№ 14
гр. Оряхово, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Люб. Павлова
при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Гражданско дело №
20221460100654 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ищцата С. Г. К., ЕГН
********** от гр. Оряхово, ул. „Христо Смирненски“, бл. 47, действаща чрез
пълномощника си адв. Д. М. М. от САК против „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Александър
Стамболийски № 55, ет. 3, представлявано от С.И.А., с която е предявен иск
за обявяване на нищожността на клаузата на чл. 12 от Договор за паричен
заем № 71245/28.06.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на
296,14 лв. в случай на непредоставяне на обезпечение по заема.
Предявен е главен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 22, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а в условията на евентуалност –
чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД.
От името на ищцата се твърди, че между нея и „Моят Кредит“ ЕООД,
ЕИК ******* е сключен Договор за паричен заем № 71245/28.06.2022 г.
Посочва се също, че съгласно сключения договор, заемодателят се е задължил
да предостави на заемополучателя заем в размер на 400 лв., а
заемополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията и
срока на сключения договор – на 13 двуседмични вноски, като кредитът е
отпуснат при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 34,18 % и
погасителна вноска в размер на 34,18 лв.
Сочи се, че съгласно чл. 12 от договора ищцата следва да заплати
неустойка в размер на 296,14 лв. за непредоставяне на обезпечение по заема
под формата на поръчителство, което да отговаря на поставени от кредитора
изискавания, която сума се начислява автоматично и се заплаща разсрочено,
заедно с всяка погасителна вноска. Последната вместо 34,18 лв. директно
става 56,96 лв., като включва главница, лихва и неустойката.
Твърди се нищожност на клаузата на чл. 12 от договора за кредит,
1
предвиждаща заплащането на сумата от 296,14 лв. неустойка, поради
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като формално е
посочена като обезщетение за неизпълнение на поето задължение, а всъщност
представлява разход, пряко свързан с договора за кредит, известен на
кредитора и дължим от потребителя. Този разход е дължим и включен в
погасителния план още с подписването на договора за кредит, поради което е
видно, че има за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над
максимално допустимия размер. Именно затова се твърди недействителност
на тази клауза съгласно чл. 21 от ЗПК. Твърди се, че ако кредиторът
действително е искал обезпечение на кредита, то е следвало да се изиска
преди подписване на договора за кредит, каквато е обичайната практика.
Сочи се също, че неустойката излиза извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, поради което е
нищожна като противоречаща на закона и на добрите нрави, с нарушаване
принципите за справедливост и добросъвестност в отношенията между
потребител и кредитор. Не се установява какви вреди обезщетява тази
неустойка, при положение, че кредиторът е оценил кредитоспособността на
длъжника и е одобрил кредита, преди предоставянето на обезпечение –т.е тя
цели единствено обогатяване на заемодателя. Освен това в чл. 71 от ЗЗД е
предвидена съответна санкция за длъжника, който не е предоставил обещано
обезпечение.
Твърди се, че ако атакуваната неустойка обезпечава вредите от това, че
вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в уговорения срок, то
тези вреди се обезщетяват съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК, поради което
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.
Изложени са доводи във връзка с твърденията за нищожност на
клаузата, поради неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като
неустойката е необосновано висока. Посочено е също, че неравноправната
клауза не е индивидуално уговорена и е нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП.
Сочи се също, че поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е
налице основание за обявяване на целия договор за кредит за недействителен
по чл. 22 от ЗПК, тъй като ГПР по кредита е погрешно посочен. Претендират
се и разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество
„Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК *******, действащо чрез адв. Н.Д. от САК,
преупълномощен от адв. Д.П. от САК, с който оспорва основателността на
иска. Признава се факта, че с ищцата е сключен Договор за паричен заем №
71245/28.06.2022 г. за сумата от 400 лв., платима на 13 равни двуседмични
вноски, с лихвен процент от 39,96 % и ГПР 41,50 %. Сочи се, че съгласно чл.
12 от договора ищецът се е задължил да предостави поръчител по кредита,
отговарящ на определени условия и при неизпълнение на това задължение
дължи посочената неустойка, изплащана на части към всяка една от вноските.
