№ 522
гр. Търговище, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20213530100735 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на
вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Профи Кредит България“ твърди в исковата си молба, че на 09.11.2015г. е
сключило договор за потребителски кредит № ********** със С.Р.С., като длъжник и Г..
АЛ. С., като солидарен длъжник, за сумата от 2900лв. Срокът на договора е 36 месеца.
Размерът на вноската 141.51лв.; ГРП 40.90%; ГЛП 41.17%; лихвен процент на ден 0.11%.
Общото задължение по кредита е 5094.36лв.
Отделно от това длъжникът е избрал възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1215лв., като размерът на месечната вноска по него е
33.75лв. Общото задължение по кредита е 6309.36лв. Общият размер на вноската е 175.26лв.
Солидарните длъжница не са изпълнили поетите с договора задължения и са
направили 21 пълни погасителни вноски и една непълна. Към датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК ответниците дължат на кредитора сумата от 1637.71лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********, 449.20лв.
договорно възнаграждение; 472.50лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги и 379.35лв. законна лихва за периода 10.11.2018г. до 23.03.2021г.
Молят съда да постанови Решение с което да признае за установено по отношение на
ответника съществуване на вземания в посочените по-горе суми. Претендират законна
лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане
на задължението, както и разноски в настоящото и заповедно производство. В съдебно
заседание не се явяват и не изпращат представител.
1
В срока за отговор по чл.131 от ГПК не постъпил такъв от ответника. В съдебно
заседание процесуалният му представител оспорва иска, като твърди, че договора съдържа
неравноправни клаузи досежно претендираните суми за допълнителен пакет услуги, а
внесените от длъжника вноски покриват основните му задължения по кредита. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено
следното от фактическа страна: От Договор за потребителски кредит №
**********/09.11.2015 г., сключен между ищеца и С.Р.С. като длъжник и Г.. АЛ. С. като
солидарен длъжник, приложен по делото, ведно с ОУ се установява, че страните са
уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 2900лв., с размер на месечна
погасителна вноска от 141.51лв., със срок от 36 месеца, с първа вноска на 10.12.2015 г. и
последна вноска на 10.11.2018 г.; с фиксиран годишен лихвен процент от 41.17 %, обща
сума за погасяване в размер на 5094.36лв. и ГПР 40,90 %, както и лихвен процент на ден
0.11%.
Кредитополучателят е закупил и пакет от допълнителни услуги за които дължи
възнаграждение от 1215лв., с размер на месечна вноска по пакета от 33.75лв.
Общото задължение по кредита е станало в размер на 6309.36лв., с месечна вноска
платима до 10-число на месеца в размер на 175.26лв.
Не се спори между страните, че кредитополучателят е преустановил погасяването на
задължението си по договора за кредит, като е изплатил на ответника общо сума в размер на
3778.46лв. към дата 18.05.2021г., покриваща 21 пълни погасителни вноски и една непълна.
Независимо от клаузата на чл.12.3 от ОУ към договора, че при просрочие на една
месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на
договора за кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо
кредиторът да уведомява длъжниците, такова действие не е последвало от страна на
кредитора.Крайният падеж на договора за кредит е настъпил на 10.11.2021г.
Кредиторът е предприел действия по събиране на изискуемите вземания едва на
21.03.2021г. с подаване на заявление по чл.410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.№ 429 по
описа за 2021г. съдът е издал Заповед № 205/25.03.2021г. за претендираните в настоящото
производство суми, възразена само от ответника Г.С..
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи: Предвид оспорване на вземанията от страна на ответника, съдът счита, че
по реда на чл.20 от ЗЗД следва да се тълкува действителната воля на страните в приложения
Договор за потребителски кредит № **********.
Тълкуването на договора поначало има за цел да установи точния смисъл на
уговорките в неговото съдържание, като се спазва правилото, че се тълкуват само неясни
уговорки- двусмислени или ясни, по които обаче е налице спор. Правният режим на
тълкуването е изразен в чл. 20 ЗЗД, уреждащ три критерия: да се търси действителната обща
воля на страните, отделните уговорки да се тълкуват една с друга и да се разбират в смисъла,
2
който произтича от целия договор /систематическо тълкуване/; тълкуването да е съобразено
с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Спорната разпоредба на чл. 10.1 от ОУ към договора за кредит гласи, че на осн.
