№ 14720
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110165816 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Катарино Спа хотел“ ЕАД срещу
„Бендев Пропъртис Бългериа“ ЕООД установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266,
ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 4 478,06 лева, включваща: сумата
от 2239,03 лева, представляваща непогасена главница за предоставени услуги по поддръжка
и управление през периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. съгласно фактура №
**********/12.01.2018 г. и сумата от 2239,03 лева, представляваща непогасена главница за
предоставени услуги по поддръжка и управление през периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г.
съгласно фактура № 10000004815/05.01.2019 г. във връзка със собствения на ответника
недвижим имот - сграда с идентификатор 61813.93.21.1, находяща се в град Разлог, местност
„Банище“, с функционално предназначение – едноетажна еднофамилна вилна сграда със
застроена площ от 76 кв.м., разположена в хотелски комплекс „Катарино Спа“ въз основа на
неформален договор за управление и поддръжка от началото на 2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата в общ размер от 4478,06 лева, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.05.2023 г. до окончателното изплащане, за която сума по ч. гр. дело
№ 28044/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.06.2023 г., евентуално съединен с
осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 478,06 лева,
включваща: сумата от 2239,03 лева, представляваща непогасена главница за предоставени
услуги по поддръжка и управление през периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. съгласно
фактура № **********/12.01.2018 г. и сумата от 2239,03 лева, представляваща непогасена
главница за предоставени услуги по поддръжка и управление през периода 01.01.2019 г. –
31.12.2019 г. съгласно фактура № 10000004815/05.01.2019 г. във връзка със собствения на
ответника недвижим имот - сграда с идентификатор 61813.93.21.1, находяща се в град
Разлог, местност „Банище“, с функционално предназначение – едноетажна еднофамилна
вилна сграда със застроена площ от 76 кв.м., разположен в хотелски комплекс „Катарино
Спа“, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.
Ищцовото дружество „Катарино Спа хотел“ ЕАД твърди, че между него и ответника
1
„Бендев Пропъртис Бългериа“ ЕООД е възникнало неформално договорно правоотношение
въз основа на устно съгласие, постигнато в началото на 2018 г., по силата на което ищецът е
поел задължение за управление и поддръжка на собствен на ответника недвижим имот,
представляващ сграда с идентификатор 61813.93.21.1, находяща се в град Разлог, местност
„Банище“, с функционално предназначение – едноетажна еднофамилна вилна сграда със
застроена площ от 76 кв.м., разположен в хотелски комплекс „Катарино Спа“. Излага, че
през периодите от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. и от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. е
предоставял на ответника ежемесечни услуги по поддръжка и управление на този имот,
изразяващи се в следните дейности: почистване на имота, почистване с вода на улици и
паркинги през летния период, ежедневна подмяна на електрически крушки за улично и
фасадно осветление пред имота, денонощна портиерска служба на главен портал и контрол
на достъп на трети лица до имота, денонощна жива охрана, денонощно видеонаблюдение,
напояване и поддръжка на зелените площи в имота, допълнително озеленяване и
подобряване озеленяването в имота, ежеседмично сметоизвозване, ремонт и подмяна на
контейнери и кошчета за отпадъци, снегопочистване и почистване на лед на вътрешен път
до имота, използване на паркинг на хотелския комплекс, дезинфекция, дезинсекция и
дератизация на имота. Уточнява се, че така извършените дейности касаят целия комплекс,
включително и сградата, собственост на ответника, разположена на територията на
хотелския комплекс, като разходите по поддръжка и управление са разпределени съобразно
квадратурите на разположените в комплекса сгради и дворни места. Поддържа се, че за така
предоставените услуги са издадени следните фактури: за периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г. данъчна фактура № **********/12.01.2018 г. на стойност 2 239,03 лева с ДДС, а
за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. данъчна фактура № 100000004815/05.01.2019 г. на
стойност 2 239,03 лв. с ДДС или обща стойност на дължимите суми в размер от 4478,06
лева. Счита, че доколкото ищецът е изпълнил задълженията си и е предоставил услугите
през процесните периоди, на което ответникът не се е протИ.поставил, последният дължи
заплащането на стойността им съгласно издадените фактури. Изяснява, че между страните
не е имало уговорка относно срока за плащане на дължимото се от ответника
възнаграждение, а и видно от издадените данъчни фактури същите не съдържат срок за
плащане, като с оглед наложилата се практика в отношенията между страните фактурите се
издават в началото на годината, за която се отнасят предоставяните услуги. „Катарино Спа
хотел“ ЕАД посочва, че е изпратил до ответника извънсъдебна нотариална покана за
заплащане в 14-дневен срок на дължимите суми по процесните фактури, но такова не е
осъществено. Ето защо, ищецът намира, че в неговата правна сфера е възникнало вземане в
размер от 4478,06 лева, включващо сумата от 2239,03 лева, представляваща непогасена
главница за предоставени услуги по поддръжка и управление през периода 01.01.2018 г. –
31.12.2018 г. съгласно фактура № **********/12.01.2018 г. и сумата от 2239,03 лева,
представляваща непогасена главница за предоставени услуги по поддръжка и управление
през периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. съгласно фактура № 10000004815/05.01.2019 г. във
връзка със собствения на ответника недвижим имот, като отправя искане за признаване в
отношенията между страните съществуването в полза на ищеца на тези притезания, за които
в хода на производството по гр. дело № 28044/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
51-ви състав е издадена Заповед № 18658/27.06.2023 г. за изпълнение на парично
