№ 6379
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20241100510719 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. Й. С. срещу Решение № 5305/25.03.2024 г. по
гр. дело № 14958/2023 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 84-ти състав. В
жалбата са изложени оплаквания за неправилност на атакувания първоинстанционен акт,
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат се твърдения, че на
02.04.2024 г. синът на страните Н.П. С. е навършил пълнолетие, с което е отпаднала
необходимостта от решаване на въпроса относно родителската отговорност, погасено е по
силата на закона задължението за заплащане на издръжка и претенцията по чл.56, ал.6 СК е
останала без предмет. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което претенциите на П. Н. С. за възлагане на родителската
отговорност по отношение на сина на страните Н., определяне на местоживеенето на
последния при него, разписване на режим на лични отношения между нея и сина й Н.,
осъждането й да заплаща на сина си Н., чрез неговия баща, на месечна издръжка в размер на
250 лева и предоставяне на ползването на семейното жилище, представляващо апартамент
№ 10, находящ се в гр.София, ж.к. „Лозенец“, ул. *******, да бъдат изцяло отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК П. Н. С. не е депозирал отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
1
обжалване валиден съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните
по делото, приема за установено следното:
С Решение № 5305/25.03.2024 г. по гр. дело № 14958/2013 г. по описа на Софийския
районен съд, III ГО, 84-ти състав, е изменен, при посочено основание чл.59, ал.9 СК,
определеният с Решение № III-86-212/16.06.2015г. по гр.д. № 25120/2015 г. по описа на СРС,
ГО, 86-ти състав, влязло в законна сила на 16.06.2015 г., режим на упражняване на
родителските права, личните отношения, местоживеенето и издръжката на детето Н.П. С.,
както и ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № 10, находящ се в
гр.София, ж.к. „Лозенец“, ул. ******* като е предоставено упражняването на родителските
права по отношение на детето Н.П. С. на бащата П. Н. С., при когото младежът да живее,
определен е режим на лични контакти на детето с майката Р. Й. С. (всяка първа, втора и
четвърта седмица от месеца за времето от 19:00 часа в петък до 19:00 часа в неделя). Със
съдебното решение майката е осъдена да заплаща на детето Н., чрез неговия баща П. Н. С.,
месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на влизане в сила на решението в
частта за местоживеенето на детето до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване и е прекратена дължимата от П. Н. С. на детето Н. издръжка, определена с
Решение № III-86-212/16.06.2015г. по гр.д. № 25120/2015 г. по описа на СРС, ГО, 86-ти
състав, считано от датата на влизане в сила на решението относно местоживеенето на
детето. С първоинстанционното решение, на основание чл.56, ал.6 СК, ползването на
семейното жилище, представляващо апартамент № 10, находящ се в гр.София, ж.к.
„Лозенец“, ул. ******* е предоставено на бащата и Р. Й. С. е осъдена да заплати по сметка
на СРС държавна такса в размер на 360 лева, изчислена върху размера на определената
издръжка.
От представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за семейно
положение, съпруга и деца и удостоверение за раждане от 12.04.2006 г., издадено от
Столична община – район „Триадица“ се установява, че сина на страните Н.П. С. е роден на
02.04.2006 г. На 02.04.2024 г. последният е навършил осемнадесет години, т.е. вече не е дете
по смисъла на чл.122, ал.1 СК и по отношение на него няма носители на родителски права и
задължения. Навършването на пълнолетие от Н.П. С. е основание за прекратяване на
производството по отношение на родителските права, местоживеенето и режим на лични
контакти със сина на страните, поради липса на предмет (Определение № 390 от 13.05.2021
г. по гр. д. № 3808/2020 г., ІV г. о. на ВКС) и за обезсилване на първоинстанционното
решение в посочените части, постановено по претенции с правно основание чл.51, ал.4 СК.
Страните не спорят и по делото се установява, че с Решение № III-86-212/16.06.2015г.
