№ 1944
гр. Варна, 19.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Невин Р. Шакирова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500930 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано въз основа на
въззивна жалба с вх. № 10562/28.04.2023 г., уточнена с молба от 29.03.2023 г.,
подадена от „Премиум 12“ ЕООД с ЕИК ***********, представлявано от А В
Г – управител, срещу Решение № 619 от 27.02.2023 г., постановено по гр.д.№
13492 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, 34-ти състав, с което
въззивникът е осъден да заплати на Д. И. Н. с ЕГН **********, както следва:
1. сумата от 495,64 лева, прадставляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м. 05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 10.10.2022 г. до окончателното
изплащане на главницата, на основание чл. 128, т. 4 от КТ, в която част
решението е допуснато до предварително изпълнение;
2. сумата от 1496,93 лева, представляваща незаплатено обезщетение за
неползван платен годишен отпуск от 20 работни дни за 2021 г. и 8
работни дни за 2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 10.10.2022 г. до окончателното изплащане
на главното задължение, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ;
3. сумата от 800 лева, представляваща направени в производството пред
първа инстанция разноски от ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Във въззивната жалба решението се сочи като неправилно, поради
1
нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се изводът на
съда, че подписът срещу имената на ищцата в представената по делото
ведомост за трудови възнаграждения за месец май, в която са начислени и
обезщетения за неползван платен годишен отпуск за 2021 г. и 2022 г., не е на
същата. Твърди се, че приетата по делото съдебно-графологична експертиза
не отговаря на обективната истина. Последното обяснява със съмнение за
извършено престъпление, осъществено чрез полагането на подпис от страна
на Д. И. Н. върху документа по начин, който не съответства на истинския
такъв, с цел да получи повторно сумата, която вече била изплатена от
работодателя. Предизвикана била заблуда, че се подписва под ведомостта за
месец май 2022 г., а реално не е изпълнила подписа автентично. Самото
заключение на вещото лице сочело именно на такъв извод. Навежда
твърдение, че ищцата се е подписала пред двама свидетели – Мария Н.
Стойкова и ИВ. Величкова Паскалева и, че същата е получила парите лично.
Моли се въззивният съд да отмени изцяло решението на ВРС, както и да
отхвърли предявените искове.
Във връзка с изложеното съмнение за наличието на престъпление,
въззивникът е отправил искане за спиране на производството, на основание
чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Направено е доказателствено искане под формата на представено
писмено доказателство - жалба от „Премиум 12“ ЕООД, отправена до ВРП с
приложения, посочени в същата: искова молба от Д. И. Н., Решение №
619/27/02/2023 г. по гр. дело № 13492/2022 г. по описа на ВРС, ведомост за
трудови възнаграждения за месец май 2022 г., трудов договор и заповед за
прекратяване на трудов договор с Д. И. Н..
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК , насрещната страна – Д. И. Н. е
депозирала отговор, в който оспорава основателността на жалбата. Сочи, че
твърденията за положен подпис пред двама свидетели е нововъведено
обстоятелство от въззивника, както и че експертизата не е оспорена от същия
пред първоинстанционния съд. Счита решението на районния съд за правилно
и обосновано, поради което моли съда да го потвърди. Претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстаниция.
2
По редовността на жалбата:
Жалбата е редовна, като депозирана в законовоустановения срок,
произтичаща от процесуално легитимирана страна и съдържаща
необходимите реквизити по чл.260 от ГПК, както и приложения по чл. 261 от
ГПК.
По искането за спиране на производството:
Съгласно практиката на ВКС, основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т.
5 ГПК е налице, когато при разглеждането на едно гражданско дело се
разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които по надлежния
ред зависи изходът на гражданския спор (така: Решение № 38 от 03.09.2019 г.
по гр. дело № 1438/2018 г., II Г.О. на ВКС, Решение № 116 от 15.05.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 745/2012 г., IV г.о.; Определение № 309 от 3.07.2019 г. на
ВКС по ч.гр. д. № 1984/2019 г., III г.о. и цитираните в него Определение №
566 от 19.09.2013 г. на ВКС по ч.гр. д. № 5301/2013 г., IV г.о. и Определение
№ 782 от 29.11.2013 г. на ВКС по ч.гр. д. № 7165/2013 г., IV г.о.). За
приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е нужно съдът, който разглежда
гражданско-правния спор, да констатира, че са налице престъпни
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор и че
не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско
производство. Фактът, че прокуратурата или органите на МВР осъществяват
проверка дали е извършено престъпление, сам по себе си не предопределя
извод за наличието на процесуална пречка за движение на исковото
производство.
В настоящия случай не са налице основания за спиране на делото, по
което не се разкриват престъпни обстоятелства, няма данни да е образувано
наказателно производство или изобщо да е сезирана прокуратурата.
Представените от въззивника документи не съдържат отбелязване за
депозирането им в прокуратурата, поради което могат единствено да
послужат като доказателство за намерението на страната да подаде жалба.
Независимо от това, наличието на сигнал не обуславя само по себе си
приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. От друга страна, гражданският
съд в настоящия случай разполага с необходимите средства за установяване
на твърдяните от страната обстоятелства - неправилност на заключението на
3
вещото лице, посредством оспорването му по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК и
назаначаване на повторна експертиза; събиране на свидетелски показания
относно твърденията за лица, присъствали на полагането на подписа,
посочване на писмени доказателства и др. Видно е, че СГЕ не е оспорена от
дружеството пред първоинстанционния съд, съответно не е поискана
повторна експертиза, разпитването на свидетели и т.н., за които действия е
налице забраната за посочване на нови факти и доказателства пред въззивния
съд, по чл. 266, ал. 1 от ГПК. От процесуалното поведение на въззивника се
налага извод, че по същността си се касае до оплаквания относно извода на
районния съд, досежно правилността на решението, което е въпрос по
същество и в компетентността на гражданския съд. Последното страната се
домогва да обоснове с попълване на делото с нови обстоятелства, за които
обаче е налице преклузията по чл. 266 ал. 1 от ГПК. Поради така изложеното
не е налице основание за спиране на производството.
Респективно, приложеното писмено доказателство е неотносимо към
предмета на спора, поради което и искането за приемането му следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
10562/28.04.2023 г., уточнена с молба от 29.03.2023 г., подадена от „Премиум
12“ ЕООД с ЕИК ***********, представлявано от А В Г – управител, срещу
Решение № 619 от 27.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 13492 по описа за
2022 г. на Районен съд – Варна, 34-ти състав;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ представените от въззивника писмени
доказателства, приложени към въззивната жалба-жалба от „Премиум 12“
ЕООД, отправена до ВРП,ведно с приложени към нея доказателства- искова
молба от Д. И. Н., Решение № 619/27/02/2023 г. по гр. дело № 13492/2022 г.
по описа на ВРС, ведомост за трудови възнаграждения за месец май 2022 г.,
трудов договор и заповед за прекратяване на трудов договор с Д. И. Н.;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, инкорпорирана във въззивна жалба
4
с вх. № 10562/28.04.2023 г., уточнена с молба от 29.03.2023 г., подадена от
„Премиум 12“ ЕООД с ЕИК ***********, представлявано от А В Г –
управител срещу Решение № 619 от 27.02.2023 г., постановено по гр.д.№
13492 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, 34-ти състав, за спиране на
производството, на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.06.2023г. от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5