задължение. Намира за дължима и претендира законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.05.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането. При условията на евентуалност - в случай, че не се установи
съществуването на твърдяното облигационно отношение между страните, „Катарино Спа
хотел“ ЕАД предявява осъдителна искова претенция с искане за присъждане на сумата като
стойност, с която „Бендев Пропъртис Бългериа“ ЕООД се е обогатило без основание за това
за сметка на ищеца. В тази връзка се посочва, че ответникът дължи заплащане на отразените
в данъчните фактури суми на извъндоговорно основание, по-конкретно въз основа
неоснователно обогатяване, тъй като реално е ползвал извършените от ищеца дейности по
поддръжка и управление на хотелския комплекс, на чиято територия се намира и
собственият на ответника недвижим имот. За извършването на тези дейности ищцовото
2
дружество е реализирано разходи, заплатило е услугите, поради което ответникът дължи
връщане на цената им, с която се е обогатил, спестявайки разходи, които са необходими и
които е трябвало да бъдат извършени. Ето защо, се отправя искане – при условията на
евентуалност да осъждане на ответната страна за заплащане на претендираните вземания,
като суми, с които се е обогатил за сметка на ищеца чрез спестяване на съответната част от
разходите по поддръжка и управление на имота си. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Бендев
Пропъртис Бългериа“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Д., оспорва предявените искове
като неоснователни, отричайки да дължи претендираните от ищеца суми. Конкретно
възразява срещу твърдението за съществуването на облигационна връзка с ищцовото
дружество, оспорвайки между страните да е постигано съгласие, да е сключван формален
или неформален договор за извършване на описаните от ищеца услуги по поддръжка и
управление. Счита, че не е необходимо другата страна да се е протИ.поставила на
извършването на определени дейности, за да не дължи заплащането на възнаграждение,
доколкото е достатъчно да не ги е поръчвала. Намира, че предвид липсата на сключен
договор между страните, издадените от ищеца данъчни фактури са съставени при липса на
документална обоснованост, поради което не представляват правно основание, годно да
ангажира облигационната отговорност на ответното дружество за заплащане на сумите по
тях. Посочва, че ответното дружество никога не е поръчвало и не е давало достъп до
собствения си имот за извършване описаните в исковата молба конкретни услуги. Оспорва
твърдението на ищеца относно разпределяне на сторените разходи според квадратурата на
разположените в комплекса сгради и дворни места, намирайки, че при изчислението на
припадащата се част на „Бендев Пропъртис Бългериа“ ЕООД, чийто имот е с площ от 211
кв.м. (дворно място) и РЗП от 76 кв.м. (сграда), следва да бъде съобразена площта на всички
сгради в хотелски комплекс „Катарино“ с обща площ от 30 005 кв.м., в частност хотелска
сграда и 64 самостоятелни къщи за туристи. С отговора на исковата молба ответникът
оспорва и предявената при условията на евентуалност претенция по чл. 59 ЗЗД като
недопустима, тъй като в случая ищецът разполага с други иск за защита на правата си, а
именно по чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Наред с това, същата е и неоснователна, тъй като услугите,
извършени от ищеца, представляват такива, които следва да се извършват от общината,
която има задължение да поддържа улиците и да извършва сметоизвозване в хотелския
комплекс. Излага се, че във връзка с процесния имот на „Бендев Пропъртис Бългериа“
ЕООД са начислени и събирани данъци от Община Разлог – данък върху недвижимите
имоти и такса смет, които са заплатени от ответника. С отговора на исковата молба същият
релевира възражение за погасяване по давност на претендираните вземания по трите
фактури, намирайки за приложим тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
предвид характера на годишната такса за поддръжка, отразена в данъчните фактури, на
периодично плащане. Оспорва и евентуално заявената претенция като погасена по давност –
по отношение на частта от разходите, извършени преди 28.02.2019 г. с изтичане на
петгодишен давностен срок. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на
исковете като неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД:
По допустимостта:
Исковата претенция има за предмет признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество вземане, удостоверено в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 28044/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав.
Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение
съдържа оспорване на удостовереното в същата вземане и е депозирано в срока по чл. 414,
3
ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с
дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесната установителна искова
претенция за процесуално допустима и предявена при наличието на правен интерес от
търсената защита.
По същество:
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа.
Посочената разпоредба следва да се тълкува във връзка с чл. 258, ал. 1 ЗЗД, съгласно
която с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо,
съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.
Касае се за неформална, консенсуална и възмездна двустранна правна сделка, при
която облигационното правоотношение между страните възниква в момента на постигане на
съгласие между тях по съществените му елементи - работата, която възложителят възлага, а
изпълнителят приема да изпълни и възнаграждението, което възложителят ще заплати на
изпълнителя за извършената и приета работа, при което за изпълнителя възниква основно
задължение за постигане на уговорения резултат, съгласно направената поръчка, а за
възложителя – за приемане на работата, ако тя отговаря на поръчката му и за заплащане на
уговореното възнаграждение за това.
Законът не поставя изискване за спазване на определена форма при сключване на
договора за изработка, поради което е достатъчно страните да постигнат съгласие относно
съществените му елементи, като писмената форма не е условие за действителност, а за
доказване на договора.
