РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. К., 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20241850100022 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.45, ал.1 ЗЗД от страна на С.
В. В., от гр. К., против Р. В. В., от гр.К., с който е поискано да се осъди същата
да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, заедно със законната лихва от
подаване на ИМ в съда- 09.01.24г., до окончателно изплащане на вземането,
което представляваща частично предявен иск от сумата от 10000 лева, за
причинени на ищеца неимуществени вреди, в резултат на противоправно
поведение на ответницата изразяващо се в това, че:
на 03.04.2019 г. пред РПУ- гр. К., е подала заявление с което е обвинила
ищеца, че е отправял заплахи за живота и „ще ти счупя краката зъбите и
няма да ми мигне окото. Ако трябва ще те излежа“, в резултат на което е
била образувана пр. пр. 315/19 г., по която е давал обяснения, и му се
наложило да се защитава;
на 03.12.2020 г. ответницата по делото е подала заявление до РПУ- гр. К.,
че ищецът е отправял заплахи спрямо нея „ако децата отидат някъде ще
те размажа“, в резултат на което е образувана пр. пр 1248/20 г. по описа
на РП - К., по която е бил разпитван за деяния които не е извършил.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са родители на
Николета С.ова В. и Екатерина С.ова В.. Сочи се, че страните са разделни от
2017 г., като родителските права са били предоставени на ответницата по
делото.
Твърди се, че ответница след постановяване на съдебното решение за
1
времето от 2018 г. до 2023г. с единствената цел да увреди ищеца, е подавала
различни сигнали до различни институции- РПУ- К., РП- К., отдел „Закрила
на детето“- гр. К., които не са отговаряли на истината. Твърди се, че чрез тези
нейни действия са му били причинени неимуществени вреди – психически
тормоз, който е довел до разстройство на съня, нервната система/нервност/,
разконцентриране на съзнанието му да извършва ежедневните си служебни
задължения, уронване на авторите му, повишаване на кръвното налягане,
както и до заболяване на щитовидната жлеза.
С ОИМ се оспорват твърденията на ищеца, за това, че са били
извършени посочените в ИМ молба деяния, както и това, че реално са били
претърпени от него сочените в молбата вреди. Наред с това се прави
възражение за настъпила погасителна давност за претърпени неимуществени
вреди за времето от 01.02.2018 г. до 09.01.2019 г.
Съдът след, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителни иск с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД.
За основателността на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже, че с противоправно деяние /действие/, извършено от ответника; 2
претърпените неимуществени /болки и страдания/ вреди, както и техния
размер; 3 причинната връзка между противоправното деяние и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди.
Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже релевираните от негова страна
възражения.
Съдът е определил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че двете страни по делото са родители на Н. С.ова В. и Е. С.
В., както и това, че същите живеят разделени един от друг. Тези обстоятелства
се подкрепят и от прибощените по делото преписи от удостоверение за
раждане на двете деца, както и от решение№178/2018г., постановено по гр.д.
№233/2018г. по описа на КРС.
При цялостен анализ на събрания по делото доказателствен материал
съдът намира, че в хода на производството не се установи в условията на
пълно и главно доказване по категоричен начин действителното съществуване
на сочените в ИМ неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с
твърдените от страна на ответницата действия.
Видно от приобщените медицински документи от ищеца се установява,
че на същия на 26.10.23 г. е бил извършен преглед във ФСМП- К. във връзка
с оплакване от силни бодежи в зад гръдната кост. Поради тази причина е бил
насочен към кардиолог. Наред с това се установява, че на 26.10.23 г. си е бил
извършил изследвания в лаборатория „Рамус“, гр. София, а от приобщената
2
бележка от кардиологична консултация от 23.01.23г., преглеждащия лекар е
изразил становище, че не се налага терапия, ЕКГ-то на ищеца е в границите на
нормата, с нормален образ на сърцето.
От приобщената справка с рег.№286000-1059/15.02.24г. по описа на РУ-
К., е видно, че в деловодната система на управлението е установено, че срещу
ищеца през годините са били образувани от страна на ответницата следните
материали:
УРИ№286000-1237/03.04.2019 г., УРИ№286000-1267/04.04.2019 г.,
УРИ№286000-7133/03.12.2020 г., УРИ№286000-54/05.01.2021 г., като
всичките материали са били изпратени в РП- К. за произнасяне.
УРИ№286000-5923/21.08.2023г., по който е било образувано
ДП№228/23г. по описа на РУ- К. и по което работата продължава.
От приобщения отговор от РП- К. е видно, че спрямо ищеца е имало
заведени две преписки от страна на ответницата през годините, по които е
постановен отказ от образуване на ДП, а именно пр. пр.№315/2019 г. и
1248/2020 г.. Образувана е и пр. пр.№2344/23 г., по която се води разследване
по ДП№228/23 г. по описа на РУ- К. за извършено престъпление по чл.183,
ал.1 НК.
По делото са приобщени и преписи от постановленията за отказ от
образуване на ДП по пр. пр.№315/2019 г. и 1248/2020 г. и двете по описа на
РП- К., поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.
Двете преписки са били образувани във връзка с подадени сигнали от страна
на ответницата спрямо ищеца, че я е заплашвал, но в хода на проверката не са
били установени данни в тази насока.
