№ 109
гр. Несебър, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело №
20242150100215 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 2108/01.03.2024 г. на „Б.И.Т.Д.” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя
Т.С.Т., срещу ответниците „Б.П.И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от управителя Д.А.В., и „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя
Д.А.В., с която се иска на основание чл. 135 от ЗЗД да бъде обявен за недействителен
спрямо ищеца /кредитор на първия ответник/ договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт от 19.05.2023г., акт № 110, том V, рег. № 5355, дело №
892/2023г. на нотариус Линка Чуткина, с рег. № 600 и район на действие – Районен съд
Несебър, с който „Б.П.И.“ ООД прехвърлил на „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.В. с
адрес на поземления имот: гр. С.В. местност „И.“, площ: 597 кв. м., трайно
предназначение на територията: УрбанизирА., начин на трайно ползване: незастроен
имот за курортно рекреационен обект, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: кв. 20, парцел V507, съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ***.
Претендират се съдебни разноски.
Ищецът твърди, че към 19.05.2023 г. – Д.В. е била единствен управител и
собственик на ½ от капитала на „Б.П.И.“ ООД, а Д.В. е бил единствен законен
представител и едноличен собственик на капитала на „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД и собственик
на ½ от капитала на „Б.П.И.“ ООД. Навежда, че към момента на сделката двамата били
съпрузи. Излага съображения за приложимост към случая на презумпцията на чл. 135,
ал. 2 от ЗЗД. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор вх. №
4160/07.05.2024 г. от ответника „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД, с който искът се оспорва. Не се
оспорва, че Д.В. и Д.В. са били съпрузи. Не оспорва, че към датата на
разпоредителната сделка са били собственици на капитала на „Б.П.И.“ ООД – по ½
1
част, а Д.В. е била управител. Не се оспорва, че Д.В.н е собственик на „Д.Е.В.Б.Д.“
ЕООД. Твърди се, че Д.В. е предприела с оглед производство по развод между тях
действия срещу Д.В.н по разпореждане с имущество. Навежда се, че фактическа
раздяла настъпила от юни 2022 г., а на 28.06.2022г. била подадена молба за развод.
Твърди се, че с Решение № 478 от 30.12.2022г. по гр.д. № 693/2022 г. по описа на РС -
Несебър искът е бил отхвърлен. Сочи се, че на 18.07.2022 г. срещу Д.В.н била
подадена молба за защита от домашно насилие от Д.В.. Твърди се, че управителят на
ищеца е заявил, че знае от кога са влошени отношенията между съпрузите. Описват се
симулативни процеси, във връзка с издадени от Д.В. записи на заповедите и сключени
договори. Твърди се, че поради тези действия от Д.В.н е бил предявен иск по чл. 155,
т. 1 от ТЗ, по който е било образувано т.д. № 322/2022г. по описа на Окръжен съд
Бургас – за прекратяване на дружеството „Б.П.И.“ ООД. Твърди се, че било постигнато
споразумение между съпрузите: Д.В. да стане едноличен собственик на капитала на
„Б.П.И.“ ООД, след което дружеството да придобие недвижими имоти, да получи
ППС „Мерцедес“, а в замяна да прекрати изпълнителното дело № 726/2023г. по описа
на ЧСИ Драгомира Митрова, „Катер“ ЕООД да направи отказ от иска по гр.д. №
952/2022 г. по описа на Районен съд Несебър, а Д.В.н да получи имотите и остА.лите
ППС съгласно брачния договор, както и имотът в И., предмет на настоящото дело, а
така също и да оттегли иска си по т.д. № 322/2022 г. и да не обжалва Решение № 65 от
21.07.2023г. по т.д. № 101/2023 г. по описа на Апелативен съд Бургас. Твърди се, че по
силата на тези уговорки на 19.05.2023 г. при нотариус Чуткина е подписан процесният
нотариален акт. В заключение се посочва, че целта на сделката /ведно с всички други/
е била не да се увреди кредитора, а единствено уреждане на имуществените
отношения с Д.В.. В тази връзка се сочи, че всички посочени обстоятелства
установяват оборване на презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. С тези доводи се иска
от съда да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Б.П.И.“ ООД не е подаден.
В проведени по делото открити съдебни заседания, ищецът, чрез упълномощения
си представител - адв. И. от БАК, поддържа исковата молба и моли за уважаване на
предявения иск. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
„Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД адвокатско възнаграждение по делото.
Ответникът „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД, чрез процесуалните си представители – адв.
Ройдева от БАК и адв. Г. от БАК, поддържа представения отговор на исковата молба в
проведените съдебни заседания, оспорва претенцията и моли за отхвърлянето .
Претендира разноски по списък, като ангажира доказателства.
Ответникът „Б.П.И.“ ЕООД не изпраща представител в проведените по делото
открити съдебни заседания и не взема писмено становище в хода на производството.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна стрА. следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание с чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Павловият иск е правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните
действия на длъжника, с които последният намалява или обременява имуществото си,
предназначено съгл. чл. 133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите, и по
този начин създава опасност за реализиране на вземането на кредитора. В теорията и в
съдебната практика този иск е известен като „отменителен иск“ - термин, който
посочва правната същност и последиците от упражняването на правото на иск по чл.
135 от ЗЗД. Целта на иска по чл. 135 от ЗЗД е да запази целостта на длъжниковото
имущество, за да могат кредиторите да се удовлетворят от него, вкл. чрез способите на
принудителното изпълнение.
2
Предявяването на иск по чл. 135 от ЗЗД по същността си представлява правно
действие на кредитора, с което той упражнява изрично признатото му от закона
материално субективно право, имащо преобразуващ характер, да поиска от съда да
обяви за недействително спрямо него извършено от длъжника валидно правно
действие/сделка, с което последният се е разпоредил с имуществено право от своя
актив и по този начин е намалил патримониума си. Правото на кредитора по чл. 135 от
ЗЗД е вторично, тъй като е обусловено от наличие на друго правоотношение - това,
което възниква от действието или сделката, с които длъжникът прехвърля/обременява
имуществото си в полза на трето лице и по този начин уврежда кредитора.
Поради преобразуващия характер на правото на кредитора, искът, с който това
право се упражнява, е конститутивен - насочен е към предизвикване на правна
промяна като изначално действителното правно действие на длъжника, с което той се
разпорежда с имуществото си в полза на трето лице, бъде обявено за недействително
спрямо кредитора. Недействителността обаче е относителна - само спрямо кредитора -
ищец по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД, а по отношение на всички остА.ли
трети лица действието остава валидно, действително.
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при
извършването им е знаел за увреждането. А.лиза на разпоредбата налага извод за
правопораждащият фактически състав на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, включващ: 1/.
извършване на действие от длъжника, засягащо имуществото му; 2/. действието на
длъжника да уврежда кредитора; 3/. кредиторът да притежава вземане срещу
длъжника; 4/. знание за увреждането.
Във връзка с елементите на правопораждащия фактически състав следва да се
посочи, че действието е увреждащо, когато има за последица намаляване на
имуществото на длъжника или негово обременяване, както и когато се затруднява
удовлетворяването на кредиторите чрез неговата трансформация и възможността за
принудително изпълнение върху конкретни имоти на длъжника. /тала и решение №
639/06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о.; решение №
45/01.06.2011 г. по гр.д. № 450/2010 г. по описа на ВКС, III г.о./
От друга стрА., правото на иск в случая принадлежи само налице, което има
качеството „кредитор“ на длъжника, извършил правното действие, чиято отмяна се
иска. В тази връзка в съдебната практика е възприето, че не е необходимо ищецът да
установява в условията на пълно и главно доказване съществуването на съответното
правоотношение, на което основава твърдяното качество /така решение №
328/23.04.2010 г. по гр.д. № 879/2009 г. по описа на ВКС, III г.о.; ТР № 2/2017 от
09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС/. Вземането следва да е възникнало преди извършване
на увреждащото действие от длъжника и да съществува при извършването му. По
въпроса, дали цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за
предявяване на иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са
извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор – цедента, но
преди сключването на договора за прехвърляне на вземането, е даден положителен
отговор с Тълкувателно решение № 2/2019 от 26.03.2021 г., постановено по тълк.дело
№ 2/2019 г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата в правораздавателната им
дейност. В обобщение, качеството „кредитор“ е налице, ако ищецът по иска твърди и
съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба,
като за действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и
изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение, и няма правно значение за
спора, дали вземането е парично или непарично /така и ППВС № 1/1965 г./. Извод за
несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е
3
отречено със силата на пресъдено нещо.
Основателността на претенцията се предпоставя и от наличието на субективни
предпоставки, доколкото законът изисква наличие на знание /представа/ у длъжника,
че извършвайки определено правно действие с имуществото си, уврежда своя
кредитор или че създава или увеличава платежната си неспособност. /така решение №
639/06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о./ В съдебната практика
се приема, че не е необходимо намерение за увреждане, т.е. умишлено предприето
намаляване, а е достатъчно простото знание у длъжника, че има кредитори, които биха
могли да се удовлетворят от имуществото му, ако не изпълни задълженията си към тях,
и че вследствие на съответната сделка/действие се увреждат техните интереси.
В хипотезата на възмездни сделки недействителността на извършеното действие
се обуславя не само от знанието на длъжника за увреждащия характер, а и от
едновременното знание на третото лице, с което длъжникът е договарял. С
разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е въведена една оборима презумпция за знание за
увреждането, когато третото лице, в чиято полза е извършено действието, е съпруг,
брат или сестра, низходящ или възходящ на длъжника. В задължителната за
съдилищата практика на ВКС /напр. решение № 967/08.03.2010 г. по гр.д. № 3336/2008
г. по описа на ВКС, I г.о.; решение № 219/17.02.2010 г. по т.д. № 752/2009 г. по описа на
ВКС, II т.о. и др./ приложението на презумпцията е разширена до лица, които
представляват или са собственици на юридическите лица – страни по атакувА.та
сделка и се намират в родствени отношения от кръга на посочените в нормата на чл.
135, ал. 2 от ЗЗД.
Доказателствената тежест за установяване на гореописаните правопораждащи
юридически факти е за ищеца и при условията на пълно и главно доказване, вкл. по
повод наличие на обстоятелства, обосноваващи приложението на презумпцията по чл.
135, ал. 2 от ЗЗД. Липсата на която и да е от тези кумулативни предпоставки води до
извод за неоснователност на претенцията.
В процесния случай и с оглед твърденията на ищеца в тежест на ответника
„Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД е да обори презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, т.е. да докаже, че
не е налице знание у договорящите за увреждащото действие.
С приетия за окончателен доклад по делото, при отсъствие на възражения, съдът
е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че към момента на атакувА.та сделка Д.В. и Д.В.н са били съпрузи; че
към датата на разпоредителната сделка са били собственици на капитала на „Б.П.И.“
ООД – по ½ част, а Д.В.н е била управител; че Д.В.н е собственик на „Д.Е.В.Б.Д.“
ЕООД. В подкрепа на тези факти идват и представени с отговора на исковата молба на
ответника „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД писмени доказателства – окончателно бракоразводно
решение от 21.08.2023 г. и договор за прехвърляне на дружествени дялове от
19.05.2023 г. /л. 100-103; л. 136-137 от делото/.
В случая, за настоящия съд се налага извода, че ищецът успя да установи
наличието на разпределените му в доказателствена тежест факти – елементи на
претенциата. На първо място и видно от приложени към исковата молба изпълнителни
листи, договор за цесия и уведомление за цесия /л. 5-8 от делото/ ищецът се
легитимира като цесионер по сключен с Т.С.Т. на 10.01.2024 г. договор за цесия, по
силата на който е придобил вземанията на цедента срещу длъжника „Б.П.И.“ ЕООД по
три броя изпълнителни листи на обща стойност 328 590,36 лева. Видно от
изпълнителните листи се касае до вземания на цедента Т.С.Т., произтичащи от записи
на заповед, издадени от солидарните длъжници Д.А.В. и „Б.П.И.“ ЕООД на датите
12.01.2023 г., 15.01.2023 г. и 01.03.2023 г., с падежи на плащане – 15.05.2023 г. Както бе
посочено по-горе без значение е кога вземанията са стА.ли изискуеми /в случая – на
4
16.05.2023 г./ и дали за тях са издадени изпълнителни листи, като достатъчно е да са
съществували към датата на процесната сделка. Отделно и съгласно посоченото
Тълкувателно решение № 2/2019 от 26.03.2021 г., постановено по тълк.дело № 2/2019
г. на ОСГТК на ВКС, ищецът–цесионер разполага с материалноправна легитимация да
води иска, независимо, че е придобил вземанията след датата на атакувА.та сделка –
след 19.05.2023 г. Предвид изложеното съдът намира за несъстоятелни възражения на
ответника „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД в обратен смисъл.
На следващо място и видно от договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт от 19.05.2023г., акт № 110, том V, рег. № 5355, дело № 892/2023 г. на
нотариус Линка Чуткина, с рег. № 600 и район на действие – Районен съд Несебър /л.
8-10; л. 75-76 от делото/, първият ответник „Б.П.И.“ ЕООД /тогава ООД/ е продал на
втория ответник „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.В. с
адрес на поземления имот: гр. С.В. местност „И.“, площ: 597 кв. м., трайно
предназначение на територията: УрбанизирА., начин на трайно ползване: незастроен
имот за курортно рекреационен обект, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: кв. 20, парцел V507, съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ***, за сумата от
9600 лева. Това разпоредително действие несъмнено следва да се приеме за
увреждащо интересите на кредитора-ищец, доколкото би могло да затрудни
удовлетворяването му предвид извършената трансформация на имущество от право на
собственост в паричната му равностойност и препятстване възможността за
принудително изпълнение върху конкретния имот на длъжника „Б.П.И.“ ЕООД. Без
значение в случая и с оглед интереса на кредитора са мотивите и подбудите за
сключването на сделката, доколкото увреждащият умисъл не е елемент от
правопораждащия фактически състав на претенцията. Както бе посочено по-горе,
достатъчно е знанието на длъжника „Б.П.И.“ ЕООД /тогава ООД/, представлявано от
управителя си Д.А.В. /солидарен длъжник по поетите задължения спрямо праводателя
на ищеца/, че към датата на разпореждането е имал кредитор и последният е можел да
се удовлетвори от разпореденото имущество.
В случая и предвид възмездния характер на атакувА.та сделка на изследване
подлежи и субективната представа на договарящия по процесната сделка приобретател
– ответника „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД. С оглед гореизложената съдебна практика,
презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД намира приложение и в случаи като процесния,
при който договарящите юридически лица са собственост или се представляват от
изброените в нормата родственици – физически лица. Предвид това и доколкото при
сключване на процесния договор за покупко-продажба ответникът-продавач „Б.П.И.“
ООД се е представлявал от управителя Д.А.В., а ответникът-купувач „Д.Е.В.Б.Д.“
ЕООД – от управителя Д.А.В., двамата управители – съпрузи към 19.05.2023 г., то
знанието за увреждането интереса на кредитора-ищец за приобретателя по сделката се
предполага по силата на законовата презумпция до доказване на противното.
Въпреки изложеното до тук и установяване наличието на всички законови
предпоставки за уважаване претенцията на ищеца, съдът намира същата за
неоснователна, предвид проведеното от стрА. на ответника „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД
успешно насрещно оборване на законовата презумпция по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД и по
следните съображения:
Съгласно многобройните ангажирани от ответника „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД писмени
доказателства се установява, че действително бракът между Д.А.В. и Д.А.В. е бил
прекратен едва на 21.08.2023 г., но искът за развод е бил упражнен на 28.06.2022 г. от
стрА. на съпруга Д.А.В., а дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка е
било потвърдено от съпругата Д.А.В. с дадения на 28.09.2022 г. отговор /л. 92-96 от
5
делото/. Въпреки това първоинстанционният съд е отхвърлил иска като недоказан,
което е предпоставило развитието на въззивно производство, приключило с
окончателното решение за развод /л. 97-103 от делото/. Същевременно, видно от
представени писмени доказателства /л. 58-59 от делото/, както и приобщеното в копие
гр.д. № 1640/2022 г. по описа на РС Асеновград, още към 12.08.2022 г.
взаимоотношенията на съпрузите са били силно влошени. По молба за защита на
съпругата по реда на ЗЗДН, РС – Асеновград е издал заповед за незабавна защита, вкл.
с мярка отстраняване на съпруга от съвместното жилище, а впоследствие е отхвърлил
молбата за защита от домашно насилие. В тази връзка идват и показанията на
разпитаните пред съда свидетели на ответника „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД – А. П., С.Д. и П.Г.,
които съдът кредитира като достоверни при преценката им през призмата на чл. 172 от
ГПК. И тримата свидетели еднозначно сочат за тежко обтегнатите взаимоотношения
между съпрузите Д.А.В. и Д.А.В. в периода от средата на 2022 г. до развода им, за
липсата на комуникация между тях и фактическата им раздяла, за грозни обиди,
нападки, провокации от стрА. на съпругата спрямо личността на съпруга, вкл. за
медийното му опозоряване чрез статии в интернет пространството.
Същевременно, по делото не е спорно, че макар дружеството „Б.П.И.“ ЕООД в
периода януари-март 2023 г. да е било съсобствено на двамата съпрузи, се е
управлявало и представлявало от съпругата Д.А.В., като единствено тя е разполагала с
правната възможност да го задължава по сделки. В потвърждение на твърденията на
ответника „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД, че съдружника Д.А.В. е бил препятстван да участва в
дейността на „Б.П.И.“ ООД в периода на развода между страните са и приложени с
отговора на „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД сигнали до Окръжна прокуратура – Бургас от 2022 г.
/л. 124-126 от делото/, както и доказателства за водено производство от Д.А.В. по реда
на чл. 155 от ТЗ за прекратяване на „Б.П.И.“ ООД по т.д. № 322/2022 г. по описа на
БОС /л. 109-115 от делото/. Налице са доказателства и за предявени от стрА. на
съдружника Д.В.н претенции срещу „Б.П.И.“ ООД в рамките на т.д. № 339/2022 г. по
описа на БОС и в.т.д. № 101/2023 г. по описа на БАС /л. 116-122 от делото/.
По делото са приобщени и писмени доказателства, установяващи поемани в
периода на фактическата раздяла на съпрузите Ванн множество парични задължения
от стрА. на съпругата – лично и като управител на „Б.П.И.“ ООД, издавани
изпълнителни листи и образувани изпълнителни производства, насочени вкл. срещу
имущества СИО и опити на съпруга да се намеси в провежданите изпълнителни
действия през февруари-март 2023 г. /л. 167-291 от делото/. Приложени са
доказателства сочещи и на индиции за водени от трети лица симулативни процеси
срещу Д.В. и „Б.П.И.“ ООД /напр. л. 107-108 от делото/.
От доказателствата по делото, респ. справка по партидата на „Б.П.И.“ ЕООД при
АВ за периода 01.01.1991 г. до 12.03.2024 г. /л. 60-61 от делото/ не се установяват
вписани права /възбрани или ипотеки/ в полза на кредитора-цедент Т.С.Т. или ищеца-
цесионер „Б.И.Т.Д.” ЕООД. В подкрепа на извода, че вземанията на ищеца и
праводателя му не било възможно да са известни за Д.А.В. към 19.05.2023 г. е и
заключението на приетата по делото съдебно-счетовона ескпертиза на в.л. Т. С., което
съдът кредитира като обосновано и безпристрастно. Както в отговорите на
поставените задачи, така и в хода на изслушването си пред съда, експертът
потвърждава, че в счетоводствата на ищеца и ответника „Б.П.И.“ ЕООД до 30.06.2023
г. и към 19.05.2023 г. липсват отразявания за правата на ищеца и праводателя му, както
на основание издадените изп.листи, така и въз основа на предварителен договор.
Дадено е и заключение, че за 2023 г. липсват данни за подадена от Д.В. декларация по
чл. 50 от ЗДДФЛ, а последно подадената информация на същото основание от Таньо
Танев е от 30.09.2024 г. и включва декларирани два заема, предоставени на Д.В. в
размер на общо 15 000 лева. В този смисъл са и представени от ответника „Д.Е.В.Б.Д.“
6
ЕООД данъчни декларации за Т.С.Т. /л. 441-455 от делото/.
За установяване действителните представи и цели за сключване на процесната
сделка ищецът ангажира брачен договор и изготвени в изпълнение на него документи
/л. 83-87; л. 79-80; л. 127-129; л. 136-137 от делото и др./, всички съставени на
19.05.2023 г., по-голямата част от които с нотариална заверка на подписи и
съдържание. От посочените доказателства и показанията на св. П. и Г. се установява,
че по пътя на водени между адвокати преговори се е достигнало до споразумение
между Д.А.В. и Д.А.В. за прекратяване на брака им и доброволно уреждане на
имуществените им отношения, като част от уговорките са включвали съпругата да
стане едноличен собственик на „Б.П.И.“ ЕООД, което да бъде освободено от
вземанията на съпруга, както и да придобие нужните права във връзка със
собствеността по отношение на къща в гр. София, а съпругът /вкл. чрез „Д.Е.В.Б.Д.“
ЕООД/ да стане собственик на къщата и парцела в И. и други вещи, като прекрати
заведените дела срещу „Б.П.И.“ ЕООД. Свидетелите еднозначно, последователно и
логично излагат пред съда личните си възприятия за дадени от стрА. на съпругата и
адвокатите на 19.05.2023 г. гаранции, че тя и „Б.П.И.“ ЕООД нямат други
неизвестни за съпруга задължения, вкл. е предала документи за задължения към трети
лица. Св. П. посочва в допълнение, че лично е извършила пълно проучване на
съпругата и дружеството „Б.П.И.“ ЕООД преди подписване на брачния договор и
съпътстващите го документи от 19.05.2023 г. и не е установила вземания на Т.С.Т. или
ищцовото дружество на каквото и да е основание. Действително, в периода на
процесната сделка св. П. е била довереник на Д.В.н, а св. Г. – негов нает преводач, но
съобразявайки детайлността на показанията им и пълното им съответствие с приетите
множество писмени и експертни доказателства по делото, съдът намира, че същите не
разкриват заинтересованост и се явяват достоверни.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че ответникът
„Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД обори надлежно законовата презумпция на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
Съдът намира за безспорно установено от всички събрани доказателства, че в периода
от 28.06.2022 г. до 19.05.2023 г. законните представители на ответниците са били в
тежко неразбирателство, съпроводено с лични и съдебни спорове, резултирали в
невъзможността за съдружника по това време Д.В.н да участва адекватно в дейността
на „Б.П.И.“ ООД или да се информира за финансовото му състояние. Възможността за
Д.В.н да се информира за правата на ищеца и праводателя му към датата на
процесната сделка се отрича и от събраните доказателства за факта, че същите не са
били публично достояние, не са били отразени в счетоводствата на дружествата и не
са били предмет на декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Предвид оборването на презумпцията за знание за договарящата с длъжника
стрА. и недоказаност на субективния елемент от правопораждащия претенцията
фактически състав предявеният иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен
като недоказан.
При този изход на спора, на ищеца не се следва присъждане на разноски за
производството. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски за производството се
следват на ответниците, но доколкото искане е отправено само от „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД,
въпросът за разноските на „Б.П.И.“ ЕООД не следва да бъде разглеждан.
Ответникът „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД доказа извършени разноски в размер на 9910
лева, от които 9000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение; 10 лева – държавна
такса за съдебни удостоверения; 900 лева – внесен депозит за експертиза. Доколкото
банковите такси за внасяне на дължими към съда суми не съставляват съдебни
разноски, а възнаграждение за ползвА. от стрА.та банкова услуга, същите не подлежат
на присъждане. Относно внесената сума от 40 лева – депозит за свидетел, същата като
7
неразходвА. подлежи на връщане на ответника въз основа на нарочно искане по
делото.
По повод възражението за прекомерност на заплатеното от „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД
адвокатско възнаграждение по делото, съдът приема същото за основателно.
Съобразявайки относително високата правна и фактическа сложност на спора, цената
на иска и броя на проведените заседания по делото, съдът намира, че справедливият
размер на дължимото за процесуално представителство на ответника „Д.Е.В.Б.Д.“
ЕООД възнаграждение е в размер на 7000 лева, до който размер следва да бъде
уважено искането.
В обобщение, в тежест на ищеца следва да възложат сторените от ответника
„Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД съдебни разноски в размер от общо 7910 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.И.Т.Д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от управителя Т.С.Т., срещу ответниците
„Б.П.И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от управителя Д.А.В., и „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Д.А.В., иск с правно
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за обявяване за относително недействителен спрямо
ищеца /кредитор на първия ответник/ договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт от 19.05.2023г., акт № 110, том V, рег. № 5355, дело № 892/2023г. на
нотариус Линка Чуткина, с рег. № 600 и район на действие – Районен съд Несебър, с
който „Б.П.И.“ ООД прехвърлил на „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.В. с
адрес на поземления имот: гр. С.В. местност „И.“, площ: 597 кв. м., трайно
предназначение на територията: УрбанизирА., начин на трайно ползване: незастроен
имот за курортно рекреационен обект, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: кв. 20, парцел V507, съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ***, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Б.И.Т.Д.” ЕООД, ЕИК ***, да заплати на „Д.Е.В.Б.Д.“ ЕООД, ЕИК
***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 7910 /седем хиляди, деветстотин и
десет/ лева – съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8