№ 49789
гр. София, 06.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110109943 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII ГПК
Делото е образувано по искова молба, подадена от Н. П. Г. срещу
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с която са предявени следните искови претенции:
1. осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за неимуществени
вреди в общ размер от 10000 лв. поради неправомерно отстраняване от имота
на адрес гр. С*.
2. осъдителен иск по чл.72 ЗС за сумата от 15 000 лв. като част от 1 500
000 лв. – направени подобрения и преустройства в имота, за извършването на
които своевременно е уведомяван ответникът;
3. осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за причинени вреди
от неправомерно извеждане от имота на ул. „М*:
за претърпяна загуба поради:
заплащане на наем за друг имот;
липсващи движими вещи;
4. осъдителен иск по чл.45 ЗЗД за пропуснати ползи от ползването на
имота в размер на 10 000 лв. като част от иск в размер на 1 000 000 лв
С определение от 10.10.2022 г. е предоставена правна помощ на ищеца
Н. Г..
С определение от 04.04.2023 г. е назначен за особен представител на
ищеца адвокат Н. Д. А..
С разпореждане № 19456/12.09.2023 г. съдът е освободил ищецът от
внасяне на държавни такси по делото.
Дадени са указания за отстраняване на нередовности по първоначалната
искова молба.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е бил наемател на
общински имот и ответникът го е извел незаконно. Претендира вреди,
1
причинени от неправомерното му изгонване, направените подобрения в
имота, разходите, които е направил за наем, след изходването му, и загубата на
липсващите движими вещи.
С уточнителна молба с вх. № 78296 от 25.08.2023 г. ищецът формулира
петитум на исковата молба, като се иска ответникът да бъде осъден да заплати
следните суми поради неправомерно отстраняване на ищеца от процесния
имот:
- 15 000 лв., частичен иск от 1 500 000 лв. за вложените средства за
подобрения и преустройства в имота, за извършването на които своевременно
е уведомяван ответника;
- 10 000 лв., частичен иск от 1 000 000 лв. - пропуснати ползи от
неползване на имота след отстраняването на ищеца;
- 10 000 лв., частичен иск от 1 000 000 лв. - за причинени
неимуществени вреди вследствие отстраняване на ищеца от имота и
последвалата продажба и погиване на същия имот;
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор. Оспорва изцяло
иска. Прави възражение за погасяване по давност. Излага подробни факти и
обстоятелства по случая. Счита, че искът е недопустим, тъй като след
постановяване на бракоразводното решение между ищеца и бившата му
съпруга, процесното жилище е предоставено на нея и той няма правно
основание да се намира в имота. Ето защо липсва правен интерес от
предявяване на исковата претенция от страна на ищеца.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта на настоящото производство
Производството е преминало проверка по реда на Глава XXI ГПК,
поради което съгласно указанията в ТР 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е преценил всички факти и обстоятелства.
По представителната власт
Ищецът се представлява от особен представител адв. Н. А., със съдебен
адрес: гр. София, ж.к. М*, тел. № *, **********@****.** (л.598 от делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
С разпореждане № 19456/12.09.2023 г. съдът е освободил ищецът от
внасяне на държавни такси по делото (л.609 от делото)
По доклада
На този етап съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ЗЗД, според въззива. Ето защо следва да бъде
изготвен доклад.
2
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
По свидетелите
В исковата молба (ИМ) е направено искане за допускане до разпит на
девет свидетели. Съдът приема, че искането е допустимо, относимо и
необходимо, но само да двама.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, събиране на доказателства и призоваване на
свидетели, делото следва да бъде насрочено за дата и час, а именно за
27.01.2024 година от 09.30 часа, за която дата да се призоват страните чрез
техните процесуални представители.
3
Препис от настоящото определение следва да се връчи на страните чрез
техните процесуални представители. Препис от отговора на исковата молба
следва да се връчи на ищеца.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК -
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Делото е образувано по искова молба, подадена от Н. П. Г. срещу СТОЛИЧНА
ОБЩИНА, с която са предявени следните искови претенции:
1. осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди в общ
размер от 10000 лв. поради неправомерно отстраняване от имота на адрес гр. С*.
2. осъдителен иск по чл.72 ЗС за сумата от 15 000 лв. като част от 1 500 000 лв. –
направени подобрения и преустройства в имота, за извършването на които своевременно е
уведомяван ответникът;
3. осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за причинени вреди от
неправомерно извеждане от имота на ул. „М*:
за претърпяна загуба поради:
заплащане на наем за друг имот;
липсващи движими вещи;
4. осъдителен иск по чл.45 ЗЗД за пропуснати ползи от ползването на имота в размер
на 10 000 лв. като част от иск в размер на 1 000 000 лв
С определение от 10.10.2022 г. е предоставена правна помощ на ищеца Н. Г..