чл.121-127 от ЗЗД солидарният длъжник се задължава да отговаря за задълженията на
кредитополучателя за погасяване на кредита, за евентуално наложени договорни санкции и
следващи задължения, произтичащи от договора за кредит и ОУ. Солидарният длъжник се
съгласява да поеме солидарна отговорност за задълженията на кредитополучателя за
погасяване на възнаграждението за избран и закупен пакет от допълнителни услуги. В чл.10.
2 от ОУ е записано, че задълженията на солидарния длъжник спрямо кредитора са поети при
условията на солидарност и кредиторът има право да изисква изпълнение както от
кредитополучателя, така и от солидарния длъжник. До прекратяване на договора за кредит
кредиторът комуникира с кредитополучателя по повод размера на задълженията и
необходимостта от изпълнение, а в случай, че няма точно изпълнение и със солидарния
длъжник.
При тълкуване на тези разпоредби съобразно правилото на чл.20 от ЗЗД съдът счита,
че подписвайки договора за ответника е възникнала пасивна солидарност за задълженията
по договора, но предвид действащата съдебна практика за възникване на солидарната
отговорност следва да е налице определено правно основание и не е достатъчно в договора
да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника, доколкото солидарна
отговорност "по принцип" не съществува, от където възниква необходимост съдът да изясни
конкретното договорно основание по чл. 121 ЗЗД. В този смисъл е Решение № 213 от
6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК. Солидарната отговорност е налице
във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците
цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички
длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за
всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено.
Разликите се следват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от
основанието за възникване на солидарността. В мотивите към Решение № 24/03.04.2013 г.
по т. д. № 998/2011 г. на I т. о. на ВКС е изяснено, че съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност
между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните.
Посочено е, че такава може да възникне, когато длъжниците са съдлъжници, а също и при
договор за поръчителство, но двете хипотези са различни. Даден е пример с договор за заем.
Солидарно съзадължени са лицата, които са получили паричната сума общо, без
разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е
предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния размер на
предоставения заем от всеки един от длъжниците. Солидарна отговорност възниква и при
договор за поръчителство - чл. 141, ал. 1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за
изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят
отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в
собственост.
3
Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът счита, че ответникът не
е съдлъжник по договора за кредит, доколкото от договора е видно, че кредитополучател
/клиент, съгласно терминологията в договора/ е само С.Р.С., не и ответника Г.С., но той
отговаря пред кредитора за изпълнение на задължението т.е. за връщане на паричната сума,
без да е кредитополучател, което го определя като поръчител по договора. Не са на лице
другите основания за възникване на солидарност – встъпване в дълг, авал, делкредере, извън
поръчителството. В чл. 8.1 от ОУ към договора е посочено, че задължение на
кредитополучателя, но не и на солидарния длъжник е да погаси всички задължения във
връзка с договора за кредит т.е. задължение на С.Р.С. е било връщане на заемната сума,
която разпоредба също сочи на това, че пасивната солидарност на ответника не произтича
от солидарна съзадълженост, а от поръчителство.
При солидарната задълженост съществуването на едно от задълженията не е
предпоставка за съществуването на другото, всеки съзадължен дължи на свое и независимо
основание, като отпадането на едно от задълженията не предизвиква отпадане на другите.
Задължението на поръчителя зависи от съществуването на главното задължение и е функция
на главното задължение, за разлика от солидарната задълженост, но е винаги акцесорно на
главното задължение за разлика и от встъпването в чужд дълг, и от солидарната
задълженост. Поръчителят отговаря на собствено правно основание, докато встъпилият в
дълг дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалният
длъжник и солидарно с него.
Съгласно разпоредбите на чл. 7 от ОУ, макар и озаглавен „Права на КЛ/СД” са
уредени права само за кредитополучателя относно възможността да се откаже от договора.
