РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1683
гр. Пловдив, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П.,
и участието на прокурора МИРОСЛАВ
ЙОСИФОВ като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА
административно дело № 568 по описа за 2023 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
искова молба на А.Г.К., ЕГН **********,*** чрез адв. В.С., срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за
присъждане на сумата в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 08.12.2022г. до крайното й изплащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
Пловдив в периода от 25.11.2020г. до
08.12.2022г. (датата на освобождаването му),
изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на
чувство за малоценност. Конкретните оплаквания се изразяват в :липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна жилищна
площ); без обособен санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода;
липса на отопление през зимата и охлаждане през лятото; лоша хигиена (наличие
на дървеници, хлебарки, гризачи); наличие на влага и мухъл в килиите, недостатъчно осветление и
проветрение.
С горното се
презюмира нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС. Претендира се присъждане на
сторените разноски в размер на 10 лв. – внесена държавна такса.
Ответникът – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч.
счита така предявената претенция за неоснователна и недоказана, поради което
настоява за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на
исковата претенция.
Административен съд – Пловдив, II отд., ХII състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Съгласно Становище от
18.04.2023г. на ИСДВР към писмо Рег.№
2074/04.05.2023г. (на л.50 от
делото) се установява, че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 01.11.2020г. и
е освободен на 08.12.2022г.
С
протокол № 5661/27.10.2020г. е преместен в трета група, стая № 35.
Размерите на спално помещение № 35 е 27.91
кв.м. без санитарният възел е с един отваряем прозорец с размери 1.20x1.20 м.
Санитарният възел е 4.60 кв.м. с един отваряем прозорец 1.20х1.20м.
За периода 27.10.2020г. до
02.11.2020г. в помещението са били настанени 10 лишени от свобода.
За периода 03.11.2020г. до
09.11.2020г. в помещението са били настанени 9 лишени от свобода.
За периода 10.11.2020г. до
14.11.2020г. в помещението са били настанени 10 лишени от свобода.
За периода 15.11.2020г. до
16.11.2020г. в помещението са били настанени 9 лишени от свобода.
За
периода 17.11.2020г. до 15.12.2020г. в помещението са били настанени 10 лишени
от свобода.
За
периода 16.12.2020г. до 17.12.2020г. в
помещението са били настанени 9 лишени от свобода.
За
периода 18.12.2020г. до 24.01.2021г. в
помещението са били настанени 10 лишени от свобода.
За
периода 25.01.2021г. до 04.02.2021г. в
помещението са били настанени 9 лишени от свобода.
С протокол № 750/05.02.2021г. е преместен в
стая № 25.
Размерите на спално
помещение № 25 е 31.32 кв.м. без санитарният възел е с два отваряеми прозореца
с размери 0.50 х 1.20м. и 1.20 х 1.20 м. Санитарния възел е 4.49 кв.м. с един
отваряем прозорец 0.40 x 1.20м.
За
периода 05.02.2021г. до 28.02.2021г. в помещението са били настанени 9 лишени
от свобода.
За
периода 01.03.2021г. до 09.03.2021г. в помещението са били настанени 8 лишени
от свобода.
За периода 10.03.2021г. до
15.03.2021г. в помещението са били настанени 7 лишени от свобода.
За
периода 16.03.2021г. до 29.03.2021г. в помещението са били настанени 8 лишени
от свобода.
За периода 30.03.2021г. до
18.04.2021г. в помещението са били настанени 7 лишени от свобода.
За периода 19.04.2021г. до 22.04.2021г.
в помещението са били настанени 6 лишени от свобода.
Във всеки санитарен възел, всеки
лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Отоплението се осъществява
чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването
на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез
отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от
настанените, като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги
закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им
съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които
лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.
Със заповед № 2870/17.12.2020г. е назначен на
работа в „Обособено производство", но със заповед № 1197/14.05.2021г. е
спрян от работа.
На всички лишени от свобода е осигурен достъп
до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените
от свобода от съответната група, а като работящ е имал достъп всеки работен ден
след приключване на работния процес.
Представен е график за разпределение на
времето на лишените от свобода от трети пост.
Съгласно Становище към рег.№ 1768 от
19.04.2023г. на ИСДВР (на л.52 от делото) се установява, че за исковия
период А.Г.К. е пребивавал на пост VI от 23.04.2021г. до 08.12.2023г.
На 23.04.2021г. е настанен в стая № 12.
Размерите
на спално помещение №12 на пост VI е 41,65кв.м. без санитарен възел, разполага
с три отваряеми прозореца - 1,50м.х1,10м., 1,00м. х 1,10 м.и 1,00 х 1,00. Квадратурата на
санитарния възел е 2,56м. с един отваряем прозорец - 0,35м. х 1,10 м.
От 23.04.21г. до 27.04.21г. в стая
№12 са били настанени 10 лишени от свобода.
От 28.04.21 г. до 29.04.21г. в стая
№12 са били настанени 9 лишени от свобода.
От 30.04.21 г. до 06.05.21г. в стая
№12 са били настанени 8 лишени от свобода.
От 07.05.21 г. до 09.05.21г. в стая
№12 са били настанени 7лишени от свобода.
От 10.05.21 г. до 17.05.21 г. в стая
№12 са били настанени 9 лишени от свобода.
От 18.05.21г. до 07.06.21г. в стая
№12 са били настанени 10 лишени от свобода.
От
08.06.21г. до 10.06.21 г. в стая №12 са били настанени 11 лишени от свобода.
От 11.06.21 г. до 05.07.21г. в стая
№12 са били настанени 10 лишени от свобода.
От 06.07.21г. до 08.07.21г. в стая №12 са били
настанени 11 лишени от свобода
От 09.07.21г.
до 30.07.21г. в стая №12 са били настанени 12 лишени от свобода.
От 08.06.21г. до 10.06.21г. в стая №12 са били
настанени 11 лишени от свобода.
От 11.06.21 г. до 05.07.21г. в стая №12 са
били настанени 10 лишени от свобода.
От 06.07.21 г. до 08.07.21г. в стая № 12 са
били настанени 11 лишени от свобода.
От 09.07.21 г. до 09.08.21 г. в стая № 12 са
били настанени 12 лишени от свобода.
От 10.08.21 г. до 16.08.21г. в стая №12 са
били настанени 11 лишени от свобода.
От 17.08.21г. до 23.08.21г. в стая №12 са били
настанени 12 лишени от свобода.
От
24.08.21г. до 26.08.21г. в стая №12 са били настанени 11 лишени от свобода.
От
27.08.21г. до 12.09.21г. в стая №12 са били настанени 12 лишени от свобода.
От
13.09.21 г. до 16.09.21 г. в стая №12 са били настанени 11 лишени от свобода.
От
17.09.21 г. до 19.09.21 г. в стая № 12 са били настанени 12 лишени от свобода.
От 20.09.21г. до 23.09.21г. в стая №12
са били настанени 10 лишени от свобода.
От 24.09.21 г. до 30.09.21 г. в стая № 12 са
били настанени 11 лишени от свобода.
От 01.10.21 г. до 21.10.21 г. в стая №
12 са били настанени 10 лишени от свобода.
От 22.10.21 г. до 22.11.21 г. в стая
№12 са били настанени 9 лишени от свобода.
От 23.11.21 г. до 23.11.21 г. в стая
№12 са били настанени 8 лишени от свобода.
От 24.11.21 г.до 27.11.21 г.в стая №
12 са били настанени 9 лишени от свобода.
От 28.11.21 г.до 12.12.21 г.в стая №12
са били настанени 8 лишени от свобода.
От 13.12.21 г.до 13.12.21 г. в стая №12
са били настанени 7 лишени от свобода.
