РЕШЕНИЕ
№ 1823
гр. Пловдив, 24.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330111252 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Мого България“ ООД, ЕИК *********
против Д. К. Т., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр.1 ЗЗД, вр. с вр. чл. 342, ал. 2, вр. с чл. 345 ТЗ; чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди между страните да е възникнало облигационно
правоотношение по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността от 14.06.2019 г., с предадено МПС „Мерцедес Бенц“ с *************
съгл. ПП протокол, уговорена лихва от 41,16 %, месени вноски от 99,86 лева и краен
падеж: 13.06.2026 г.
Плащанията били преустановени на 10.11.2019 г., след което с връчено
известие – договорът – развален от 08.01.2020 г., а лизингованата вещ – иззета на
17.01.2020 г.
Твърди да има неплатени суми по договора, както следва: 21,83 лева –
главница по вноски за периода 13.11.2019 г. – 17.01.2020 г.; 290,64 лева – лихва по
вноски за периода 13.11.2019 г. – 17.01.2020 г.; 0,20 лева – неустойка за забава по
чл.15.1 ОУ за периода 13.11.2019 г. – 17.01.2020 г; 299,58 лева – неустойка по чл.15.5
ОУ /три мес. вноски/ - за прекратяване на договора по вина на ответника; 118,80 лева –
разходи за данъчни задължения за 2019 г. /чл.8.6, вр. с чл.8.7.4 ОУ/; 940 лева - разходи
1
по чл. 14.4, вр. с чл. 8.7.10 ОУ/ за възстановяване на лизингования актив. Снабдил се за
същите със Заповед по чл. 410 ГПК № 262534/15.12.2020 г. по ч.гр.д. № 15677/20 г. на
ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал
правен интерес да предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за
уважаването им, ведно със законна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В съд.
заседание се явява лично и признава исковете. Моли за възможност за разсрочено
плащане и постигане на спогодба. Въпреки предоставената такава до второто о.с.з., не
проявява активност, не се свързва с насрещната страна, нито се явява по делото.
С оглед направеното признание, пълномощникът на ищеца моли за
постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното:
Ответникът изрично признава предявените искове.
Като писмени доказателства са приети приложените документи към исковата
молба, които подкрепят изложените от ищеца твърдения.
С оглед признанието и становището на страните, не са събирани
допълнителни доказателства, като е прекратено съдебното дирене и е даден ход на
устните състезания.
Направеното признание на исковете по съществото си е процесуално
действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенцията, защото
я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на
действителното правно положение, което води до съвпадение на насрещните им
позиции. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в
друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се
разпорежда. То не противоречи на закона и добрите нрави, предявените искове не са
брачни, нито такива по гражданско състояние или за поставяне под запрещение,
поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки ги на това
основание.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
плащане на: 266,58 лева – ДТ, като се претендира и юрк. възнаграждение. Следва да се
присъдят и разноските в заповедното производство /33,42 лв. – ДТ и юрк.
възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото
2
дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с
чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи
минималното от 100 лева за настоящото производство, предвид конкретната
фактическа и правна сложност на делото и 50 лева за заповедното.
Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. К. Т.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Амиго Финанс“ ЕООД /с предишно наименование на
фирмата и правна форма „Мого България“ ООД/, ЕИК *********, следните суми по
договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността от
14.06.2019 г.: 21,83 лева – главница по вноски за периода 13.11.2019 г. – 17.01.2020 г.;
290,64 лева – лихва по вноски за периода 13.11.2019 г. – 17.01.2020 г.; 0,20 лева –
неустойка за забава за периода 13.11.2019 г. – 17.01.2020 г; 299,58 лева – неустойка за
прекратяване на договора по вина на ответника; 118,80 лева – разходи за данъчни
задължения за 2019 г.; 940 лева - разходи за възстановяване на лизингования актив,
ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 26.11.2020 г. до
окончателното погасяване, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК №
262534/15.12.2020 г. по ч.гр.д. № 15677/20 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Д. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ****************** да
плати на „Амиго Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, /с предишно наименование на
фирмата и правна форма „Мого България“ ООД/, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Доктор Г.М. Димитров“ № 16-А, следните суми: общо 366,58 лева
/триста шестдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/ - разноски за настоящото
производство и общо 83,42 лева /осемдесет и три лева и четиридесет и две стотинки/ -
разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 15677/20 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3