№ 104
гр. Свищов, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20214150100592 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от М. Н. Г. с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от
ЗЗД, вр. чл. чл. 22, вр. с чл. 11, ЗПК за осъждане на ответника „Ф.Б.“ ЕООД
да и заплати сумата 408,36 лева, платена без основание по нищожни клаузи от
договор , ведно със законната лихва , считано от 23.07.2021г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че между него и „Ф.Б.“ ЕООД на 26.03.2020г. бил
сключен Договор за потребителски кредит за сумата от 2000,00 лева, като
била уговорена лихва от 23.00%, а ГПР бил 49.11%. Общата сума , която
следвало да върне била 2460,00лева. Освен това в договора е уговорено , че
изпълнението на задължението ще бъде обезпечено от „Ф.Б.“. Твърди, че е
погасил задължението предсрочно , като на 25.04.2020г. внесъл 334,00лева, а
на 19.06.2020г.-2074,36лева. , т.е общо е превел сумата 2408,36 лева. Счита,
че договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл.26 ал.1 от
ЗЗД, като противоречащ на законоустановени императивни правила.
Изброява няколко основания за недействителност-разменените между
доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на
изискванията на ЗЕДЕУУ, шрифтът бил по-малък от 12, поради
непредставянето в писмен вид на пълна и подробна информация под формата
на стандартен европейски формуляр преди сключването на договора. В
договора не се съдържали конкретните параметри на общата дължима сума,
1
липсвали условия за прилагане на договорната лихва, а погасителния план не
удостоверявал погасяването на различните видове вземания със всяка вноска.
Неспазването на тези изисквания довело до недействителност на целия
договор. Иска се установяване на нищожността на договора, както и
осъждането на ответника да заплати сумата от 408,36лева , платена без
основание, ведно със законната лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ф.Б.“ ЕООД е подал писмен
отговор, с който оспорва исковете. Заявява, че исковата молба е нередовна ,
като неконкретизирана, а предявения иск за прогласяване на нищожност на
договора за гарнация , сключен между ищеца и „Ф.Б.“ не следва да бъде
предяваван против ответника „Ф.Б.“ ЕООД .Твърди, че условията на ЗПК са
спазени, като на ищеца била предоставена преддоговорната информация,
съдържаща погасителен план с разпределение на вноската по отделните
дължими суми. Договорът съдържал необходимата информация за лихвата,
като простият лихвен процент не изисквал специални знания от потребителя
за изчисляването му. След сключването на договора на ищеца бил изпратен
погасителен план, който съдържал необходимата информация за
погасяването. Иска се отхвърляне на исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По недействителността на договора:
Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото се
установява, че на 26.03.2020г. са сключили договор за потребителски кредит
№ *******, по който „Ф.Б.“ ЕООД, в качеството му на кредитор е
предоставило на М. Н. Г., в качеството му на кредитополучател, кредит в
размер на 2000,00 лева, който е следвало да бъде върнат с плащането на 12
месечни погасителни вноски.
Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова
институция по чл.3 ЗКИ, поради което може да отпуска кредити със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Дружеството е вписано в регистъра на финансовите
институции съгласно чл.3а ал.1 от Закона за кредитните институции. Това
2
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 от ЗПК. Сключеният между страните
договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се
съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода
редакция.
Няма спор и че договорът е сключен чрез средства за комуникация от
разстояние, поради което същият представлява договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР.