От 14.12.21 г.до 16.12.21 г. в стая №12
са били настанени 8 лишени от свобода
От
17.12.21г.до 20.12.21г.в стая №12 са били настанени 9 лишени от свобода.
От 21.12.21 г. до 06.02.22г. в стая №12
са били настанени 10 лишени от свобода.
От 07.02.22г. до17.02.22г. в стая №12
са били настанени 9 лишени от свобода.
От 18.02.22г. до 01.03.22г. в стая №12
са били настанени 8 лишени от свобода.
От 01.03.22г. до 03.03.22г. в стая №12
са били настанени 7 лишени от свобода.
От 04.03.22г. до 10.03.22г. в стая №12
са били настанени 6 лишени от свобода.
От
11.03.22г. до 14.03.22г. в стая №12 са били настанени 7 лишени от свобода.
От
15.03.22г. до 13.04.22г. в стая №12 са били настанени 8 лишени от свобода.
От
14.04.22г. до 19.05.22г. в стая №12 са били настанени 7 лишени от свобода.
На 20.05.2022год. е настанен в
стая №6 на пост VI. Размерите
на стая №6 на пост VI без санитарен възел е 28, 28кв.м. Има достъп на дневна
светлина, която прониква през два прозореца - 0,45x1,10 и 0,50x1,10;
квадратурата на санитарния възел е 2,48кв.м. през деня се осветява от
прозорец с размери 0,31х 1,10.
От
20.05.22г. до 25.05.22г. в стая №6 са били настанени 6 лишени от свобода.
От
26.05.22г. до 09.06.22г. в стая №6 са били настанени 5 лишени от свобода.
От
10.06.22г. до 17.06.22г. в стая №6 са били настанени 7 лишени от свобода.
От 18.06.22г. до 28.06.22г. в стая №6 са били
настанени 6 лишени от свобода.
От 29.06.22г. до 25.07.22г. в стая №6
са били настанени 5 лишени от свобода.
От 26.07.22г. до 01.08.22г. в стая №6
са били настанени 4 лишени от свобода.
От
02.08.22г. до 27.10.22г. в стая №6 са били настанени 5 лишени от свобода.
От
28.10.22г. до 01.11.22г. в стая №6 са били настанени 6 лишени от свобода.
От
02.11.22г. до 16.11.22г. в стая №6 са били настанени 5 лишени от свобода.
От 17.11.22г. до 17.11.22г. в стая №6 са
били настанени 4 лишени от свобода.
От
18.11.22г .до 21.11.22г. в стая №6 са били настанени 5 лишени от свобода.
От
22.11.22г. до 28.11.22г. в стая №6 са били настанени 6 лишени от свобода.
От
29.11.22г. до 03.12.22г. в стая №6 са били настанени 5 лишени от свобода.
От
04.12.22г. до 04.12.22г. в стая №6 са били настанени 7 лишени от свобода.
От
05.12.22г. до 07.12.22г. в стая №6 са били настанени 5 лишени от свобода
На
08.12.22г. ищецът е освободен по изтърпяване на наказанието. Основен
корекционен подход за работа с ищеца от постъпването му в затвор Пловдив е трудовото
устройване. Многократно е назначаван като ръчник в "Обособено
производство" към ДП ФЗД ТП Пловдив на 6-дневна работна седмица, 8-часов
работен ден. За периода има общо отработени 282 дни.
Наказван е шест пъти. Няма положителни
изяви и не е награждаван.
На всеки подсъдим или лишен от свобода
се осигурява легло, дюшек и постеловъчен инвентар. При желание от страна на
настанените лица, могат да получат от близките си чаршафи, одеяла и други
съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които
лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. На всички
лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода (график баня) съгласно
графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната
група. Пералнята се ползва по утвърден график. Във всеки санитарен възел, всеки
лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Водата в затвор Пловдив е
от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват
всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението се осъществява чрез
централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на
стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне
на прозорците. Тоалетните във всяка една упомената стая са обособени помещения
с отделен вход. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от
настанените в съответното помещение, като за целта получават съответните
прибори, но също могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им
бъдат донасяни от близките им съгласно списък
на разрешените вещи,
предмети и хранителни
продукти, които лишените от
свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.
