№ 392
гр. Варна , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на пети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110202162 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „
Мит“ ЕООД, представлявано от Т.С.Ц., против Наказателно постановление № 23-
0000054/25.01.2021г. на Директора на РД ”Автомобилна администрация”-Варна, с
което на „ Мит“ ЕООД е наложено административно наказание „ Имуществена
санкция ” в размер на 3 000лв. на основание чл.96 „г” ал.1 пр.2 от ЗАвП.
С жалбата се твърди, че постановлението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила тъй като било налице противоречие в описанието на
нарушението, а именно че от една страна било посочено, че дружеството притежава
лиценз на общността, а от друга че е извършвало превоз за собствена сметка, че не
била посочена собствеността на автомобила и др.Наведени са доводи за това, че
нарушението не е осъществено, тъй като водачът следва да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност само при извършване на таксиметров превоз
или на обществен превоз на товари и пътници, а не при превоз за собствена сметка
.Такова изискване нямало и за превозни средства с товароносимост до 3,5 тона и с
максимално допустима маса до 6 тона, в чиито параметри превозното средство
попадало.Твърди се още, че неправилно е била посочена и приетата за нарушена
правна норма.Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението и
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, представлява се
1
от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. И.Г. отново пледира за отмяна на
постановлението като неправилно и незаконосъобразно. Той представя и писмена
защита, в която излага съображения за това, че в акта и постановлението не са
посочени конкретните нарушени правни разпоредби, както и че съгласно българското
и европейското законодателство водач на МПС придобива съответните категории ако
отговаря на изискванията на физическа и психологическа годност и след като в случая
СУМПС на водача не е било изтекло, то съдържащо се в него удостоверяване на
психологическата му годност не е било изтекло.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.В
съпроводителното писмо са изложени съображения за това, че жалбата е
неоснователна, иска се постановлението да бъде потвърдено, както и присъждане на
разноски за процесуално представителство.Направено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През м.04.2020г. служители на РД „АА“-Варна, един от които св. К.К. ,
извършили проверка на „ Мит “ ЕООД.Дружеството притежавало лиценз за
извършване на международен автомобилен превоз на товари № 6903. От представените
документи, а именно заповед, пътен лист, тахографски лист и др., се установило, че на
03.08.2020г. е бил извършен международен превоз на товари за собствена сметка с
товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № В 56 94 СТ, чиито водач бил М.П..
Установило се , че този водач към момента на извършване на превоза не е притежавал
валидно удостоверение за психологическа годност.Той е имал такова, което е било
валидно до 21.01.2016г., а към 03.08.2020г. нямал издадено ново. Поради това св.
К. съставил против дружеството акт за установяване на нарушение, за това че на
03.08.2020г. превозвача допуснал водача М.П. до управление на т.а. „Мерцедес“ с рег.
№ В 56 94 СТ“,, извършващ международен превоз на товари за собствена сметка, като
същият не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП, уредени в чл. 7 „а“ ал.2 пр.3 от ЗАвП.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.96 „г” ал.1 пр.2 от ЗАвП. При
предявяването на акта на управителя на дружеството той посочил, че ще представи
допълнително обяснения.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени
възражения, в които били изложени съображения , че неправилно е бил приложен
материалния закон, че неправилно е било определено изпълнителното деяние, че
неправилно е било посочено мястото на извършване на нарушението , че нямало
доказателства за вида на проверката и др.В заключение било формулирано искане
прекратяване на производството.
2
Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката,
наказващият орган издал атакуваното постановление.С него била възприета изцяло
описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението- по
чл.96 „г” ал.1 пр.2 от ЗАвП.За него, на „ Мит“ ЕООД, на същото законово
основание била наложена „Имуществена санкция” в размер на 3 000лв. Депозираните
възражения били приети за неоснователни.
