Решение по дело №15229/2015 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2688
Дата: 30 юни 2016 г. (в сила от 1 август 2017 г.)
Съдия: Светослав Неделчев Тодоров
Дело: 20153110115229
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2688

гр. Варна, 30.06.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15229 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от „Ф.И.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** представлявано от изпълнителния директор А.В.Г., чрез пълномощника му юрисконсулт М.Н. срещу М.Г.М., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение №5547/02.09.2015г. по ч.гр.д. № 10715/2015г. по описа на ВРС, XXVI-ти състав:

сумата от *** лева /*** лева/ - главница по договор за паричен заем с номер PLUS – *** от ***, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и М.Г.М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – *** г. до окончателното изплащане на сумата,

 сумата от *** лева /*** лева и *** стотинки/ - договорна възнаградителна лихва за периода от ***г. до ***г.;

 сумата от *** лева /*** лева и *** стотинки/ - обезщетение за забава за периода от *** г. до ***г.,

които вземания са прехвърлени с договор за цесия от *** г.

В исковата молба се твърди, че на ***г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с ЕИК *********, в качеството на кредитор и ответника М.М., в качеството на кредитополучател бил сключен договор за потребителски заем PLUS -***. По силата на договора кредитора отпуснал сума в размер на *** лева, а длъжника се задължил да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва на *** месечни погасителни вноски. Длъжникът удостоверил с подписа си получаването на сумата, предмет на договора. Ответника не изпълнил всички свои задължения по договора, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на ***г. и считано от следващия ден ответника изпаднал в забава и дължал договорното обезщетение за забава, съобразно уговореното в договора. Крайния срок за изпълнение на договора изтекъл на ***г., поради което ответника дължал целия неизплатен остатък от главното задължение, както и незаплатената част от договорната възнаградителна лихва. С договор за цесия от ***г. кредиторът прехвърлил на ищцовото дружество вземанията си срещу ответника, произтичащи от процесния договор, като упълномощил цесионера да уведоми длъжника за настъпилата цесия. Ищеца поддържа, че уведомлението за извършена  цесия може да бъде връчено, ведно с исковата молба и факта следва да бъде съобразен при решаване на делото на основание чл.235, ал.3 от ГПК

 Ищеца подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания, по което било образувано ч.гр.д. № 10715/2015г. по описа на ВРС и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Тъй като ответника подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване дължимостта на процесните вземания.

В срок и по реда на чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. В подаденото в заповедното производство възражение ответника посочва, че не е получавал уведомление за из извършената цесия, което било нарушение на клаузите по процесния договор за потребителски заем.

В  открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С писмена молба постъпила преди заседанието заявява, че поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Ответника се явява лично и оспорва исковата претенция. Твърди, че не е теглил сума в размер на *** лева в процесния период. Оспорва да е получил искова молба с приложенията към същата и разпореждане по чл.131 от ГПК, като оспорва истинността на приложеното на стр.32 по делото съобщение, относно автентичността на положения за М.Г.М. подпис.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От ч.гр.д. № 10715/2015г. по описа на ВРС, XXVI-ти състав се установява, че на 31.08.2015г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания срещу длъжника. Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на ***г., като същия е подал възражение срещу дължимостта на вземанията по заповедта на ***г. – в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. Заявителя е уведомен за постъпилото възражение на ***г., като е предявил настоящите искове за установяване дължимостта на вземанията на ***г. – в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.

Въпреки дадената му възможност ответника не ангажира доказателства за установяване неистинността на приложеното на л.32 по делото съобщение, в което е удостоверено връчване на препис от исковата молба с приложенията и от разпореждането на съда по чл.131 от ГПК лично на ответника, срещу полагане на подпис от същия.

На ***г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс  ЕАД като кредитор и ответника М.Г.М. като кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-***, по силата на който ответника е получил кредит за потребителски цели в размер на *** лева и кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в размер на *** лева, както се установява от представения с исковата молба договор за потребителски кредит подписан от ответника. С подписа си ответника е удостоверил получаването на заемната сума  /л.5-6/.

Получаването на заемната сума по кредита за потребителски цели в размер на *** лева се установява и от представеното от ответника извлечение от банковата му сметка. /л.66/.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***г. БНП Париба Пърсънъл Файненс  ЕАД е прехвърлило на ищцовото дружество Ф.И. ЕАД *** свои вземания сред които и вземането срещу ответника по договор за потребителски паричен кредит PLUS-***. На ***г. С изрично пълномощно от ***г. цедента БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е упълномощил цесионера „Ф.И.“ ЕАД да уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключения на ***г. договор за продажба и прехвърляне на вземания./л.7-13/.

Уведомление за извършеното прехвърляне на вземането произтичащо  договор за потребителски паричен кредит PLUS-*** е приложено към исковата молба и връчено на ответника М.Г.М. с връчването на исковата молба за отговор /л.18/.

