№ 13997
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110121647 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. Н. С. установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични вземания, с които ответникът
се е обогатил без основание за сметка на ищцовото дружество, както следва: сумата от
151,01 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен номер
378583, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 12.12.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 32,80 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 27.11.2023 г., за които суми
по ч. гр. дело № 68261/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.01.2024 г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди
по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката по отношение на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: [ адрес], с абонатен номер 378583. Поддържа, че съгласно чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява въз
основа на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, като за процесния
период са били в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР. Посочва, че въпреки
отправената покана ответникът К. С. не е сключил писмен договор с ищеца за доставка на
топлинна енергия и като е ползвал такава през исковия период се е обогатил за негова
сметка. Твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ за процесния период сумите са начислявани
по прогнозни месечни вноски, а в края на отоплителния сезон са изготвяни и изравнителни
сметки от ФДР – в случая „Техем Сървисис“ ЕООД. Изяснява, че начислените суми за
топлинна енергия до процесния имот са по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталиранина отоплителните тела в имота. С тези доводи ищецът отправя
1
искане за уважаване на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът К. Н. С.
оспорва да е страна по договор за доставка на топлинна енергия за недвижим имот с
абонатен номер 378583, поради което и не се явява надлежна страна в процеса, при липсата
на процесуална и материална легитимация. Сочи, че страна по този договор е третото за
процеса лице „Вавилон 2001“ ЕООД, което дружество е признало наличието на задължения
към „Топлофикация София“ ЕАД с готовност за своевременното им заплащане. Поддържа,
че ищецът отказва да се съобрази с този факт и неправомерно насочва претенцията си към
ответника. С отговора се посочва, че е налице висящ правен спор по гр. дело № 5085/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, образувано по предявен от „Вавилон 2001“ ЕООД
срещу „Топлофикация София“ ЕАД установителен иск за признаване за установено
съществуването на валидно договорно правоотношение между страните за времето от
01.01.2015 г. по повод доставката на топлинна енергия за топлоснабдени имоти, в т.ч.
процесния с абонатен номер 378583 и по което дело ответникът К. С. е конституиран като
трето лице – помагач на страната на ищеца. Предвид това и с оглед установителното
действие на съдебното решение по това дело, ответникът отправя искане за спиране на
производството по настоящото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с
окончателен съдебен акт на гр. дело № 5085/2021 г. по описа на съда.
По така направеното искане съдът се е произнесъл с определението от 16.03.2025 г., с
което, след преценка на приложените към отговора на ответника писмени материали и
конкретно копие от искова молба, постъпилите по делото справки, касаещи предмета и
страните на производството по гр. дело № 5085/2021 г. по описа на СРС, 57-ми състав,
изискани служебно от настоящия съд, вземайки предвид конкретния предмет на
претенцията, предмет на гр. дело № 5085/2021 г., очертана в постановения по делото краен
съдебен акт – съдебно решение от 04.10.2022 г. (при извършена служебна справка), а именно
признаване съществуването на договорно правоотношение между „Вавилон 2001“ ЕАД и
„Топлофикация София“ ЕАД въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия за стопански нужди относно топлоснабдени обекти за период до 28.01.2018 г.,
съдът е приел, че не е налице основание за спиране на производството по делото, имащо за
предмет признаване дължимостта на суми във връзка с доставена топлинна енергия за
период от 01.05.2021 г., а с това и следващ по време периода на претенция по гр. дело №
5085/2021 г., поради което искането на ответната страна е оставено без уважение.
В депозирана по делото молба от 17.04.2025 г. третото лице-помагач на страната на
ищцовото дружество „Техем Сървисис“ ЕООД, чрез пълномощника си юрк. Гущерова,
заявява, че не оспорва предявения иск, като счита същия за основателен и доказан. Излага
твърдения, че дяловото разпределение за процесния абонатен номер 378583 е извършвано в
съответствие с действащите нормативни актове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване
за установено съществуването в полза на ищеца и срещу ответника на вземания,
удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч. гр. дело № 68261/2023 г. по описа на съда.
Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение
съдържа оспорване по същество на вземанията и е депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните установителни искови
претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от
2
търсената защита.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД извън случаите, изрично предвидени в чл.
