Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 160
гр.Русе, 5.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публичното заседание
на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Наталия
Георгиева
Членове: Аглика Гавраилова
Антоанета Атанасова
при секретаря Мариета Цонева като разгледа
докладваното от съдия Атанасова в. гр. д. № 168 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
ЕТ „ ММ- МАРИН ЙОРДАНОВ- АНГЕЛИНКА
ИВАНОВА“
чрез адв. Д.Й. обжалва решение Решение № 2119/13.12.2019 г., постановено по гр.
д. № 3129/2019 г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 3129/2019
г. на Русенския районен съд в частта, с която е осъден да заплати
на П.В.П. *** сумите от
800,32 лв. за стопанската
2016/2017 год. и 1544,45 лв. за стопанската
2017/2018 год., представляващи обезщетение
за ползване на собствените на ищеца земи
в землището на с. Каменар,
общ. Лозница, ведно със законната лихва върху главниците, считано от поканата- 21.06.2018 год. до
изплащане на задължението. Въззивникът намира първоинстанционния съдебен акт за
неправилен като необоснован. Развива оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда. Поради това претендира
отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените срещу него искове
да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Претендира разноски
за двете инстанции.
Ответникът по жалбата П.В.П. чрез адвокат
Н.Б. оспорва
основателността й по съображенията, подробно изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена от процесуално
легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Между страните не се спори, че ищецът е собственик на процесните земи,
както и че с договор от 1.05.2015
г. ги отдал под наем на ответника за срок от една година. Не съществува спор и
относно обстоятелството, че след изтичането на този срок, през процесния период
- стопанските 2016/2017 и 2017/2018 г., ответникът е продължил да обработва
земите на ищеца. Доказателство за това са и приложените по делото заявления по чл. 70, ал.
1 ППЗСПЗЗ във връзка
с чл. 37б, ал. 3 от
ЗСПЗЗ с вх. № 248/27.07.2016
год. за
стопанската 2016/2017 год. и с вх. №
303/28.07.2017 год. за стопанската 2017/2018 год., подадени от него пред ОДЗ Разград. Доколкото обаче в откритата
по заявеното оспорване от страна
на ищеца процедура по чл.
193 ГПК,
ответникът не е представил оригинали на сключени
договори за наем за стопанските
2016/2017 год. и
2017/2018 год., районният съд е приел за доказани твърденията на ищеца, че сключеният
между страните договор за наем
за стопанската 2015/2016 год. е прекратен
с изтичането на срока му, а след
това ползването на нивите е продължило
въпреки противопоставянето на ищеца и поради това е уважил предявените от
него искове за заплащане на обезщетение на основание чл. 236, ал.
2 ЗЗД. Този извод на съда е неправилен по следните съображения:
Съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД, ако наемателят продължи
ползването на отдадената под наем вещ и след
изтичането на срока на договора
без противопоставяне на наемодателя се смята, че
той е продължен за неопределено време.
В настоящия случай договорът
от
1.05.2015 г. е бил срочен, сключен
за 1 година и съответно срокът му е изтекъл на
1.05.2016 г. След тази дата
наемателят не е върнал земите, а е продължил да
ги ползва,
като няма данни наемодателят да се е противопоставил
на ползването им през процесния
период. Неправилен и несъответен
на доказателствата по делото е изводът на съда, че ищецът е доказал подобно несъгласие
за продължаване действие на договора с изпратената нотариална покана. Тази
покана е изпратена едва на 15.06.2018 г., т. е. повече от две години след изтичане срока на договора – 1.05.2016 г. Така установеното
противопоставяне от страна на ищеца би имало значение за отношенията между
страните след получаването й, но не и назад, за минал период, за който се
отнася претенцията на ищеца.
Следователно, към изтичане срока на договора няма
доказателства, че наемодателят се е противопоставил на ползването на собствените му
земеделски земи. По тази причина наемният договор от срочен
е станал договор за неопределено време. С други думи, наемното правоотношение,
създадено на 1.05.2015 г. с подписване на договора, не е било прекратено на 1.05.2016 г., а е продължило и след
това, поради което заявените от ищеца претенции с правно
основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят,
а обжалваното решение като неправилно да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, отправеното
искане и представените доказателства, на въззивника се дължат
разноски в размер на 800,00 лв. за платено адв. възнаграждение пред първата
инстанция и 55,90 лв. за платена държ. такса пред въззивната инстанция.
Мотивиран така, Русенският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2119/13.12.2019
г. и Решение № 162/5.02.2020 г.,
постановени по гр. д. № 3129/2019 г. и чл. 247 ГПК на Русенския районен съд в частта, с която са уважени
предявените от П.В.П. против ЕТ „ММ- МАРИН ЙОРДАНОВ- АНГЕЛИНКА ИВАНОВА“ искове за
заплащане на сумите от 800,32 лв. за стопанската
2016/2017 год. и 1544,45
лв. за стопанската 2017/2018 год. обезщетение за ползване на собствените
на ищеца земи в землището на село
Каменар, общ. Лозница, ведно със законната
лихва върху главниците,
считано от 21.06.2018 год. до
изплащане на задължението, както и в частта за разноските и вместо тях
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на П.В.П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 17 чрез адвокат
Н.Б. против
ЕТ „ММ- МАРИН ЙОРДАНОВ- АНГЕЛИНКА
ИВАНОВА“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. Н. Й. Вапцаров
№ 17, вх. А, ет.
3, ап. 5, представляван от А.К.И. за заплащане на сумите от 800,32 лв. за стопанската
2016/2017 год. и 1544,45 лв. за стопанската
2017/2018 год, представляващи обезщетение
за ползване на собствените на ищеца земи в землището на село Каменар,
общ. Лозница, както следва: Нива от 6,999 дка, шеста категория, местност „Ени баалък“, представляваща
имот № 011006 по плана
за земеразделяне, Нива от 20,127 дка, четвърта категория, местност „Кору чешме“, представляваща
имот № 017012 по
плана за земеразделяне и Нива от 17,001 дка, пета категория, местност „Ески бостанлък“, представляваща имот № 072008 по
плана за земеразделяне, ведно със законната лихва
върху главниците, считано
от поканата - 21.06.2018 год.
до изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА П.В.П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 17 чрез адвокат
Н.Б. да
заплати на ЕТ „ММ- МАРИН ЙОРДАНОВ- АНГЕЛИНКА
ИВАНОВА“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Разград, ул. Н. Й. Вапцаров
№ 17, вх. А, ет.
3, ап. 5, представляван от А.К.И. сумата 855.90 лева- разноски по делото пред двете инстанции.
В
останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: