№ 302
гр. Варна, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20253001000389 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 2169/28.05.2025г. на ЗК „Лев Инс“ АД- гр. София, ЕИК
*********, представлявано от адв. С. Д. от АК- гр. Добрич, и насрещна
въззивна жалба вх. № 2776/08.07.2025г., подадена от И. Ц. И. и Ж. Х. И.,
двамата от гр. Силистра, представлявани от адв. М. Я. ат АК- Добрич, срещу
решение № 71/30.04.2025 г., постановено по гр. дело № 175/2024г. по описа на
Силистренски окръжен съд.
С въззивна жалба вх. № 2169/28.05.2025г., подадена от застрахователно
дружество с качество на ответник по осъдителни искове с правно основание
чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, първоинстанционното решение се обжалва в
осъдителната част за горницата над 150 000 лв. до присъдената сума от
225000 лв., която застрахователят е осъден да заплати на всеки от ищците И.
Ц. И. и Ж. Х. И., за обезщетяване на претърпени от тях неимуществени вреди,
настъпили от смъртта на сина им В И. И., ЕГН **********, починал на
24.10.2023г., в резултат на ПТП от 24.10.2023г., виновно причинено от А Г А
като водач на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован към
1
датата на ПТП при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, ведно
със законната лихва за забава върху главниците, считано от 08.03.2024г.
/датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената
застрахователна претенция/ до окончателното им заплащане. В жалба са
релевирани съображения и доводи за незаконосъобразност на решението в
обжалваната част поради противоречие със закона и необоснованост. На
първо място се твърди, че определените размери на обезщетенията са
прекомерно завишени, същите са определени без съдът да е взел под внимание
доказателствената съвкупност по делото относно претърпените болки и
страдания от ищците, и не покриват критериите за справедливост по чл. 52
ЗЗД. Според ответника, първоинстанционният съд не е взел под внимание
установените по делото обстоятелства, релевантни за размера на
обезщетенията, а именно че пострадалото дете не е единствено за ищците,
липсва промяна в емоционалното състояние на ищците след инцидента,
възстановителният период е кратък; не е развито болестно състояние на
психиката от родителите (въз основа на заключението на съдебно-
психологичната експертиза). На следващо място, се заявяват оплаквания във
връзка с приетата степен на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице, по съображения, че определеният процент от 10 % се явява
необосновано занижен и следва да се увеличи на 25% поради установено
според застрахователя съпричиняващо поведение, съставляващо непоставяне
на предпазен колан от пострадалото лице и неупражнен адекватен родителски
контрол от ищците. Искането на въззивния съд е за отмяна на решението в
обжалваната осъдителна част и отхвърляне на исковете в съответните части, с
присъждане на разноски за две инстанции. Направено е доказателствено
искане: за допускане на петорна комплексна съдебно- автотехническа и
медицинска експертиза, което е отхвърлено с определението по чл. 267, ал. 1
ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор от въззивниците- ищци,
в който се твърди неоснователност на жалбата на ответника по съображения за
правилно приложение на чл. 52 ЗЗД по отношение определените размери на
обезщетенията, в съответствие със съдебната практика, правилно кредитиране
и обсъждане на доказателствата, събрани от първата инстанция, съобразяване
на всички установени обстоятелства, релевантни за размера на обезщетенията.
Твърди се неоснователност на възражението на застрахователя за
2
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия им син, поради
неуспешно проведено доказване на основание за приложение на чл. 51, ал. 2
ЗЗД.
Насрещна въззивна жалба вх. № 2776/08.07.2025г., подадена от ищците
И. Ц. И. и Ж. Х. И., е постъпила в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК, и с нея се
атакува решението на ОС- Силистра в отхвърлителната му част, за разликата
над присъдените 225 000лв. до претендираните 250 000лв. Жалбата се
основава на доводи и съображения за неправилност на извода на окръжния съд
за съпричиняване на вредата от пострадалото лице, който според
жалбоподателите не кореспондира със събраните доказателства.
Коментирайки установените факти и обстоятелства от допуснатите две
комплексни експертизи, намира, че основната причина за настъпване на
произшествието е движението на лекия автомобил с несъобразена скорост, а
не това дали пострадалото лице е разсейвало шофьора на автомобила,
показвайки екрана на телефона си. Искането към въззивния съд е отмяна на
решението в обжалваната част и уважаване на исковете изцяло, с
присъждането на пълния размер на направените съдебно- деловодни разноски
за две инстанции.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е подал в срок писмен отговор, в който
оспорва основателността на насрещната жалба, поддържа становището си за
принос на пострадалото лице, който следва да бъде процентно завишен, с
оглед конкретните обстоятелства и съпричиняващото поведение.
Въззивните жалби са подадени съответно в срока по чл. 259, ал. 1 и по
чл. 263, ал. 2 ГПК, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени
процесуални представители, насочени са срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните
части.
В проведеното открито съдено заседание процесуалните представители
на страните поддържат становищата си по жалбите и отговорите.
За да се произнесе по съществото на спора съставът на ВнАпС
съобрази следното от фактическа страна:
Силистренският окръжен съд е бил сезиран със субективно съединени
осъдителни искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени от И. Ц. И.
и Ж. Х. И., двамата от гр. Силистра, срещу ЗК „Лев Инс“ АД- гр. София, за
3
присъждане на обезщетения в размер по 250 000лв., за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и други негативни
изживявания от смъртта на сина им В И. И., роден на 10.07.2007г., починал на
24.10.2023г, в резултат на ПТП от 24.10.2023г., виновно причинено от А Г А,
като водач на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован към
датата на ПТП при ответника за риска „Гражданска отговорност”. Предявени
са и акцесорни претенции по чл. 86 ЗЗД за присъждане на законна лихва за
забава върху сумите за обезщетение, считано от 08.03.2024г. до окончателното
погасяване на задълженията.
Решението на ОС- гр. Силистра, с което осъдителните искове са
частично уважени, е валидно по критериите, възприети в мотивите към ТР №
1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.
236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваната част. Процесуалната
легитимация на страните съответства на твърденията в исковата молба,
съставляващи фактически състав за право на преки искове на пострадали лица
срещу застраховател по застраховка „ ГО на автомобилистите”, за
обезщетяване на вреди от деликт. Налице са всички предвидени от закона
предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск, включително и специалните такива съобразно
приложимия Кодекс за застраховането, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г. Видно
от приобщените към доказателствения материал по първоинстанционното
дело писмени доказателства писмените претенции на ищците към ЗК „Лев
Инс“ АД са получени от застрахователя на 07.12.2023г. Не се спори, че по тези
извънсъдебни претенции ответникът не се е произнесъл с акт за определяне на
застрахователни обезщетения или за отказ за плащане.
Правопораждащият фактически състав за основателността на пряк иск
на увредено лице срещу застраховател, както по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл.
45 ЗЗД, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от
смърт на родственик или друг близък човек, предполага изводи за наличие на:
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на
автомобилистите ”, сключено с дружеството, привлечено като ответник, за
увреждащото МПС; настъпване на застрахователно събитие в срока на
4
действие на договора, виновно причинено от водача на застрахованото МПС;
материално– правна легитимация на ищеца, който следва да е от кръга на
лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при
смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., №
5/1969г. и № 2/1984г., или, при доказани изключителни случаи, от разширения
кръг съгласно ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС; претърпени
неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение.
В конкретния казус, въпросите относно извършване на деянието,
неговата противоправност и виновността на водача на застрахования
увреждащ автомобил, за причиняване на смърт, по непредпазливост, са
разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК
във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК- с влязла в сила присъда по НОХД №
80/2024г. по описа на ОС– Силистра лицето А Г А, посочено в исковата молба
като причинител на вредите, е признат за виновен в това, че на 24.10.2023г. на
кръстовище между път 1-7 с път II-21 и път III-213, обл. Силистра, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Голф” с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, негова собственост, е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.46, ал. 2 от
ППЗДвП: „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са
длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако
няма такава- на линията, на която е поставен знакът.“, и чл. 47, ал. 3 от
ППЗДвП: забранителен знак В26 – „забранено е движение със скорост по -
висока от означената -50 км/ч“, като се движи в зоната на кръстовището със
106.13км./ч., въпреки наличието на забранителен знак В26, и по
непредпазливост причинил смъртта на пътника в лекия автомобил В И. И. от
гр. Силистра, както и че не е извършил нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т.
