№ 31
гр. Бургас, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Хр. Иванов
при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова
в присъствието на прокурора Бояна Л. Кузманова
като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Частно наказателно дело №
20242100201658 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 12 и следващите от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Образувано във връзка с изпратено от страна на съдебните органи на Федерална република
Германия Удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, издадено във връзка с Рамково
решение № 2008/909/ПВР на съвета на ЕС, от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно
признаване на съдебни решения по наказателни дела, относно решаване на въпросите, свързани с
приемането и изпълнението на съдебно решение на Областен съд Дрезден от 28.09.2023г. по дело
17 Kls 611 Js 26002/23, влязло в сила на 06.10.2023г., с което на *** гражданин А. А. И., с
ЕГН:**********, е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години за
престъпление, извършено на територията на ФРГ, в което е включено предварителното задържане и
е посочена дата, на която наказанието ще бъде изтърпяно - 03.06.2026г.
Прокурорът изразява становище за постановяването на решение, с което да се признае и
приеме за изпълнение присъдата, постановена от съда във Федерална Република Германия.
В производството пред съда осъденият А. А. И. не се явява, тъй като изтърпява наказание
лишаване от свобода във Федерална Република Германия като делото е разгледано в негово
отсъствие на основание чл. 12, ал. 6 ЗПИИСАННЛСМВЛС. Той е бил уведомен за наличието на
производство за приемането и изпълнението на съдебното решение на Областен съд Дрезден от
28.09.2023г. по дело 17 Kls 611 Js 26002/23. Ето защо в случая е налице е хипотеза на задължителна
защита по чл. 12, ал. 4 ЗПИИСАННЛСМВЛС. Назначеният на И. служебен защитник адв.К.Янев
предлага на съда да признае влезлият в сила съдебен акт, постановен от чуждата държава.
В производство пред Районен съд-Берлин на 14.08.2024г. осъденият А. А. И. е заявил, че не
желае да бъде преместен в България за да изтърпи остатъка от наказанието си там, а желае да
остане в Германия.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и условията за
признаване и изпълнение, предвидени в ЗПИИСАННЛСМВЛС, намира за установено следното:
От страна на съдебните органи на Федерална република Германия е било изпратено от
страна на Удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, издадено във връзка с Рамково решение
№ 2008/909/ПВР на съвета на ЕС, от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване
на съдебни решения по наказателни дела, относно решаване на въпросите, свързани с приемането и
изпълнението на съдебно решение на Областен съд Дрезден от 28.09.2023г. по дело 17 Kls 611 Js
26002/23, влязло в сила на 06.10.2023г., с което на *** гражданин А. А. И., с ЕГН:**********, е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години за престъпление, извършено на
територията на ФРГ, в което е включено предварителното задържане и е посочена дата на която
1
наказанието ще бъде изтърпяно -03.06.2026г. От изпратения от германските съдебни власти
съдебен акт – заверен препис от решението на Областен съд Дрезден от 28.09.2023г. по дело 17 Kls
611 Js 26002/23, придружен с Удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, издадено по
образец съгласно приложение № 1, се установява, че решението на Областен съд Дрезден по дело
17 Kls 611 Js 26002/23 е постановено на 28.09.2023г. и е влязло в сила на 06.10.2023г., както и, че с
него *** гражданин А. А. И., с ЕГН:********** е бил признат за виновен в извършване на
престъпление – опит за особено тежко изнудване с грабеж, съгласно чл. 250, 253 и 255 от НК на
ФРГ и му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години. Удостоверението по
чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е относимо към влезлия в сила акт – решение на компетентния орган
на държава членка на ЕС, което представлява наказателна присъда на съд, с която е била
ангажирана наказателната отговорност на *** гражданин А. И. и му е наложено наказание
"лишаване от свобода", т. е. то представлява съдебен акт по смисъла на чл. 1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС. Този съдебен акт съдържа необходимите реквизити, предвидени както в чл.
4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС, така и изискванията на приложение № 1 от
*** ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Миграционните власти на ФРГ са отнели правото на И. да влиза и пребивава на
федералната територия на Германия и са постановили забрана за влизане и пребиваване за срок от
7 години от датата на заминаване/експулсиране.
С решение от 11.09.2024г. 2-ри състав на Върховен областен съд-гр.Дрезден е решил да
прехвърли по-нататъшното изпълнение на общото наказание лишаване от свобода за три години
съгласно присъдата на Областен съд Дрезден от 28.09.2023г. по дело 17 Kls 611 Js 26002/23, влязло
в сила на 06.10.2023г. към Република България.