Т.е. едно от основните права по основното правоотношение (договора за потребителски
кредит) е предоставено единствено на кредитополучателя (КЛ). В подкрепа на тезата, че
договорът е подписан от ответника в качеството му на поръчител, обезпечаващ в лично
качество задълженията на главния длъжник-кредитополучател, са и следните обстоятелства:
че единствено кредитополучателят е получил екземпляр от ДПК, ОУ, допълнителен план и
споразумение; че записанато в т.Д от Декларацията, подписана от кредитополучателя и
ответника: единствено кредитополучателят декларира, че неполучаването на посочените
документи не го освобождава от изпълнение на задълженията му по договора; че както и
представените от самия ищец към ИМ писмени доказателства – а именно: погасителният
план, стандартният европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити и допълнителната преддоговорна информация са подписани само
от кредитополучателя, не и от ответника. Тези уговорки от договора и действия сочат
недвусмислено, че само клиентът и кредиторът са страни по основното правоотношение, а
ответникът се явява само личен гарант пред кредитора за изпълнението на задълженията на
клиента /длъжника/.
Предвид гореустановеното, при анализа на съдържанието на уговорените в писмения
договор и ОУ права и задължения на страните по него, на съществените уговорки в
договора, реалното предаване и преминаваното на парите в патримониума на
4
кредитополучателя Д., очакването той да погаси дълга, разпоредбата на чл.10. 2 от ОУ,
изречение последно (кредиторът ще търси солидарния длъжник, само в случай на
неизпълнение от страна на длъжника, от където следва, че при изпълнение от страна на
С.С.не е налице отговорност на ищцата), съдът намира, че намерението на страните по
договора и преследваната от тях цел, е ответника да обезпечи дълга на С.С. Задължението
му е акцесорно на това по договора за кредит и е уговорено като поръчителство и спрямо
него следва да се прилагат разпоредбите на чл.138 и сл. от ЗЗД. Цитираните от ищеца в
исковата молба текстове от ДПК, които възлагат солидарна отговорност на ответника, не
опровергават горния извод, предвид факта, че съгласно разпоредбата на чл. 141 ал. 1 ЗЗД
поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник.
Следващият въпрос по който следва да се произнесе съда е изтекъл ли е срока по чл.
147 ал. 1 от ЗЗД, като срокът е преклузивен и съдът следи служебно за неговото изтичане.
Отговорността на поръчителя има акцесорен характер и е в зависимост от
задължението на главния длъжник, в това число и от настъпването на неговата изискуемост,
като законодателят е предвидил в чл. 147, ал. 1 ЗЗД самостоятелно основание за
прекратяване на поръчителството. Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД поръчителят остава задължен
и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца. За да се реализира фактическият състав на чл. 147, ал. 1 ЗЗД трябва
да са налице двете кумулативни предпоставки: изтичане на период от шест месеца от падежа
на главното вземане и бездействие от страна на кредитора по отношение на длъжника в този
шестмесечен преклузивен срок.
Крайният срок на договора е 36 месеца считани от 09.11.2015г. При това положение
цялото задължение по кредита е станало изискуемо на 09.11.2018 година. Кредиторът е
предявил иск към длъжника и поръчителя едва на 24.03.2021г., към който момент шест
месечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е изтекъл (09.05.2018 година). С изтичането на този
срок отговорността на поръчителя е отпаднала.
По изложените съображения предявеният установителен иск се явява неоснователен
и като такъв следва да се отхвърли от съда.
Предвид изхода на спора и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 300лв., реално
изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България”ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.България № 49, бл.53Е, вх.В, против Г.. АЛ.
С. с ЕГН-********** с постоянен адрес с.К. общ.Търговище, ул.“Т.К.“ № 28А,
установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване и дължимост на
5
следните суми: сумата от 1637.71лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № **********, 449.20лв. договорно възнаграждение; 472.50лв.
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 379.35лв. законна лихва за
периода 10.11.2018г. до 23.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 24.03.2021г. до изплащане на задълженията, за които вземания в полза на ищеца е
издадена Заповед № 205/25.03.2021г. по ч.гр.д.№ 429 по описа за 2021г. на РСТ, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България”ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.България № 49, бл.53Е, вх.В, да заплати на Г.. АЛ. С. с ЕГН-
********** с постоянен адрес с.К. общ.Търговище, ул.“Т.К.“ № 28А сумата от 300лв.
(триста лева), представляваща направени по делото разноски на осн.чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд – Търговище, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6