1 от ЗДвП и по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Не е спорно и се установява от представените писмени доказателства,
че между ЗК „Лев Инс“ АД- гр. София и собственика на увреждащото МПС е
бил сключен договор за задължителна застраховка “ГО на автомобилистите”,
действаща към датата на застрахователното събитие.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх. №
7238/15.11.2023г. ищците И. Ц. И. и Ж. Х. И. са родители на починалия в
резултат на ПТП В И. И., на 16 г.
5
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269,
ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбите.
Първият спорен въпрос по предявените главни искове, за разрешаване
на който е надлежно сезиран въззивният съд, въведен с конкретни оплаквания
и съображения в жалбата на въззивното дружество, е за размерите на
обезщетенията, подлежащи на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.
Оплакванията са основани на твърденията, че обезщетенията не
кореспондират с критериите за справедливост с оглед конкретно
установените, обективно съществуващи факти, релевантни съобразно
формирана от ВКС задължителна практика по приложение на чл. 52 ЗЗД, вкл.
ППВС № 4/1968г.
При извършване на проверка по тези оплаквания съставът на въззивния
съд намира, че при определяне по обезщетения от по 250 000лв.
първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като
обезщетенията са определени по размер и присъдени за причинени
неимуществени вреди от внезапната загуба на дете поради смърт, което
събитие се нарежда на челно място по сила на стресово преживяване, те са
адекватни с оглед установените интензитет, характер и продължителност на
търпените от ищците страдания, негативни преживявания и неблагоприятното
въздействие върху личността им в резултат на смъртта на техния син, като
тези размери на деликтни обезщетения отговарят и в пълнота на обществения
критерий за справедливост и на обичайната съдебна практика, включително и
на практиката на настоящия съдебен състав по аналогични казуси, по които
решенията са влезли в сила.
С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени
указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
причинена смърт в резултат на деликт. В т. II на постановлението е разяснено,
че понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат
6
значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на
обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички
случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на
указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на
смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на
родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действително съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените
критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК
задължителна практика на ВКС, обективирана в много на брой решения, сред
които са и следните: Решение № 242/12.01.2017 г., постановено по т. д. №
3319/2015 г. по описа на ВКС, II т. о., Решение № 17 от 16.01.2025 г.,
постановено по т. д. № 1808/2023 г. по описа на ВКС, II т. о., Решение № 1 от
26.03.2012 г., постановено по т. д. № 299/2011 г. по описа на ВКС, II т. о. и
Решение № 50104 от 23.02.2023г., постановено по т. д. № 1689/2021 г. по
описа на ВКС, II т. о. Касационната инстанция се придържа към разбирането,
че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
„справедливост“, е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД- справедливо
възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди. Също във
формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика по приложението
на чл. 52 ЗЗД е възприето и становището, че удовлетворяването на
изискването за справедливост налага при определяне на размера на
обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено-
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито
промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно
покритие по задължителната застраховка „ГО на автомобилистите“.
За установяване вида, интензитета и характера на претърпените от
ищците неимуществени вреди от смъртта на сина им са събрани гласни
доказателства от първоинстанционния съд чрез разпит на свидетелите Г В Д и
Т И. Ц.а. Показанията на двамата свидетели се базират на преки и
непосредствени впечатления, а обстоятелства, които да са свързани с
възможност за заинтересованост на свидетелите не се установяват. Доколкото
не се констатира никакво вътрешно противоречие, липса на логика или
несъответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства и останалите
7
събрани доказателства, в това число предложените изводи от експерта, на
когото е възложено изготвянето на съдебно– психологична и психиатрична
експертиза, в частта относно преживените от ищците страдания и негативни
преживявания, няма основание показанията да не се кредитират.