Приложени са График за разпределение
времето на лишените от свобода от пост VI;График за ползване на библиотеката
към затвор Пловдив;Работно време с клиенти на „Магазин лишени от свобода"
към ДП ФЗД - ТП Пловдив; Седмичен график на служебна пералня затвор Пловдив.
От становище към рег.№ 2818 от 21.04.2023г. на ВНД НС „ФЛКР“ се установява,
че през периода на изтърпяване па наказанието на л. св А.Г.К.,*** не са правени
основни ремонти по стаите, в което е пребивавал лишеният от свобода, но са
извършвани текущи ремонти, като се извършва своевременна смяна на течащи
кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителните тела и други подобни.
Не се допуска да има счупени прозорци /Същите се подменят своевременно/.
През 2017т. се извърши боядисване на общите помещения на л. св.
Дограмата е подменена с нова ПВЦ. Постави се гранитогрес в общите умивални.
Банята е обща. Подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочки. В банята има
обособена съблекалня за преобличане и не се налага лишените от свобода да се
предвижват без дрехи по карето. Тя се ползва от лишените от свобода по утвърден
график. Всички работещи лишени от свобода имат осигурена възможност всеки
работен ден да използват баня след приключване на работния ден.
С постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява
комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода
домакинът осигурява, колко комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат
право да получават и от своите близки
спално бельо и одеяла, тоест да използват лични такива с ротация със служебни.
Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода в пералнята на затвора,
ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Сушенето на дрехите става по следния
начин: когато се перат в пералнята, те се сушат в сушилната машина: когато се
перат от л.св. има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на
карето.
Във
всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и л. св. има
неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават
нагреватели с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно
преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Затвора гр. Пловдив се отоплява с централно
парно. Спалните помещения в затвора са добре осветени и с отваряеми прозорци за
естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от
свобода, настанени в стаята. Никога не е
имало проблем стаята да бъде проветрена
и не би следвало да има мухъл.
Като свидетел по
делото е разпитан И.С.И. .
От показанията на
свидетеля И. се установява, че познава ищеца А.К.. Работил
заедно с К. на обособеното производство. За периода от 25.11.2020г. до 08.12.2022г. с К. били в един затвор
– Затвор Пловдив, но не и в една килия. К. в този период сменил трети пост,
шести пост, но
не знае в кои килиите е бил настанен. Свидетелят
само е работил с К..Не знае в кои килии е бил настанен и не е запознат с условията
в тях. Няма сведение дали е имало и други лишени от свобода в килите, каква е била тяхната площ, имало ли е дървеници, гризачи, имало ли е течаща топла вода,
мухъл, лошо осветление. Свидетелят е заявил, че познава К., доколкото
е работил заедно с него в цех - обособено производство.
Съдът приема
свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени
впечатления и спомени на свидетеля, като същите ще се преценяват от съда, с
оглед на всички други данни по делото.
Други доказателства
не са ангажирани от страните.
При така установеното
от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата на чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище
гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на
което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и
3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както
процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените
искове.
На следващо място е
необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не
въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за
обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени
като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета
основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС,
следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или
иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Все в тази насока
следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване
от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения
за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5
от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за
прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
В спорното съдебно
производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са
равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални
действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на
истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената
тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито
съдебно заседание съдът е указал на ищеца, че следва да посочи доказателства за
всички обстоятелства, които твърди в исковата си молба.
От събраните и
неоспорени от страните доказателства, се установява, че ищецът е постъпил в
Затвора Пловдив на 01.11.2020г. и е освободен на 08.12.2022г. В тази връзка
следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на
доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето
изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между
страните, че не е сторено), същият да бъде разгледан на фактически основания –
различни от посочените в исковата молба.