В тази връзка доводите на ищеца за недействителност на процесния
договор за кредит поради нарушаване на разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и, ал. 2
от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, тъй
като ответното дружество не било предоставило на ищеца информация за
съдържанието на договора и същият не бил подписан с електронен подпис са
неоснователни. Посочените разпоредби не предвиждат изисквания към
договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
неизпълнението на които да води до недействителност на същия, а уреждат
разпределението на доказателствената тежест и доказателствените средства за
доказване на сключването и съдържанието му. Съгласно разпоредбата на
чл.18 ал.1 от ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и е получил
съгласието му за сключване на договора. Посочената разпоредба възлага на
доставчика на финансови услуги от разстояние тежестта да докаже
спазването на предвидените в разпоредбите на чл. 8-11 от ЗПФУР задължения
за предоставяне на определена информация на потребителя преди сключване
на договора. Правните последици от неизпълнението на посочените
задължения са регламентирани в разпоредбата на чл.15 от ЗПФУР, съгласно
която когато не са спазени изискванията на чл.8 ал.1 и ал.4, чл.9 и чл.10 ал.1,
2 и 3 потребителят може да прекрати договора в едномесечен срок от
изтичането на срока по чл.12 ал.1 и ал.2, без да дължи обезщетение и/или
неустойка. От изложеното е видно, че при неизпълнение на информационните
задължения на доставчика за потребителя възниква правото да прекрати
сключения договор, което той следва да упражни в предоставения му от
закона срок. Предвид горното даже и от страна на ответното дружество да е
било допуснато неизпълнение на задълженията му по ЗПФУР, то това не
може да се отрази на действителността на сключения договор. Не могат да
3
бъдат възприети и доводите на ищеца, изложени в исковата молба за липса
въобще на сключен договор между страните, тъй като той не бил подписан от
него с електронен подпис. Тези твърдения са в противоречие с подадената от
самия него искова молба, в която твърди, че договор между страните е бил
сключен. Разпоредбата на чл.18 ал.2 от ЗПФУР изрично препраща по
отношение на изявленията на страните, отправени по реда на закона към
чл.293 от ТЗ, уреждащ формата на търговските сделки, ал.3 от който
предвижда, че страната не може да се позовава на нищожността, ако от
поведението ѝ може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението. В настоящия случай в исковата молба ищецът е посочил номера
и датата на сключване на процесния договор, размера на получената сума по
него, както и заплатените вноски по същия, от което може да се направи
извод, че не е оспорвал действителността на изявлението си за сключването
му. При това положение ищецът не може да се позовава на евентуалната му
нищожност поради неподписването му с електронен подпис.
При това положение следва да бъдат разгледани доводите на ищеца за
нищожност на договора поради неспазване на императивни разпоредби на
ЗПК. Следва да се приеме, че са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК,
като шрифта на договора за потребителски кредит и общите условия в случая
не е по-малък от 12, за преценка на което не са необходими специални
знания.
Основателни са останалите възражения.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.
11, ал.1, т.7, 10, 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. Видно от представения на хартиен носител Договор №
*******/26.03.2020г. и погасителен план към него, в него е посочен лихвен
процент по заема- 23,00%, годишен процент на разходите- 49,11%, брой
погасителни вноски- 12, падежна дата на първа погасителна вноска-
25.04.2020г., размер на погасителната вноска и разпределение на същата на
главница и лихва, общ размер на лихвата- 460,00лв. В чл.5 от Договора е
предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
„Ф.Б.“ в полза на дружеството. За предоставената гаранция
кредитополучателят следва да заплати на „Ф.Б.“ възнаграждение, което в
4
случая възлиза общо на 1540,00 лв., като сумата е разпределена на 12 вноски
и се начислява към месечните вноски по кредита .
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и
условията за прилагането му, а съгласно т.10-годишния процент на разходите
по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит формално
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в него е
налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща
сума, дължима от потребителя. В случая в договора е посочено, че лихвеният
процент е 23%. Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането му. Не е
посочено, че процентът е годишен и не е записано, че стойността му е
фиксирана и не подлежи на промяна. Липсва уточнение и за базата, върху
която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита
или върху остатъчната главница. Поради горното от записванията е договора
не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето - върху
цялата дължима главница или е съобразно поетапното ѝ намаляване. Оттук не
става ясно как се формира възнаградителната лихва и защо възлиза на
посочения в справката размер. Без значение дали лихвеният процент е
фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени
условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено. В
договора е посочен единствено размерът на лихвения процент. В този смисъл
съдът намира, че действително е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна.
Освен това размерите на тези величини, посочени в договора не
съответстват на действителните такива, съобразно поетите от потребителя
задължения. Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК- „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
5
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая и
без да се ползват специални знания е видно, че общата дължима от
потребителя сума по договора- 12 вноски, които възлизат общо на 4000,00
лв., не съответстват на посочените в договора размери на лихвения процент
-23, 00%, на годишния процент на разходите 49, 11% и на общата сума,
дължима от потребителя- 2460,00 лв.Т.е. в случай, че дължимата сума би
била само 2460,00 лева, би съвпаднала с лихвения процент -23, 00%, но към
общата сума са начислени и други задължения. При това положение е
нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща че годишният
процент на разходите по кредита не може да бъде по- висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения. Посочената
разпоредба е създадена за защита на икономическите интереси на
потребителя като по- слабата страна в правоотношението при сключване на
договор за потребителски кредит и целта на същите е да не допуснат той да
заплати за предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение на
кредитора. Така констатираното несъответствие между посочените в договора
и кореспонденцията размери на лихвата, ГПР и общата сума, дължима от
потребителя, вероятно се дължи на обстоятелството, че при изчисляване на
същите в тях не са включени разходите за заплащане на гаранция в полза на
„Ф.Б.“ ЕАД. Независимо че посочените разходи се дължат на друго лице,
различно от кредитодателя, същите са пряко свързани с договора за кредит и
съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Съгласно чл.
