РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Кюстендил, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
в присъствието на прокурора М. В. К.
като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Частно наказателно дело №
20251500200509 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 44 и сл. от Закона за екстрадицията и
Европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/.
Постъпила е Европейска заповед за арест /ЕЗА/ от 16.09.2012 г.,
издадена от Пио Макиавело - заместник главен прокурор при Главна
прокуратура към Апелативен съд – гр. Генуа, Република Италия, с искане за
предаване на албанския гражданин К. Ш. /***/ на властите на издаващата
държава, Република Италия, за изтърпяване на остатък на наказание
„Лишаване от свобода“ от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца, наложено на
исканото лице с наказателна присъда № 1033/12 на Апелативен съд – гр.
Генуа, III Наказателно отделение, влязла в сила на 04.10.2012 г., за
престъпление квалифицирано по италианския наказателен закон като опит за
убийство – член 56, чл. 575 от НК на Република Италия.
В съдебно заседание представителят на КнОП изразява становище за
основателност на отправеното искане. Счита, че са налице изискуемите от
закона условия за изпълнение на европейската заповед за арест и пледира за
допускане на изпълнението на ЕЗА, съответно за предаване на лицето на
властите на издаващата държава.
Надлежно упълномощеният защитник на исканото за предаване лице -
адв. Ш., пледира за отхвърляне искането за предаване, поради наличие на
основания за отказ да бъде изпълнена издадената ЕЗА.
1
В изпълнение на задължението си по чл. 44, ал. 3 ЗЕЕЗА, съдът разясни
на исканото лице възможността за изразяване на съгласие за незабавно
предаване и за отказ от прилагане на принципа на особеността по чл. 61 от
ЗЕЕЗА, като му разясни и правните последици при упражняване на тези
процесуални възможности. Исканото лице К. Ш. заяви изрично, че не се
отказва от установения в негова полза принцип на особеността, както и не
даде съгласие за незабавно предаване на съдебните власти на Република
Италия.
В правото си на лична защита исканото за предаване лице К. Ш.,
поддържа казаното от своя защитник. В последната си дума, настоява
българския съд да не го предава на италианските власти.
Кюстендилският окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Исканото лице К. Ш. /***/ е роден на ********** г., в гр. Д., Република
Албания, албанец, албански гражданин, женен, неосъждан на територията на
РБългария, със средно образование, живее в Република Албания, с адрес: гр.
Д., ул. *****, с паспорт № ***. На територията на Република България няма
образувани наказателни производства, по които той да има качеството на
обвиняем.
Спрямо същия на 16.09.2012 г. е издадена Европейска заповед за арест
от заместник главен прокурор при Главна прокуратура към Апелативен съд –
гр. Генуа, Република Италия, с цел изпълнение на остатък от наказание
„Лишаване от свобода“, наложено с влязла в сила присъда на Апелативен съд
– гр. Генуа, III Наказателно отделение.
С посочената присъда албанският гражданин К. Ш. е осъден за
престъпление, квалифицирано по наказателния закон на Република Италия
като - опит за убийство, деяние предвидено и наказано по чл. 56, чл. 575 от
Наказателния кодекс на Република Италия.
Според фактите, посочени в европейската заповед за арест албанският
гражданин К. Ш. е осъден за това, че на 08.05.2005 г. в гр. Генуа, Република
Италия е извършил действия, които недвусмислено са могли да доведат до
смъртта на ***, а именно - удряйки го с нож в гръдния кош му причинил
прободна рана с проникване на острието с умерен хемоторакс, частично
увреждане на диафрагмата и фрактура на две ребра, които са наложили
незабавното му приемане в болница и извършване на спешна хирургична
интерВ.я още на същия ден, като намерението му за убийство не е било
успешно по причини, независещи от неговата воля (ударът с нож е раздробил
ребрата, след което се е отклонил, без да разкъса диафрагмата и далака).
С присъда № 1033/12 на Апелативен съд – гр. Генуа, III Наказателно
отделение, влязла в сила на 04.10.2012 г., на албанския гражданин К. Ш. е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от седем години.
2
Според представените от италианските власти по искане на КнОС
допълнителни сведения, давностният срок за изпълнение на така наложеното
на К. Ш. наказание ще изтече на 04.10.2027 г. Изтъкваното е, че в съдебното
производство К. Ш. не е участвал лично, поради неуспешните опити на
италианските власти да го издирят и уведомят, но същият е бил представляван
от служебно назначен адвокат, по чиято жалба е осъществен и инстанционния
контрол на постановената осъдителна присъда.
Посочени са правни гаранции доколкото осъденото лице не е било
призовано лично или уведомено по друг начин за датата и мястото на
съдебното заседание, довело до постановяване на задочната присъда, които са
както следва: „Лицето ще има право, по негово искане, да получи нов процес,
в който може да оспори обвинението и да се защити по същество“, съобразно
чл. 175, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република Италия.