В настоящия случай ищецът излага твърдения за възникнало между страните
неформално правоотношение по силата на устно съгласие, по което е поел задължение за
управление и поддръжка на недвижим имот, собственост на ответника, срещу насрещно
задължение за заплащане на следващото се възнаграждение за това.
С оглед така изложените твърдения, възникването в полза на ищеца на процесното
вземане, е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, на
следните факти: 1). наличието на валидно облигационно правоотношение между страните
през процесния период, възникнало от неформален договор за управление и поддръжка на
недвижим имот, собственост на ответника; 2). ищецът да е изпълнил точно и предал
възложената му от ответника работа, която 3). последният да е приел и 4). размера на
уговореното и дължимото възнаграждение. В тежест на ищеца е да установи настъпването
на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност по
отношение на вземанията.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи
възраженията си, в частност липсата на осъществено възлагане на извършване на услуги по
управление и поддръжка на процесния имот.
С оглед твърденията на двете страни и конкретните оспорвания, направени с отговора
на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото,
обективиран в определението от 24.08.2024 г. и обявен за окончателен такъв, като безспорно
и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че понастоящем и през периода
01.01.2018 г. – 31.12.2019 г. ответникът „Бендев Пропъртис Бългериа“ ЕООД е собственик на
недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 61813.93.21.1, находяща се в град
Разлог, местност „Банище“, с функционално предназначение – едноетажна еднофамилна
вилна сграда със застроена площ от 76 кв.м., разположен в хотелски комплекс „Катарино
Спа“, последният управляван и поддържан от ищцовото дружество „Катарино Спа хотел“
ЕООД.
За притежаваните от ответното дружество права върху самостоятелен обект,
разположен в процесния комплекс свидетелстват и данните от приобщения като писмено
доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 90, том
I, рег. № 582, дело № 89/2007 г. по описа на нотариус Краси Манев с рег. № 61 на НК и с
4
район на действие Районен съд – Разлог, съгласно които на 01.02.2007 г. „Катарино Спа“ АД,
като продавач, продава на „Бендев Пропъртис Бългериа“ ЕООД, като купувач, следния свой
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 61813.93.21 по КККР на гр. Благоевград,
стар идентификатор парцел 8 с пл. № 093005, находящ се в землището на гр. Разлог,
местност „Банище“ с площ от 211 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид курортно-рекреационен обект, ведно с
построената в имота сграда с идентификатор 61813.93.21.1 с РЗП от 76 кв.м., бр. етажи 1, с
предназначение – вилна сграда-еднофамилна.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответното дружество изрично оспорва
между страните да е постигано съгласие и да е сключван формален или неформален договор
за извършване на описаните от ищеца услуги по поддръжка и управление, което е и
основният спорен въпрос.
За установяване на твърденията си относно реалното възникване на договорна
обвързаност между страните от ищеца са представени и приети като писмени доказателства
по делото фактура № ********** от 05.01.2019 г. на стойност от 2239,03 лева с вкл. ДДС и
фактура № **********/12.01.2018 г. на стойност от 2239 лева с вкл. ДДС. Установява се, че
фактурите са издадени от „Катарино Спа Хотел“ ЕАД, като изпълнител и са с получател
„Бендев Пропъртис Бългериа“ ЕООД, като са подписани от представител на дружеството-
издател. Във всяка от фактурите като основание за издаването й е посочено, че се касае за
годишна такса поддръжка.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.К.З.,
допуснат по искане на ищеца и на свидетеля И.Ч.П., допуснат по искане на ответната
страна.
В разказа си пред съда свидетелят П.З. – управител на комплекс „Катарино спа“
споделя, че в комплекса са изградени една основна сграда, в която се помещава самият хотел
със 139 помещения, ресторант, спа център, боулинг и други заведения, а около него са
построени малки къщички, собственост на частни лица, с обща дворна площ. Разказва, че
целият комплекс е заграден с обща ограда, като отделно всяка къща също има собствена
такава. Свидетелства, че в комплекса има общи площи, които се поддържат, обновяват,
реновират от „Катарино Спа хотел“, които дейности вклчват видеонаблюдение,
пожароизвестяване, дезинфекция, дезинсекция, дератизация, поддържане на поливна
система, на жива охрана, поддържане на пътищата – през лятото чрез измиване, през зимата
чрез почистване на снега. Споделя, че къщите имат такса поддръжка за така изброените
дейности, която е годишна и се заплаща в началото на годината. Посочва, че комплексът
урежда отношенията си с всеки отделен собственик индивидуално – чрез сключване на
писмен договор, в който са разписани размерът на таксата, плащанията, всички задължения
на страните. Свидетелят разказва, че с ответното дружество, като собственик на една от
къщите в комплекса, не е сключван договор, въпреки опитите за това. Свидетелства също, че
конкретните дейности се заплащат като общ разход на съответния доставчик, а съгласно
възприетата политика съответният собственик заплаща фиксирана цена като годишна такса,
а не част от конкретно извършения разход.
Разпитан като свидетел по делото И.П. разказва, че е полагал грижи за поддръжката
на имот на ответното дружество в комплекс „Катарино“, представляващ къща – едноетажна
постройка с прилежащ към нея двор. Споделя, че в комплекса има много къщи и хотел,
разположени в едно общо пространство, като къщичките са отделени с ограда. По възлагане
на собственика на дружеството и на прителски начала до продажбата на къщата, свидетелят
бил зает със стопанисването й, чрез възлагане косенето на тревата, заплащане на сметките за
електрическа енергия и вода, на данъчните задължения към общината, осигуряване на
достъп до имота. Свидетелства, че между ответното дружество и „Катарино“ не е имало
сключен договор, за което знае от управителя на „Бендев“. Категоричен е, че не е имало
случаи, при които свидетелят да приеме извършена услуга за процесния имот от „Катарино
Спа хотел“, споделяйки, че имотът е ограден и се заключва, като само свидетелят имал
достъп до него.
