РЕШЕНИЕ
№ 500
гр. Разград, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20253330100397 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 55,
ал.1 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Й. И. Д. срещу „Вива Кредит“АД
/правоприемник на „Вива Кредит“ ООД/, с която са предявени обективно
съединени искове за обявяване нищожността на Договор за паричен заем №
5563***, сключен между страните през януари 2020г., както и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца суми в размер на 391,17 лева; 58,47 лева;
133,08 лева и 199,62 лева, като платени без основание, ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба.
Излага съображения за нищожност на Договор за паричен заем № 5563***
поради противоречие с добрите нрави и императивни разпоредби на чл. 19,
чл. 11, ал.1, т.10; чл. 10, ал. 1 , вр. с чл. 22 ЗПК. Сочи прекомерен размер на
ГЛП и ГПР. Твърди и нищожност на определени клаузи, а именно:
- клауза за възнаградителна лихва поради противоречие на размера от 40.32%
с добрите нрави, противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и внася
неравноправие в отношенията между потребителя и доставчика на финансова
услуга в ущърб на кредитополучателя;
- клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на
обезпечение, в размер на 119,95 лв., на основание чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД поради
това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 от
ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП;
- договорния лихвен процент в размер на 40.32%, към който се кумулират
вземанията за неустойка и такса за допълнителни услуги, представляват
скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатява, което
нарушава правилата на чл. 11, ал. 2, т. 9 ЗПК;
- посоченият ГПР не съответства на действителния такъв и представлява
заблуждаваща търговска практика – заобикаля изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Поради неравноправността на уговорката на ГПР и съгласно чл. 21
1
ЗПК клаузата за ГПР е нищожна с произтичащите правни последици по чл. 22
ЗПК - нищожност на цялата кредитна сделка поради липса на задължителен
реквизит от съдържанието на Договора за потребителски кредит по чл. 11,
ал.1, т. 10 от ЗПК;
- не са посочени механизмите на формиране на ГЛП и ГПР, не е посочен
лихвеният процент на ден;
- липсата на информация в договора за правото н потребителя на отказ от
договора и условията, при които то може да се случи, следва да са
задължителна част от договорното съдържание, в съответствие с чл. 11, ал.1, т.
20 ЗПК;
- общите условия не са приети от кредитополучателя;
- услугата за експресно разглеждане на кредита представлява действие по
усвояване на кредита и е нищожна поради нарушение на императивни
разпоредби на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, добрите нрави и заобикаляне на закона – чл.
21, ал. 1 ЗПК, вр. С чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 143, т. 5, т.19, вр. С чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Ищецът твърди, че в изпълнение на договора е заплатил сумата 891,17 лв.,
част от която в размер на 391,17 лв. се явява платена без основание. Навежда
доводи за противоречие на договора с императивни разпоредби на ЗЗП, ЗПК и
ЗЗД. Прилага извлечение то ЦКР, пълномощно. Претендира разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника и в срока
по чл.131 от ГПК същият депозира писмен отговор. В него сочи, че искът е
недопустим, т.к. исковата молба е нередовна, отделно от което счита, че
ищецът няма правен интерес от търсената с исковата молба защита. Представя
справка за задълженията на ищеца по кредита, съгласно която същият погасен
изцяло. Счита искът за неоснователен по основание и размер, като излага
становище.
Сочи, че допълнителната услуга предхожда сключването на договора за
потребителски кредит и е въпрос на избор от страна на клиента, поради което
същата не следва да се разглежда като такава, свързана с усвояване и
управление на кредита. Твърди, че изборът на тази услуга не е било изискване
на кредитора и същите не са били задължително условие за сключване на
договора за кредит. Обръща внимание на разликата между „действия,
свързани с усвояване и управление на кредита по см. на чл.10А, ал.2 от ЗПК и
допълнителни услуги свързани с договора за потребителски кредит по см. на
чл.10А, ал.1 от ЗПК. Счита, че ответникът не е длъжен да се възползва от
допълнителни услуги, че същите се предлагат за удобство на клиентите и се
предоставят само по изрично тяхно искане.
По отношение на претенцията за неустойка, ответника счита, че е налице
неизпълнение на договорно задължение – непредоставяне на гаранция в
уговорен между страните срок. Сочи, че изпълнението на това задължение би
довело до значително намаляване на претърпените от дружеството вреди –
пропуснати ползи и претърпени загуби, което свидетелства за обезщетителния
характер на предвидената неустойка. Оспорва твърденията на ищеца за
накърняване на добрите нрави с оглед размера на неустойката, като счита, че е
съобразен с риска, който кредитора поема, като експерт в кредитирането.
Освен изложеното, ответника изтъква и възможността на кредитоискателя да
не подпише договора или да се откаже от съшия в 14 дневен срок. Сочи, че
ГПР се изчислява към момента на сключване на договора, а не към момента на
дължимост на неустойката – същата би възникнала при непредоставяне на
обезпечение в тридневен срок.
Представя процесния договор, ведно със справка за начислени и погасени
2
суми, прави възражение за заплащане на адвокатско възнаграждение на ищеца
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Претендира разноски.
След анализ на представените по делото доказателства, Съдът установи
следните фактически обстоятелства:
На **.**.20** г. между „Вива Кредит” ООД /с правоприемник „Вива
Кредит“АД/ и Й. И. Д. е сключен Договор за паричен заем Viva Standart 30
№5563*** със срок на погасяване 5 месеца и размер на главницата 500 лв. при
фиксиран годишен лихвен процент 40,32% и ГПР в размер на 49,48%.
Съгласно договора в погасителната вноска с размер 146,28 лв. се включват
части от главница, лихва и такса експресно разглеждане на кредита. Съгласно
погасителния план в чл.3, ал.1, т.4 от договора първата вноска е на
11.12.2019г., а последната – 09.04.2020г. Твърди наличие на неравноправни
клаузи и нищожност на договора.
Ответника твърди липса на правен интерес, поради погасяване на процесния
договор.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, на страните е указана
необходимостта от доказване на обстоятелствата, на които основават
твърденията си – ищецът – противоречие на клаузи от договора с императивни
правни норми, като съдът има и служебно задължение да следи за такива,
доколкото се касае за потребителски кредит. Ответникът се основава на
погасен дълг по процесния кредит, което следва да докаже.
СЪДЪТ като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, прецени следното от правна страна:
Предявен е иск за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем Viva
Standart 30 №5563***. Същият е допустим.
Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е сключен
между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон писмена
форма. Характеристиките на договора за заем са както следва: главница 500,00
лв., срок за погасяване 5 месеца, общ размер на кредита 731,40 лв., фиксиран
годишен лихвен процент 40,32% и ГПР в размер на 49,48%.
В чл.4, ал.1 от договора е уговорено обезпечение, което следва да бъде
предоставено в 3 дневен срок от получаване на заемната сума от ответника.
Предложеният поръчител следва да отговаря кумулативно на определени
изисквания – възраст над 21г., постоянен трудов договор, като повече от 6
месеца да е със стаж при настоящия си работодател, осигурителен доход в
размер 1000 лв., с добра кредитна история за последните 5 години, и да
представи документ от работодател, издаден до 3 дни от деня на представяне
на документа пред кредитора. Артернативното обезпечение е банкова
гаранция – в размер на общата сума за погасяване на заема. При неизпълнение
на това задължение кредитополучателят дължи неустойка, чиито размер е
предварително определен на 119,35 лв. и включен в погасителния план, на
вноски, с което общият размер на дължимата сума става 851,35 лв.
Същия изпълнява характеристиките на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
3
период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за
потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от ЗЗП, в които е
регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в
потребителските договори. Според чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като в т. 1 до 18 се съдържа неизчерпателен списък на видовете
неравноправни договорни клаузи, измежду които попадат и клаузите, които
задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка (чл. 143, т. 3 от ЗЗП).
Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП неравноправна е всяка клауза, задължаваща
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. В конкретния случай е
предоставен заем в размер на 500 лева, който ищецът се е задължил да
възстанови заедно с уговорената възнаградителна лихва. Същият е поел
задължението в тридневен срок от подписване на договора да представи на
заемодателя обезпечение на задълженията си по него, състоящо се в
осигуряване на поръчителство или банкова гаранция. Неизпълнението на това
задължение е обвързано със санкция - неустойка в общ размер от 119,95 лв.
Ищецът въвежда твърдения за нищожност на договора в цялост, а в условията
на евентуалност - и на конкретни клаузи.
Сочи, че посоченият Годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,48 %, не
съответства на действителните разходи по кредита, като липсва информация
за начина на формирането му. Съгласно чл. 19 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В случая с клаузите на договора, предвиждащи заплащането на такса за
експресно разглеждане на документите за одобрение се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза
в договора за потребителски кредит, която има за цел или резултат
заобикаляне на законовите изисквания, е нищожна. Затова и законът въвежда
задължението в договора за кредит да бъде подробно описан начинът на
формиране на ГПР, който следва да включва всички разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), които следва да не надвишават пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България /50%/. Клаузата за експресно разглеждане на документите за
одобрение - чл. 1, ал. 3 от процесния договор, предвижда допълнително
възнаграждение за кредитора в размер на 179.90 лв. На основание чл. 10а от
Закона за потребителските кредити кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Поетите от ищеца
възнаграждения за услуги за т.нар. „бързо разглеждане“ попада в обхвата на
4
тази дефиниция, тъй като оскъпява кредита и следователно представляват
част от общите разходи по него. Текстът на чл. 19, ал. 5 от ЗПК обявява за
нищожни клаузи в договор, които регламентират разходи по кредита
надвишаващи определените по ал. 4, поради което уговорката за заплащане на
т. нар. услуги за бързо разглеждане следва да се приемат за нищожни,
доколкото евентуалното им включване в общите разходи видимо ще надвиши
допустимия по закон максимален размер на ГПР. Отделно от това
допълнителните услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит са такива услуги, които са свързани с договора за
потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации
на страните. Същевременно заплащането на възнаграждението за т.нар. бързо
разглеждане от потребителя е предварително дължимо, т.е. то е дължимо само
за "възможността за предоставянето" на тази услуга, независимо дали ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати цена за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза
в договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 143, т. 19 от Закона
защита на потребителите (ЗЗП) във връзка с препращащата разпоредба на чл.
24 от Закона за потребителския кредит, с която потребителят се е задължил да
заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на допълнителна
услуга, която от своя страна не е включена при изчисляване на ГПР и е довела
до въвеждане на потребителя в заблуждение за действителната стойност на
кредита. При включване на тази такса, ГПР надвишава 4 пъти законово
допустимите граници.
Няма спор по делото, тъй като се признава от ответника, че неустойката по
договора за потребителски кредит, не е включена при изчисляването на ГПР.
С оглед размера на ГПР и даденото разрешение в решение от 21.03.2024 г. по
дело С-714/22 на СЕС, съдът приема, че с включване на неустойка при
непредоставяне на обезпечение в процесния договор, се заобикаля
императивна правна норма, а именно чл. 10а от ЗПК и чл. 19 от ЗПК, което
води до оскъпяване на кредита. Същевременно неустойката по изричното
признание на ответника не е включена в ГПР по договора, но по естеството си
представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включен
при изчисляване на ГПР, а е възнаграждение на кредитора, е уговорен в
нарушение на чл. 10а и чл. 19 от ЗПК, което води до невъзможност
потребителят да разбере как е формиран ГПР, какво се включва в него, което
следва да се приравни на липса на посочен ГПР – нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК.
Възраженията на ответника за липса на правен интерес у ищеца, съдът не
споделя. Издаденият от ответника и представен като доказателство документ
/справка, лист 35 от делото/, удостоверява пълно погасяване на кредита, и е
представен с цел да бъде доказан липса на правен интерес у ищеца от съдебна
защита. Бидейки страна по един облигационен договор, който поражда
задължения за ищеца, то последния безспорно има правен интерес от съдебно
установяване валидността на процесния договор. Плащането по опорочен
договор не санира същия и не отпада правната възможност да се търси
възстановяване на осъществено неправомерно разместване на блага, въз
основа на отпаднало/липсващо правно основание.
От друга страна клаузата на чл.5, ал. 2 от договора, предвижда заплащане на
неустойка за непредоставяне на обезпечение, в размер на 119,95 лв., на
5
основание чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД поради това, че е сключена при неспазване на
нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по
чл.143, ал.1 от ЗЗП. Следва да се анализират условията, въведени от
кредитора, на които следва да отговаря поръчителя – лице на възраст над 21
години, с постоянен трудов договор, осигурителен стаж повече от 6 месеца
при настоящия работодател, осигурителен доход над 1000 лева и добра
кредитна история за последните 5 години, да не е поръчител или
кредитополучател по друг договор. Отделно е необходим и удостоверителен
документ от работодател, издаден в кратък срок. В случая, уговорената
неустойка е разход, известен на кредитора при изготвяне на договора, същият,
макар да е договорено, че се дължи при непредставяне на обезпечение в
тридневен срок от подписване на договора, е включена в погасителния план,
отделно условията към необходимия поръчител са от такова естество, че
вероятността за непредставяне на обезпечение е по-голяма, отколкото за
представянето му, което води до извода, че същата е „скрито възнаграждение“
за кредитора, в ущърб на потребителя, довело до значителна
нееквивалентност на престациите и неравноправност. Съдът приема, че така
уговорени таксата за експресно разгреждане и неустоечната клауза водят до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума. В този смисъл е налице
накърняване на добрите нрави по смисъл на чл. 26 от ЗЗД.
В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 49,48 %. В чл. 8 от Договора
заемодателят е уточнил, че Годишният процент на разходите по заема не
включва възможните разходи, които заемателят може да се наложи да заплати
при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите съгласно
Тарифата за такси, публикувана на неговата официална интернет страница.
Съгласно §1 от ДР на ЗПР обаче „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати“. В случая, уговорената
такса за експресно разглеждане в размер на 179,90 лв. и неустойка в размер на
119,95 лв. са разход, известен на кредитора, същият е включен в погасителния
план /инкорпориран в съдържанието на договора/. Така при отпуснат кредит в
размер на 500 лв., за кредитополучателя възниква общо задължение за
периода на договора в размер на 851,35 лв. Такъв общ размер на дълга за
период от 5 месеца надхвърля ГПР от 49,48 %, който е посочен при сключване
на договора, което безспорно показва формалния характер на вписания
годишен процент на разходите в същия. С оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин, както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2,
буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в
6
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница“.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7 -
12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. За недействителността съдът следи и служебно и ако констатира
такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на
исковете. Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността
на кредитополучателя не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на
лихвата и другите разходи по кредита.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването му и макар формално процесният договор да
съдържа изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК, въз основа на цялостна
преценка на всяка от уговорените клаузи, съдът намира, че неправилното
посочване и липсата на оповестяване на действителния ГПР в договора за
кредит, е достатъчно сериозен пропуск, който се приравнява на непосочване
на ГПР. В този смисъл е и най-новата практика на СЕС, по специално в
решението от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. Изложеното дава основание да
се приеме, че процесния Договор за паричен заем Viva Standart 30 №5563***
противоречи на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което
води до неговата недействителност, на основание чл. 22 от ЗПК, а оттам и до
основателност на предявения иск за прогласяване нищожност на процесния
договор, с оглед на което същият следва да бъде уважен.
С оглед установената нищожност на договора в цялост, съдът не следва да
анализира въведените в условията на евентуалност претенции за
недействителност на конкретни клаузи.
По предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
С оглед изхода на спора за недействителността на процесния договор за
потребителски кредит и на основание нормата на чл. 23 от ЗПК, съдът приема,
че предявените осъдителни искове за заплащане на суми, платени по
недействителен договор, са основателни. Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или
други разходи по него.
Ответникът не оспорва, че е получил плащане по договора, погасяващо
изцяло дълга на ищеца. Изрично признава това обстоятелство и с отговора на
исковата молба представя по делото справка относно начислените суми по
погасителен план и допълнителни такси, като предоставя и информация в
табличен вид за датата на извършените плащания, с оглед установяване на
стойността на реално погасените суми, включително тези, начислени на база
допуснато просрочие от страна на кредитополучателя /каквото се установява с
представената справка за кредитна задлъжнялост – лист 12 от делото/. В тази
7
връзка са начислени общо 135 лв., представляващи такси за събиране на
просрочени вземания.
Ищецът не е оспорил по реда на чл. 193 ГПК истинността на представения с
отговора на исковата молба документ в преклузивния срок - с отговора на
съдопроизводственото действие, с което той е представен, а именно първото
по делото открито съдебно заседание. При анализ на справката се установява,
че са заплатени следните суми:
- на дата 05.03.2020г. са погасени 510,81 лв. разпределена както следва: 290,03
лв. главница, 40,87 лв. лихва, 71,97 лв. неустойка и 107,94 лв. такса експресно
разглеждане. На същата дата са заплетени и 135,00 лв. – такси за събиране на
просрочени вземания;
- на дата 14.05.2020г. са погасени 340,54 лв. разпределена както следва: 209,97
лв. главница, 10,63 лв. лихва, 47,98 лв. неустойка и 71,96 лв. такса експресно
разглеждане.
Видно от Договор за паричен заем Viva Standart 30 №5563***, общото
уговорено задължение по същия е в размер 851,35 лв. След като договорът е
недействителен, то на основание чл. 23 от ЗПК, ищецът, като потребител и
заемополучател, следва да върне само чистата стойност на отпуснатия кредит.
Следователно, заплатените от него суми по договора, над дължимата
главница, са в общ размер на 486,35 лв., от който 51,50 лв. договорна лихва,
119,95 лв. неустойка, 179,90 лв. такса за експресно разглеждане на кредита и
135,00 лв. начислени такси, които по делото безспорно се установи, че ищецът
е заплатил на ответника, са платени без основание и съгласно чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да бъдат върнати на ищеца от
ответника. С оглед обаче на размера на предявената претенция – 391,17 лв.,
съдът намира, че не следва да се произнася по непредявен иск за сумите,
платени над предявените размери и в резултат - да уважи същите в заявения
размер.
Предявените искове са основателни и следва да се уважат в тези размери. С
оглед осъдителния характер на иска, ищецът, на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК следва
да представи банкова сметка или друг начин на плащане.
При този изход от спора, на ищеца се дължат разноските за държавна такса в
размер на 150 лв., съгласно приложения списък. Ищецът е направил и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1170 лв., видно от
представения договор за правна защита и съдействие /лист 48/. Ответникът е
направил възражение за прекомерност, мотивирайки се с извършване на
злоупотреба от страна на ищеца, като завежда повече от едно идентични
производства с цел генериране на разноски.
При преценката относно размера на адвокатското възнаграждение съдът взе
предвид изводите в Решение на СЕС по дело С-438/22, като намира, че следва
да откаже приложението на националната правна рамка, определяща размера
на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа) и да редуцира платеното такова,
съобразно липсата на фактическа и правна сложност на делото. В случая се
касае за взаимосвързани правоотношения – прогласяване на договор за
нищожен и връщане на платени по него суми. Съдът отчита обстоятелството,
че делото е приключило в едно съдебно заседание без изслушване на
свидетели и вещи лица, както и че се касае за дело, което не се отличава с
висока степен на сложност, като в проведеното съдебно заседание не са
присъствали страните или техни процесуални представители. В настоящия
случай се касае за предявени обективно кумулативно съединени иска – един
8
установителен и 3 осъдителни, но те се основават на облигационно
правоотношение, произтичащо от един и същ юридически факт – договор за
кредит. В случаите, когато исковете произтичат от едно и също
правоотношение и престираната по всеки от тях защита е еднаква, какъвто е
настоящия, би се стигнало до неоснователно обогатяване и злоупотреба с
права, ако за всеки иск се определи отделно възнаграждение. В тази насока
следва да се има предвид, че нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за възнаграждения за адвокатска работа постановява, че възнаграждение се
дължи за всеки иск поотделно, но в случая освен, че исковете се основават на
един и същи юридически факт – договор за кредит, еднаква е и
осъществяваната по тях защита, предвид общо въведения и приет от съда
довод за тяхната основателност. Предвид изложените съображения, съдът
намира, че възражението за прекомерност следва да бъде уважено. С оглед
изложеното, възнаграждение в размер на 400 лева отговаря на фактическата и
правна сложност на делото, както и на извършените от процесуалния
представител правни действия, изразяващи се в подаване на искова молба и
становище по хода на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН в отношенията между Й. И. Д. с ЕГН
********** с адрес в с. Г., общ. Р., ул. „*********“ № ** и "Вива Кредит" АД,
ЕИК 207343***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Джавахарлал неру" № 28, ет. 2, ап. 73Г представлявано от Константин
Костадинов, сключения между тях Договор за паричен заем Viva Standart 30
№5563***/ **.**.20**г., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с
чл. 19 ЗПК вр. с чл. 11 ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 23 от ЗПК
"Вива Кредит" АД, ЕИК 207343***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Джавахарлал неру" № 28, ет. 2, ап. 73Г представлявано от
Константин Костадинов, ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. Д. с ЕГН ********** с адрес
в с. Г., общ. Р., ул. „**********“ № **, сумата от 391,17 лв. /триста
деветдесет и един лева и седемнадесет стотинки/, получена без основание
сума по Договор за паричен заем Viva Standart 30 №5563***/ **.**.20**г.
ОСЪЖДА "Вива Кредит" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Джавахарлал неру" № 28, ет. 2, ап. 73Г
представлявано от Константин Костадинов, ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. Д. с ЕГН
********** с адрес в с. Г., общ. Р., ул. „*********“ № **, сумата от 550,00 лв.
/петстотин и петдесет лева/, представляващи 150лв. разноски за заплатена
д.т. и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Окръжен съд
Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
9