по гр.д. № 25120/2015 г. по описа на СРС, ГО, 86-ти състав е утвърдено споразумение между
страните, по силата на което родителските права по отношение на сина им Н. са
предоставени на Р. Й. С., при която е определено той да живее, на П. Н. С. е регламентиран
режим на лични отношения със сина му Н. и е осъден да му заплаща, чрез неговата майка и
законен представител, месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от влизане на
2
решението в сила (16.06.2015 г.) до настъпване на законно основание за промяна или
прекратяване на издръжката, а семейното жилище, представляващо апартамент № 10,
находящ се в гр.София, ж.к. „Лозенец“, ул. ******* е предоставено за ползване на
въззивника.
Не е спорно, че от вечерта на 22.02.2023 г. сина на страните Н. фактически се е
установил в дома на бащата, от когато последният е полагал непосредствените грижи за него
(неоспорено твърдение в сезиращата молба, потвърдено от въззивника в хода на проведено
социално проучване, резултатите от което са закрепени в социален доклад на АСП, Д „СП“ –
Лозенец от 24.07.2023 г. и потвърдено пред социален работник от сина на страните Н., видно
от социален доклад на АСП, Д „СП“ – Красно село от 01.08.2023 г., в който смисъл са и
показанията на свидетелите Е. Н.а С.а и С.Л. Л. ). С определение № 30204/29.08.2023 г. по
гр. дело № 14958/2023 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 84-ти състав, като
привременна мярка, местоживеенето на сина на страните Н. е определено при бащата, на
когото е възложена и родителската отговорност, а майката е осъдена да заплаща на сина си,
чрез неговия баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 250 лева. Не се
доказва в производството в периода от 22.02.2023 г. до 02.04.2024 г. майката да е давала
издръжка в натура и пари на сина си Н., грижите за когото са полагани от бащата. Поради
това приложение следва да намери разпоредбата на чл.140, ал.3, изр.2 СК като сина на
страните Н. няма право на издръжка от своята майка, а бащата разполага с възможността да
предяви иск за неоснователно обогатяване, за да търси от майката това, което тя е била
длъжна да дава за издръжката на детето им, заедно със законната лихва. С горецитираната
разпоредба е предоставена възможност на родителя да предяви иск за неоснователно
обогатяване, но не и право на детето да търси издръжка, тъй като противното би довело до
събиране на сумата за издръжка от родителя, който не е изпълнявал алиментното си
задължение два пъти, а същевременно сина на страните Н. е получил в горния период
следващата му се издръжка, осигурена от неговия баща.
Поради изложеното първоинстанционнто решение следва да бъде отменено в частта,
в която въззивникът е осъдена да заплаща на сина си Н., чрез неговия баща П. С., месечна
издръжка в размер на 250 лева, считано от влизане в сила на решението в частта за
местоживеенето му, както и в частта, в която същата е осъдена да заплати по сметка на
Софийски районен съд държавна такса от 360 лева върху издръжката, а претенцията за
осъждане на майката да заплаща издръжка на сина си Н. чрез неговия баща – да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Отделено е като безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че
семейното жилище, представляващо апартамент № 10, находящ се в гр.София, ж.к.
„Лозенец“, ул. ******* е придобито по време на брака на страните в режим на съпружеска
имуществена общност, а след прекратяване на брака жилището е останало в обикновена
съсобственост на същите при равни квоти.
Страните не спорят и по делото се установява, че след влизане в сила на Решение №
III-86-212/16.06.2015г. по гр.д. № 25120/2015 г. по описа на СРС, ГО, 86-ти състав и
3
понастоящем жилището се ползва от въззивника. В тази насока са констатациите в
проведеното от АСП, Д „СП“ – Лозенец социално проучване и изявленията на процесуалния
представител на Р. С. пред въззивния съд.
Доказва се в производството от представения нотариален акт за покупко – продажба
на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 1, том I, рег.№89, дело № 1/2020 г. на
Е.Х., нотариус рег.№ № 447, че въззиваемият е собственик на апартамент № 68, находящ се в
гр.София, ж.к. *******, в който живее.
Понастоящем страните нямат ненавършили пълнолетие деца и е настъпила промяна в
обстоятелствата, които решаващият съдебен състав на първоинстанционния съд е приел за
такива, обуславящи изменение в мерките относно ползването на семейното жилище.
Така в производството не се установява наличие на предпоставките по чл.56, ал.6 СК
- нововъзникнала фактическа обстановка, при която интересите на бившия съпруг или
ненавършило пълнолетие дете на страните да налагат ревизия на въпроса за ползването на
семейното жилище. Не се установява в отделно производство въззиваемият да е доказал, че
имуществените отношения между страните в действителност са различни от тези, които
съдът е приел по брачния иск, поради което да е налице основание за промяна на мерките
относно ползването на семейното жилище и без да е налице изменение в обстоятелствата,
доколкото искът на С. по чл.23, ал.2 СК е бил отхвърлен.
Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за
произнасяне по искането на въззиваемия по чл.56, ал.6 СК и тази претенция да бъде
отхвърлена.
Разноски пред въззивната инстанция не следва да се присъждат, доколкото се касае за
производство по спорна съдебна администрация, а изходът от спора е обусловен от
настъпване на обективен факт, какъвто е пълнолетието на сина на страните Н.. Така
потвърждаването на правното твърдение на въззивника е резултат от обективен факт,
настъпил в хода на производството след постановяване на първоинстанционното решение,
не е резултат от неправомерно сезиране на районния съд с искане за съдействие и не е
обусловен от недобросъвестно поведение на въззиваемия. Нарочен диспозитив по искането
на въззивника за присъждане на разноски съдът не дължи с оглед изискването за
съдържанието на съдебното решение по аргумент от разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 5305/25.03.2024 г. по гр. дело № 14958/2023 г. по описа на
Софийския районен съд, III ГО, 84-ти състав В ЧАСТТА за родителските права,
местоживеенето и режима на лични отношения спрямо Н.П. С., ЕГН **********, с оглед
навършване на пълнолетие от същия в хода на производството.
4
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр. д. № 10719/2024 г. по описа на СГС,
ГО, III-ти въззивен брачен състав и по гр.д. № 14958/2023 г. по описа на Софийския районен
съд, III ГО, 84-ти В ЧАСТТА за родителските права, местоживеенето и режима на лични
отношения спрямо Н.П. С., ЕГН **********, с оглед навършване на пълнолетие от същия в
хода на производството.
ОТМЕНЯ Решение № 5305/25.03.2024 г. по гр. дело № 14958/2023 г. по описа на
Софийския районен съд, III ГО, 84-ти състав, В ЧАСТТА, в която Р. Й. С., ЕГН **********,
е осъдена да заплаща на сина си Н.П. С., ЕГН **********, чрез неговия баща П. Н. С., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от влизане на решението в
сила в частта за местоживеенето на детето до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване, В ЧАСТТА, в която е предоставено ползването на семейното
жилище, представляващо апартамент № 10, находящ се в гр.София, ж.к. „Лозенец“, ул.
******* на П. Н. С., ЕГН **********, до навършване на пълнолетие на детето Н.П. С., ЕГН
**********, както И В ЧАСТТА, в която Р. Й. С., ЕГН **********, е осъдена да заплати по
сметка на Софийски районен съд държавна такса върху присъдената издръжка в размер на
360 лева и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на П. Н. С., ЕГН **********, с правно основание чл.51,
ал.4 СК за осъждане на Р. Й. С., ЕГН **********, да заплаща на сина й Н.П. С., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 250 лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на П. Н. С., ЕГН **********, с правно основание чл.56,
ал.6 СК за предоставяне на ползването на семейното жилище, представляващо апартамент
№ 10, находящ се в гр.София, ж.к. „Лозенец“, ул. *******.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в частта, в която е
обезсилено първоинстанционното решение и в частта, в която е прекратено въззивното и
първоинстанционно производство (в които части има характер н определение) в седмичен
срок от уведомяването с частна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5