От записаното в обстоятелствената част на решението на Областен съд Дрезден от
28.09.2023г. по дело 17 Kls 611 Js 26002/23 е видно, че на 21.01.2023г. около 19,10ч. на площад
Amalie-Dietrch Platz 6 в гр.Дрезден А. И. решил да заговори *** гражданин Н.У. и със заплахи и
насилие да му отнеме ценни вещи като за този цел го хванал и го повлякъл след себе си,
впоследствие поискал да му даде пари или „трева“ и за убеждение и заплаха извадил нож от джоба
на якето си. Пострадалият отблъснал ръката му и избягал.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че извършеното от А. И. престъпление съответства
на престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. с чл.18,ал.1 от НК.
Посочено е че лицето се е явило лично на съдебния процес, в който е постановено
решението.
Настоящият адрес на А. А. И., с ЕГН:********** в с.***, община Поморие, което определя
и компетентността на Окръжен съд Бургас за признаване на съдебния акт.
Не са налице основанията за отказ от признаване на решението, предвидени в чл. 15 от
Закона, а именно предоставено е пълно удостоверение по чл. 3 от Закона, лицето се намира на
територията на издаващата държава, макар да не е дало съгласие. В същото време, И. е ***
гражданин, има постоянно местоживеене в Република България. Признаването на съдебното
решение няма да е в противоречие с принципа non bis in idem. Съдебният акт е постановен във
връзка с деяния, които са престъпления и по българското законодателство. Изпълнението на
определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно българското
законодателство, И. не се ползва с имунитет, възрастта му е такава, че той представлява лице, което
може да бъде наказателно отговорно, към момента на получаване на съдебния акт от съда за
изтърпяване остават не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание, съдебният акт е постановен
в съдебен процес, на който осъденият е присъствал лично.
Видно от удостоверението, И. е осъден на три години „Лишаване от свобода“ следователно
е налице хипотезата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, поради което остатъка от наложеното му от
германския съд наказание лишаване от свобода следва да се търпи в България при първоначален
общ режим.
В удостоверението е отбелязано, че към 30.10.2024. И. е бил изтърпял 515 дни лишаване от
свобода от наложеното му общо наказание от 1094 дни. Съдът намира, че при изпълнението на
наказанието в България следва да се приспадне изтърпяната от него в Германия част от
наказанието "лишаване от свобода“ до фактическото му предаване, с крайна дата на изтърпяване на
наказанието, посочена в удостоверението - 03.06.2026г.
С оглед изложеното, съдът счита, че са налице условията за признаване изпълнението на
представеното влязло в сила решението на Областен съд Дрезден от 28.09.2023г. по дело 17 Kls
611 Js 26002/23, , влязло в сила на 06.10.2023г., съобразно чл. 8 от Закона, поради което и на
основание чл. 12 от Закона следва да се признае и изпълни наказанието на осъдения във вида, в
2
който е наложен от съда във Федерална Република Германия, без да се налага приспособяване на
основание чл. 13 от Закона.
Предвид изложеното и на основание чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение решението на Областен съд Дрезден, ФРГ, от
28.09.2023г. по дело 17 Kls 611 Js 26002/23, влязло в сила на 06.10.2023г., с което *** гражданин А.
А. И., с ЕГН:**********, роден на 25.06.1999г. в гр.Поморие, адрес: община Поморие, с.***, ул.***
№***, е бил признат за виновен в извършване на престъпление съгласно чл. 250, 253 и 255 от НК на
Федерална Република Германия, съответстващо на престъпление по чл. 198, ал. 1 вр с чл.18, ал.1 от
НК на Република България, като деянието е било извършено от него на 21.01.2023г. на площад
Amalie-Dietrch Platz 6 в гр.Дрезден, ФРГ, и за което му е наложено общо наказание "лишаване от
свобода" за срок от три години /1094 дни/.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначален общ режим за
изтърпяване на наложеното общо наказание "лишаване от свобода" за срок от три години /1094
дни/.
ПРИСПАДА при изпълнението на наложеното на А. А. И. общо наказание от три години
лишаване от свобода, предварителното задържане и изтърпяната от А. А. И. във Федерална
Република Германия част от наказанието "лишаване от свобода" до фактическото предаване на
лицето на българските компетентни власти.
Решението може да се обжалва и протестира в 14-дневен срок от днес пред АС Бургас.
След влизане в сила на решението преписи от същото да се изпратят на ОП Бургас, ВКП и
на Министерство на правосъдието.
За решението да се уведоми изпращащият орган във ФРГ.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
3