При така
установеното, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ ще бъдат разгледани само в периода,посочен в исковата молба от
25.11.2020г. до 08.12.2022г. в който период се установи, че лицето действително
е пребивавало на територията на Затвора Пловдив.
Установява се от събраните доказателства, че на К. не е била осигурена
необходимата жилищна площ от 4 кв.м. в следните периоди: от 17.11.2020г.
до 15.12.2020г.; от 16.12.2020г. до 17.12.2020г.; от 18.12.2020г. до 24.01.2021г.; от
25.01.2021г. до 04.02.2021г.; от
05.02.2021г. до 28.02.2021г.; от 01.03.2021г. до 09.03.2021г.; от 16.03.2021г.
до 29.03.2021г.; от 08.06.21г. до 10.06.21 г.; от 06.07.21г. до 08.07.21г.; от
09.07.21г. до 30.07.21г.;от 08.06.21г. до 10.06.21г.; от 06.07.21 г. до 08.07.21г.; от 09.07.21
г. до 09.08.21 г.; от 10.08.21 г. до 16.08.21г.; от 17.08.21г. до
23.08.21г.; от 24.08.21г. до 26.08.21г.;
от 27.08.21г. до 12.09.21г.; от 13.09.21 г. до 16.09.21 г.; от 17.09.21 г. до
19.09.21 г.;от 24.09.21 г. до 30.09.21 г., поради което настоящият
съдебен състав приема, че за период от общо 236 дни ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са
в размер на 4 кв.м. В останалите периоди не се установява нарушение на чл. 43,
ал. 4 от ЗИНЗС.
Не се установява твърдяното
нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения на Затвора
Пловдив, в т.ч. и тези, в които е пребивавал К., е осигурен достъп до санитарен
възел и течаща студена вода. А по отношение наличието на топла течаща вода, от
приложените от ответника становища се установява, че в Затвора Пловдив на л.св.
е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на
лишените от свобода от съответната група, освен това, за част от пребиваването
си в затвора се установява, че ищецът е бил работещ, а като такъв е имал достъп
до баня всеки работен ден.
Като недоказани
следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки,
дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата администрация
са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и
дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на лицето в
затвора и всички части на Затвора Пловдив. По делото са ангажирани
доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация
против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключени договори от страна
на ответника, в подкрепа на което са приложени протоколи, в които са описани
размер на третираната площ, препарат, с който е третирано и неговото
количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в
протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Казано по
друг начин, от страна на администрацията на ответника са предприети
необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие.
Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани
доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора
Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Действително от твърденията
на ищеца е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал К., са с
лоши хигиенни условия, но както вече се посочи и по-горе, хигиената в спалните
помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от
настанените л.св. При така установеното няма как отговорността на ответника да
бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил
настанен ищецът, в т.ч. и за наличието на мухъл. А и няма данни ищецът да е
подавал оплаквания за наличието на мухъл в килиите.
По идентичен начин
стои въпросът и със следващите наведени твърдения, а именно за това, че през
зимата е много студено, а през лятото е много топло и задушно, както и липса на
достатъчно осветление. Тук е мястото да се посочи, че от събраните по делото
доказателства от ответника се установи да е осигурена пряка слънчева светлина
чрез наличните в килите отваряеми прозорци и чрез които, при желание на лишените
от свобода, може да се извършва проветряване и естествена вентилация. Отделно
от това, установява се, че в Затвор Пловдив отоплението се осъществява чрез
централно – локално парно отопление през отоплителния сезон.
Ето защо, съдът
намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на
служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно
жилищна площ в Затвора Пловдив в периодите: от 17.11.2020г.
до 15.12.2020г.; от 16.12.2020г. до 17.12.2020г.; от 18.12.2020г. до 24.01.2021г.; от
25.01.2021г. до 04.02.2021г.; от
05.02.2021г. до 28.02.2021г.; от 01.03.2021г. до 09.03.2021г.; от 16.03.2021г.