В хода на съдебното следствие бе разпитан св. К.К. -свидетел при
съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и
обективно. От показанията му стана ясно, че нарушението се състои в това, че
превозвача е осъществил превоз на товари с водач, който не отговаря на съответните
изисквания , тъй като не е притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност. Св.К. поясни, че изискванията за психологическа годност са еднакви за водачи
извършващи обществен превоз на товари и за такива, извършващи превоз за собствена
сметка.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно-наказателната преписка, приобщените в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които преценени в тяхната
взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Съдът счита, че жалбата е процесуално допустима , депозирана в законния срок
и от надлежна страна , поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0000054 / 25.01.2021г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на РД „Автомобилна инспекция”-Варна към
изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед № РД-08-
30/24.01.2020г.на Министъра на транспорта , информационните технологии и в шест
месечния преклузивен срок.Актът също е съставен в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата.Посочена е датата, на която е
бил осъществен превоза, както и нарушената правна норма. В постановлението
наказващият орган е изложил мотиви защо не приема случаят за маловажен, както и че
приема депозираните възражения за неоснователни. В хода на производството не са
3
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване н а правото на защита на нарушителя, което е било реализирано в цялост с
депозирането на жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира , че правилно административно-наказващият орган е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.От всички
доказателства по делото по безспорен и категоричен начин се установява, че „ Мит“
ЕООД има качеството на лицензиран превозвач, който на основание чл.7 „а“ ал.2 от
ЗАвП може да осъществява превоз на товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за психологическа годност, определени с наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от
ЗДвП.Установено е и че водачът , който е извършил превоз на товари за дружеството
на 03.08.2020г., не е имал удостоверение за психологическа годност , тъй като
издаденото му такова е било с изтекъл срок на валидност.Видно от приложената по
преписката справка е, че ново удостоверение за психологическа годност на този водач
не е било издавано. Обстоятелството, че именно на 03.08.2020г. водача е управлявал
превозно средство, с което е бил осъществен превоз се доказва по безспорен и
категоричен начин от приложената по преписката заповед, пътен лист, тахографски
лист и др. Вида на превоза се установява от приложените по делото доказателства и от
тях е видно, че същият е бил за собствена сметка. Разпоредбата на чл.7 „а“ ал.2 от
ЗАвП изрично сочи, че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, могат да осъществяват превоз на товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на
МПС от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредби по
ЗАвП и с наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДП. Наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДП е
Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и
реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания. В чл.1 ал.1 т.4 от нея наистина е предвидено, че с
наредбата се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за
провеждане на психологическите изследвания на водачите, осъществяващи обществен
превоз на товари и пътници.Това обаче не означава, че водачите, осъществяващи
международен превоз на товари за собствена сметка, не следва да притежават валидно
удостоверение за психологическа годност, доколкото именно в Наредба №
11/31.10.2002г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари, в
чл.53 т.3, посочена и в писмената защита на адв.Г., е предвидено че водачът на
превозно средство, извършващо международен превоз на товари, трябва да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на чл.152 ал.1 т.2 от
ЗДП.Обстоятелството, че в акта и постановлението тези нормативни актове не са били
посочени, по никакъв начин не води да нарушаване правото на защита на нарушителя,
4
тъй като разпоредбата на чл.7 „а“ ал.2 от ЗАвП е достатъчно ясна и конкретна.Поради
това и възраженията в тази насока са неоснователни.Като такива съдът преценява и
възраженията, свързани с твърдения за относимост на удостоверението за
психологическа годност с психологическото изследване, провеждано при издаване на
СУМПС, респективно и искането за прилагане на разпоредбите на Директива № 2006 /
126 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година в настоящият
казус. Директивата касае свидетелства за управление на превозни средства и е
транспонирана в ЗДвП , видно от § 35 т.3 от закона. По никакъв начин обаче не може
да се приеме, че след като водачът има редовно издадено СУМПС за съответната
категория, респективно, че е преминал успешно психологическо изследване, то това
удостоверява и психологическата му годност. Това е така, най-малко защото в
Наредба № 36, в чл.8 ал.2 е предвидено, че удостоверението за психологическа годност
е със срок на валидност 3 години, докато СУМПС е с по-голям срок на валидност.Т.е.