Установява се от съвкупната преценка на събраните гласни
доказателства, че ищците, които освен В имат още един син- Ц, били много
задружно и сплотено семейство. В бил много добро дете, правел всичко за
родителите си, с които бил много близък. Децата се отглеждали с много обич и
загриженост. В семейството обичали да играят, да пеят, да свирят- майката
била танцьорка на народни танци, а В се учил да свири на гайда. След смъртта
на единия от синовете им настъпила коренна промяна в обичайния начин на
живот и на социални контакти на ищците- преди инцидента постоянно се
събирали с приятели, било весело, играели, смеели се, а сега отказвали срещи,
напълно се откъснали от социални контакти, не били „същите хора“. При
споменаване името на сина й майката започвала да трепери и да плаче, а
основна тема в разговорите с бащата била свързана със загубата на момчето-
че ще ходи до гробищата, ще прави паметник, ограда на гроба, ще ходи до
мястото на инцидента.
Въззивният състав не намира основание да направи други, различни
изводи от ВОС, въз основа на извършената самостоятелна преценка по чл. 202
ГПК на заключението на назначената съдебно– психиатрична/психологична
експертиза, възложена на вещи лица, разполагащи с необходимите
специалност и квалификация за изпълнение на задачите. Според
заключението, което се преценява като обективно и компетентно дадено и се
кредитира изцяло, загубата на дете в непълнолетна възраст е хипотетично
трудно преодолима психотравма, като пълно емоционално и психологическо
възстановяване от загубата в този случай е малко вероятно. При бащата е
настъпила реакция на скръб и траур с обичаен за такова преживяване
интензитет, без необходимост от лечение с антидепресанти, освен прилагането
на транквилизатори първите два-три дни, за да може скърбящия да изживее
скръбта си. При майката, около година и три месеца след инцидента се
констатира протрахирана реакция на скръб и траур. И при двамата родители
понастоящем няма нарушение в ежедневните дейности, те са в последната
фаза на траура, но ищцата продължава да държи якето на сина си от
катастрофата с кръвта по него в гардероба, което говори, че в психологически
8
план все още преживява трудно загубата.
През 2023г., съгласно официалните данни на НСИ, средната брутна
годишна заплата на едно лице, заето по трудово правоотношение, е в размер
на 24 485 лв., който съставлява увеличение с 15.3% спрямо 2022г. От
07.12.2018г. и към датата на застрахователното събитие лимитът на
отговорността на застрахователите за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт са в размер на 10 420 000 лв.,
независимо от броя на пострадалите лица– чл. 492 КЗ. От 01.08.2025г., което е
една година и десет месеца след датата на процесното ПТП (изм. на чл. 492 КЗ
с ДВ бр. 70 от 2024 г.), лимитът е увеличен с около 11 %- 6 450 000 евро за
всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Към датата на деликта пострадалите лица са в трудоспособна възрастта,
с местоживеене в гр. Силистра, който е на 29 място по население сред
градовете в страната. Същите са с постоянна трудова заетост, като
източниците им на парични средства са трудови възнаграждения и рента
(съгласно декларациите по чл. 83, ал. 2 ГПК). Посочените обстоятелства са
показателни за помощните критерий за справедливост на дадения етап на
социално– икономическото развитие в страната и социалния статус на
ищците, относими към спорния въпрос за размерите на обезщетенията.
Следователно, надлежно са установени в резултат на проведено
успешно доказване сочените в исковата молба обстоятелства, явяващи се
релевантни за определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди
от смъртта на низходящ, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по
приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на починалото момче- 16
г., и на родителите- съответно 40г. и 47г., тяхното обществено и социално
положение, начинът, по който внезапната смърт на сина им, с когото са имали
силна емоционална връзка, се е отразила и продължава да се отразява
съществено върху техния живот в психологически, социален и емоционален
план. Вредите са с постоянен характер, а тяхната предвидима
продължителност е докато ищците са живи, тъй като пълно емоционално и
психологическо възстановяване от загубата в този случай е малко вероятно,
без значение, че семейството има още едно дете- по- малък син.
Като съобрази всички надлежно установени факти и обстоятелства,
релевантни за определяне размера на обезщетенията, съобразно указанията
9
дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, общественият
критерий за справедливост на дадения етап на социално– икономическото
развитие в страната, лимитите на застрахователни обезщетения, както и
предвид обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при
деликт с подобен характер и интензитет на вредите, настоящият състав на
въззивния съд намира, че при прилагане на принципа за справедливост,
съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за претърпените от ищците
неимуществени вреди не може да бъде определено в размер по- нисък от
250 000 лв. за всеки от тях.
