редовна искова молба от Г. Х. В., ЕГН **********, с адрес
в гр. Котел, чрез адв. Г. Д., със съдебен адрес за връчване на книжа и
документи гр. Сливен, ул. „Никола Карев“ № 3, офис № 2 срещу СУ „Георги
Стойков Раковски“, Булстат *********, представлявано от Директора Стефан
Д., с адрес гр. Котел, ул. „Атанас Белопахов – учител“ № 1, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, както следва:
сумата от 2321,62 лв., представляваща неизплатено дължимо увеличение
на трудовото възнаграждение за положения труд в периода от 01.01.2023г.
до 01.07.2023г., в размер на 331, 66 лв. на месец, ведно със сумата от
476,66 лв., представляваща лихва за забава на вземането за периода от
20.09.2023г. до 16.03.2025г., ведно със законната лихва от предявяването
на иска до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 3648,24 лв., представляващо неплатено дължимо увеличение на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ след придобиване право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати в размер на
331, 66 лв. на месец, ведно със сумата от 749,04 лв., представляваща
лихва за забава на вземането за периода от 20.09.2023г. до 16.03.2025г.,
ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното
изплащане на задължението; и
сумата от 397,95 лв., представляваща неплатено дължимо увеличение на
основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван годишен отпуск със 15 % от
2653,34 лв., ведно със сумата от 81,70 лв., представляваща лихва за
1
забава на вземането за периода от 20.09.2023г. до 16.03.2025г., ведно със
законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане
на задължението;
Претендират се и разноски.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, а
ответникът е подал отговор в законоустановения срок, на основание чл. 146,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад на
делото.
В исковата молба и отговора са направени доказателствени искания за
приемане на приложените писмени доказателствени средства. Същите следва
да бъдат уважени, тъй като представените документи са относими към
предмета на доказване.
В исковата молба са направени искания за задължаване на ответника
да представи основния трудов договор на ищцата, което искане съдът намира
за относимо към предмета на доказване.
В исковата молба е направено доказателствено искане за допускане на
съдебносчетоводна експертиза, по което искане съдът ще се произнесе в
съдебно заседание, след изслушване на становището на страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ГПК, следния
проект за доклад:
Обстоятелства, на които ищецът основава претендираното право и
предявения иск:
В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово
правоотношение от 01.09.1983г. с ответника, съгласно трудов договор №
321/01.09.1983г., като с допълнително споразумение № ЧР 11-289/13.09.2022г.
към трудовия й договор длъжността се променя на старши учител. Посочено
е, че основното й трудово възнаграждение е в размер на 1536 лв., с
допълнително възнаграждение за стаж в размер на 629,76 лв., с годишен
отпуск в размер на 48 работни дни и ПКС 30 лв., като с допълнително
споразумение № ЧР 11-245/22.11.2022г. допълнително месечно
възнаграждение в размер на 645,12 лв. за трудов стаж и професионален опит.
Посочва се, че със Заповед № ЧД 11-1164/29.06.2023г. на основание чл. 328,
ал. 1, т. 10 от КТ й е прекратено трудовото правоотношение, тъй като е
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – ранно
пенсиониране. В исковата молба е посочено, че на основание чл. 222, ал. 3 от
КТ са й изплатени 11 брутни заплати в размер на 24322,32 лв., а на основание
чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван годишен отпуск от 24 дни и е изплатена
сума в размер на 2653, 34 лв., като е посочено, че ищцата е член на Синдиката
2
на българските учители. В исковата молба е посочено, че със Закона за
държавния бюджет на РБ за 2023г. е било предвидено увеличение на
индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти в системата
на образованието. На това основание бил подписан Анекс № Д 01-192 от
10.08.2023г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното
и училищното образование с № Д 01-269/06.12.2022г., с който са били
увеличени индивидуалните основни работни заплати с не по-малко от 15%.
Навеждат се твърдения, че полагащото се на ищцата увеличение възлиза в
размер на 331,66 лв. на месец и същата е отправила заявление вх.№ ЧД19-
55/20.09.2023г. да й бъде изплатено това увеличение, но с писмо с изх. № ФС-
2418/25.09.2023г. ответникът е отказал. В исковата молба се посочва, че на
Анекса от 10.08.2023г. е предвидено да има обратно действие, считано от
01.01.2023г., към който момент следва да се определи и кръгът на
правоимащите лица. По тези съображение ищцата счита, че е полагала труд в
процесния период и има право да получи предвиденото в Закона за държавния
бюджет, наредбата и КТД увеличение на работната заплата. Това обосновава и
правния интерес на ищцата от воденото на настоящото производство.
На тази основа се прави искане съдът да се произнесе с решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, както следва:
Сумата от 2321,62 лв., представляваща неизплатено дължимо увеличение
на трудовото възнаграждение за положения труд в периода от 01.01.2023г.
до 01.07.2023г., в размер на 331, 66 лв. на месец, ведно със сумата от
476,66 лв., представляваща лихва за забава на вземането за периода от
20.09.2023г. до 16.03.2025г., ведно със законната лихва от предявяването
на иска до окончателното изплащане на задължението;
Сумата от 3648,24 лв., представляващо неплатено дължимо увеличение
на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ след придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати в
размер на 331, 66 лв. на месец, ведно със сумата от 749,04 лв.,
представляваща лихва за забава на вземането за периода от 20.09.2023г.