21 ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвид на
горното, съдът намира, че при сключването на процесния договор за
потребителски кредит чрез предвиждане на гаранция под формата на
поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за
заплащането ѝ, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба
на чл.19 ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния
процент на разходите по кредита. Предвид горното посочените в договора
размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, не съответстват на действително уговорените такива и са
нищожни. От изложеното дотук се налага изводът, че договорът не отговаря
6
на изискванията на чл.11 ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, отнасящи се до посочване по
ясен и разбираем начин на лихвата, годишният процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, поради което и съгласно разпоредбата
на чл.22 от ЗПК същият следва да се приеме за недействителен. В случая
възражението на ответното дружество, че ищецът многократно е ползвал
кредити от тяхната финансова институция , за което са приложени и
разпечатки от кореспонденция и на тази основа е наясно с правилата и
условията е несъстоятелно, доколкото всеки конкретен договор следва да
отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит , без значение
осведомеността на потребителя на какво ниво е.
Според чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При това положение и съгласно чл. 23 от ЗПК за ищеца, като
кредитополучател, е възникнало задължението да върне на ответника
действително получената сума по договора в размер на 2000,00 лв. Тъй като
той е изплатил предсрочно кредита е върнал по договора 2408,36 лева.
Приложени са разписки от Изи пей, съгласно които на 25.04.2020г. внесъл
първата дължима вноска -334,00лева / 131,29лева вноска по кредита + 201,04
лева-вноска по гаранция/ , а на 19.06.2020г. е внесъл 2011,74 лева, с което
изцяло предсрочно е погасил кредита. Претенцията му за връщане на сумата
над 2000,00лева, в размер на 408,36 лева, като недължимо платена е
основателна и следва да се уважи.
Неоснователни са доводите на ответника, че не следва да дължи
връщане на заплатените суми за гаранция, тъй като същите са заплатени в
полза на друго лице- „Ф.Б.“ЕАД. От приложените към исковата молба
разписки се установява, а и по това няма спор между страните, че сумата от
2408,36 лв. е била заплатена от ищеца на ответника „Ф.Б.“ ЕООД, като в
платежните документи като основание за заплащането й е посочен номерът на
процесния договор за потребителски кредит. Доколкото сумата е постъпила в
патримониума на ответника като плащане по процесния договор, то именно
той дължи връщане на недължимата част от нея на ищеца. По делото не са
били ангажирани никакви доказателства от ответното дружество при
получаването на сумите, същото да е действало като представител на „Ф.Б.“
7
ЕАД и да е превеждало в негова полза някаква част от тях, а и подобна
възможност не е предвидена в договора за кредит, за погасяване на
задължения по който са били заплатени сумите от ищеца.
По осъдителния иск по чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД-
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно по
процесния договор длъжникът дължи единствено главницата в размер на
2000,00лева. От представените платежни нареждания се установява, че
ищецът е платил по договора общо сума в размер на 2408,36 лева. По
договора е платена над получения кредит сумата в размер на 408,36 лева ,
която съгласно чл.23, вр. чл. 22 от ЗПК се явява платена при начална липса на
основание и подлежи на връщане на потребителя. Като законна последица
върху тази сума следва да се присъди и законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
По делото са направени разноски от ищеца в размер на 50,00 лева-такса
за завеждане на делото,които следва да се присъдят. Списък с разноски не е
представен и няма данни за платен адвокатски хонорар.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ********,със седалище
*************************** да заплати на М. Н. Г. с ЕГН ********** , с
адрес *********************** сумата от 408,36 лева - получена без
основание във връзка със сключения между страните договор за
потребителски кредит № *******/26.04.2020г., който е недействителен по
чл.22 от ЗПК, ведно със законната лихва , считано от подаването на исковата
молба 23.07.2021г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ********,със седалище
*************************** да заплати на М. Н. Г. с ЕГН ********** , с
адрес *********************** сумата от 50,00 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване
8
на страните пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
9