Твърди се, че не е налице неоснователно обогатяване, тъй като сумата
има своето основание – уговорената между страните неустойка по чл. 92, ал. 1
, вр. с чл. 9 от ЗЗД, която има своята обезпечителна функция. Освен това се
сочи, че изискването за поръчител е било известно на ищцата още в
преддоговорните отношение между страните и като не е изпълнила поетото
задължение, то е начислена неустойка като проявление на своята санкционна
2
и обезпечителна функции.
Сочи се, че неустойката не се включва в изчисленията на ГПР на
основание чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК и при всички изложени аргументи е
отправено искане за отхвърляне на предявения иск, като се претендират и
разноски по делото, с направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа и
правна страна:
С протоколно определение от 25.01.2023 г. съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за паричен заем №
71245/28.06.2022 г. за сумата от 400 лв., платима на 13 двуседмични вноски, с
лихвен процент 39,96 % и ГПР 41,50 %, както и че съгласно чл. 12 от
Договора, ищецът се е задължил да предостави поръчител по кредита,
отговарящ на определени условия и при неизпълнение на това задължение,
дължи неустойка в размер на 296,14 лв., изплащани на части към всяка една
от вноските.
Видно от представения по делото погасителен план по Договор за
паричен заем № 71245/28.06.2022 г. се установява, че сумата по отпуснатия
заем е действително 400 лв., както и че лихвения процент е 39,96 % и ГПР е
41,50 %, при срок на заема 13 двуседмични вноски. Също така е видно, че към
вноската от 34,18 лв. и добавена вноска по чл. 12, ал. 4 от договора, което е
разсрочената дължима неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема,
при което крайната вноска е посочена в размер на 56,96 лв. за целия срок на
заема. При това положение вместо ищцата да дължи връщане на сумата от
444,34 лв., тя дължи сумата от общо 740,48 лв.
Представените по делото доказателства и признатите от страните факти
дават основание за извода, че страните са във валидно кредитно
правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях Договор за
паричен заем № 71245/28.06.2022 г. за сумата от 400 лв. В конкретния случай
се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където
е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от
разстояние. Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя,
спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието на
потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни
изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Разпоредната на ал. 3 на чл. 18 от
ЗПФУР предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство
за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Заемодателят е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани
3
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон –
Закон за потребителския кредит (ЗПК), както и разпоредбите на Закона за
защита на потребителите (ЗЗП).
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявения
иск, съдът намира иска за основателен по следните съображения:
Ответното дружество, съобразно изричните указания на съда, не
ангажира доказателства в процеса, че преди подписване на договора за заем,
ищцата е била предварително уведомена за съдържанието на клаузата на чл.
12 от договора за дължима неустойка в размер на 296,14 лв. в случай на
непредоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1 на цитирания член.
Съдът намира, че неустойката по чл. 12 от договора за заем
представлява уговорена отнапред компенсация за вредите от фактическа
неплатежоспособност на заемателя. Такова договаряне противоречи и на
изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам
платежоспособността на потребителя (чл. 16 от ЗПК) и да предложи
добросъвестно цена за ползване на кредита (възнаградителна лихва). От друга
страна добрите кредитни практики изискват задължението за предоставяне на
обезпечение да бъде или условие за сключване на договора, или условие,
изпълнимо в определен срок от сключването на договора до реалното
предоставяне на заема, при което неизпълнението му да бъде основание за
отказ от договора и непредоставяне на уговорената сума. В случая не е така и
неустойката поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания
кредит, тъй като по естеството си позволява на кредитора да получи сигурно
завишено плащане и то в значителен размер (почти 75 % от главницата), без
това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с
изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне
при потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК). Тази неустойка има характер
на „цена за ползване на необезпечен кредит“, но е представена от ответното
дружество като неустойка за неизпълнение на задължение за непредоставяне
на обезпечение, поради което не е посочена и в ГПР. По този начин съдът
намира, че на практика е заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
като в същото време се сочи от ответното дружество, че е спазило
изискването на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК и затова тази неустойка не е включена
в ГПР. Именно поради това формално не противоречи и не заобикаля пряко
разпоредбите на ЗПК, тъй като задължението е „облечено“ във формата на
„уговорена между страните неустойка за неизпълнение на поето задължение“.