С определение от 04.04.2023 г. е назначен за особен представител на ищеца адвокат
Н. Д. А..
С разпореждане № 19456/12.09.2023 г. съдът е освободил ищецът от внасяне на
държавни такси по делото.
Дадени са указания за отстраняване на нередовности по първоначалната искова
молба.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е бил наемател на общински
имот и ответникът го е извел незаконно. Претендира вреди, причинени от неправомерното
му изгонване, направените подобрения в имота, разходите, които е направил за наем, след
изходването му, и загубата на липсващите движими вещи.
С уточнителна молба с вх. № 78296 от 25.08.2023 г. ищецът формулира петитум на
исковата молба, като се иска ответникът да бъде осъден да заплати следните суми поради
неправомерно отстраняване на ищеца от процесния имот:
- 15 000 лв., частичен иск от 1 500 000 лв. за вложените средства за подобрения и
преустройства в имота, за извършването на които своевременно е уведомяван ответника;
- 10 000 лв., частичен иск от 1 000 000 лв. - пропуснати ползи от неползване на имота
след отстраняването на ищеца;
4
- 10 000 лв., частичен иск от 1 000 000 лв. - за причинени неимуществени вреди
вследствие отстраняване на ищеца от имота и последвалата продажба и погиване на същия
имот;
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор. Оспорва изцяло иска. Прави
възражение за погасяване по давност. Излага подробни факти и обстоятелства по случая.
Счита, че искът е недопустим, тъй като след постановяване на бракоразводното решение
между ищеца и бившата му съпруга, процесното жилище е предоставено на нея и той няма
правно основание да се намира в имота. Ето защо липсва правен интерес от предявяване на
исковата претенция от страна на ищеца.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
1. осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди в общ
размер от 10000 лв. поради неправомерно отстраняване от имота на адрес гр. С*.
2. осъдителен иск по чл.72 ЗС за сумата от 15 000 лв. като част от 1 500 000 лв. –
направени подобрения и преустройства в имота, за извършването на които своевременно е
уведомяван ответникът;
3. осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за причинени вреди от
неправомерно извеждане от имота на ул. „М*:
за претърпяна загуба поради:
заплащане на наем за друг имот;
липсващи движими вещи;
4. осъдителен иск по чл.45 ЗЗД за пропуснати ползи от ползването на имота в размер
на 10 000 лв. като част от иск в размер на 1 000 000 лв.
Възражения на ответника:
Правооспорващи - касаят основателността на иска
Правоизключващи –
Правопогасяващи – настъпила погасителна давност
чл.146, ал.1, т.3-4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават.
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Няма такива
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
По иска с правна квалификация 45 ЗЗД ищецът, при условията на пълно и главно
доказване, следа да установи следните кумулативни факти и обстоятелства:
1. Деянието на ответника
2. Деянието да е противоправно –
3. вреда – неимуществени и имуществени вреди
4. размер на вредата –
5. причинно-следствената връзка между вредата и противоправното поведение на
ответника (действие)
Отговорността е обективна и вина не е необходима. Същата се предполага, на
5
основание чл.45, ал.2 ЗЗД.
По иска с правна квалификация по чл.72 ЗС ищецът следва да установи направените
от него подобрения, техния размер и че ответникът е уведомен за тях.
Ответникът при условията на насрещно доказване следва да установи, че се е
възпротивил на направените промени.
При условията на насрещно доказване, ответникът следва да установи:
1. погасяване на вземането
По възражението за настъпила давност по чл.110 ЗЗД. Ответникът следва да установи,
че задълженията са възникнали (станали изискуеми) преди повече от пет години от датата на
подаване на исковата молба, както и техния размер. Ищецът следва да установи действия,
които прекъсват или спират давността.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателствени средства следните
документи: всички представени с ИМ, ОИМ
ДОПУСКА събирането на поисканите от ищеца гласни доказателства
чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, като ОПРЕДЕЛЯ
краен срок за събиране на това доказателства, а именно първото по делото
съдебно заседание, на основание чл.158 ГПК, като УКАЗВА на страните, че
след това делото ще се гледа без това доказателство.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
6
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
7
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.01.2024 година от 09.30
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ПРЕПИС от отговора на ИМ да се връчи на ищеца.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8