55 – чл. 58 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Касае се за общия фактически състав на неоснователното обогатяване, насочен към
защита на права при настъпило разместване на имуществени блага при отсъствието на
признато от закона основание за това и съдържащ няколко основни елемента – обогатяване
на едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, което да е свързано с обогатяването
и липсата на правно основание за последното.
При исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД основно значение за изясняване на правния спор има
установяване наличието на увеличаване без основание имуществото на едно лице за сметка
на имуществото на друго лице, при което средството за защита на обеднелия е именно с
кондикционния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съществено за този състав на неоснователно обогатяване е и наличието на връзка
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. Тази връзка обаче не е
причинно-следствена, тъй като законодателят не изисква обогатяването на едно лице да е
следствие на обедняването на друго или обратно. Двете са последица от друг факт/факти,
поради което в производство по предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изясни дали
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от
обща група факти – в т.см. Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/1979 г. на
Пленума на ВС – по някои въпроси на неоснователното обогатяване. Определящо при
преценката на съда относно наличието на тази връзка е съществуването или не на
основание, което да оправдае настъпилото имуществено разместване.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ГПК отговорността на
обогатилия се неоснователно за чужда сметка е до размера на обедняването на лицето.
В настоящия случай ищцовото дружество излага твърдения, че през исковия период е
доставило до процесния имот топлинна енергия, при липсата на сключен писмен договор,
както и, че с ползването на същата ответникът се е обогатил за негова сметка.
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане за главница е
обусловено от установяване на следните елементи от фактическия състав на
неоснователното обогатяване: обедняването на ищеца чрез установяване количеството и
цената на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника –
че последният е консумирал тази топлинна енергия, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на ответника при липса
на валидно основание за това; имуществено разместване в отношенията между двата
субекта.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
възраженията си, в частност относно липсата на основание за заплащане на претендираните
суми, както и, че е погасил същите, в случай на такива твърдения.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска
дейност. В разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (в приложимата редакция към спорния
период) е предвидено, че потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
3
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от
потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл е и клаузата на чл. 1,
ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребителите в гр. София, предвиждаща, че продажбата на
топлинна енергия от ищеца на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.
В настоящия случай, от представените и приети по делото писмени доказателства се
установява, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.05.2008 г. № 108, том
II, рег. № 27275, дело № 308/2008 г. по описа на нотариус Александър Чакъров с рег. № 310 и
с район на действие Районен съд – София, третото за процеса лице В.И.В., като продавач,
продава на К. Н. С. (ответника по делото), като купувач следния свой собствен недвижим
имот – магазин, находящ се в [адрес] в жилищната сграда с площ от 37,38 кв.м., състоящ се
от търговска зала, склад и тоалетна, заедно с 3,21 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, цялото с площ от 450 кв.м.,
съставляващо УПИ II-1421 от кв. 66 по плана на град София, месност „Изток“.
По делото не се твърди и не се установява този недвижим имот да е бил обект на
последващи разпоредителни действия, поради което съдът достига до извод, че през
процесния период – месец май 2021 г. – месец април 2022 г. именно ответникът К. Н. С. се
легитимира като собственик на магазин, находящ се на партерния етаж в сграда на адрес:
[адрес], за който при ищцовото топлофикационно дружество е открит абонатен номер
378583. Проведеното от ответната страна оспорване с довод, че страна по договор за
доставка на топлинна енергия с „Топлофикация София“ ЕАД, в т.ч. през процесния период, е
трето за спора лице, остана недоказано по делото.
Предвид изложеното и доколкото от страна на ответника не се навеждат твърдения
относно сключване на писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански
/небитови/ нужди с ищеца, то съдът приема, че в рамките на исковия период такъв не е бил
налице. Ето защо, ищцовото дружество не би могло да претендира суми за топлинна енергия
въз основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59
ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия.
Като не я заплатил ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи. Именно в
този смисъл са и фактическите твърдения на ищеца, изложени в обстоятелствената част на
исковата молба, който изрично се позовава на липсата на сключен договор с ответника и
наличието на неоснователно обогатяване от негова страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в съответния обем, по
делото е прието без оспорване от страните заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, което съдът, преценявайки по реда на чл. 202 ГПК, намира за
обосновано, компетентно изготвено от специалист от съответната област, въз основана на
приетите по делото писмени доказателства и допълнително представени такива, и го
4
кредитира. В експертизата е изяснено, че абонатната станция в процесната сграда
топлозахранва един вход, като същата е индиректна, автоматизирина, с пластинчати
подгреватели. Общият топломер се отчита по електронен път, като отчитането е чрез
електронно устройство и се документира. От отчетеното количество топлинна енергия се
приспадат технологичните разходи (загубите на топлинна енергия в самата абонатна станция
от топлоотдаване на съоръженията, намиращи се в нея), които са за сметка на доставчика на
топлинна енергия. В случая същите са извадени от общото количество топлинна енергия,
влязло в абонатната станция и са за сметка на топлофикационното дружество. За
разпределение между абонатите е останало чистото количество топлоенергия, което се
разпределя между потребителите за отопление (имот, сградна инсталация и общи части) и
битова гореща вода. Експертизата изяснява, че средството за търговско измерване –
топломер е преминало през две метрологични проверки, като макар последната от тях да е
направена 22 месеца след законовия срок с оглед заключението от същата „съответства“ е
налице основание за извод, че за този период общият топломер е годно СТИ. Констатирано
е, че отоплителната инсталация на процесната сграда е с хоризонтална разводка с тръби в
подовата замазка, като топлинната енергия за отопление на имота на отделните абонати се
отчита с апартаментни топломери. В заключението е изяснено, че през процесния период в
процесния имот не е монтиран топломер, абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия
за отопление на имот. Налице е осигурен достъп за отчет на водомера, като главният отчет
от 11.05.2022 г. е подписан. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ) се
начислява по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота. Начислени са суми за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределена от ФДР – в случая
„Техем Сървисис“ ЕООД между всички абонати, пропорционално на отопляемите обеми на
имотите им по проект, в случая върху пълната отопляема кубатура от 85 куб. м. съгласно акт
за разпределение на кубатурата от 03.03.1993 г., представен от топлорайон „Изток“.
Експертизата констатира, че изчислените от вещото лице стойности на топлинната енергия
от сградната инсталация и разпределена на абоната за процесния период съвпадат с
отразеното в изравнителните сметки на фирмата за дялово разпределение. В случая е
изготвена една изравнителна сметка с резултат – сума за доплащане. В заключението е
достигнато до извод, че сумата, дължима за процесния период, възлиза на 133,33 лева, като
включва стойността на топлинната енергия за сградна инсталация, стойността на топлинната
енергия за БГВ и сумата за доплащане по изравнителната сметка. Изяснено е, че тази
стойност не включва предишни просрочени или неплатени суми, изравнявания за периоди,
извън процесния, суми за дялово разпределение и лихви. В заключение е посочено, че
сумите за топлинна енергия на имота са начислени съгласно изискванията на действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката и конкретно Наредба Е-РД 04-1/12.03.2020 г.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице посочва, че в случая се касае за
осигурен достъп за отчет и за начисления само за сградна инсталация и топла вода, без да са
начислявани суми за отопление, при липсата на монтиран топломер.
С оглед достигнатите изводи в съдебно-техническата експертиза и при анализ на
същата в съвкупност с останалите събрани по делото писмени доказателства – акт за
разпределяне на отопляеми обекти по проект в жилищна сграда на адрес: [адрес] относно
магазин № 2 с общ отопляем обем от 84,84 куб.м., от които 75,60 за помещенията в обекта и
9,24 за стълбище, подписан и от управителя на ЕС К. С., както и представените от
подпомагащата страна „Техем Сървисис“ ЕООД главен отчет от 11.05.2022 г. за отчетен
период 01.05.2021 г. – 30.4.2022 г. за обект – магазин № 2 на адрес: [адрес] с абонат К. Н. С.,
с отразени данни от отчета на водомер, подписан, както от представител на ФДР, така и от
клиента, и индивидуална справка за отопление и топла вода за период на потребление
01.05.2021 г. – 30.04.2021 г. за процесния обект (съдържаща данни за количеството и цената
на топлинна енергия за сградна инсталация и за топла вода), съдът намира за установено по
делото, че от страна на ищеца до имота на ответника е доставена топлинна енергия,
5
възлизаща на сумата от 133,33 лева, с която последният се е обогатил без основание за
сметка на ищеца, което е довело до неговото обедняване в същия размер, като обедняването
и обогатяването произтичат от един и същи юридически факт.