Исковата молба, с приложенията към същата, включително и уведомлението за извършената цесия е връчена лично на ответника на ***г., като недоказано остана оспорването истинността на приложеното на л.45 по делото съобщение.

За установяване размера на дължимите по договор за потребителски паричен кредит PLUS-*** вземания бе допусната съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице по същата се установява, че към датата на изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза задълженията на ответника произтичащи от договор за потребителски паричен кредит PLUS-*** са в размер на *** лв. главница, *** лева възнаградителна лихва за периода от ***г. до ***г. и *** лева лихва за забава за периода от ***г. до ***г./л.57-60/.

 Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно изготвено и подкрепено от събраните по делото писмени доказателства.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За претендираните вземания има издадена заповед за изпълнение, срещу същата е постъпило възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.1 ГПК и исковата молба е депозирана в едномесечен срок от узнаване за постъпилото възражение, поради което съдът намира, че исковите претенции са процесуално допустими и същите следва да бъдат разгледани по същество.

За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълни и главно доказване сключването на договор за потребителски заем PLUS -*** на ***г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с ЕИК *********, в качеството на кредитор и ответника М.М., в качеството на кредитополучател; получаването на сумата по договора за потребителски заем от ответника; сключването на договор за цесия между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по силата на който са придобити вземанията срещу ответника по договор за потребителски заем PLUS -*** от ***г.; уведомяването на ответника за извършената цесия от цедента или упълномощен негов представител, както и размера на претендираните вземания.

С исковата молба бе представен подписан от страните договор за потребителски заем PLUS -*** на ***г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с ЕИК *********, в качеството на кредитор и ответника М.М., в качеството на кредитополучател. Истинността на представения с исковата молба писмен документ не бе оспорена от ответника в предвидения от закона преклузивен срок за това, поради което следва да се приеме за доказано наличието на сключен между праводателя на ищеца и ответника договор за потребителски заем.

По отношение размера на предоставената на ответника заемна сума от текста на договор се установява, че сумата от *** лева се предоставя като кредит за потребителски цели, а сумата от *** лева е кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията“. Усвояването на кредита/ получаването на заемната сума предоставена за потребителски цели се установява, както от подписа на получателя върху договора за кредит, така също от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и от представеното от ответника извлечение от банковата му сметка.

По делото са приети като писмени доказателства договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен на ***г. между  „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Ф.И.“ ЕАД, удостоверение издадено от цедента за вземанията, които са прехвърлени по договора за цесия от ***г., с посочване имена и ЕГН на длъжниците и номер на договора, от който произтичат вземанията, както и приемо-предавателен протокол към договора за цесия с посочване ЕГН на длъжниците и номер на договора от който произтича вземането. От посочените приети като доказателства документи, неоспорени своевременно от ответника се установява по категоричен начин както сключването на договор за цесия, така и че процесните вземания спрямо ответника са прехвърлени по договора за цесия на ищцовото дружество.

Съгласно нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. С исковата молба е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера, ищец в настоящето производство, да извърши уведомяването на длъжниците по прехвърлените му вземания. Законът не указва формата и момента на съобщаването. Достатъчно е то да е налице в момента ,в който със спора е сезиран съда и то до постановяване на решението.Няма пречка съобщаването като  фактическо действие с правни последици да бъде извършено от пълномощник както е в настоящия казус като пълномощника е действал в рамките на своята представителна власт. В същия смисъл е Решение №123 от 24.06.2009г. по т.д.№12/2009г. на ВКС,ІІ т.о. Сама по себе си исковата молба не може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление макар и дотогава невръчено на длъжника следва да се приема,че съобщаване на цесията все пак е извършено. Препис от исковата молба, с приложено към същото уведомление за извършената цесия е връчено на ответника на ***г.

По изложените съображения съдът намира исковите претенции за доказани по твърдяното от ищеца основание. Същите се явяват доказани и по размер, както се установява от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира, поради което и предявените искове следва да бъдат уважени в цялост.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски в размер на *** лв., като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора и уважената искова претенция, то на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски в размер на *** лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Г.М., с ЕГН ********** и адрес *** ДЪЛЖИ на „Ф.И.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение №5547/02.09.2015г. по ч.гр.д. № 10715/2015г. по описа на ВРС, XXVI-ти състав:

сумата от *** лева /*** лева/ - главница по договор за паричен заем с номер PLUS – *** от ***, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и М.Г.М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – *** г. до окончателното изплащане на сумата,

 сумата от *** лева /*** лева и *** стотинки/ - договорна възнаградителна лихва за периода от ***г. до ***г.;

 сумата от *** лева /*** лева и *** стотинки/ - обезщетение за забава за периода от *** г. до ***г.,

които вземания са прехвърлени с договор за цесия от *** г.

 

ОСЪЖДА М.Г.М., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** сумата от  *** /*** лева и *** стотинки/, представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА М.Г.М., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** сумата от  *** лв. /*** лева и *** стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №10715/2015г. по описа на ВРС, XXVI-ти състав съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: