ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /19.09.2018г., гр.Разград
Окръжен съд Разград
На деветнадесети септември, две хиляди и осемнадесета година
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
мл. съдия АНГЕЛ ТАШЕВ
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев
ЧВГД № 226 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба подадена от Г.И.П., П.Г.Г., Д.В.Я., Ц.Ц.С., Й.П.И., Г.Ц.И., М.Н.Г., Г.Х.П., Р.К.К. и Д.К.К., чрез процесуалния им представител – адвокат Елена Кралева – СсАК, със съдебен адрес:***, срещу Определение от 28.05.2018 г. постановено по гр. д. № 199/2018 г. по описа на Районен съд Исперих, с което е прекратено горепосоченото дело и изпратено по подсъдност на Районен съд Русе.
В жалбата се излагат доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда да постанови съдебен акт, с който да го отмени.
Частните жалбоподатели посочват, че процесните договори за аренда са вписани в Служба по вписванията към Районен съд Исперих, и според тях не е пречка прекратеното с процесното определение гражданско дело, да бъде разгледано от сезирания съд – Районен съд Исперих. В аргумент на горното посочват становище възприето в правната теория, според което, най-важното изключение от общата местна подсъдност е подсъдността по местонахождение на недвижимия имот, уредена в чл.109 ГПК, съгласно който посочените в закона искове се предявяват пред онзи съд, в района на който се намира имотът. В подкрепа на твърдението си, цитират практика обективирана в Определение № 695/20.10.2011 г., по ч.т.д. № 529/2011 г. на ВКС, I т.о., като считат, че подсъдността по чл.109 ГПК намира приложение само и единствено по отношение на вещни и облигационни искове с предмет недвижими имоти, какъвто бил настоящия случай и следва да се приеме, че местно компетентният съд, който следва да разгледа производството по делото е Районен съд Исперих, тъй като имотите, предмет на договора за аренда се намират на негова територия, макар и седалището на ответниците да е на територията на Районен съд Русе.
В законоустановения срок по чл.276, ал.1 ГПК са получени отговори от насрещната страна - И.К.П. и С. Веселинова П., чрез процесуалния име представител – адвокат Кирил Дончев – РАК.
В двата отговора, се поддържа, че подадената частна жалба е неоснователна и се иска от съда да остави жалбата за отмяна на процесното определение без уважение и да бъдат осъдени солидарно въззивниците да им заплатят направените разноски в настоящото производство.
Излагат доводи, че погрешно въззивниците считат, че процесното определение е неправилно, понеже договорът за аренда е вписан в служба по вписванията гр. Исперих и спорът по него е следвало да се разгледа именно от Районен съд Исперих, където е входирана и исковата молба, тъй като това твърдение нямало покритие в законодателството и процесуалните норми. Посочват, че съдът при постановяването на своя акт следва да съобрази с тълкувателните и задължителни решения, а не с това, което не е обективирано в законов или подзаконов нормативен акт, като научни публикации, на каквито се позовават частните жалбоподатели.
Разградски Окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите изложени в жалбата намира за установено следното от фактическа страна.
Пред Районен съд Исперих е било образувано гражданско дело № 199/2018 г. по описа на същия съд, във връзка с депозирана искова молба от частните жалбоподатели, чрез процесуалния им представител – адвокат Елена Кралева, против И.К.П., ЕГН ********** и С. Веселинова П., ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес: ***, в качеството им на наследници и правоприемници на арендатора Анка И. Тодорова. Предявените искове били с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД. С исковата молба се искало от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за аренда на земеделски земи, сключен на 29.10.2016 г. с нотариална заверка на подписите на 29.11.2016 г., вписан с вх. рег. № 3960 от 05.12.2016 г., Акт № 210, том 3 на Служба по вписвания гр. Исперих и договор за поправка на договор за аренда на земеделски земи с нотариална заверка на подписите от 22.02.2017 г., вписан с вх. № 283 от 23.02.2017 г. Акт № 56, том 1, парт. книга 38171-38230 в Служба по вписвания гр. Исперих, между И.К.П., ЕГН ********** от една страна – като арендодател и Анка И. Тодорова, ЕГН **********, от друга страна като арендатор, с предмет на договора – за временно възмездно ползване на поземлен недвижим имот- нива с площ от 44010 кв. м., с идентификатор № 10015.14.30, находяща се в землището на с. Вазово, общ. Исперих, област Разград, в местността „Ени Кьоклюк“.
