Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 391
13.06.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети май две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател:
Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна Икономова
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Валентина Радева -
Ранчева при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от
съдия Чиркалева АНД (К) № 147 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от А.К.Й., подадена
чрез пълномощника му адв. Е.В., против Решение №253 от 21.12.2021г.,
постановено по АНД №1219 по описа на Районен съд – Хасково за 2021г.
В касационната жалба се навеждат доводи за
незаконосъобразност на решението. Изразява се несъгласие с изводите на съда. В
случая, одобрената от възложителят методика отговаряла на изискването на чл.70,
ал.7, т.3 от ЗОП, като в нея била предвидена каква ще бъде оценката на
предложение, което съдържа конкретното описание. Така, съобразно закона се
извършвало оценяване на качествените показатели. В методиката ясно било описано
как количествено щяло да се измери описанието на възлаганото СМР. Ако
комисията, назначена за оценка на предложенията на участниците, била установила
наличие на описание на изискуемите елементи в предложението на участника,
трябвало да оцени предложението му с допълнителни 10 точки по показател Y1.
Елементите били ясно и обективно определени. Според АДФИ, именно наличието на
примери възпрепятствало обективното оценяване, а според съда това не било така.
Този извод на съда съвпадал и със становището на жалбоподателя. След като
изводът на АНО бил неправилен следователно неправилно и незаконосъобразно било и
издаденото НП. Счита се, че районният съд неправилно не е оценил възможността
за оценка на офертите на участниците по утвърдената методика по отношение на
качествените показатели. В същата не бил нарушен чл.70, ал.7, т. 2 и 3 от ЗОП.
Същността на оценката по критерий Y1, определен с тежест 10 точки, не се състояла
в описание на определен брой „непредвидени обстоятелства“, а в описание всички
видове СМР от количествената сметка, ресурсите им за изпълнение (човешки,
механизация, техника, инструменти, оборудване, материали и др). Примерният
текст „напр. стачки, недостиг на достатъчно квалифицирани работници,
отказ/инцидентни с механизация, спиране работа на доставчик на основни
материали и др.под.“ не определял примерни надграждащи условия, а подпомагал
участниците да разберат какво възложителят разбира под „непредвидени
обстоятелства“, които били в един от надграждащите елементи.
По изложените съображения се претендира отмяна на
обжалваното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление,
както и присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощника на касатора, който допълва, че приетата за провеждането на
процедурата методика, отговаря на закона, тъй като били конкретно изброени
всичките четири надграждащи елемента, както и бил определен точно реда на
оценка на така наречените качествени показатели. Изтъква, че изброените в тази методика
непредвидени обстоятелства били примерни, но това изброяване не обърквало
участниците, а ги ориентирало. Мотивите на методиката били ясни. Неправилно
районният съд приел, че качествените показатели, които били количество
неопределени, пречили - не можело да бъдат оценени с конкретна стойност, чрез
експертна оценка. В методиката точно и ясно било допълнено какви били
качествените показатели, какво включвали те и колко точки получавал участникът,
когато ги имал и ги бил изброил в техническото си предложение. Поради това се счита,
че не било допуснато нарушение от страна на санкционираното лице.
Ответникът – Агенция за държавна финансова инспекция –
София, чрез пълномощника си, в съдебно заседание и в писмена защита, излага
съображения за неоснователност на жалбата, респ. за законосъобразност и
правилност на атакуваното съдебно решение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага
решението на Районен съд - Хасково да
бъде оставено в сила.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №253 от 21.12.2021г.,
постановено по АНД №1219/2021г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно
постановление №11-01-430 от 13.10.2021г., издадено от директора на Агенцията за
държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на А.К.Й., за нарушение на чл.70,
ал.7, т.2 и т.3, б. „б“ от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и на основание
чл.253 ал.1 от ЗОП, е наложена глоба в размер на 5 000 лева.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че кметът на община Стамболово А.К.Й. е и публичен възложител на
обществени поръчки по чл.5, ал.2, т.9 от ЗОП, и в това си качество извършил
вмененото му нарушение. В тази връзка посочил, че в Методика за определяне на
комплексна оценка на офертите, Раздел 7 „Техническото предложение“, условие Y1,
точка „В“ били предвидени действия при непредвидени обстоятелства в процеса на
изпълнение, а именно: „стачки, недостиг на квалифицирани работници,
отказ/инциденти с механизация, спиране на работа на доставчик на основни
материали и други подобни“, като не бил посочен начинът за оценяване от комисията
- с конкретна стойност чрез експертна оценка, на готовността на всеки от
евентуалните участници в обществената поръчка за настъпили „непредвидени
обстоятелства“. Тъй като готовността като качествен показател, не можело да
бъде оценена количествено, следвало да е посочен начинът на оценяване от
комисията. Това не било сторено. В наличната документация за обществената
поръчка не било ясно как точно ще бъде оценена количествено /с точки/
готовността на участник в обществената поръчка за „непредвидени обстоятелства“
или форсмажор.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за
правилно.
