№ 1417
гр. Варна , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100501306 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М. ЦВ. ИЛ., ЕГН
********** с адрес: гр.В**************, чрез особен представител адв. Т.р., против
решение № 261293/13.04.2021г. по гр.д. № 20377/2019г. на 48-ми състав на ВРС, с което е
прието за установено на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД ЕИК ********* със седалище в гр. Варна сумата от 196,16 лв.,
представляваща цена за ел.енергия, консумирана и незаплатена в обект с абонатен
№**************, находящ се в гр.В**************, с клиентски №***********, за която
са издадени следните фактури: фактура № **********г. на стойност 96,16лв., фактура №
************. на стойност 89,44 лв., фактура № **************г. на стойност 10,56 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.09.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, сумата в общ размер 46,44 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата по фактура № **********г. на стойност
23,17лв., фактура № ************. на стойност 20,85 лв., фактура № **************г. на
стойност 2,42 лв., за периода от 03.04.2017г. до 19.08.2019г. за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 14620/2019г. по описа на ВРС; осъдена е да заплати на
„Енерго-Про Продажби” АД ЕИК ********* със седалище в гр. Варна сумата 75.00 лв.,
представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 14620/2019 г. на
ВРС и е осъдена заплати на „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК ********* със седалище в гр.
Варна сумата от 675.00 лв., на основание чл.78, ал.1и ал.8 от ГПК. 1 Счита, че обжалваното
решени е необосновано, т.к. според нея е останало недоказано ,че въззиваемото дружество е
доставило и въззивницата е консумирала през исковия период ел.енергия на посочената
стойност и, че отчетените през СТИ данни са верни. Вещото лице по СТИ е дало
заключение, че начисленото във фактурите количество ел.енергия може да бъде отдадено и
потребено от абоната, но не дава категоричен отговор. С постановление за възлагане на
ЧСИ от 12.04.2017г. е бил възложен на к.сТ., според представената по първоинстанционното
дело справка. Не следва да се стига до заплащане на ел.енергия, която не е потребена от
жалбоподателката. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с
което исковите претенции бъдат отхвърлени.
1
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемото дружество „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, чрез юк П.И. депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Излага
подробни съображения за неоснователността й. Не е оспорена от особения представител
приетата по делото СТЕ. Процесното количество ел.енергия е отчетено от СТИ, то е
потребено. Неоснователно е и оплакването, че с постановление на ЧСИ Н.Д. имотът е
възложен на друго лице. Вярно, че постановлението за възлагавне е вписано в имотния
регистър на 12.04.2017г., но според удостоверение № 1503/27.01.2021г. до момента няма
проведен въвод във владение. Актът на съда е съобразен с нормите на материалния закон и
кореспондира с фактите по делото. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено.
Съдът съобрази следното:
Производстово пред ВРС е образувано по предявените от "Енерго - Про Продажби"
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. "Владислав
Варненчик" № 258, "Варна Тауърс-Г", чрез юк Р.Раковска, срещу М. ЦВ. ИЛ., ЕГН
********** с адрес: гр.В**************, по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК в
условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от
196,16 лв., представляваща цена за ел.енергия, консумирана и незаплатена в обект с
абонатен №**************, находящ се в гр.В**************, с клиентски №***********,
за която са издадени следните фактури: фактура № **********г. на стойност 96,16лв.,
фактура № ************. на стойност 89,44 лв., фактура № **************г. на стойност
10,56 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
12.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата в общ размер 46,44 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата по фактура № **********г. на стойност
23,17лв., фактура № ************. на стойност 20,85 лв., фактура № **************г. на
стойност 2,42 лв., за периода от 03.04.2017г. до 19.08.2019г. Според чл. 17, т. 2 от ОУ на
ДПЕЕ ответникът има задължение да заплаща стойността на използваната ел. енергия в
сроковете и по начина, определени в договора. Същият не е изпълнил това свое задължение
и дължи на дружеството сумата от общо 196.16лв., представляваща стойност на ползвана и
незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода 10.03.2017г. до 28.04.2017г., за
която сума иска да бъде установено, че И. дължи, както и лихвата за забава в размер на
46.44лв., считано от падежа на всяка една фактура до 19.08.2021г. и законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението за издавана на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на сторените разноски.
За вземанията срещу И. в посочения по-горе размер е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 14620/2019г. на 39-ти състав на ВРС.
Съобщението за издадената заповед за изпълнение обаче е било връчено на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което налага и обуславя и правния интерес на дружеството от
предявяване на искове за установяване на вземанията си.
В отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, М. ЦВ. ИЛ., ЕГН ********** с
адрес: гр.В**************, чрез особения представител адв. Т.р. оспорва исковите претенции.
Твърди, че ищецът не установява реалнотго доставяне на ел.енергия и потребяването й от
2
ответницата. Неоснователността на главния иск определя неоснователността и на акцесорния.
Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По ч.гр.д. № 14620/2019г. на 39-ти състав на ВРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 7098/13.09.20109г. по реда на чцл. 410 от ГПК, в
полза на „Енерго Про Продажби“ АД, срещу М.Ц. К. ЕГН ********** с адрес:
гр.В**************, за сумата от 196,16 лв., представляваща цена за ел.енергия,
консумирана и незаплатена в обект с абонатен №**************, находящ се в
гр.В**************, с клиентски №***********, за която са издадени следните фактури:
фактура № **********г. на стойност 96,16лв., фактура № ************. на стойност 89,44
лв., фактура № **************г. на стойност 10,56 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 12.09.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата в общ размер 46,44 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата по фактура № **********г. на стойност 23,17лв., фактура № ************. на
стойност 20,85 лв., фактура № **************г. на стойност 2,42 лв., за периода от
03.04.2017г. до 19.08.2019г. и разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 75.00лв.
Въпреки опитите на съда да връчи на И. заповедта за изпълнение, не е открита на
посдтоянния й и настоящ адрес и се е стигнало до врчане на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК.
От представените от ищеца доказателства - Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия, Извлечение за фактури и плащания за кл. №
*********** към дата 25.11.2019г., копия на фактурите, описани в посоченото извлечение и
посочени в исковата молба, Справка за консумирана ел. енергия към 26.11.2019г. за кл.№
*********** и извлечение от сметка за кл. № *********** към 19.08.2019г. се установява,
че ответницата фигурира като потребител на ел. енергия за битови нужди, доставяна от
ищцовото дружество за обект на потребление в гр. Варна, ул. „Александър Дякович“ № 26,
вх.А, ет.2, ап.3.
От представената справка № 31026/12.01.2021г. от АВ в периода от 01.01.1993г.
до 12.01.2021г. относно М. ЦВ. ИЛ. е видно, че на 12.04.2017г. е вписано постановление за
възлагане от 27.02.2017г. по изп.д. № 20118070400696 на ЧСИ Н.Д., влязло в законна сила
на 31.03.2017г. с длъжник М. ЦВ. ИЛ. на апартамента в гр. Варна, ул. “Александър
Дякович“ № 26, вх.А, ет.2, ап.3.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 415 от ГПК има за предмет да се установи
със сила на присъдено нещо съществуването на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предвид характера на иска, в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване твърдението си, че
ответника, в качеството си на потребител на ел. енергия му дължи претендираните суми,
представляващи главница за ползвана и незаплатена ел.енергия и лихва за забава върху
претендираната главница, за които суми е издадена заповед за изпълнение.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия
3
/ОУ ДПЕЕ/ на "Енерго-Про Продажби" АД потребител на ел. енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "ЕРП Север" АД, което ползва електрическа енергия за
домакинството си и е снабдявано и закупува същата от "Енерго-Про Продажби"АД.
Следователно, както ЗЕ, така и ОУ на ДПЕЕ свързват качеството на един субект на
потребител на ел. енергия, а оттам и на страна-купувач по договора за продажба на ел.
енергия със собствеността или с ползването върху захранвания с ел. енергия имот. В чл. 6,
ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ е установено изключение от горното правило, като е предвидена
възможността потребител на електрическа енергия за битови нужди да бъде и друго лице
при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота, е дал
пред "Енерго-Про Продажби" АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде
потребител за определен срок. В този случай за задълженията към "Енерго-Про Продажби"
АД собственикът или титулярът на вещното право е солидарно отговорен заедно с лицето, за
което е дал съгласието си. Според чл. 6, ал. 4 страна в отношенията с "Енерго-Про
Продажби" АД е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. З и всички
фактури се издават на негово име.
От анализа на горните клаузи на ОУ на ДПЕЕ, както и на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, в
приложимата редакция на нормата следват няколко извода: Първо, че потребител на ел. енергия за
битови нужди, а оттам и страна-купувач по сключения при общи условия договор за продажба на
ел. енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, захранван от дружеството-
доставчик с ел. енергия. Второ, че с изгубването на собствеността или на вещното право върху
имота /обекта/, захранван с ел. енергия, собственикът, респ. ползвателят губи и качеството си на
потребител на ел. енергия за битови нужди, съответно и на страна /купувач/ по сключения при
общи условия договор за продажба на ел. енергия за този имот.
В случая е установено, че с влязло в сила на 31.03.2017г. постановление, вписано в АВ
на 12.04.2017г. е продаден на публична продан имотът на длъжницата М. ЦВ. ИЛ., поради което
и следва да се приеме, че от този момент е прехвърлена собствеността, но не без значение за спора
е кога по изп.д. е извършен въвод във владение на купувача и предадено владението от длъжника
на купувача. Едва след предаване на владението на имота на потребление следва да се приеме, че
преустановявайки ползването, И. загубва качеството си на потребител на ел. енергия, а оттам и че
вече не е страна по договора за продажба на ел. Енергия, като не следва да отговарят за
задължения за консумирана, но неплатена ел.енергия за този имот. От тогава заплащането е в
тежест на новия собственик, потребил съответното количество ел.енергия. Видно от
удостоверение № 1503/27.01.2021г., изд. по изп.д. № 20118070400696 на ЧСИ Н.Д. въвод във
владение на недвижимия имот, находящ се в гр. Варна, ул. *********** не е извършван. Освен
това до издаване на фактурата от 28.04.2017г. И. не е съобщила все още на „Енерго-про Продажби“
АД за промяната в собствеността, в изпълнение на задължението си по на осн. чл. 17, ал. 3 от ОУ
на ДПЕЕ.