С отговорите на исковата молба било направено възражение за липса на местна подсъдност, тъй като според ответниците неправилно с исковата молба е сезиран Районен съд Исперих, тъй като договорът за аренда по своята правна същност не учредява вещни права, а обвързва страните с облигационни отношения, поради което оспорването му следвало да е по правилата на общата местна подсъдност, която според чл.105 ГПК, компетентен да се произнесе по исковете е районният съд, в чиито район е постоянният адрес на ответника, т.е. в случай – Районен съд Русе. С процесното определение Районен съд Исперих приел, че възражението е основателно и прекратил делото пред себе си като го изпратил по компетентност на Районен съд Русе.
За да прекрати производството по предявените искове и да изпрати делото по подсъдност на основание чл.105 ГПК на Районен съд Русе, Районен съд Исперих е приел, че ответниците са с постоянен адрес *** и съгласно разпоредбата на чл.105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес на ответника. Акцентирал е върху обстоятелството, че договорът за аренда поражда само облигационни отношения между страните по него, като не прехвърля право на собственост и не учредява ограничени вещни права върху имотите, които са предмет на този договор. Поради това за него не може да намери приложение предвиденото в правилото на чл.109 изр.2, предложение последно ГПК, уреждащо подсъдност по местонахождението на недвижим имот. Последното намира приложение само в случаите, когато се касае за спорове за вещни права или за договори, имащи за предмет такива права или пък за искове за нарушено владение. Доколкото договорът за аренда не касае такива права, то при възникнали по повод на него спорове, включително и такъв по чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, приложение намира общото правило за местна подсъдност, установено в чл.105 от ГПК – по постоянния адрес или седалището на ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдебният състав извежда следните правни изводи:
Въззивната частна жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в исков процес, в законоустановения едноседмичен срок от уведомяването на страната за постановяването на обжалвания акт, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт на исковия съд, с който прекратява производството по делото пред себе си и го изпраща на компетентния по общите правила за местната подсъдност районен съд, преценени на основание чл.105 ГПК, и при наличие на правен интерес за ищците, които в настоящото производство се явяват частни жалбоподатели, да искат отмяна на постановеното съдебно определение за изпращане на делото пред друг съд, обосновавайки се с приложението на специалната подсъдност предвидена в чл.109 ГПК.
Обжалваното определение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по предвидения процесуален ред и форма във връзка с направеното изрично възражение от ответниците по спора за отвод за местна подсъдност на делото пред Районен съд Исперих.
Съдът като съобрази направените в частната жалба оплаквания и доводи, намира същата за неоснователна по следните съображения:
Настоящият съдебен състав счита, че правилно и в съответствие със закона Районен съд Исперих е изпратил делото по правилата на чл.105 ГПК на Районен съд Русе, като е възприел за основателно възражението на ответниците за отвода му като местно компетентния съд да разгледа делото, предвид установеният им постоянен адрес находящ се в района на друг районен съд. Следва да бъде посочено, че с договора за аренда не се прехвърля право на собственост и не се учредяват ограничени вещни права върху имотите, които са предмет на този договор, а поражда само облигационни отношения между страните по него. Поради това за него не може да намери приложение предвиденото в правилото на чл.109 ГПК, уреждащо подсъдност по местонахождението на недвижим имот. Както е посочил правилно първоинстанционният съд, последното намира приложение само в случаите, когато се касае за спорове за вещни права или за договори, имащи за предмет такива права или пък за искове за нарушено владение. Доколкото договорът за аренда не касае такива права, то при възникнали по повод на него спорове, включително и такъв, с който се иска неговото прогласяване за нищожен, приложение намира общото правило за местна подсъдност, установено в чл. 105 от ГПК. Разпоредбата на цитираната правна норма регламентира общата местна подсъдност по постоянния адрес или седалището на ответника. Тя се прилага във всички случаи, в които липсва специална подсъдност по друг критерий. Такъв е и настоящият случай, тъй като не е налице хипотеза, която да обуславя специална местна подсъдност по реда на чл. 106 – 117 от ГПК. По - конкретно, няма основание за прилагане на подсъдността по чл. 109 от ГПК, въпреки че по силата на процесните договори е отдадена под аренда земеделска земя. Поради това съдът намира, че в случая разпоредбата на чл. 109 от ГПК е неприложима, а местната подсъдност на делото следва да се определи съобразно общото правило, визирано в нормата на чл. 105 от ГПК. Правилно първоинстанционния съд е приел, че в този смисъл е налице и задължителна съдебна практика, намерила израз в определение № 571/11.10.2010 г. по гр. дело № 519/2010 г. по описа на ВКС, ГК, Четвърто г.о. С оглед на това, искът е подсъден на съда, в чийто район попада постоянния адрес на ответниците по иска, именно както е постановил исковия съд в процесното определение, че предявените искове следва да бъдат разгледани от Районен съд Русе, като местно компетентен.
