Решение по адм. дело №1311/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от З. Г. З. от [населено място], подадена чрез пълномощник адв. М. Р. от АК – Хасково, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0276-000029 от 05.06.2025 г., издадена от старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ – Ивайловград при ОДМВР - Хасково, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП му е наложена ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца".

В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Излагат се подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН, послужил като основание за издаване на процесната принудителна административна мярка, водещи до опорочаване и на самото административно производство. Моли се заповедта да бъде отменена, като на жалбоподателя бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, в съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на жалбата като излага подробни мотиви за това. Моли съда, жалбата да бъде отхвърлена.

Административен съд Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия бл. № 232733/05.06.2025г. (л. 14 от преписката) за това, че на 25.05.2025 г. в 03:50 часа в [населено място] по [улица]в посока на движение към [улица]управлява лек автомобил *** с рег. № [рег. номер], собственост на Г. З. З., като при поискване да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARDN-0087, отказва да му бъде извършена такава. Издаден е талон за медицинско изследване № 110835/25.05.2025г. (л. 18 от преписката). Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП. Нарушителят е подписал акта, като е вписал възражения по него, а в талона за медицинско изследване е отбелязано, че същият отказва да получи екземпляр от него. Не е спорно по делото, че на жалбоподателя е съставен предходен АУАН за същото нарушение с бл. № 232732 от 05.06.2025г., но същият е прекратен с резолюция на наказващия орган № 25-0276-[рег. номер]/05.06.2025г., на основание чл.54, ал.1, т.7 от ЗАНН, тъй като при съставянето му не били коректно изписани рег. номер на автомобила, а именно [рег. номер], коректен фабричен номер на техническото средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARDN-0087 и нарушените законови разпоредби (които по мнение на настоящия състав на съда са били посочени точно, но нечетливо, с поправяния).

Предвид съставения АУАН е издадена оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0276-000029 от 05.06.2025 г., с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП "временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца".

Видно от талона за изследване, същият е оформен при отказ да бъде подписан/получен от проверяваното лице и при отказ да избере един от двата начина на изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна настоящия състав на съда намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 272з-199/19.01.2023г., т. 12, директорът на ОДМВР – Хасково е оправомощил държавните служители от звената „Охранителна полиция“ при РУ към ОДМВР – Хасково сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП. Видно от приложеното по делото писмо на ВПД директор на ОДМВР – Хасково / лист 26 от делото / издателят на акта заема длъжността - старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ – Ивайловград при ОДМВР – Хасково, т.е. попада в кръга на лицата посочени в т. 12 от Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на директорът на ОДМВР – Хасково. При това положение, съдът приема, че оспореният акт е валидно издаден, в условията на законова делегация.

Оспорената заповед е в необходимата форма и има реквизитите, изискуеми по чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Административното нарушение, което е основание за прилагане на ПАМ, е описано ясно и точно, като са посочени всички фактически признаци, включително време, място и начин на извършване. Разпоредителната част също е ясно, точно и конкретно формулирана.

При издаване на заповедта не са били нарушени административнопроизводствените правила, противно на твърденията на жалбоподателя.

На първо място, съдът намира за неотносими към настоящия спор възраженията на жалбоподателя, основани на твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН, т. е. такива допуснати в административнонаказателното производство. Производството по издаване на индивидуален административен акт за налагане на принудителна административна мярка стартира след установяване на нарушение, респективно опасност от извършване на нарушение (при превантивните ПАМ). Самото установяване на административно нарушение се извършва в административнонаказателно производство, което е самостоятелно и различно от административното производство по налагане на ПАМ. С оглед на това в случая административният орган, издал заповедта за налагане на ПАМ, е длъжен в производството пред него да установи релевантните за случая факти като не е обвързан от правилата на ЗАНН за установяване на административни нарушения. По тези съображения съдът не намира за нужно да коментира възраженията на жалбоподателя, основани на твърдения за наличие на нарушения на ЗАНН във връзка със съставяне на АУАН. В случая установяването на релевантните за това производство факти е сторено чрез позоваване на съставения на 05.06.2025г. АУАН № 232733, в който се съдържат установени от актосъставителя факти и обстоятелства за това, че на посочената в АУАН дата, час и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил, отказал е да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества и техните аналози и че му е издаден талон за медицинско изследване. В административното производство по издаване на заповед за налагане на ПАМ актът за установяване на административно нарушение не играе ролята на акт, с който се повдига обвинение за извършено нарушение, а има единствено характер на доказателствено средство, относно установеното с него нарушение и се преценява наред с всички останали, събрани от административния орган, доказателства.

Принудителните административни мерки, по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, не са санкция за установени административни нарушения, а имат за цел да предотвратят или преустановят извършването на такива нарушения или да предотвратят или отстранят вредните последици от тях. Съгласно чл. 171 от ЗДвП, предвидените в тази разпоредба ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. ПАМ се налага с оглед недопускане на бъдещи нарушения, като установеното нарушение, във връзка с което се издава заповедта за ПАМ всъщност създава единствено презумпцията, че е възможно водачът отново да извърши нарушение, след като вече е установено, че е извършил такова. С оглед на това за налагането на ПАМ е необходимо да са налице доказателства за наличие на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата, уреждаща правомощието да бъде наложена ПАМ, като такова доказателство не е само съставения АУАН (когато има съставен такъв), а всички допустими от АПК доказателствени средства.

Административният орган е приложил правилно и материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б", предл. трето ЗДвП принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" се прилага на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Видно от цитираната разпоредба, отказът на водача да му бъде извършена проверка за установяване на концентрация на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух е основание за прилагане на процесната ПАМ. Жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол, като е отказал и даването на биологични проби за химическо изследване – факт, който по безспорен начин се доказва от всички събрани по делото писмените доказателства (АУАН; талон за изследване; докладни записки).

При наличието на отказ за тестване с техническо средство за употреба на алкохол, в условията на обвързана компетентност, административният орган е длъжен да наложи ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца".

Този вид ПАМ се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца. Срокът е ясно установен в ЗДвП и административният орган не разполага с правомощие да го определи с друга продължителност.

Наложената ПАМ изпълнява предвидената в закона цел – да преустанови евентуално противоправно поведение на водача и да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд Хасково, трети състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. Г. З. от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0276-000029 от 05.06.2025 г., издадена от старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ – Ивайловград при ОДМВР - Хасково, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП му е наложена ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца".

Решението не подлежи на обжалване.