до 29.03.2021г.; от 08.06.21г. до 10.06.21 г.; от 06.07.21г. до 08.07.21г.; от
09.07.21г. до 30.07.21г.;от 08.06.21г. до 10.06.21г.; от 06.07.21 г. до 08.07.21г.; от 09.07.21
г. до 09.08.21 г.; от 10.08.21 г. до 16.08.21г.; от 17.08.21г. до
23.08.21г.; от 24.08.21г. до 26.08.21г.;
от 27.08.21г. до 12.09.21г.; от 13.09.21 г. до 16.09.21 г.; от 17.09.21 г. до
19.09.21 г.;от 24.09.21 г. до 30.09.21 г., които водят до
извода, че битовите условия в това затворническо заведение за тези периоди
създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от
свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни
условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените
от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на
осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на
чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че К. е
претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния.
Тук е мястото да се
посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно
длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за
вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В
конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите
условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и посредством
ангажирани от негова страна доказателствени искания, тези твърдения следва да
се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито са
ангажирани доказателства, които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно
практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Нешков
и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се
приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Така, съгласно чл. 52
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР
на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при
отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при
отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди 2020 – 2022 г.),
според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай
да се присъди, е в размер на 1180 лева, съобразявайки актуалната практика и
насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в
размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на
вредите от лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v.
Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev
and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17
март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се
приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12,
решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба
5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като
справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване
на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според
статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България
се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт
в България, за справедлив размер за исковите периоди (които са в рамките на 2020г
- 2022 г.) би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при
констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани
повече от едно нарушение. Ето защо, според този съд, при положение, че се
установи, че за период от 236 дни е налице единствено пренаселеност на
помещенията, в които е пребивавал ищецът в Затвора Пловдив, т.е. констатирано е
едно нарушение, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на
конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти
и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно
т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС, постановено по ТД №
3/2004 от ОСГК: „При незаконни актове на администрацията началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а
за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента
на преустановяването им“. В случая, по отношение на исковия период, преустановяването на процесните
незаконосъобразни действия и бездействия е станало на 08.12.2022г., ето защо лихви върху сумата на
обезщетението следва да му бъдат присъдени от 08.12.2022г. върху
сумата от 1180 лева до окончателното изплащане на
съответното задължение.
С оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски, които се
констатираха в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., ХІІ състав,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на А.Г.К.,
ЕГН **********,***, сумата от общо 1180 (хиляда сто и осемдесет) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив, в периодите: от 17.11.2020г. до 15.12.2020г.; от
16.12.2020г. до 17.12.2020г.; от
18.12.2020г. до 24.01.2021г.; от 25.01.2021г. до 04.02.2021г.; от 05.02.2021г. до 28.02.2021г.; от
01.03.2021г. до 09.03.2021г.; от 16.03.2021г. до 29.03.2021г.; от 08.06.21г. до
10.06.21 г.; от 06.07.21г. до 08.07.21г.; от 09.07.21г. до 30.07.21г.;от
08.06.21г. до 10.06.21г.; от
06.07.21 г. до 08.07.21г.; от 09.07.21 г. до 09.08.21 г.; от 10.08.21 г. до
16.08.21г.; от 17.08.21г. до 23.08.21г.;
от 24.08.21г. до 26.08.21г.; от 27.08.21г. до 12.09.21г.; от 13.09.21 г.
до 16.09.21 г.; от 17.09.21 г. до 19.09.21 г.;от 24.09.21 г. до 30.09.21 г.,
изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 236 дни в посочените периоди,
ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на преустановяване на
незаконосъобразното бездействие, а именно 08.12.2022 г., до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за разликата до пълния й предявен размер от общо 10 000 лева и за
останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
- София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на А.Г.К., ЕГН **********,***,
сумата от 10 (десет) лева разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане
на разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: