РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. В., 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Г. П. Й.
Членове:Н. Д. Н.
В. Р. Г.
при участието на секретаря И. С. К.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20231300500344 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С Решение № 548/14.07.2023 г. на Районен съд-гр. В. по гр.д. №
1326/2022г. е отхвърлен искът с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД,
предявен от „А. О.“ ЕООД, ЕИК. със седалище и адрес на управление: гр. В.
Т., против Н. В. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., за заплащане на сумата
от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва,считано от подаване на исковата молба , до
окончателното изплащане на сумата, като недоказан и неоснователен.
Осъден е ищецът „А. О. ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на
управление: гр. В. Т. представлявано от управителя А. Н., да заплати на Н. В.
П., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
500 (петстотин) лева, представляваща разноски по делото.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от “А. О.” ЕООД с ЕИК . и адрес на управление гр. В. Т. представлявано от
1
А. Б. Н., чрез адв. Х. Л., САК, с адрес в гр. С.
Поддържа се ,че с решението си районният съд не бил обсъдил нито
един от аргументите в първоинстанционната искова молба, а бланкетно се
ограничавал да коментира правото на свободно изразяване на субектите.
Липсата на произнасяне по основния въпрос, а именно претърпяло ли е
юридическото лице „А. О.“ ЕООД неимуществени вреди и в какъв размер,
налагало преповтаряне на аргументите .
Въззивникът твърди ,че през месец юни 2022 г. се запознал с
публикация във Фейсбук с автор ответникът Н. В. П., за което бил приложен
Констативен протокол, Акт № 87, том № 3, Рег. № 5747 от 16.06.2022 г. на
нотариус В. А. с рег. № 789 на НК при СРС. В публикацията били прочетени
изключително негативни и неверни коментари по адрес на дружеството.
Счита, че Н. П. е извършил противоправно деяние, публикувайки обидни
думи и клеветнически твърдения, свързани с „А. О.“ ЕООД. Ответникът е
публикувал в групата „Черен списък - некоректни транспортни фирми“ във
Фейсбук логото на „А. О.“ ЕООД и заглавната страница на фирмения сайт,
като с публикацията си целял да внуши, че дружеството е некоректен
превозвач и квалифицирал същото като „поредните мошеници”. В коментар
на собствената си публикация ответникът определял „А. О.“ ЕООД си със
събирателния израз „боклуци”, като навеждал твърдения, че е неизряден по
отношение на служителите си.
В случая се поддържа, че е увредено правото на добро име и авторитет
на ищцовото дружество, което е един от основните превозвачи във В. Т. и
региона. Правото на добро име пред партньори и потребители на услугите
било присъщо и на юридическите лица, а увреждането му следвало да бъде
обезщетено. В решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г., III Г.
О. на ВКС било застъпено становище, че иск за неимуществени вреди,
претърпени от юридически лица, е допустим. Касационният съд приемал, че
юридическите лица търпят морални вреди и могат да претендират, съответно
да им бъдат присъждани, обезщетения за същите . В своята задължителна
практика (Тълкувателно решение № 4 от 2012 по тълк.д. № 4 от 2012 г.
ОСГТК ВКС), Върховният касационен съд приемал, че обезщетяването на
неимуществените вреди е принцип, а не изключение.
С оглед изложеното по-горе се поддържа , че с публикацията си
2
относно дружество „А. О.” ЕООД в групата „Черен списък - некоректни
транспортни фирми“ във Фейсбук, ответникът е уронил авторитета на
дружеството „А. О.“ ЕООД, като твърди обидни квалификации и определения
спрямо същото. Статията във Фейсбук е прочетена от широк кръг лица , в т.ч.
клиенти и партньори на дружеството. След публикацията дори последвали
въпроси от партньори към ръководителите на „А. О.“ ЕООД защо
дружеството е включено в групата на „некоректните” превозвачи във
Фейсбук и какви са причините за това.
Авторството на въпросната публикация не се отричало, но ответникът
не е успял по никакъв начин да докаже истинността на квалификациите си
към „А. О.” ЕООД , определяйки го като некоректно дружество и „поредния
мошеник”. Единствената причина, стояща в дъното на въпросната
публикация, е прекратяване на трудовото правоотношение между страните по
реда на КТ. Последиците от извършеното противоправно деяние следва да
бъдат обезщетени, а вината на ответника се презумира.