Прекратяването на производството пред Районен съд Исперих и изпращането му по правилата на местната компетентност на Районен съд Русе е резултат от проявена процесуална активност на ответната по спора страна - И.К. Пискови С. Веселинова П., предоставена им по реда на чл.119, ал.3 ГПК (възражение за местна неподсъдност на делото).
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно споделеното от частните жалбоподатели, че след като договорът за аренда е вписан в Служба по вписванията в гр. Исперих, то спорът може да се разгледа именно пред Районен съд Исперих. Вписването на самия договор за аренда в Службата по вписвания по местонахождението на недвижимия имота, не предопределя местната подсъдност за разглеждането на евентуално възникнал правен спор във връзка с този вид договор. В Гражданския процесуален кодекс, изрично са посочени основанията, въз основа на които се определя компетентният съд по правилата на местната и родовата подсъдност, като сред тях не е посочено, че тя може да се определя по това, къде е вписан съответния договор за аренда.
По отношение на цитираното във частната жалбата Определение № 695/20.10.2011 г., по ч.т.д. № 529/2011 г. на ВКС, I т.о., настоящият съдебен състав счита, че същото е неотносимо. То се отнася, за т.н. Павлов иск по чл.135 ЗЗД, където наистина местната подсъдност е определена по правилата на чл.109, изр.2 ГПК, т.е. по местонахождение на имота, но в конкретния случай този недвижим имот е бил предмет на вещнопрехвърлителната сделка, чиято относителна недействителност се е искала, а не е имал за предмет договор, който поражда само облигационни отношения, както е по настоящото дело.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното Определение от 28.05.2018 г. постановено по гр. д. № 199/2018 г. по описа на Районен съд Исперих, с което е прекратено горепосоченото гражданско дело и изпратено по подсъдност на Районен съд Русе, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
С оглед направеното от ответниците по исковото производство - И.К.П. и С. Веселинова П. искане за присъждане на разноски в настоящото производство, съставът намира следното. Отговорността на страните за разноски в исковия граждански процес е обусловена от изхода на спора. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а ответникът - при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото - чл. 78, ал. 2 и, ал. 4 ГПК. В чл. 81 ГПК е предвидено, че съдът се произнася по разноските във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Приключването на делото по смисъла на чл. 81 ГПК е несъвместимо с последваща висящност на исковия процес пред същата или пред предходната съдебна инстанция.
Производството по чл. 121 ГПК има за предмет обжалване на определение във връзка с подсъдността. В това производство сезираният с частната жалба съд се произнася относно приложимата към конкретния правен спор подсъдност и с постановяване на неговия акт разглеждането на делото не приключва, а продължава пред определения за родово или местно компетентен съд. Разпределянето на отговорността за разноски по чл. 78 ГПК е правомощие на този съд и се извършва в зависимост от крайния изход на спора, като се съобразяват и разноските, направени от страните в производството по обжалване на определението за подсъдността. Поради това, че с определението по чл. 121 ГПК не се приключва разглеждането на делото по начин, изключващ последващата му висящност, разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение и със същото не се присъждат разноски. В същия смисъл е и постоянната практика на ВКС - определение № 256/12.05.2014 г. по ч. т. д. № 1306/2015 г. на І т. о., определение № 311/20.05.2013 г. по ч. гр. д. № 715/2012 г. на ІV г. о., определение № 87/30.01.2015 г. по ч. гр. д. № 326/2015 г. на ІV г. о., определение № 437/21.07.2015 г. по ч. т. д. № 1732/2015 г. на І т. о. и определение № 529/29.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4300/2015 г. на ІІІ г. о..
Водим от горните съображения, Разградският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалбата на Г.И.П., ЕГН**********, с адрес: ***, П.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.В.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, Ц.Ц.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Й.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Ц.И., ЕГН **********, с адрес: ***, М.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Х.П., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния им представител – адвокат Елена Кралева – СсАК, със съдебен адрес:***, срещу Определение от 28.05.2018 г. постановено по гр. д. № 199/2018 г. по описа на Районен съд Исперих, с което е прекратено производството по гр. д. № 199 по описа за 2018 г. на Районен съд Исперих и изпратено делото по подсъдност на Районен съд Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.274, ал.3 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.