Решение по дело №630/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 378
Дата: 7 юли 2021 г. (в сила от 4 август 2021 г.)
Съдия: Пенко Цанков
Дело: 20214110200630
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. Велико Търново , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно
наказателно дело № 20214110200630 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Б. Л. К., ЕГН **********, жив. в с. С***** **** срещу
Наказателно постановление № 35 -0000410 от 06.04.2021 г. на Директор на РД
"Автомобилна администрация" - Плевен, с което на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, за
нарушение по чл. 8, ал. 1, пр. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ, е наложено
административно наказание глоба в размер на 500, 00 лева. Навеждат се оплаквания, според
които наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, като е направено
искане за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява и не
заема становище.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява и не заема
становище.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 18.03.2021г., на жалбоподателя, е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 286247, за това, че на същата дата, около 15,50 часа, на ПП І-5, Габрово –
Русе, при км. 101, отбивка при местност „Дервент“, е управлявал товарен автомобил „МАН -
8.163, кат. N 2, с рег. № ******** собственост на ЕТ „Ивелба – СВ – Иван Бадев“ като
извършвал обществен превоз на товари /текстил/, по маршрут от гр. Русе до гр. Пловдив,
съобразно Пътен лист сер. № 502827/18.03.2021г., без да представи валидно удостоверение
за психологическа годност. След направена справка в информационната система на ИА
"АА" – София е установено, че Б. Л. К. не е притежавал УПГ. В регистъра на
1
психологическите изследвания на водачите за явяване на психологическо изследване (л.9) е
отразено, че е имал издадено такова на 10.03.2017г. с № 402099, валидно до 10.03.2020г.
Контролните органи са квалифицирали извършеното бездействие като административно
нарушение на чл. 8, ал. 1, пр. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ.
Процесният АУАН, подписан и връчен на жалбоподателя на 18.03.2021г., като в
съдържанието му не са отразени направени възражения, и такива не са постъпили в и в
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на посочения АУАН, срещу жалбоподателя, при възприемане в пълнота и
идентичност на фактическата обстановка и правна квалификация на извършеното деяние е
издадено и обжалваното Наказателно постановление № 35-0000410 от 06.04.2021 г. на
Директор на РД "Автомобилна администрация" - Плевен, с което за нарушението на чл. 8,
ал. 1, пр. 2 от Наредба № 36/15.05.2006г. на МТ и на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, на Б.
Л. К. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500,00 лева.
НП е връчено на нарушителя на 09.04.21г., който, в законоустановения срок, е подал
жалба, по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, през РС - В. Търново.
По делото е приложена като доказателство Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020г. на
МТИТС; Пътен лист сер. № 502827/18.03.2021г., извлечение от регистър на
психологическите изследвания на водачите за явяване на психологическо изследване (л.9),
от съдържанието на което се установява, че спрямо въззивника е било издадено такова на
10.03.2017г. с № 402099, валидно до 10.03.2020г.
Изложената по - горе фактическа обстановка съдът приема за установена, въз основа
на приетите като доказателства по делото писмени доказателствени материали, а също и от
показанията на св.Ал. М. и Пл.П., които са потвърдили съдържащите в издадения АУАН
констатации. В хода на административнонаказателното производство и на това пред
въззивния съд, жалбоподателят не е представил доказателства, оборващи изложените и
отразени от свидетелите факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът обективира следните правни
изводи:
Настоящият състав приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е
депозирана в законоустановения срок и от лице имащо право на това, а разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна.
При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на
императивни законови разпоредби относно производството по установяване на
административните нарушения и налагане на административни наказания на жалбоподателя
с наказателното постановление. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в
законоустановените срокове и от лица разполагащи с материална и териториална
компетентност. Фактите свързани с извършването на деянието и квалифицирането на
същото, като конкретен състав на административно нарушение са описани в изискуемата от
закона пълнота. По отношение на тях не са налице празноти, които да внесат съмнение или
неяснота относно възприетите факти и тяхната правна квалификация. Не се констатират и
2
допуснати нарушения на процесуалните правила при връчването им, което мотивира съда да
приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът приема, че
жалбоподателят е извършил от обективни и субективна страна процесното административно
нарушение, тъй като на 18.03.2021г., около 15,50 часа, на ПП І-5, Габрово – Русе, при км.