Въз връзка с оплакването в жалбата на застрахователя за неправилно
определени размери на дължимите на ищците обезщетения за неимуществени
вреди поради несъобразяването му с каузална съдебна практика, цитирана в
първоинстанционното решение въззивният съд съобрази следното:
По въпроса за релевантността на обезщетенията за неимуществени
вреди, присъждани от съдилищата на други увредени лица, в период близък до
процесния, но от различни застрахователни събития /деликти/, като критерий
за определяне на паричния еквивалент, дължим на ищцата, е даденото
разрешение в постановеното, по реда на чл. 290 ГПК, решение №
204/07.11.2016г. по т. д. № 3568/2015г. на ВКС, I т. о. С това решение е прието,
че релевантна е обществената оценка за баланс и еквивалентност, която
следва да намери отражение при обосноваването, съобразно принципа на чл.
52 ЗЗД, на конкретния размер на обезщетението. Субективната преценка за
справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период вреди
от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка за
пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната реалност.
Присъдените от състава на съда обезщетения за подобен вид неимуществени
вреди от други деликти, настъпили в период близък до процесния, при
неидентичност на установените релевантни обстоятелства, не могат да имат
самостоятелно значение за формиране на критерия за справедливост и да
бъдат отделен фактор за определяне на паричния еквивалент, дължим по
конкретното дело. Той следва да отговаря на общественото разбиране за
справедливост на съответния етап от развитието на обществото, защото само в
този случай обезщетението би било обективно справедливо. Даденото
разрешение от ВКС по приложение на материалния закона е пряко относимо
10
към разглеждания правен спор и се възприемат изцяло от настоящия съдебен
състав.
В резултат на преглед на цялата публикувана практика на съдилищата в
АПИС, по чл. 432 КЗ /2016г./, относима към деликти с подобни последствия за
увредени лица в резултат смъртта на техни деца преди навършване на
пълнолетие, съдебният състав установи, с оглед размерите на присъжданите
от съдебните състави обезщетения, че определеният от СОС по справедливост
паричен еквивалент на претърпените от ищците неимуществени вреди, няма
основание да се коригира в посока намаление на размера, и въз основа на този
допълнителен коректив за формирана от практиката обща оценка за
пропорционалност. При преглед на актуалната практика (постановена през
2024г. и 2025г.) съдът съобрази, че съществена част от делата по аналогични
казуси по КЗ, по искове на родители за обезщетяване на неимуществени вреди
от смърт на ненавършили пълнолетие деца, по които решенията вече са влезли
в сила, след инстанционен контрол, се отнасят за пътно- транспортни
произшествия, настъпили в периода от 2018г. до 2020г., а процесното ПТП е от
м. 10.2023г. Същевременно, съгласно официалните данни на НСИ инфлацията
в страната в периода от м. 01.2020г. до м. 10.2023г., в който е настъпило
процесното произшествие, е 30.1 %, а инфлацията в периода от м.01.2015г. до
м. 10.2023г. е 49.3 %.
Следващият спорен въпрос във въззивното производство се отнася до
наличието на основание за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Застрахователят ЗД „Бул Инс“ АД е въвел в предмета на спора
своевременно, с отговора на исковата молба, защитно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, основано на следните
твърдения: 1./ той е бил без поставен предпазен колан при настъпване на ПТП,
т. е- нарушение на правилото на чл. 137а от ЗДвП, довело до тежки телесни
увреждания, несъвместими с живота, които не биха настъпили, в случай че
лицето е било с правилно поставен предпазен колан; 2./ пострадалият е
разсейвал шофьора (деликвента А Г А), като е отклонявал вниманието му от
управлението на моторното превозно средство и от следенето на пътните
знаци, пътната маркировка и платното за движение, показвайки му снимки на
мобилния си телефон и заслепявайки го с екрана на устройството.
Възразява се и за съпричиняване на вредите с поведението на
11
увредените лица- ищци, изразяващо се в неупражнен подходящ родителски
контрол върху непълнолетния, тъй като са допуснали той да се качи да пътува
в тъмната част на денонощието в МПС, управлявано с превишена скорост от
млад водач.
Съпричиняването на вредата при непозволено увреждане, съгласно чл.
51, ал. 2 ЗЗД, изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения–
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. По
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта на доказване на фактическите
твърдения, на които е базирано възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е на
застрахователя, тъй като той цели благоприятни правни последици за себе си с
отричане на отговорността му за обезщетяване на част от вредите, съразмерно
с приноса на пострадалото лице. Приносът на пострадалия следва да бъде
доказан по категоричен начин, при условията на главно пълно доказване.
Недопустимо е приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако приносът е само
предполагаем.
Въз основа на съвкупната преценка на относимите към възраженията
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД доказателства може да се направи категоричен извод, че е
установено твърдяното противоправно поведение на пострадалия,
съставляващо нарушение на чл. 137а от ЗДвП. В случая обаче, това е без
значение за крайните изводи относно липсата на основание за приложение на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на
ЗДвП, тъй като от събраните доказателства се отрича причинно-следствена
връзка между правилно поставен предпазен колан и настъпването на смъртта
на пострадалия, който е пътувал на задната седалка на увреждащия
автомобил.
Заключенията на назначените от първоинстанционния съд
първоначална и повторна комплексни съдебно-автотехническа и медицинска
експертизи, са изготвени от вещи лица със съответните подходящи
специалности и квалификация, те са изчерпателно и ясно обосновани по
начин, който убеждава съда в тяхната правилност, и няма основание съдът да
откаже да възприеме предложените от експертите изводи за релевантните
12
факти, за които се изискват специални знания. Установява се въз основа на
заключенията, че поради високата скорост, с която е управляван увреждащия
автомобил, с оглед принципа на действие на предпазните колани, в този
случай смъртта на седящия на задната седалка пътник би настъпила както при
поставен предпазен колан, така и ако е без него. По- конкретно, вследствие на
инерционни сили, възникнали в резултат на последователно реализирани
странични удари, концентрирани в задната част на автомобила, зад масовия му
център, видно и от установените деформации по лявата и дясна странични
части на автомобила, дори и правилно поставен, триточковият обезопасителен
колан не изключва нито възможността за контакт на тялото на пострадалия с
детайли от купето на автомобила, нито камшичен удар в областта на шията,
нито травми на главата от деформации на купето, променящи неговата
геометрия.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962г. на
ОСГК на ВС, чл. 51, ал. 2 ЗЗД намира приложение и в случаите, когато
пострадалото при злополуката малолетно или непълнолетно дете е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат, поради неупражнен върху
него родителски контрол. Ответникът е релевира в процеса твърдения за
неизпълнено от ищците задължение по чл. 125, ал. 3 от СК, съгласно който
родителите са задължени да осигурят подходящ контрол на поведението на
непълнолетното дете, както и нарушение на чл. 8, ал. 3 ЗЗДет.- да не допускат
непълнолетния си син на обществени места след 22 ч., непридружен от
пълнолетно лице.
Съдебният състав намира, че изводи за причинно-следствена връзка
между вредоносно поведение, респ. между неизпълнено задължение, дължимо
от ищците като родителите, за осъществяване на родителски контрол върху
пострадалия непълнолетен, не могат да се направят въз основа на данните по
делото и проведеното доказване. Установените обстоятелства не сочат
безотговорност или небрежност на родителите при осъществяване на
подходящ контрол спрямо сина им, младеж на 16 години, живеещ в гр.
Силистра, окръжен център. Липсват данни по делото той да е бил проблемно
и рисково дете и да се е нуждаел от постоянен родителски надзор. За
предприетото пътуване като пътник в автомобила, управляван при процесното
ПТП, той е взел самостоятелно решение, без да уведоми родителите си, а
самото пребиваване на лица на 16 г. в автомобил, управляван от пълнолетен
13
правоспособен водач, не е по подразбиране рисково поведение. Въпреки че
при ПТП при пострадалия е имало две пълнолетни лица- водачът на
автомобила и още един пътник на 21 г., съдът намира за необходимо да
посочи, че не може да бъде намерена причинна връзка между
произшествието, настъпило към 22.30 часа, и неизпълнението на
задължението на ищците по чл. 8, ал. 3 ЗЗДет- да не допускат непълнолетния
си син след 22 ч., непридружен на обществени места от пълнолетно лице.