К. Ш. е бил обявен за международно издирване въз основа на
Европейската заповед за арест от 16.09.2012 г. и е задържан на 12.09.2025 г. на
ГКПП Гюешево, при влизането му в РБългария.
С протоколно определение на Кюстендилският окръжен съд от
15.09.2025 г., постановено по ЧНД № 506/2025г. по описа на съда, по
отношение на лицето К. Ш. е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
От представената по делото справка от пркуратурата се установява, че
срещу К. Ш. на територията Република България няма образувани
наказателни производства, в това число и за престъплението, за което е
издирван от италианските власти.
При тези факти, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички
изисквания на българския закон /ЗЕЕЗА/ и Рамково решение на Съвета
2002/584/ПВР от 13.06.2002 г. за уважаване искането за предаване на
албанският гражданин К. Ш. на основание издадената Европейска заповед за
арест, поради следните съображения:
Получената Европейска заповед за арест съдържа всички необходими
реквизити, предвидени за нея в Рамковото решение и в разпоредбите на чл. 37
от ЗЕЕЗА.
Коментираната Европейска заповед за арест е издадена от компетентен
орган на съдебната власт на Република Италия – заместник главен прокурор
при Главна прокуратура към Апелативен съд – гр. Генуа, Република Италия.
Същата е придружена и с превод на български език, съобразно правилото на
чл. 37, ал. 3 от ЗЕЕЗА и чл. 8, ал. 2 от Рамковото решение. Европейската
заповед за арест съдържа достатъчно данни, позволяващи индивидуализиране
на исканото лице – собствено и фамилно име, пол, дата, място на раждане,
гражданство, като в нея са посочени ясно наименованието, адреса,
включително и електронния такъв на издаващия орган, както и наличните
възможности за връзка с него. Посочена е и влязлата в сила присъда,
3
постановена спрямо исканото лице албанският гражданин К. Ш. – присъда №
1033/12 на Апелативен съд – гр. Генуа, III Наказателно отделение, влязла в
сила на 04.10.2012 г. В ЕЗА е посочена ясно престъпната дейност,
индивидуализирана по спецификата си, както и по време /08.05.2005 г./ и
място /гр. Генуа, РИталия/, за която албанският гражданин е осъден, посочена
е и степен на участие на исканото лице /автор/, както и съставът от
Италианския наказателен кодекс /чл. 56, чл. 575 от местния наказателен закон/,
а така също и размерът на наложеното му наказание и този на остатъка от
наложеното наказание „Лишаване от свобода“, който подлежи на изпълнение.
Исканото лице се издирва с цел изпълнение на влязла в сила присъда за
деяние, което съставлява престъпление и по законодателството на Република
България, съответстващо на това по чл. 115, вр. с чл. 18 от българския НК, за
което също се предвижда наказание лишаване от свобода. В този смисъл,
налице са изискванията на чл.36, ал.2, изр.1 от ЗЕЕЗА за предаване на
исканото лице на компетентните власти на Р Италия.
На следващо място, не е налице нито едно от императивните основания,
лимитативно очертани в разпоредбата на чл. 39 от ЗЕЕЗА, при които съдът
трябва да откаже изпълнението на ЕЗА. Престъплението, за което е издадена
заповедта срещу албанският гражданин, е извършено на територията на
Република Италия, не е амнистирано в Република България и не попада под
българска наказателно-правна юрисдикция. Липсват данни албанският
гражданин К. Ш. да е осъден за същото престъпление с влязла в сила присъда
на български съд или на съда на трета държава-членка и да изтърпява или да е
изтърпял наказанието, или че присъдата не може да бъде приведена в
изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъден.
Исканото лице не е малолетно, съгласно българското законодателство К. Ш. е
пълнолетен и следователно наказателноотговорен.
Също така, не са налице и посочените в чл. 40 от ЗЕЕЗА /чл. 4 от
Рамковото решение/ факултативни обстоятелства, даващи право на преценка
на съда на изпълняващата страна дали да откаже изпълнението на ЕЗА. Срещу
К. Ш., видно от приложената по делото справка от прокуратурата не са водени
и не са прекратени наказателни производства на територията на Република
България, включително за престъплението, за което е издадена ЕЗА. Също
така не е изтекъл давностния срок за изпълнение на наказанието, съгласно
законодателството на изпълняващата държава, който същевременно е
релевантен, ако престъплението е подсъдно на българския съд, какъвто
настоящия случай не е. Значение в случая има въпросът за изпълнителската
погасителна давност по закона на Република Италия, която в случая изтича на
04.10.2027 г. Настоящият съд не е уведомен в рамките на съдебната процедура
по делото, исканият албански гражданин да е изтърпял или да изтърпява
наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила
присъда за същото престъпление, за което е издадена заповедта, или
присъдата да не може да бъде изпълнена според законодателството на
Република Италия. Престъплението, за което е осъден К. Ш. не е извършено на
4
територията на Република България. Исканото лице е чужд спрямо Република
България, гражданин.