5
Съдът, анализирайки така събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за недоказано по делото възникването на твърдяното от
ищцовото дружество договорно правоотношение между страните, породено от неформален
договор от 2018 г. В показанията си свидетелят Захов изрично посочва, че комплекс
„Катарино спа“ урежда отношенията си с всеки отделен собственик на къща индивидуално –
чрез сключване на писмен договор, в който са разписани размерът на таксата, плащанията,
всички задължения на страните, разказвайки, че с ответното дружество, като собственик на
една от къщите в комплекса, не е сключван такъв договор. Съдът кредитира показанията му,
преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, с оглед заеманата от свидетеля длъжност при
ищцовото дружество, като житейски логични и последователни, израз на непосредствените
му впечатления като управител на комплекса, където е разположен и притежаваният от
ответника обект. Косвено в подкрепа на разказаното от този свидетел е и споделеното от св.
Павлов, като лице, полагащо грижи по стопанисването на обекта, собственост на „Бендев
Пропъртис Бългериа“ ЕООД, че между ответника и „Катарино Спа хотел“ ЕАД не е имало
сключен договор, за което свидетелят е узнал от управителя на ответното дружество, както
и, че не е имало случай същият, като лице, единствено разполагащо с достъп до обекта на
ответната страна, да приема извършена услуга в имота от ищеца, което да обоснове извод за
наличието на договорни отношения между страните.
Достигнатият извод относно липсата на доказана по делото облигационноправна
обвързаност между ищеца и ответника, породена от неформален договор за поръчка не се
разколебава от данните, отразени в приетите по делото фактури, обективиращи парични
вземания на „Катарино Спа хотел“ ЕАД, представляващи годишна ткса за поддържка за 2018
г. и 2019 г. със задължено лице „Бендев Пропъртис Бългериа“ ЕООД. Действително,
фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор, когато отразява
съществените елементи от съдържанието на сделката – вид на предоставената услуга,
стойност, начин на плащане, имена на страните, време и място на сключване на договора. В
случая процесните фактури обаче не съдържат достатъчно индивидуализиращи данни за
характера на услугата, предоставена от изпълнителя и издател на документите, доколкото е
посочено, че се касае за такса за поддръжка, не е посочено в какви дейности се изразява
последната, нито обектът, където е предоставена. Наред с това, представените по делото
фактури не са подписани от представител на ответното дружество, няма данни и твърдения
да са осчетоводени от дружеството.
Фактурите са годно доказателство да отразят възникналата между страните
облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество – ответник,
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване,
в който смисъл е и трайната практика на върховната съдебна инстанция, обективиран в
Решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г., II т.о. на ВКС, Решение №
109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., II т.о. на ВКС, Решение № 71/08.09.2014 г. по т. д. №
1598/2013 г. II т.о. на ВКС. Същевременно, дори издадената фактура да е останала
неподписана за „получател“ от възложителя по договор за изработка, тя може да послужи
като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите
на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни,
както и е ползван данъчен кредит – в т. см. Решение № 42/2010 г. по т. д. № 539/2009 г. на II
ТО, Решение № 47/2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на II ТО, какъвто обаче не е процесният
случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. В случая, от страна на ищеца,
въпреки разпределената доказателствена тежест и дадени указания, остана неустановено,
при условията на пълно и главно доказване, твърдяното от него обстоятелство относно
сключен между страните неформален договор, чрез постигнато съгласие по съществените
елементи на сделката, по силата на който ищцовото дружество да е поело задължение за
управление и поддръжка на собствен на ответника недвижим имот с функционално
предназначение – едноетажна еднофамилна вилна сграда със застроена площ от 76 кв.м.,
6
разположена в хотелски комплекс „Катарино Спа“.
Ето защо, като последица от неизпълнение на процесуалното задължение по чл. 154,
ал. 1 ГПК за установяване на посоченото обстоятелство предявеният иск по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
недоказан по основание, без съдът да изследва налице ли са останалите елементи от
фактическия състав, пораждащ процесните вземания – изпълнение на възложената работа,
приемането й от ответната страна и размера на следващото се възнаграждение, която
преценка е обусловена от наличието на доказано договорно правоотношение между
страните.
По евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Отхвърлянето на предявения главен установителен иск, имащ за предмет
установяване съществуването в правната сфера на ищеца на парично вземане, като
възнаграждение по неформален договор за поръчка със задължено лице ответника, обуславя
разглеждането на въведеното второ основание за дължимост на вземането, предмет на
предявения евентуален осъдителен иск, а именно за възникване на притезанието на
извъндоговорно основание, като сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца.
Изясни се, че претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е предявена като евентуална такава и
има за предмет същото по вид и размер вземане, предмет на установителната претенция, с
въведено ново основание за дължимостта му. Съгласно задължителните за съда разяснения,
дадени в т. 11.б. от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. ОСГТК на ВКС, въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви
чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност, какъвто е и процесният
случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД извън случаите, изрично предвидени в чл.
