РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Пловдив , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря В. П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501062 по описа за 2021 година
Постъпила е ВЖ от Г. Л. М., ЕГН ********** чрез особения му представител адв.П.А.
против решение №260643/02.03.2021 г. по гр.д.N4510/2020г. на ПРС, 14 гр.с., в частта, с
което е уважен предявеният установителен иск да се признае за установено, че Г. Л. М.
дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр.****, ЕИК ***** сумата от 194,02
лева- главница, представляваща цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална
вода, за обект находящ се в гр. *****, за периода от 07.10.2016г. до 08.06.2018г. и сумата от
31 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 10.12.2016г. до 31.10.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 20.11.2019г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18892/2019г. по
описа на ПРС, 2 бр. с., както и е осъден да заплати сумата 376,97 лв.- разноски по исковото и
заповедното дело по съразмерност. Претендира за разноски.
Въззиваемият „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр.****, ЕИК ***** чрез
юр.Г. Н. – оспорва жалбата. Претендира за разноски.
Във възивната жалба са направени оплаквания, че неправилно съдът е приел, че ответника
като наемател на апртамента на ЖИЛФНД има качеството на потребител – счита, че
потребител е Община-**** като собстевеник на водоснабдения имот; счита, че неправилно
са приети карнетите като писмени доказателства, тъй като сроковете за представянето им са
1
били преклудирани; неправилно ВиК е начислявал служебно вода по тарифа на
осн.чл.25ал.8 от ОУ – при липса на монтиран водомер, както и че не ставало ясно как са
формирани конкретните стойности. Иска се отмяната на решението и постановяване на
друго, с което искът да се отхвърли.
Съдът намира за установено следното:
Предявени са искове с пр.осн. чл. 422, вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението на ПРС в отхвърлителната част за разликите над 194.02 лева до 248.90
лева – главница за периода 10.09.2016г. до 06.10.2016 г. и над 31.00 лева до 42.70 лева –
обезщетение за забава за периода 30.11.2016 г. до 31.10.2019 г. – не е обжалвано и е влязло в
сила.
Ищецът ВИК твърди, че Г.М. е потребител на ВиК услуги и заведен при ищеца като
потребител с № 01011354721 за апартамент, находящ се в гр. *****.За периода от 07.10.2016
г. до 08.06.2018 г. има задължения за доставени и незаплатени услуги за питейна вода и
отвеждане на канална вода в общ размер на 248,90 лв. и обезщетение за забава в размер на
42,70лв., за които суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК; тъй като ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК, е предявил исковете чл.
422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особ.представител на М., в който е
направил възражения за изтекла погасителна давност и оспорва качеството потребител,
както и начисленото количество вода.
От представените по делото доказателства се установява следното:
Не се спори, че за процесния период М. не е плащал начисленото му количество вода, както
и че е живял във водоснабдения имот в процесния период с двете си деца /т.е. семейството е
3-членно/.
От справка на л.13 от д.РС, неоспорена, е видно, че на абонат Г.М. на процесния адрес се
водят два водомера: водомер № **** и водомер № ****.
По делото са прети копие от карнети за отчитане на доставената вода в имота, справки за
мотираните в апартамента водомери, приета е преписката на ОП“Жилфонд“ с наемателя
Г.М., известието за липса на монтиран втори водомер в апартамента, прието е заключение на
ССЕ с ВЛ В.Ш., разпитана е инкасаторката Т. Ч..
По отношение на оплакването за липсата на качеството потребител на въззивника: От
събраните доказателства се установява, че Г.М. е наемател на ОП“Жилонд“ в процесния
апартамент от 2010 г. и абонат на ВиК, към който момент са дейсвали ОУ, одобрени от
2
ДКЕВР с решение №ОУ-027/9.6.2006 г., където в чл.2,ал.1 е казано, че потребители на Ви К
услуги са ЮЛ или ФЛ – собственици или ползватели на имоти, на които се предоставят ВиК
услуги. Съгласно чл.61 от ОУ/2004 г. – когато липсва декларация с изразено съгласие за
солидарна отговорност на собсвеника с наемателя на имота, ВиК операторът открива и води
партида на ползвателя на имота, който заплаща ВиК услугите. На л.86 от д.РС е приета
декларация ат 21.06.2018 г. на Г.М., с която е декларирал, че в 14-дневен срок ще представи
бележки заплатени консумативи, в т.ч. и на ВиК, от което следва, че М. е имал партида във
ВиК на свое име. ПОС намира, че Г.М. като наемател е ползвател на ВиК услуги, поради
което има качеството потребител. Съдът не споделя довода на въззивника, че под
ползватели законодателят е имал предвид лицата на които им е прехвърлено правото на
ползване по нотариален ред, тъй като такова тълкуване волята на законодателя не намира
опора в законовите разпоредби. От приетите по делото доказателства /л.66 и сл. от д.РС/ се
установява, че преди 2010 г. , въззивникът е живял в същото жилище със своята майка,
която е била настанена там по наем със заповед на ОНС още от 16.07.1983 г.
По отношение на оплакването, че абонатът не е уведомен за липса на втори водомер:
По делото е установено, че в апартамента има две измервателни точки – на едната е
монтиран водомер, а на другата – не е монтиран. На л.11 от д.РС е прието известие до Г.М.
от 06.07.2012 г. за липса на поставен водомер и следва начисляване на услугата по Тарифа.
Такова начисляване е извършено, което се устанвява от представените по делото карнети,
подписани от членовете на семейството му /л.12,13 от д.РС.Няма данни въззивникът да е
възразил за размера на начисленото количество вода по реда на чл.25,ал.8 от ОУ, приети с
решение на ДКЕВР от 11.8.2014 г. /определено по 5 куб.м. за всеки обитател/. ПОС намира
за неоснователно оплакването на въззивника за приемане на представените от ВиК карнети
при настъпила процесуална преклузия, тъй като в доклада си РС не е указал, че не сочи
доказателства за предоставеното количество ВиК услуги за процесния период, което е
наложило приемането им в по-късен момент.
От показанията на разпитаната по делото като свидетел – и. Т.Ч. се установява, че в
процесния период в жилището на М. не е имало монтиран водомер на втората измервателна
точка, за което е бил уведомен, поради което е бил таксуван по тарифа на база на 3 души
ползуватели, както следва по 5 кубика вода на човек.
От заключението на в.л. В. Ш. от 04.01.2021 г. по назначената по делото ССЕ, неоспорено
от страните, се установява, че отчетеното количество по карнети е изчислено съгласно
действуващите цени за битови потребители за съответния период.При тези данни съдът
намира, че изчисленията отговарят на реално консумираната вода, тъй като консумацията е
била изчислявана за 3 души, съответствуващи потребителите в имот.
По изложените съображения се налага изводът, че оплакванията във въззивната жалба са
неоснователни – исковете са доказани по основание и размер.
3
До същите изводи е достигнал РС, поради което решението му като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
На въззивникът следва да се присъдят се присъждат разноски за производството
пред ПОС в размер на 150 лв., от които 100 лв.- за особен представител и 50 лв.-
юриск.възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260643/02.03.2021 г. по гр.д.N4510/2020г. на ПРС, 14 гр.с.
ОСЪЖДА Г. Л. М., ЕГН **********, да плати на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: бул. „*****, сумата от 150лева - разноски
за настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4