законодателят изрично е направил разлика между психологическата годност при
издаване на СУМПС и необходимостта водач на МПС, който извършва превоз на
товари и пътници , да преминава през съответното психологическо изследване на всеки
три години, за да има валидно удостоверение за психологическа годност.Поради това и
съдът намира, че възраженията в тази насока са неоснователни. Такива са и
възраженията , свързани с визираните в жалбата изключения от правилото , че водача
следва да притежава удостоверение за психологическа годност, и по-конкретно с
разпоредбата на чл.12 „б“ ал.1 т.2 от ЗАвП.Този законов текст сочи, че превоз на
товари за собствена сметка може да се извършва от определени правни субекти при
условия и по ред, определен с наредба на Министъра на транспортна,
информационните технологии и съобщенията, която пък не се прилага за превоз на
товари с МПС с максимално допустима маса до 3,5 тона или с максимално допустима
маса до 6 тона.В случая превозното средство, с което е бил извършен превоза,
притежава тези обективни характеристики.В наредбата, визирана в чл.12 „б“ ал.1 от
ЗАвП- Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на
пътници и товари за собствена сметка, е предвидено изискване към водача на МПС при
проверка да представи карта за квалификация за водача, но не се съдържат посочените
в наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДП изисквания за психологическа годност.Поради
това съдът намира, че в случая не е налице изключение от правилото за изискване на
валидно удостоверение за психологическа годност при извършването на международен
превоз на товари за собствена сметка.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че правилно е било прието, че от
страна на „ Мит “ ЕООД е допуснато нарушение на чл.96 „г“ ал.1 пр.2 от ЗАвП.За
превозвача е налице задължение да не допуска водач, който не отговаря на
изискванията на закона или на подзаконовите нормативни актове, като в случая
задължението за притежание на удостоверение за психологическа годност на водача е
5
въведено с нормата на чл.7 „а“ ал.2 от ЗАвП, респективно с наредбата по чл.152 ал.1
т.2 от ЗДП. За превозвача е било налице задължение да организира работата на
водачите по такъв начин, че да не допуска да се извършва превоз без необходимите и
валидни документи, което в случая не е било изпълнено.
Правилно на „ Мит “ ЕООД е била наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 3 000лв., която е императивно предвидена в чл.96 „а“ ал.1 от ЗАвП, като
следва да се посочи, че приложената санкционна норма съдържа в себе си и състава на
допуснатото нарушение.И в акта, и в постановлението изрично е посочено, че
превозвача е допуснал превоз на товари от водач, който не отговаря на съответните
изисквания, а разпоредбата на чл.96 „г“ от ЗАвП е създадена именно за да се
санкционира подобно допустителство.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не би
могъл да бъде приет за маловажен.Неговата степен на обществена опасност не се
различава от останалите нарушения от този вид, а и за неговата съставомерност не се
изисква настъпване на вреди.В случая следва да се има предвид, че водача е извършвал
превози в целия период, в който не е притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност. Поради това съдът намира, че не следва да се прилага
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
Доколкото по делото не е било осъществено процесуално представителство на
наказващият орган, съдът намира, че искането за присъждане на възнаграждение за
такова представителство, посочено в съпроводителното писмо следва да бъде оставено
без уважение
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000054/25.01.2021г. на
Директора на РД ”Автомобилна администрация”-Варна, с което на „ Мит“
ЕООД е наложено административно наказание „ Имуществена санкция ” в размер на
3 000лв. на основание чл.96 „г” ал.1 пр.2 от ЗАвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация“-Варна за присъждане на възнаграждение за
процесуално представителство .
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
6
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7