Часът не е обуславящ за настъпването на процесното произшествие, а в края
на месец октомври, преди смяна на времето, тъмната част на денонощието
започва от около 18 часа.
Предвид изложеното въззивният състав приема за правилен извода в
обжалваното решение, че възражението на ответното дружество по чл. 51, ал.
2 ЗЗД, основано на твърдения за неупражнен родителски контрол, респ.
поведение, с което е допуснато нарушение на чл. 125, ал. 3 СК и чл. 8, ал. 2
ЗЗДет, е неоснователно.
От всички релевирани форми на съпричиняващо поведение в процеса,
застрахователят е осъществено успешно главно пълно доказване на
възражението за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, основаващо се на
твърденията, че пострадалият е разсейвал шофьора като е отклонявал
вниманието му от управлението на моторното превозно средство и от
следенето на пътните знаци, пътната маркировка и платното за движение,
показвайки му снимки на мобилния си телефон. Събраните са гласни
доказателства чрез разпит като свидетел на другия пътник в увреждащия
автомобил- Е Д Д, седял на предната дясна седалка при ПТП. Обстоятелства,
които да са свързани с възможност за заинтересованост на свидетеля Д от
изхода на спора не се установяват. Показанията се базират на преки и
непосредствени впечатления, същите са убедителни и не се констатират
вътрешни противоречия или такива с останалите събрани доказателства, и
следва да се кредитират. Установява се, че по пътя за кръстовището за с.
Калипетрово, по който тримата младежи пътували и слушали музика, В
отклонил вниманието на шофьора, като му дал да погледне нещо в телефона
си. Шофьорът се обърнал, свидетелят също, след което, при обръщането си
напред последният видял, че са на 50 метра от кръстовището. Шофьорът не
успял да вземе завоя, пробвал да спре, но не могъл и излезли от пътя.
14
Скоростта на автомобила преди да излезе от пътя била над 60 км/ч.
Съдът съобрази, че едно от основните изисквания към водач на МПС,
което поставя ЗДвП, е той да бъде напълно съсредоточен върху управлението
на превозното средство и пътната обстановка- чл. 20, ал. 2 ЗДвП. С
поведението си непосредствено преди настъпване на произшествието
пострадалият е способствал за отклоняване вниманието на водача от пътя и за
нарушаване на общото задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за което
деликвентът е признат за виновен от наказателния съд. При отчитане на
всички конкретни обстоятелства, при които е настъпил процесният пътен
инцидент, и тежестта на допуснатите от застрахования водач и от
пострадалото лице нарушения, въззивният съд намира, че квотата на
съпричиняване на вредите от пострадалия е правилно определена на 10 % от
първоинстанционния съд.
Гореизложеното обосновава крайния правен извод на въззивната
инстанция, че предявените осъдителни искове с правно основание чл. 432 от
КЗ са основателни до размерите, до които са уважени от първоинстанционния
съд- 225 000 лв., ведно с акцесорните претенции за присъждане на законна
лихва, считано от датата, от която са поискани с исковата молба- 08.03.2024г.,
три месеца след входиране на извънсъдебната претенция на увредените лица
към застрахователя, до окончателно погасяване на задълженията, на
основание чл. 86 ЗЗД.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора решението на ОС- гр. Силистра следва да се потвърди в
обжалваната част.
Искания за присъждане на съдебно- деловодни разноски за въззивна
инстанция са направени от представителите на двете страни, с представяне на
списъци по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи и
следва да бъде осъден на ищците част от заплатено от тях адвокатско
възнаграждение, до размер на сумата 2 250лв. (от платени 3000лв.) на всеки от
тях, съразмерно на материалните интереси по двете жалби. Репариране на
разноски за заплатени държавни такси за въззивно обжалване страните не си
дължат, тъй като подадените от тях въззивни жалби, по които са извършени
плащания, са приети от съда за неоснователни.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІІІ - ти състав,
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 71/30.04.2025 г., постановено по гр. дело
№ 175/2024г. по описа на Силистренски окръжен съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на И. Ц. И., ЕГН **********, и
Ж. Х. И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Силистра, ул. „Таню Войвода“
№ 16, по 2 250 лв. (две хиляди двеста и петдесет лева) на всеки, която сума
представлява част от направени съдебно- деловодни разноски за въззивна
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16