Въпреки това съдът намира, че клаузата на чл. 12 от процесния договор не
само заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но накърнява добрите
нрави и противоречи на принципа на добросъвестност и справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Тя води до нееквивалентност
на насрещните престации и представлява сума, която оскъпява кредита и на
практика води единствено до неоснователно обогатяване на кредитора с тази
сума. Освен това уговорената неустойка безспорно излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции (ТР № 1 от 15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС), тъй като не обезпечава задължението
по отпуснатия заем, а друго вменено задължение - за обезпечаване на заема,
4
като следва да се има предвид и това, че непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди от страна на кредитора (т.е и санкционната
функция на неустойката е извън предмета на задължението по договора за
кредит).
На следващо място, съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП неравноправна е
клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на негови
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, като
съгласно ЗЗП, а „неравноправността се преценява към момента на
сключването на договора при вземане предвид видът на стоката или услугата
- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване,
както и всички останали клаузи на договора или друг договор, от който той
зависи”. В случая основната цел на така уговорената неустойка е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя, създаваща
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя на услугата, обуславящо нейната нищожност на осн. чл. 26, ал. 1,
пр. второ от ЗЗД и чл. 143, т. 5 и т. 19 от ЗЗП. Фактът, че ищцата е подписала
договора за заем не може да санира недействителността на посочената клауза
по чл. 12, като противоречащи и заобикалящи конкретни разпоредби на ЗПК
и ЗЗП, респ. не я прави автоматично и индивидуално уговорена.
Изложените по-горе обстоятелства обуславят основателността на
предявения от ищцата иск, но в същото време води и до извод за
недействителност на целия договор за заем на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предвид искането на
ищцата за произнасяне по този въпрос в мотивите на съдебното решение и
дадените тълкувания в ТР 1/2020 г. от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС по т.
дело № 1 от 2020 г. В този смисъл посоченият по процесния договор ГПР от
41,50 % формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, но по
изложените по-горе обстоятелства същият не отразява действителния, тъй
като не включва част от разходите по заема, а именно – неустойката за
непредостявяне на обезпечение по кредита в размер на 296,14 лв.,
представляваща почти 75 % от главницата по заема от 400 лв., която по
своята същност представлява чиста печалба за заемодателя и се плаща от
ищцата периодично с месечната погасителна вноска по заема, прикрита под
формата на неустойка, за да не фигурира в официално обявения ГПР по
кредита от 41,50 %. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово
допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 от ЗПК и след като ответното дружество
не е оповестило действителен ГПР в договора за заем, то е нарушило
изискванията на закона и не следва да се ползва от сключения договор и
неговите уговорки.
По разноските:
Ищцата е направила искане за разноски в производството по чл. 38 от
Закона за адвокатурата, поради което съдът определя адвокатското
възнаграждение на адв. М. в размер на 480 лв. с вкл. ДДС (чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения), предвид представените Договор за безплатна правна зашита
5
и съдействие, сключен между ищцата и Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“, представлявано от адв. М., както и доказателства за регистрацията на
дружеството по ЗДДС. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М. както сумата от 50
лв., представляваща платена държавна такса за предявения иск, така и сумата
от 480 лв. с вкл. ДДС за адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2, вр. с
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, имайки предвид изричното посочване в
представения по делото списък по чл. 80 от ГПК, че разноските са заплатени
от страна на дружеството.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл. 12 от Договор
за паричен заем № 71245/28.06.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка
в размер на 296,14 лв., в случай на непредоставяне на обезпечение по заема,
сключен между С. Г. К., ЕГН ********** от гр. Оряхово, ул. „Христо
Смирненски“ № 47 и „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. Александър Стамболийски № 55, ет. 3,
представлявано от С.И.А., на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4
от ЗПК и неравноправност по чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Александър
Стамболийски № 55, ет. 3, представлявано от С.И.А. ДА ЗАПЛАТИ на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат *********, фирмено
дело № 24/2021 г. по описа на СГС, с адрес на упражняване на дейността в гр.
София, жк. „Манастирски ливади“, бл. 112, вх. А, ет. 2, офис 11,
представлявано от адв. Д. М. М. сумата от общо 530 лв. (петстотин и
тридесет лева), включваща 50 лв. платена държавна такса за разглеждане на
предявения иск и 480 лв. с вкл. ДДС за адвокатски хонорар на основание чл.
38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
6