55 – чл. 58 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В ал. 2 от законовия текст е
предвидено, че това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се
защити.
Касае се за общия фактически състав на неоснователното обогатяване, насочен към
защита на права при настъпило разместване на имуществени блага при отсъствието на
признато от закона основание за това и съдържащ няколко основни елемента – обогатяване
на едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, което да е свързано с обогатяването
и липсата на правно основание за последното.
При исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД основно значение за изясняване на правния спор има
установяване наличието на увеличаване без основание имуществото на едно лице за сметка
на имуществото на друго лице, при което средството за защита на обеднелия е именно с
кондикционния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съществено за този състав на неоснователно обогатяване е и наличието на връзка
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. Тази връзка обаче не е
причинно-следствена, тъй като законодателят не изисква обогатяването на едно лице да е
следствие на обедняването на друго или обратно. Двете са последица от друг факт/факти,
поради което в производство по предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изясни дали
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от
обща група факти – в т.см. Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/1979 г. на
Пленума на ВС – по някои въпроси на неоснователното обогатяване. Определящо при
преценката на съда относно наличието на тази връзка е съществуването или не на
основание, което да оправдае настъпилото имуществено разместване.
Следователно, при съобразяване с тези особености на общия фактически състав на
неоснователното обогатяване, като форма на извъндоговорен източник на облигационно
отношение, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от
7
установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните факти: 1).
обогатяване на ответното дружество, чрез спестяване на разходи относно управлението и
поддръжка на собствения си недвижим имот; 2). обедняване на ищеца вследствие от това
обогатяване, в т.ч. чрез установяване на стойността на сторените разходи по поддръжка и
управление през процесния период и припадащата част според притежаваните от ответника
права; 3). наличието на връзка между обогатяването и обедняването и липсата на основание
за обогатяването на ответното дружество.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответното дружество е да
установи съществуването на основание за обогатяването си.
С отговора на исковата молба ответникът въвежда възражение за недопустимост на
претенцията с оглед наличието на друг иск за защита на правата на ищеца – по реда на чл.
61, ал. 2 ЗЗД.
Изясни се, че съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото да се търси обезщетение извън
хипотезите на чл. 55 ЗЗД, възниква именно когато няма друг иск, с който обеднелият може
да се защити – в т. см. Решение № 119 от 26.11.2010 г. по т. д. № 871/2009 г., I т. о., ТК на
ВКС.
Съгласно разясненията, дадени в т. 8 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр.
дело № 1/79 г. на Пленума на ВС - по някои въпроси за неоснователното обогатяване,
правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който
да може да се защити. Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е поставен на разположение на
неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с
исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито въобще с друг иск. По този начин се осуетява чрез законна
норма всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, макар да не
съществува конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Същевременно обаче, възможността да бъде предявен друг иск не води до
недопустимост на претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, доколкото преценката дали ищецът може
да се позовава на последната за защита на своите права представлява въпрос по съществото
на спора, а не въпрос на неговата допустимост, тъй като изисква произнасяне на съда по
отношение съществуването на самото материално право и юридическия факт, от който то е
породено – така Решение № 148 от 28.02.2006 г. по т. д. № 703/2005 г., ТК, II о. на ВКС,
Определение № 1450 от 5.06.2023 г. по гр. д. № 744/2023 г., IV г. о., ГК на ВКС. В
последното е прието, че когато въз основа на направената от него преценка на доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съдът установи, че на разположение на
ищеца е друг иск за защита на претендираното от него право, то тогава искът по чл. 59, ал. 1
от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ето защо, съдът намира предявената искова претенция за процесуално допустима,
което обуславя разглеждането й по същество.
Изясни се, че по делото е безспорно, че през процесния период 01.01.2018 г. –
31.12.2019 г. ответникът „Бендев Пропъртис Бългериа“ ЕООД е бил собственик на
недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 61813.93.21.1, находяща се в град
Разлог, местност „Банище“, с функционално предназначение – едноетажна еднофамилна
вилна сграда със застроена площ от 76 кв.м., разположен в хотелски комплекс „Катарино
Спа“, последният управляван и поддържан от ищцовото дружество „Катарино Спа хотел“
ЕООД.
Основният спорен по делото въпрос е относно извършването на посочените услуги от
ищеца в имота на ответната страна, както и относно начина на разпределение на разходите
за тях.