Поддържа се ,че обидните квалификации спрямо дружеството не могат
да бъдат възприети като свобода на словото. Свободата на словото не
следвало да се приема като абсолютна и не можела да засяга чуждата правна
сфера. Правото на негативни коментари и отрицателни оценки следвало да се
отнася само до публични субекти и лица, каквото ищцовото дружество не
било. „А. О.” ЕООД не било нито част от държавната/общинската
администрация, нито публичен орган, нито натоварено с
властнически/публични ангажименти лице. Дружеството било изключително
търговски субект, извършващ икономическа дейност в собствена полза. От
тази гледна точна аргументите на РС-В. не можели да се приложат спрямо
подобен субект. Той не бил длъжен да „търпи” обидни, неверни и увреждащи
имиджа му публикации, квалификации и твърдения.
Сочи се ,че неприемлив бил и следващият аргумент, изтъкнат от РС-В.,
че публикацията била в „затворена група”, предвид което нямало широка
публичност . Точно обратното било налице - публикацията била в затворена,
но специализирана група от потребители във Фейсбук - в нея членували
именно лица /физически и юридически/ ,имащи пряко отношение към
осъществяваната от ищеца дейност - пътнически превози на граждани.
Членове на групата били основно шофьори, в т.ч. настоящи, а и минали,
3
които са основните служители на транспортните оператори. Публикацията в
такава затворена група уронвала в осезаемо по-голяма степен доброто име на
даден превозвач, защото групата била професионална и била насочена именно
към бранша. Именно след тази публикация , както посочвала и свидетелката
Ф. се свързали с управителя на ищцовото дружество негови колеги, за да
питат в какво се състой причината за публикацията, а това било довело и до
откази да се постъпи на работа в дружеството.
Във връзка с горното РС-В. не коментирал и не анализирал
свидетелските показания на ищцовия свидетел, с които последователно и
непротиворечиво се изложили относими факти по казуса. Свидетелят посочил
публикацията като причина кандидат-шофьори да се откажат да постъпят на
работа в дружеството, както и последвалите коментари и търсене на
обяснение за публикацията от страна н колеги на превозвача.
С оглед на гореизложеното се иска да се отмени първоинстанционното
решение като неправилно, както и да се присъдят на въззивника разноските и
пред двете инстанции.
Ответникът Н. В. П., ЕГН **********, чрез адв. П. П. П., Адвокатска
колегия - В., личен № , служебен адрес: гр. В. е депозирал отговор на
въззивната жалба, подадена от „А. О.“ ЕООД, ЕИК. със седалище и адрес на
управление: гр. В. Т.,в който оспорва основателността на същата .
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „А. О.
ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., представлявано
от управителя А. Н., против Н. В. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., иск по
чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД.
Твърди се от управителя на ищцовото дружество, че през месец юни
2022 г. се е запознал с публикация във Фейсбук с автор ответникът Н. В. П.,
за което прилага Констативен протокол, Акт № 87, том № 3, Рег. № 5747 от
16.06.2022 г. на нотариус В. А., вписана с рег. № 789 в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд.
Излага, че в публикацията прочел изключително негативни и неверни
4
коментари по адрес на представляваното от него дружество. Счита, че
ответникът е извършил противоправно деяние, публикувайки обидни думи и
клеветнически твърдения, свързани с „А. О. ЕООД, а именно публикувал е в
групата „Черен списък - некоректни транспортни фирми“ във Фейсбук логото
на ищцовото дружество и заглавната страница на фирмения сайт, като с
публикацията си е целял да внуши, че дружеството е некоректен превозвач и
е квалифицирал същото като „поредните мошеници“. Сочи, че в коментар на
собствената си публикация ответникът е определил „А. О.“ ЕООД със
събирателния израз „боклуци“, като е навеждал твърдения, че дружеството е
неизрядно по отношение на служителите си.
Твърди, че е увредено правото на добро име и авторитет на ищцовото
дружество. Сочи, че правото на добро име пред партньори и потребители на
услугите е присъщо и на юридическите лица, а увреждането му следва да
бъде обезщетено.
Иска се от Съда да постанови решение, с която да осъди ответника да
заплати на дружеството сумата от 3 000 лева ,представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
завеждането на делото до окончателното изплащане на сумата. Претендират
се направените разноски.
От ответника, чрез процесуалния си представител, е постъпил отговор
на исковата молба, като се оспорва иска като неоснователен и недоказан.Сочи
се, че няма основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
на търговец - юридическо лице, тъй като всичките му права са имуществени,
включително и тези, свързани с доброто му име и репутация. Излага се, че не
са налице всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност,
установени в нормата на чл. 45, ал.1 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност,
настъпили вредни последици за ищеца и причинна връзка между деянието и
настъпилите вреди.Твърди се, че процесната публикация на ответника е в
затворена група, в която предимно професионални водачи на МПС дават
примери с негативния си опит със свои настоящи или бивши работодатели,
като тези публикации имат за цел да предупредят и информират другите
шофьори, членуващи в групата, за конкретни случаи на проблеми с
работодатели. Поддържа се, че ответникът е изказал мнение и е споделил своя
собствен проблем, като не е имал за цел да навреди по какъвто и да било
5
начин на ищцовото дружество. Счита, че отговорност по чл. 45 ЗЗД не може
да се носи за оценки, както и че процесните фрази не съставляват деликт, тъй
като тези изрази, преценени в цялостния контекст на дискусията под
публикацията сочат, че се касае за изразяване на оценка/мнение по повод
конкретна ситуация. Сочи се, че правото на свободно изразяване е
конституционно регламентирано и това право обхваща както неутралните и
безобидни оценки, така и тези които са негативни. Намира, че същото е
допустимо по отношение на всяка публична личност или предприятие, чиято
дейност авторът на мнението счита за обществено неприемлива като то е от
естество да причини вреда, но не е противоправно деяние, освен ако не е
насочено самоцелно към уязвяване на достойнството на адресата на мнението.
Прави се възражение срещу размера на претендираното обезщетение.
Иска се от Съда да отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се
направените разноски.
От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА не е спорно,че ищецът е бил работодател
на ответника,който е изпълнявал международни превози като шофьор.
Няма спор между страните, че ответникът е автор на процесната
публикация в поверителна група „Черен списък - некоректни транспортни
фирми“ във Фейсбук,което се установява и от ангажираните по делото :
констативен протокол от 16.06.2022 г. на нотариус с рег.№ 789 ,с район на
действие СРС,разпечатка от публикации в група „Черен списък-некоректни
транспортни фирми “ във Файсбук.Публикацията съдържа следното
заявление (правописът запазен):
„Дадох предизвестие ,че напускам от 28 Април както се прибрах от
курса още нямам превод на пари 10 дена не се вдигат тела а днес като
говорихме казаха че съм бил източил 260л нафта и затова пари няма а карах
1г и 3 месеца там и парите все едни и същи за седмица 820 лева боклуци“
По делото е разпитана свидетелката Д. М. Ф., посочена от ищцовото
дружество. Свидетелката сочи, че работи в „А. О.“ ЕООД от шестнадесет
години на длъжност „отчетник счетоводство“. Излага, че ответника е бил
шофьор във фирмата на трудов договор.Сочи,че знае за публикация в
социалната мрежа Фейсбук в група, наречена „Черен списък - некоректни
транспортните фирми“,като лично я е прочела.Излага,че са използвани по
адрес на „А. О.“ обидни изрази - боклуци, мошеници, както и че след
6
публикацията кандидати за работа започнали да се отказват,като
същевременно посочва, че в дружеството не се съхранява кореспонденция за
отказалите се кандидати за работа.
Съдът дава вяра на свидетелката.Показания са непротиворечиви и
кореспондират на установеното.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
7
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
На първо място Окръжен съд-В. в настоящия състав споделя
разрешението на съдебната практика, която в преобладаващата си част, а тази
на Върховния съд и на Върховния касационен съд – и константно, че се
признава правото на обезщетение за неимуществени вреди единствено в полза
на увредено от правонарушение физическо лице. Извършеното
правонарушение засяга неимуществените права, но рефлектира върху
психическата сфера и/ или физическото здраве на пострадалото лице, а
обективното му проявление е изразено в претърпените болки, душевни
терзания, отрицателни емоции, срам и страх. Само физическите лица имат
психика и физическо здраве и са способни на неблагоприятни субективни
усещания и преживявания. Само при тях получената парична престация е
годна да замести (да компенсира) невъзстановимите в натура неимуществени
блага, а и да противодейства на желанието за отмъщение, което
правонарушението може да породи.
Юридическите лица нямат физическо здраве и психика. Те не търпят
болки и страдания и не изпитват чувства. За тях е неприсъщо и да са
отмъстителни. Законът им признава самостоятелна правосубектност,
преследвайки различни цели: да осъществяват, относително самостоятелно,
държавната власт в съответната сфера на обществени отношения (държавните
органи и държавните учреждения), да участват самостоятелно в гражданския
оборот за постигане на икономическа цел (търговските дружества и
кооперациите), да постигнат определена нестопанска цел в обществена или в
8
частна полза (сдруженията и фондациите), да провеждат конкретно
вероизповедание независимо от българската държава (Българската
православна църква и другите религиозни институции), да сформират и
изразяват политическата воля на българските граждани чрез избори или по
други демократични начини (политическите партии и движения). Целите
изясняват и самостоятелната правосубектност на юридическото лице. Тя е
различна и независима от правосубектността на техните учредители, на
органните им представители или от проявената конкретна държавна власт.
Следователно правосубектността на всяко юридическо лице изключва
изначално възможността то да търпи неимуществени вреди. Поради същите
причини за юридическите лица е неосъществима компенсаторната функция
на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
С оглед на гореизложеното съдът приема,че ищецът (въззивникът )не
може по принцип да търси обезщетение за претърпени неимуществени вреди .
Това прави безпредметно обсъждането на въпроса по същество .
За пълнота на изложението Съдът споделя изводите на районния съд
,че не са налице и причинени вреди поради липса на противоправно
поведение.Както се посочи по-горе,в коментара си въззиваемият Н. П.
изразява недоволство от факта ,че не му е преведена заплатата поради това ,че
е обвинен в източването на 260 литра нафта (което очевидно счита за
неоснователно ),че има трудов стаж в предприятието повече от година ,а
заплатата му не се увеличава ,както и че от предприятието не вдигали
телефона да уточнят спорните въпроси . Въззиваемият Н. П. е изложил
конкретни факти и е изразил мнението си , използвайки и обидни изрази
„поредни мошеници“ и „боклуци“ .Преценката му е израз на свободата на
словото - основно човешко право от фундаментално значение за
съвременното демократично общество.
Както се сочи в Решение № 7 от 4.VI.1996 г. на Конституционния съд
на Република Б. по конституционно дело № 1/96 г. „свободата на словото
важи не само за "информация" или "идеи", които намират благоприятен
прием или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но също
така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и
да е друга част от населението. Такива са изискванията на плурализма,
толерантността и търпимостта, без които едно "демократично общество" не
9
би могло да се нарече такова.“
Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна
оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с
неговия пост, дейност или занятие (Решение № 209 от 27.09.2013 г. по гр. д.
№ 1747/2013 г., на ВКС, ГК, III ГО; Решение № 484 от 09.06.2010 г. по гр. д.
№ 1438/2009 г., ГК, III ГО на ВКС; Решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. №
1376/2011 г., на ВКС, ГК, IV ГО и др.) .В конкретния случай е коментирана
дейността и коректността на въззивника в качеството му на крупен
работодател ,поради което може да се приеме ,че е коментиран обществен
въпрос ,свързан с дейността на въззивника ,а не строго лични и
конфиденциални сведения.
Употребените изрази „боклуци“ и „поредните мошеници“
представляват негативна оценка за коректността на работодателя, а оценките ,
колкото и негативни да са, не пораждат отговорност за издателя,тъй като
тяхната вярност или невярност не може да бъде проверявана /Р. №
62/6.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ВКС, ІV г. о. Решение № 209 от
27.09.2013 г. по гр. д. № 1747/2013 г., на ВКС, ГК, III ГО /.
Следва да се посочи ,че употребените изрази „боклуци“ и „поредните
мошеници“ по същество са обидни ,но само ако са отправени към конкретни
физически лица .Употребата им по отношение на юридически лица не
съставлява деликт,тъй като ,както се посочи по-горе , юридическите лица
нямат физическо здраве и психика, не търпят болки страдания , не изпитват
чувства ,нямат чест и достойнство .Анализа на съдебните решение,в които
отделни съдебни състави приемат ,че юридически лица могат да търпят
неимуществени вреди показва ,че се касае само и единствено до случаи на
умишлено разпространени клеветнически твърдения за извършени престъпни
и морално силно укорими дела ,причиняващи „репутационни щети“ ,но не и
за употребата на думи ,които могат да се квалифицират като обидни.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото въззивникът „А. О. ЕООД, ЕИК., със
седалище и адрес на управление: гр. В. Т., представлявано от управителя А.
Н. следва да бъде осъден да заплати на основание Чл.38 ал.2 Закона за
адвокатурата на А. П. от Адвокатска колегия-В. сумата от 600 (шестотин)
10
лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание Чл.271 ГПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 548/14.07.2023г. на Районен съд-гр. В. по
гр.д. № 1326/2022г.
ОСЪЖДА „А. О.“ ЕООД, ЕИК. със седалище и адрес на управление:
гр. В. Т. представлявано от управителя А. Н. да заплати на основание Чл.38
ал.2 Закона за адвокатурата на А. П. от Адвокатска колегия-В. сумата от 600
(шестотин) лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11