до 16.03.2025г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане на задължението; и
Сумата от 397,95 лв., представляваща неплатено дължимо увеличение на
основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван годишен отпуск със 15 % от
2653,34 лв., ведно със сумата от 81,70 лв., представляваща лихва за
забава на вземането за периода от 20.09.2023г. до 16.03.2025г., ведно със
законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане
на задължението;
3
Претендират се и разноски.
Обстоятелства, на които ответникът основава възраженията си:
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от
ответника. В него е посочено, че считат исковата молба за процесуално
допустима, но неоснователна. Не оспорват твърдението, че ищцата е била в
трудово правоотношение с ответника до прекратяването на трудовото
правоотношение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, прекратено със Заповед № ЧД 11-1164/29.06.2023г. на основание чл.
328, ал. 1, т. 10 от КТ. Посочено е, че въз основа на тази заповед на ищцата са
и изплатени всички дължими и се обезщетения, подробно описани в
заповедта. В отговора се посочва още, че не се оспорва, че ищцата е била
редовен член на СО на СБУ към СУ „Георги Стойков Раковски“ гр. Котел до
30.06.2023г. В отговора се излагат твърдения, че изводите на ищцата относно
приложимостта на нормативната уредба са погрешни. Посочва се, че страните
по КТД са се договорили осигурените средства да бъдат ползвани единствено
и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в
системата педагогически специалисти, както и че към Анекса към КТД –
10.08.2023г. има действие само за заетите педагогически специалисти към
датата 10.08.2023г., а датата 01.01.2023г. всъщност не представлявала дата на
влизане в сила на договорните клаузи, а бил начален момент, от който се
увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството
работници и служители към момента на постигане на договореността.
Посочено е още, че било видно от чл. 2, буква „б“ от Анекс към КТД, считано
от 01.01.2023г. за длъжността „старши учител“ минималната определена от
законодателя основана заплата възлизала в размер на 1763 лв. Навеждат се
твърдения, че от представените по делото фишове за заплати на ищцата
същата е получавала минимално възнаграждение за заемане на длъжността по
предходния КТД в размер на 1536 лв., като дори да се допуснело, че на същата
се дължало увеличение, то същото следвало да се изчисли върху минималния
размер на за заемане на длъжността от 1763лв., а не върху претендираното от
ищцата 1867,66 лв. Във връзка с всичко гореизложено ответникът намира, че
не съществува правна възможност лица с прекратени трудови
правоотношения до момента на определяне на новите работни заплати да
получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за
минал период, тъй като същото се извършва от работодателя само на за
работници и служители, които имат действащи трудови договори към
момента на увеличаване на работните заплати, както било предвидено в
разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от КТ.
На тази основа молят съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове като недоказани както по основание, така и по размер.
Претендират се разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
4
основание по чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 222, ал. 3 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и по
чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, на основание чл. 146 указва на страните, че съгласно чл. 153
и чл. 154 от ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
Съдът указва, че доказателствената тежест се носи от ищцовата
страна, която следва да докаже по основание и размер претендираните
вземания.
УКАЗВА на ищцата, че носи доказателствената тежест да установи
наличие на действително трудово правоотношение през исковия период;
факта, че е полагал труд през този период; размера на брутното си трудово
възнаграждение, присъединяването на ищцата към Колективния трудов
договор от 06.12.2022г., така че ответникът да дължи предвидения в Анекс №
Д01-192/10.08.2023г. по-голям размер на възнаграждение.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ в тежест на ищцата е
да докаже наличието на трудово правоотношение между страните; че същото
е прекратено, както и че към момента на прекратяването е придобила право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст; че през последните десет години от
трудовия стаж е заемала длъжност педагогически специалист в системата на
образованието; размерът на полагащото се обезщетение;
По иска с правно основание по чл. 224, ал 1 от КТ в тежест на ищцата
е да докаже размера на полагащия й се платен годишен отпуск, размерът на
неизползвания такъв и размерът на обезщетението;
УКАЗВА на страните, че по исковете за обезщетение за забава е в
тежест на ищеца да установи съществуването на главен паричен дълг,
изпадането на длъжника в забава и размер на вземането за мораторна лихва.
Признава за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: наличието на трудово правоотношение между страните от
01.09.1983г.до прекратяването му поради придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, прекратено със Заповед № ЧД 11 – 1164 от
29.06.2023г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, както и че ищцата е била
редовен член на СБУ в СУ „Георги Стойков Раковски“ гр. Котел.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК ответника да
представи най-късно в насроченото съдебно заседание основният трудов
договор на ищцата. В случай, че не бъде представен съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
доказателствата.
УКАЗВА на ответника, че е негова тежестта да опровергае
изложените в исковата молба твърдения и да установи основателността на
5
възраженията си.
ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба писмени доказателствени средства.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
26.06.2025 г. от 10,00 часа.
Препис от определението да се връчи на ищеца и на ответника, чрез
техните процесуални представители, които обстоятелства да бъдат изрично
удостоверени в отрязъците от съобщенията.
Препис от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
6