101, отбивка при местност „Дервент“, е управлявал товарен автомобил „МАН -8.163, кат. N
2, с рег. № ******** като е извършвал обществен превоз на товари /текстил/, по маршрут от
гр. Русе до гр. Пловдив, съобразно Пътен лист сер. № 502827/18.03.2021г., без да представи
валидно удостоверение за психологическа годност.
Към момента на извършване на нарушението, и към 18.03.21г. (видно от отразеното в
извлечението) Б. Л. К. не е притежава УПГ. В регистъра на психологическите изследвания
на водачите за явяване на психологическо изследване (л.9) е отразено, че е имал издадено
такова на 10.03.2017г. с № 402099, валидно до 10.03.2020г., но липсва издадено такова за
последващ период.
Условията и редът за извършване на обществен превоз на товари са регламентирани с
Наредба № ЗЗ от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
РБ. Съгласно чл. 87, т. 2 от тази наредба, водачът на автомобил за обществен превоз на
товари трябва да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата. Правилото на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006
г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания,
издадена от министъра на транспорта на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП /§ 2 от ПЗР/
регламентира едно от изискванията за извършване на дейността на водачите на
таксиметрови автомобили, на автомобили за обществен превоз на пътници или товари,
както и за председател на изпитна комисия, а именно – представянето на удостоверение за
психологическа годност, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба удостоверението за
психологическа годност е валидно за срок от три години от датата на неговото издаване с
изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на
лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок
от една година.
Съгласно разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП водач, който извършва таксиметрови,
превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари - без валидно
удостоверение за психологическа годност, се наказва с глоба в размер на 500, 00 лева.
В настоящия случай срокът на валидност на притежаваното от жалбоподателя
удостоверение за психологическа годност е бил изтекъл на 10.03.2020г., т.е. една година,
към датата на проверката от контролните органи. При това положение е видно, че на
18.03.2021г., водачът, действително е извършвал обществен превоз на товар /текстил/ без
валидно удостоверение за психологическа годност, за което правилно и законосъобразно е
санкциониран по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП с обжалваното наказателно постановление, като му
3
е наложена глоба в размер на 500,00 лева. Наложеното наказание е в абсолютния размер,
посочен от законодателя, което мотивира съда да приеме, че не са налице основания за
нейното изменение.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на извършеното административно
нарушение. Извършването на обществен превоз на товари и пътници е
правнорегламентирана дейност, като в тази връзка са въведени правила за периодична
проверка на психологическата годност на водачите. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба №
36/15.05.2006 г. на МТ, психологическото изследване на водачите на МПС има за цел да
установи психологическата им годност да управляват МПС без опасност от допускане на
пътнотранспортни произшествия. В този смисъл извършването на обществен превоз на
товари без валидно удостоверение за психологическа годност, издадено от съответните
компетентни органи, е нарушение с висока степен на обществена опасност, т. к. водачът
нямат обективен критерий за собственото си психологическо състояние, което е свързано с
безопасността на всички участници в движението. Като професионален водач на товарни
автомобили, извършващ обществен превоз на товари на територията на Р България,
жалбоподателят е бил длъжен да следи за валидността на изискуемите по закон документи.
В случая следва да се отчете и продължителния период на бездействие за подновяване на
процесното удостоверение (повече от една година от изтичане на предходното УПГ,
валидно до 10.03.2020 г.), което обстоятелство обективира завишената обществена опасност
както на деянието, така и на дееца, което от своя страна, изключва приложението на
разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН, по отношение на процесното нарушение.
По изложените съображения, съдът намира обжалваното наказателно постановление за
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 35-0000410 от 06.04.2021 г. на
Директор на РД "Автомобилна администрация" - Плевен, с коeто на Б. Л. К., ЕГН
**********, жив. в с. С***** ****, за извършено на 18.03.2021г., нарушение на чл. 8, ал. 1,
пр. 2 от Наредба № 36/15.05.2006г. на МТ, на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 500, 00 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико
Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4