Що се отнася до искането на защитата изпълнението на ЕЗА да бъде
отказано на основание чл. 40, ал. 2 от ЗЕЕЗА, съдебният състав намира
следното – цитираната разпоредба, предвижда, че съдът „може да откаже
изпълнение на ЕЗА, издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода
или на мярка, изискваща задържане, постановени при съдебен процес, на
който лицето не се е явило лично“. На първо място това е една правна
възможност, а не задължение на съда, тъй като това е едно от факултативните
основания за отказ за изпълнение на ЕЗА, което се преценява с оглед
конкретните обстоятелства по делото. В настоящия случай, този съдебен
състав счита, че не следва да отказва изпълнението на процесната ЕЗА,
издадена спрямо албанския гражданин К. Ш., независимо, че наказателното
производство, водено от компетентните италиански власти срещу исканото
лице, е протекло задочно, в негово отсъствие. Това е така, защото по делото
беше събрана допълнителна информация, свързана с предвидените от
италианските власти механизми за гарантиране правото на защита на
исканото лице. В случая от постъпилата по делото информация от
Генералната прокуратура на Република Италия в гр. Генуа се установява, че
след предаването му на италианските власти, исканото лице разполага в
издаващата държава с правно средство за защита, уредено в чл. 175, ал. 2 от
НПК на Република Италия, като му се гарантира право на обжалване, респ.
нов процес с негово лично участие, при който същият ще има възможност да
оспори обвинението и да се защити по същество. Изрично е посочено, че
правото на обжалване от страна на лицето, се запазва и случаите, когато
„обжалването вече е било подадено от неговия защитник“. По отношение на
доводите, че разпоредбата на чл. 175, ал. 2 от италианския НПК е била обявена
за противоконституционна, следва да се отбележи, че в предоставената
информация от Генералната прокуратура на Република Италия в гр. Генуа,
изрично е посочено, че коментирана разпоредба е приложима в процесния
случай. Същевременно, в процедура като настоящата, която има за цел
постигане на сътрудничество между държави членки на ЕС и се основава на
взаимно доверие и зачитане действието на правните актове, постановени от
съдебни органи на държавите членки, националният съд не може д прави
преценка, нито се явява контролна инстанция за спазването на процесуалните
изисквания по закона на издаващата държава. С оглед на осигурените от
издаващата държава правни средства за защита и възможност за нов съдебен
процес на исканото лице, съдебният състав намира, че не следва да бъде
отказвано изпълнението на ЕЗА на посоченото основание.
По изложените съображения и преценявайки, че са налице
предпоставките за предаване на албанският гражданин К. Ш. /***/ в
изпълнение на Европейска заповед за арест, като същевременно не са налице
основанията по чл. 39 и чл. 40 от ЗЕЕЗА, настоящият съдебен състав намира,
че следва да бъде удовлетворено направеното искане за предаване на
5
компетентните власти на Република Италия на албанският гражданин К. Ш.
/***/ за изпълнение на остатък от наказание „Лишаване от свобода“, в размер
на четири години и шест месеца, наложено му с присъда № 1033/12 на
Апелативен съд – гр. Генуа, III Наказателно отделение, влязла в сила на
04.10.2012 г.
На основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА и с оглед постановеното решение, с
което се уважава искането за предаване на исканото лице на италианските
власти, съдът взе мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
отношение албанския гражданин К. Ш. /***/ до фактическото му предаване на
властите на Република Италия.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 44, ал. 1-7 от ЗЕЕЗА, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на
16.09.2012 г., от заместник главен прокурор при Главна прокуратура към
Апелативен съд – гр. Генуа, Република Италия, за предаване на компетентните
италиански власти на лицето К. Ш. /Kosta Shtika/, роден на ********** г., в гр.
Д., Република Албания, албанец, албански гражданин, женен, неосъждан в
Република България, със средно образование, живущ в Република Албания, с
постоянен адрес: гр. Д., ул. *****, и с паспорт № ***, за изпълнение на
наложеното му с влязла в сила на 04.10.2012 г. присъда № 1033/12 на
Апелативен съд – гр. Генуа, III Наказателно отделение, наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 7 /седем/ години, с остатък за изтърпяване от 4 /четири/
години и 6 /шест/ месеца.
ВЗЕМА на основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по отношение на албанския гражданин К. Ш. (със
снета по делото самоличност) до фактическото му предаване на издаващата
европейската заповед за арест държава Република Италия, която следва да се
търпи с режим на обвиняем в Затвора гр. Бобов дол.
Решението подлежи на обжалване и протест в пет дневен срок от днес
пред Софийски апелативен съд.
Заверени преписи от влязлото в сила решение да се изпратят на
Върховната касационна прокуратура за издаване на постановление за
изпълнението му, както и на Министерство на правосъдието на Р. България на
основание чл. 53 от ЗЕЕЗА.
На основание чл. 53, ал. 1 от ЗЕЕЗА след влизане в сила на Решението да
се уведоми незабавно издаващия орган за решението по Европейската заповед
за арест и за действията по изпълнението му, които ще се предприемат.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7