Следва да се има предвид, че дължи сумите по трите издадени фактури на обща
стойност 196.16лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-12.09.2019г.
Този извод се налага предвид заключението на вещото лице Я.Л. по допуснатата
по първоинстанционното дело ССчЕ и заключението на вещото лице инж. Н.Върбанов по
4
допуснатата СТЕ, дадени компетентно и безпристрастно и ценени от съда, като неоспорени
от страните. Вещото лице Я.Л. поддържа, че по издадените фактури в периода от
10.03.2017г. до 28.04.2017г. за консумирана ел.енергия от страна на И., съществуват
просрочени неизплатени задължения в общ размер на 196.16лв. Изчислило е също така
мораторната лихва върху всяка една главница по трите фактури , считано от датата на
падежа им до 19.08.2019г. в общ размер на 46.44лв. Вещото лице е констатирало при
проверка на базата данни по клиентския номер в „Енерго Про Продажби“ АД ,че
счетоводните записвания са превени в хронологичен ред на база на първични счетоводни
документи. Прави извода, че счетоводството на ищцовото дружество по отношение на
осчетоводяването на задълженията на клиентите е редовно водено.Посочило е
установените от него задължения по трите фактури и мораторна лихва в общ размер,
идентичен на претендираните в исковата молба суми. Вещото лице инженер от своя старна
поддържа, че процесното количество ел.енергия в общ размер на 1078кВтч е отчетено от
електромера, а след като е регистрирано от измерватената му система, това означава, че е
едоставено до оекта на потребление. Количеството ел.енергия от 1078кВтч ел.енергия може
да бъде доставено и потребено реално, според пропускателната способност на
комутационните проведници в таблото и тази на присъединителното съоръжение-
електромер. Начисленото количество ел.енергия е от редовен отчет, а не в следствие
извършвана корекция. Към процесния период електромерът е в метрологична годност.
Количеството ел.енергия, отразени в справката за консумирана ел.енергия и във фактурите
са правилно остойностени, съгласно утвърдените от КЕВР за периода цени.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че вещото лице Н.В. е
посочил, че може да бъде доставено процесното количество, но не е установил доставянето
му. Напротив. Това вещо лице е посочил, че след като електромерът е бил в метрологична
годност и е отчел количеството от 1078кВтч, установено при редовен отчет, то това
количество ел.енергия непременно е доставено до обекта на потребление и е потребено.
Дало е също така положителен отговор на поставения му въпрос дали е можело да бъде
доставено и потребено такова количество ел.енергия, според техническите възможности и
пропускателната способност на присъединителните съоръжения.
Исковите претенции са изцяло основателни. Дължима е сумата от общо 196.16лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на позавене на заявлението в съда-12.09.2019г.
Щом е основателен главният иск, то основателен е и акцесорния в общ размер на 46.44лв.,
считано от датата на падежа на всяка една от трите фактури до 19.08.2019г., както е
поискано.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното
следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските по заповедното и
първоинстанционното производства в общ размер на 750.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С оглед изхода на спора, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на
5
въззимаемото дружество разноски в размер на 200.00лв. от които 100.00лв. заплатен депозит
за особения представител на насрещната страна и 100.00лв. юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 261293/13.04.2021г. по гр.д. № 20377/2019г.
на 48-ми състав на ВРС, с което е прието за установено на основание чл.422 вр. чл.415 от
ГПК, че М. ЦВ. ИЛ., ЕГН ********** с адрес: гр.В**************, дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД ЕИК ********* със седалище в гр. Варна сумата от 196,16 лв.,
представляваща цена за ел.енергия, консумирана и незаплатена в обект с абонатен
№**************, находящ се в гр.В**************, с клиентски №***********, за която
са издадени следните фактури: фактура № **********г. на стойност 96,16лв., фактура №
************. на стойност 89,44 лв., фактура № **************г. на стойност 10,56 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.09.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, сумата в общ размер 46,44 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата по фактура № **********г. на стойност
23,17лв., фактура № ************. на стойност 20,85 лв., фактура № **************г. на
стойност 2,42 лв., за периода от 03.04.2017г. до 19.08.2019г. за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 14620/2019г. по описа на ВРС; осъдена е да заплати на
„Енерго-Про Продажби” АД ЕИК ********* със седалище в гр. Варна сумата 75.00 лв.,
представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 14620/2019 г. на
ВРС и е осъдена заплати на „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК ********* със седалище в гр.
Варна сумата от 675.00 лв. или общо 750.00лв., на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА М. ЦВ. ИЛ., ЕГН ********** с адрес: гр.В**************, да заплати на
"Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. "Владислав Варненчик" № 258, "Варна Тауърс-Г" разноски за въззивната инстанция в размер
на 200.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6