По делото е приобщена и справка от РУ- К., от която е видно, че за
времето от 01.01.2018 г. до 21.06.2024 г. в управлението са
постъпили/образувани шест преписки, които по иниациатива на ищеца спрямо
ответницата/всички сигнали са свързани с децата им и отношенията свързани
с тях/.
Видно от приобщената справка от 24.06.24 г. по описа на РП- К. се
установява, че пр.пр. №161/2018 г. по описа на РП- К., е била образувана по
сигнал от ищеца спрямо ответницата за извършено престъпление от общ
характер, като по пр.пр. е бил постановен отказ от образуване на ДП
От показанията на свид. Л., които съдът кредитира в цялост като
относими към предмета на делото се установява какво е било
здравословното/душевното състояние на ищеца през последната година и
половина/доколкото от началото на 2023г. ищецът и свидетелката са били в
близки служебни отношения/. Установява се, че свидетелката няма лични
впечатления от случилото се, а всичко което знае и е било споделено от ищеца.
Свидетелката не успя да посочи в резултат на кои проверки/сигнали се е
влошило здравословното състояние на ищеца, както и до кои институции са
били подадени същите.
От показанията на свид. Р. И., които съдът кредитира в цялост като
относими към предмета на делото се установява, че взаимоотношенията
между страните не се развиват нормално, като дори е имало случай, в които
3
ищецът е бил заплашвал ответницата.
Въз основа на горното съдът намери следното от правна страна:
По делото безспорно се установи, че между страните по делото
взаимоотношенията не се развиват, така както би следвало да се развиват
между двама бивши съпрузи и родители на две общи деца. През годините
двете страни са подавали редица сигнали един спрямо друг до РУ-К. и РП- К.,
като в почти всички случаи са били поставени откази да се образува ДП. Към
този момент има един случай, по който се води все още разследване, но той не
е приключил.
Претенцията на ищеца касае подаден действия на ответницата, а именно
подаване на сигнал на 03.04.2019 г. пред РПУ- гр. К., за което е била
образувана пр.пр.№ 315/19 г. по описа на РП- К. и по която е бил постановен
отказ от образуване на ДП, както и пр. пр 1248/20 г. по описа на РП – К., по
която отново е бил постановен отказ.
Съдът намира, че макар и двете преписки да са били образувани по
иниациатива на ответницата, както и в хода на същите да не са се събрали
достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, то от
доказателствата по делото не може да се изведе извод за наличие на причинно
следствена връзка между тези деяния и твърдените неимуществени вреди. По
делото се установи, че за сочените вреди са ангажирани доказателства за
период от 2023г. до този момент/свид. показания, както и медицински
документи/, но от същите не може да се направи заключение, че след три или
четири години от сочените противоправни деяния биха се породили вреди от
подобно естество.
Напротив по делото се установи, че двете страни през годините са
продължили с подаването на различни сигнали един спрямо друг, а при
липсата на доказателства, от които да може да се определи дали може да е
налице причинно следствена връзка, то няма как да се обоснове извод за
основателност на претенцията.
Доколкото не може да се установи наличие на причинно следствена
връзка се явява и безпредметно обсъждането на това дали са налице
неимуществени вреди от твърдените деяния.
Въз основа на изложеното, се налага извод за недоказаност и
неоснователност на предявения иск, поради което същия следва да бъде
отхвърлен в цялост.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ответникът, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът претендира сумата от 1680 лева с ДДС за адв.
възнаграждение, както и сумата от 15 лева за ДТ.
Доколкото е обективирано възражение за прекомерност от насрещната
4
страна, то адв.възнаграждение следва да бъде определено в размер на 1000
лева с ДДС, което съобразено с чл.7, ал.2, т.2 и § 2а. от Наредба №1/2004г.,
която сума заедно със сумата от 15 лева следва бъде възложено в тежест на
ищеца.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователен предявения иск с правна
квалификация чл.45, ал.1 ЗЗД, от страна на С. В. В., ЕГН**********, против Р.
В. В., **********, и двамата от гр. К., с който е поискано да се осъди Р. В. В.,
да заплати на С. В. В. сумата от 5000 лева, заедно със законната лихва от
подаване на ИМ в съда- 09.01.24г., до окончателно изплащане на вземането,
което представляваща частично предявен иск от сумата от 10000 лева, за
причинени на С. В. В. неимуществени вреди, в резултат на противоправно
поведение на Р. В. В. изразяващо се в това, че:
на 03.04.2019 г. пред РПУ- гр. К., е подала заявление с което е обвинила
С. В. В., че е отправял заплахи за живота и „ще ти счупя краката зъбите и
няма да ми мигне окото. Ако трябва ще те излежа“, в резултат на което е
била образувана пр. пр. 315/19 г., по която му се наложила да дава
обяснения, и му се наложило да се защитава;
на 03.12.2020 г. е подала заявление до РПУ- гр. К., че С. В. В. е отправял
заплахи спрямо нея „ако децата отидат някъде ще те размажа“, в резултат
на което е образувана пр. пр 1248/20 г. по описа на РП - К., по която е бил
разпитван за деяния които не е извършил.
ОСЪЖДА С. В. В., ЕГН**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
да заплати на Р. В. В., **********, сумата от 1000 лева с ДДС за адв.
възнаграждение, както и сумата от 15 лева за ДТ, представляваща сторени от
ответника разноски в хода на първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5