Констатациите, направени от районния съд, изцяло
съответстват на фактическата обстановка и на събраните доказателства, с оглед
на което се явява правилен изводът на съда за потвърждаване на оспореното пред
него наказателното постановление.
Според чл.70, ал.7, т.2 от ЗОП, в документацията
възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на
оценката по всеки показател. Начинът трябва да дава възможност да бъдат
сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. Според чл.70,
ал.2, т.3, б. „б“ от ЗОП, начинът трябва да осигурява на кандидатите и
участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при
определяне на оценката по всеки показател, като за качествените показатели,
които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от
комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка.
Съобразно чл.253, ал.1 от ЗОП, възложител, който
утвърди методика за оценка на офертите в нарушение на чл.70, ал.7, ал.9 или
ал.10, се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор
с включен ДДС, но не повече от 5 000 лв.
Настоящата инстанция приема, че разпоредбите на ЗОП не
позволяват примерно посочване на показателите, на които да отговарят
кандидатите в обществени поръчки. Показателите следва да са със стриктно
формулирано съдържание, като бъдат определени точни указания за оценяването, с
оглед възможността за определяне степента на съответствие на офертата с
изискванията за изпълнение на предмета на поръчката. Ето защо методиката следва
да съдържа ясни показатели за оценка, които не водят до субективна преценка от
страна на комисията или до вероятност за такава оценка, и да има ясни указания
относно обстоятелствата, съдържащи се в офертите, които ще подлежат на оценка.
Всеки участник следва да има възможност да се запознае с параметрите, които ще
се оценяват и съответно ще доведат до подготвяне на икономически най-добро
предложение за възложителя. В този смисъл е недопустимо залагане на показатели
в методиката за оценка, от които не става ясно по какъв начин участниците следва
да подготвят своите предложения, за да могат да бъдат оценени с максимален брой
точки по този показател, съответно как ще се извършва определянето на оценките
от комисията за провеждане на процедурата и въз основа преценката на кои
конкретни параметри в офертите ще се присъжда съответният брой точки.
В случая, видно от т.VII от Документацията за
обществена поръчка „Ремонт на общински път и улици на територията на община
Стамболово по обособени позиции“: ОП 1, ОП 2 и ОП 3 (л.80), възложителят – кмет
на община Стамболово А.К.Й., е утвърдил изискване (л.79) по показател У1, б.
„В“ с посочени в него примерни хипотези на евентуални непредвидени
обстоятелства в процеса на изпълнение, които могат да окажат негативно влияние
върху обезпечеността със съответните ресурси, а именно „стачки, недостиг на
достатъчно квалифицирани работници, отказ/инциденти с механизация, спиране
работа на доставчик на основни материали и др.под.“. Цитирано условие с примерни хипотези се явява определящо
за класиране на кандидатите, тъй като един от тях е посочил приблизителна по
характер мярка, която е била оценена от комисията с 10 точки. Понеже
изискванията са примерни, другите участници не са се доближили с предложенията
си до това примерно изброяване, поради което и не са били избрани за спечелили
обществената поръчка.
Така посочените примери дават възможност на
кандидатите сами да избират евентуални действия при примерни рискове и да
формулират така мерките, че да е възможен субективизъм при поставяне на
оценката. Ярък пример за това е мярката, дадена от спечелилия обществената
поръчка участник, който е представил мярка при евентуално „затруднение при
изпълнението на дейността, продиктувано от протести, жалби и/или други форми на
негативна реакция от страна на местното население“. Предвид примерно изброените
в Документация хипотези на евентуални рискове, другите участници в обществената
поръчка не са оценили като съществени за тях тези рискове, поради което и не са
представили пред възложителя мерки за справяне с такива рискове, което ги е
поставило в неравностойно положение, спрямо спечелилия обществената поръчка
участник.
Така заложеният в Документацията критерии позволява
оферти с различно качество да получат еднаква оценка, както и обратното, което
не съответства на изискванията за сравняване и обективно оценяване на
техническите предложения. Критерият също така, води до неяснота относно начина
за определяне на оценката по всеки показател, тъй като конкретно дефиниран
показател де факто не е налице, изброени са примерни такива. По този начин не
се осигурява на кандидатите и участниците достатъчно точна информация за
правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като
реално не е посочен начинът за
тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема, че
районният съд правилно е приложил закона, потвърждавайки оспореното пред него наказателно
постановление. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по
делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в необходимата
форма и съдържа изискуемите реквизити. Същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в
сила.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №253 от 21.12.2021г.,
постановено по АНД №1219 по описа на Районен съд – Хасково за 2021г.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.