За установяване твърдяната форма на неоснователно обогатяване на ответното
дружество, за негова сметка, под формата на спестени разходи, направени от ищеца във
връзка с поддръжката на собствения на ответника имот, по делото са представени под опис
и приети като писмени доказателства: фактура № **********/17.06.2019 г. на стойност от
14,28 лева с издател „Топлотехника“ ЕООД и получател „Катарино Спа Хотел“ ЕАД за
8
доставени следните стоки/услуги – вп пр. 40 1114 м., вп колено 40 и вп тръба 40 10; фактура
№ **********/07.06.2017 г., на стойност от 8 317,34 лева с издател „Вегас 93“ ООД и
получател „Катарино Спа Хотел“ ЕАД за доставени следните стоки/услуги – количка за
бельо инокс – 3 бр., коктейлна маса – 12 бр., кошче за смет с кожа и лого – 170 бр. и парков
кош с дърво – 32 бр.; фактура № **********/12.12.2017 г. със сума за плащане 0 лева (след
приспаднат аванс) с издател „Виста-Г“ ООД и получател „Катарино Спа Хотел“ ЕАД за
доставени следните стоки/услуги – Lamex плафониера 30/30 – 120 бр., Smarter градинско
тяло – 73 бр., Smarter Аплик Nеmo – 10 бр., GE лампа Led – 203 бр. и приемно-предавателен
протокол от 12.12.20217 г.; фактура № **********/18.04.2018 г. на стойност от 731,34 лева с
издател „Виста-Г“ ООД и получател „Катарино Спа Хотел“ ЕАД за доставени следните
стоки: Smarter градинско тяло – 5 бр. и GE лампа Led – 55 броя с приемно-предавателен
протокол от 18.04.2018 г.; фактура № **********/11.01.2018 г. на стойност от 2008 лева с
издател „Джи Пи-Клиин“ ЕООД и получател „Катарино Спа Хотел“ ЕАД за почистване на
канализации със специализирана техника; фактура № **********/23.08.2017 г. на стойност
от 2400 лева с издател „Елит Стил“ ЕООД и получател „Катарино Спа Хотел“ ЕАД за
доставена следната стока: косачка на въздушна възглавница; фактура №
**********/09.10.2017 г. на стойност от 13 788 лева с издател „Метикс“ ООД и получател
Катарино Спа Хотел“ ЕАД за доставени следните стоки: Т касети; фактура №
**********/22.11.2018 г. на стойност от 480 лева с издател „Миле Инженеринг“ ЕООД и
получател „Катарино Спа Хотел“ ЕАД за извършени услуги с комбиниран багер; фактура №
**********/30.03.2018 г. на стойност от 2256 лева с издател „Миле Инженеринг“ ЕООД и
получател „Катарино Спа Хотел“ ЕАД за извършени услуги с комбиниран багер и камион, с
приложени товарителници за обществен автомобилен превоз, отразяващи извършване на
почистване на сняг с багер и извозването на сняг с камион; фактура №
**********/04.02.2019 г. на стойност от 3868,80 лева с издател „Миле Инженеринг“ ЕООД и
получател „Катарино Спа Хотел“ ЕАД за извършени услуги с комбиниран багер и камион, с
товарителници за обществен автомобилен превоз, отразяващи почистване с багер; фактура
№ **********/27.09.2017 г. на стойност от 2268 лева с издател „СИД Ентърпрайз“ ЕООД и
получател „Катарино Спа Хотел“ ЕАД за извършени доставка и монтаж на плъзгащ портал;
фактура № **********/11.04.2019 г. на стойност от 466,90 лева с издател „Топлотехника“
ЕООД и получател „Катарино Спа Хотел“ ЕАД за доставени стоки съгласно 2 бр. стокови
разписки, представляващи ВиК материали; фактура № **********/25.04.2019 г. на стойност
от 20,98 лева с издател „Топлотехника“ ЕООД и получател „Катарино Спа Хотел“ ЕАД за
доставка на вп коляно – 19 бр.; фактура № **********/09.05.2019 г. на стойност от 49,40
лева с издател „Топлотехника“ ЕООД и получател „Катарино Спа Хотел“ ЕАД за доставени
следните стоки: вп скоба 20 ½ - 20 бр., вп пр. 25 ¾ м – 5 бр., вп пр 63 50 – 1 бр., тефлон – 5
бр., лист кожовка тънко – 2 бр., лист кожовка – 3 бр. и муфа 3/8 – 2 бр.; фактура №
**********/22.06.2018 г. на стойност от 115,74 лева с издател „Топлотехник“" ЕООД и
получател „Катарино Спа Хотел“ ЕАД за доставени следните стоки: вп пр 63 2 м, вп скоба
110 2, вп колено 63, вп тройник 63, вп сф кран 63 2 м- 2 бр., вп тръба 63 10 – 5 м., пвц муфа
110 , пвц дъга 110 – 2 бр. и пвц тръба 110 4 м.; фактура № **********/24.06.2018 г. на
стойност от 33,98 лева с издател „Топлотехника“ ЕООД и получател „Катарино Спа Хотел“
ЕАД за доставени следните стоки: вп преход 63/2 м. – 2 бр., вп тройник 63/2 ж., врн 2/1/2,
кран ½ м-ж, манометър 10 атм и врн 1/2 /1/4; фактура № **********/22.05.2018 г. на
стойност от 950,34 лева с издател „Топлотехника“ ЕООД и получател „Катарино Спа Хотел“
ЕАД за закупени стоки съгласно 2 бр. стокови разписки, представляващи ВиК материали;
фактура № **********/12.10.2018 г. на стойност от 627,60 лева с издател „Файър трейдинг“
ЕООД и получател „Катарино Спа Хотел“ ЕАД за следните услуги и стоки: месечно
абонаментно обслужване на 2 бр. пожароизвестителни инсталации за м. октомври,
извършена месечна проверка на наличните пожарогасители за м. октомври, извършена
проверка на аварийните, евакуационни осветителни тела за м. октомври и предпазни стъкла
за ръчни пожароизвестители; фактура № **********/19.08.2018 г. на стойност от 2018,40
лева с издател „Файър трейдинг“ ЕООД и получател „Катарино Спа Хотел“ ЕАД за следните
услуги и стоки: годишно техническо обслужване на пожарогасители; годишно техническо
9
обслужване на ВПК, абонаментно обслужване на пожароизвестителните системи за м.
февруари 2019 г. и термични датчици Hochiki; фактура № **********/10.05.2019 г. на
стойност от 588 лева с издател „Файър трейдинг“ ЕООД и получател „Катарино Спа Хотел“
ЕАД за следните услуги: месечна проверка на наличните пожарогасители за м. май,
абонаментно обслужване на пожароизвестителните системи за м. май и годишно техническо
обслужване на пожарогасители; фактура № **********/01.08.2018 г. на стойност от 602,40
лева с издател „Файър трейдинг“ ЕООД и получател „Катарино Спа Хотел“ ЕАД за следните
услуги: месечно абонаментно обслужване на 2 бр. пожароизвестителни инсталации за м. ли,
проверка на аварийните, евакуационни осветителни тела за м. ли, месечна проверка на
наличните пожарогасители за м. юли , презареждане на воден 9 л. пожарогасител и
техническо обслужване на прахов 6 кг. пожарогасител; фактура № **********/31.03.2018 г.
на стойност о 524 963,17 лева с издател „Хидроенергийна компания“ АД и получател
„Катарино Спа Хотел“ ЕАД за изпълнени строително-монтажни работи съгласно протокол –
образец 19, изразяващи се в следните дейности: рязане с фугорез, разбиване и натоварване
на асфалтова настилка, изкоп с багер на пътна настилка, доставка и полагане на трошен
камък, първи бутомен разлив, доставка и полагане на битумизирана баластра, транспорт на
строителни отпадъци, транспорт на земни маси, демонтаж бордюр, изкоп на бордюр, ръчен
изкоп на бордюр, доставка и полагане на бордюр, нивелентно фрезоване, втори битумен
разлив, доставка и полагане на неплътна асфалтова смес, втори битумен разлив, доставка и
полагане на плътна асфалтова смес, доставка и полагане на армировъчна мрежа, доставка и
полагане на бетон – за обект „хотелски комплекс „Катарино““, ремонт на вътрешна пътна
мрежа, вили Катарино.
За изясняване фактическата страна на спора по делото е допуснато изслушването и са
приети основното и допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза,
която въз основа на така приобщените писмени материали, представени под опис от
ищцовата страна и на получени допълнителни счетоводни справки от „Катарино Спа хотел“
ЕАД – оборотни ведомости за 2018 г. и 2019 г. без аналитичност за извършваните разходи,
достига до извод, че съгласно приложените по делото материали – фактури за извършвани
разходи за 2018 г. стойността на същите възлиза на 531 618,85 лева с вкл. ДДС, а за 2019 г. в
размер на 8580,44 лева. В основното заключение е посочено, че обект на анализ са
фактурите, касаещи процесния период – 2018 г. – 2019 г., като не са включени тези, издадени
през 2017 г. Съпоставяйки площта на процесния обект от 211 кв.м., собственост на ответното
дружество, съгласно данните от приложената по делото скица, с площта на целия комплекс
от 30 003 кв.м., следваща от приобщеното по делото Решение № КЗЗ-3 от 16.05.2005 г. за
промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди на Комисия за
земеделски земи, експертизата достига до извод, че припадащата се на ответника част от
разходите за процесния период се равнява на 0,70 % или съответно на сумата от 3 721,33
лева за 2018 г. и на сумата от 60,06 лева за 2019 г. При изслушването си пред съда вещото
лице посочва, че при липсата на аналитична информация за релевантния период, на
аналитична партида за всеки обект, не могат да бъдат отделени разходите на хотела от тези
за прилежащата територия, като осчетоводяването е общо по фактури за целия комплекс. В
допълнителното заключение експертизата достига до извод, че при съотношение на
застроената площ на обекта на ответната страна към застроената площ на всички къщи в
комплекса (равняващо се на 0,016) общият размер на припадащата се част от разходите за
2018 г. възлиза на 8 505,90 лева, а за 2019 г. на 137,29 лева или общ размер за периода от 8
643,19 лева. При съобразяване на съотношението на застроената площ на обекта на
ответника към общата РЗП на всички построени обекти в комплекса (равняващо се на 0,008)
припадащата се част от разходите за 2018 г. възлиза на 4 252,95 лева, а за 2019 г. на 68,64
лева или общ размер за периода от 4 321,59 лева. Съдът кредитира заключенията на съдебно-
икономическата експертиза, преценявайки ги по реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и
обосновано изготвени, от съответен специалист и въз основа на материалите по делото, в
частност на допълнително представени от ищцовата страна счетоводни справки, отговорили
на всички поставени въпроси. В тази връзка и с оглед проведеното оспорване от
процесуалния представител на ответната страна, съдът намира за необходимо да отбележи,
10
че обстоятелството дали приетите по делото фактури, ползвани от експерта при формиране
на изводите му, доказват реалното извършване на фактурираните дейности и реализирането
им именно през процесния период, касае основателността на исковата претенция и не
представлява основание изводите в експертизата да не бъдат ценени от съда при решаване
на спора по същество.
Съдът, при анализ на така събраните по делото доказателства, намира за неустановено
от ищеца реалното обогатяване на ответното дружество чрез спестяване на сочените в
исковата молба конкретни по вид и размер разходи по управление и поддръжка на
притежавания от него самостоятелен обект, част от комплекс „Катарино“, реализирани в
рамките на процесния период 2018 г. – 2019 г., респ. обедняването на ищеца със съответната
част от стойността на тези разходи.
От приетите като писмени доказателства фактури за доставени стоки и извършени
услуги не може да се направи извод, че се касае за такива, относими към поддръжката на
този обект или на разходи, пряко свързани с използването му по предназначение. Този извод
не следва и от заключенията на съдебно-икономическата експертизата, доколкото същата
анализира данните, съдържащи се във фактурите и посочените в същите видове
дейности/доставени стоки, от които обаче не следва по категоричен начин, че касаят
извършени услуги именно по поддръжка и управление, които да са ползвани и от ответника,
като собственик на самостоятелен обект, част от комплекса. Следва да се отбележи също, че
част от фактурите - фактура № **********/07.06.2017 г., фактура № **********/12.12.2017г.
фактура № **********/23.08.2017 г. и фактура № **********/27.09.2017 г. дори касаят
период, предхождащ по време процесния такъв.
От показанията на свидетеля П.З. се установява единствено, че общите площи в
комплекс „Катарино“ се поддържат, обновяват и реновират именно от „Катарино Спа хотел“
чрез поддържане на видеонаблюдение, пожароизвестяване, дезинфекция, дезинсекция,
дератизация, поддържане на поливна система, на жива охрана, поддържане на пътищата –
през лятото чрез измиване, през зимата чрез почистване на снега, както и, че за тази
поддръжка собствениците на къщите дължат годишна такса във фиксиран размер. От
разказаното от свидетеля обаче не се установят конкретно извършените дейности в рамките
на процесния период, както и мястото на извършването им, респ., че същите ползват и
обекта на ответната страна.
Изясни се, че в доказателствена тежест на ищеца по предявения иск по чл. 59, ал. 1
ЗЗД е да установи пълно и главно, както наличието на своето обедняване, така и обогатяване
на ответника, в частност чрез спестяване на конкретни разходи за поддръжка и управление
на имота си, произтичащи от един общ факт.
Предвид изложеното и доколкото по делото останаха недоказани тези елементи от
фактическия състав на кондикционния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, то последният се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен на това основание, без съдът да обсъжда по
същество въпросът относно размера на обезщетението, както и наличието на друг иск -
вещен, облигационен, деликтен, с който ищецът да търси възстановяване на обедняването
си, която преценка е обусловена от доказване наличието на това обедняване и връзката му с
обогатяването на ответната страна.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – отхвърляне на исковете, право на разноски има само ответникът. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на същия следва да бъде присъдена сумата от 1350 лева,
представляваща сторени разноски по делото за депозит за съдебно-икономическата
експертиза и за адвокатско възнаграждение. При присъждане на последното съдът съобрази
отразеното в представения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 159 от
делото) заплащане на уговореното възнаграждение от 1200 лева в брой, в която част
11
последният има характера на разписка, удостоверяваща получаването на сумата, съгласно
задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. На присъждане подлежи пълният
претендиран размер, при липсата на въведено възражение от ищеца по реда чл. 78, ал. 5
ГПК. По делото от ответната страна не са претендирани и доказани разноски за заповедното
производство, поради което и такива не следва да бъдат присъждани. С оглед изхода на
делото, сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Катарино Спа хотел“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: село Покровник, бул./ул. „Индустриална зона-3“ № 15,
общ. Благоевград срещу „Бендев Пропъртис Бългериа“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Ами Буе“ № 18, вх. Б, ет. 2, ап. 5
установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 4 478,06 лева, включваща: сумата от 2239,03 лева, представляваща
непогасена главница за предоставени услуги по поддръжка и управление през периода
01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. съгласно фактура № **********/12.01.2018 г. и сумата от
2239,03 лева, представляваща непогасена главница за предоставени услуги по поддръжка и
управление през периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. съгласно фактура №
10000004815/05.01.2019 г. във връзка със собствения на ответника недвижим имот - сграда с
идентификатор 61813.93.21.1, находяща се в град Разлог, местност „Банище“, с
функционално предназначение – едноетажна еднофамилна вилна сграда със застроена площ
от 76 кв.м., разположена в хотелски комплекс „Катарино Спа“ въз основа на неформален
договор за управление и поддръжка от началото на 2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата в общ размер от 4478,06 лева, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 23.05.2023 г. до окончателното изплащане, за която сума по ч. гр. дело № 28044/2023
г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.06.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Катарино Спа хотел“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: село Покровник, бул./ул. „Индустриална зона-3“ № 15,
общ. Благоевград срещу „Бендев Пропъртис Бългериа“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Ами Буе“ № 18, вх. Б, ет. 2, ап. 5
евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
4 478,06 лева, включваща: сумата от 2239,03 лева, представляваща непогасена главница за
предоставени услуги по поддръжка и управление през периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.
съгласно фактура № **********/12.01.2018 г. и сумата от 2239,03 лева, представляваща
непогасена главница за предоставени услуги по поддръжка и управление през периода
01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. съгласно фактура № 10000004815/05.01.2019 г. във връзка със
собствения на ответника недвижим имот - сграда с идентификатор 61813.93.21.1, находяща
се в град Разлог, местност „Банище“, с функционално предназначение – едноетажна
еднофамилна вилна сграда със застроена площ от 76 кв.м., разположен в хотелски комплекс
„Катарино Спа“, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.
ОСЪЖДА „Катарино Спа хотел“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: село Покровник, бул./ул. „Индустриална зона-3“ № 15, общ. Благоевград да
заплати на „Бендев Пропъртис Бългериа“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Ами Буе“ № 18, вх. Б, ет. 2, ап. 5, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 1350 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
12
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13