По делото не се твърди и не се установява плащане на задължението или на част от
него, поради което предявеният иск се явява основателен за сумата от 133,33 лева и до този
размер следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 151,01 лева или
за сумата от 17,68 лева – отхвърлен като недоказан по размер.
Върху главницата е дължима и следва да се присъди поисканата законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.12.2023 г. до окончателното й
заплащане.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от момента на забавата и има акцесорен
характер, тъй като е обусловено от възникване на паричен дълг, който не е погасен от
длъжника в уговорения за това срок.
Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада
в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Следователно, основателността на иска за обезщетение за забава предполага
установяване от страна на ищеца наличието на главен дълг, настъпване на неговата
изискуемост, както и размера на обезщетението за забава.
В случая, вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване, поради което
Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди са неприложими,
доколкото между страните липсва облигационна връзка. Следователно, задълженията на
ответника за заплащане на цена на доставена топлинна енергия не са възникнали като
срочни, за да намери приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД - когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му,
поради което е необходимо изпращането на покана до длъжника.
От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че с
писмена покана с изх. № П-6954/28.06.2023 г., адресирана до К. Н. С., „Топлофикация
София“ ЕАД уведомява същия относно наличието на извънсъдебни задължения за неплатена
топлинна енергия и за услугата дялово разпределение относно обект – магазин, находящ се
на адрес: [адрес], за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. (включващ и процесния такъв) в
размер от 346,40 лева. Отправена е покана за заплащане на дължимата сума в 7-дневен срок
от получаване на писмото, като е посочена банкова сметка за плащането. С поканата до
ответника са изпратени и формуляри за уреждане на отношенията между страните, с
позоваване на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, съгласно която разпоредба продажбата на топлинна
енергия за небитови нужди се извършва въз основа на писмен договор. Съгласно данните в
приобщеното известие за доставяне пратката е върната на 10.07.2023 г. с отбелязване, че
„адресът е недостатъчен“.
Съгласно т. 53 от Общите условия на договора с потребителите на универсалната
пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД, -
публично достъпни, чрез което е изпратена и процесната покана, пощенските пратки, които
не могат да бъдат доставени поради това, че не са потърсени в определения срок;
получателите отказват да ги получат; заминали са на неизвестен адрес; непознати са на
посочения адрес или са починали; посоченият адрес е недостатъчен или не съществува, се
връщат веднага на подателя.
С оглед изложеното и предвид отразеното в известието за доставяне, че адресът е
недостатъчен, следва, че пощенската пратка не е връчена, а върната на подателя.
6
Предвид това, съдът намира, че така отправената от ищцовото дружество покана не е
била надлежно връчена/получена от ответника, поради което и не се установява същият да е
изпаднал забава.
Ето защо и с оглед липсата на изрично признание на това обстоятелство от ответника,
исковата претенция по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, имаща за предмет вземането в
размер на сумата от 32,80 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г.
до 27.11.2023 г., следва да се отхвърли като неоснователна.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в
полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да се присъди сумата от
54,40 лева – разноски в производството по ч. гр. дело № 68261/2023 г. по описа на СРС, 51-
ви състав за държавна такса и юрисконсултското възнаграждение, както и сумата от 380,82
лева – разноски в исковото производство за държавна такса, депозит по СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи размера на юрисконсултското
възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал.
8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния
представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото. На
основание чл. 78, ал. 3 поначало право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, има и ответникът. Същият не е направил такова искане и не са ангажирани
доказателства за реалното им извършване, поради което и не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б
срещу К. Н. С., с ЕГН: **********, с адрес: [адрес] установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че К. Н. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата от 133,33 лева, с която се е обогатил без основание за сметка на ищеца,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен номер 378583, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
12.12.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № 68261/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.01.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 133,33 лева до пълния предявен размер от 151,01 лева или за сумата от
17,68 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу К. Н. С., с ЕГН:
**********, с адрес: [адрес] установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че К. Н. С. дължи на „Топлофикация София“
7
ЕАД сумата от 32,80 лева, с която се е обогатил без основание за сметка на ищеца,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 27.11.2023 г., за която сума
по ч. гр. дело № 68261/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.01.2024 г.
ОСЪЖДА К. Н. С., с ЕГН: **********, с адрес: [адрес] да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 54,40 лева,
представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № 68261/2023 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав и сумата от 380,82 лева, представляваща
сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8