№ 406 / 11.10.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 11.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана......четвърти наказателен състав в публично заседание на 10 септември...……....................................….………………….
през две хиляди и деветнадесета година..…….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Тодора Владинова.............................................……………и в присъствието на прокурора..……………………….……..........като разгледа докладваното от съдията Николова……….…............АН дело 941 по описа
за 2019г…..……………………………......и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-000994/ 16.04.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП” на Н.Т.Н. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят обжалва постановлението, като неправилно и незаконосъобразно, като излага доводи в тази насока. В съдебно заседание редовно призовани се явява лично, а пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна редовно призовани не изпращат представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя е съставен АУАН, за това, че на 23.03.2019г. около 09.15 часа в град Монтана, на ул.”Трети март” № 75, жалбоподателят като водач на МПС – лек автомобил „Рено Меган Сценик” с ДКН М 61 93 ВН с посока на движение към ул.”св.Климент Охридски”, като на кръстовището с ул.”Мария Димова” при налична пешеходна пътека тип „М8.1.” /зебра/ сигнализирана с пътен знак Д17, не пропуска стъпилия и пресичащ на пешеходната пътека пешеходец.
Актосъставителя счел, че това е нарушение на чл.119 ал.2 от ЗДвП и съставил АУАН, който бил предявен веднага на нарушителя. При предявяването на акта същият не направил възражения. Направил такива в срокът по чл.44 от ЗАНН, като възразил по констатациите. При извършената проверка по чл.52 ал.4 от ЗАНН АНО счел възраженията за неоснователни и издал атакуваното наказателно постановление.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът не установи в хода на административно наказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказания. Съдът не установи да са налице нарушения и на материалния закон.
Относно възраженията визирани в съдебно заседание относно наличие на изтекъл срок на погасителна давност съдът намира същото за неоснователно.
Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят в процеса по никакъв начин не доказа твърденията си.
Разпоредбата на чл.119 ал.2 от ЗДвП визира, че водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. Като не е изпълнил вмененото му задължение по закон жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което му е вменена вина. В тази насока са и показанията на разпитаните свидетели И.М.И. и Ц.К.Ц., които съдът изцяло кредитира като обективни и безпристрастни, без индиция за занитересованост.
Правилно и законосъобразно е определен и размерът на наказанието глоба. То е точно фиксирано и е съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Съдът като отчита тежестта на нарушението, намира, че в конкретният случай не са налице условията на чл.28 б.”а” от ЗАНН. Касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти. Съдът намира, че не може да се приеме в случая, че се касае за маловажно нарушение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0996-000994/ 16.04.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП”, с което на Н.Т.Н. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: