РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Златоград, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на шести ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100066 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от К. А. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „К. В.“
№ * и И. М. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ №**, и двете чрез
адв. Е. В. от АК С., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „Ал. С.“ № **, срещу
наследниците на И. М. Б., бивш жител на Община Н., а именно: Б. И. Б.,
ЕГН **********, адрес: гр. Н., ж.к. Ч. м. №**, ет. *, ап. *; М. И. Р., ЕГН
**********, адрес: с. Д., общ. Б.; С. И. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул.
„Н.'' №*; А. И. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Н.“ №**, с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Ищците, чрез адв. Е. В. сочат, че Поземлена комисия град Н. с Решение
№ 1895/06.04.1999 г. възстановява правото на собственост в полза на И. М. Б.
на земеделски имоти с идентификатори:
Поземлен имот с идентификатор 51319.14.100, местност ,,А.‘‘, вид
собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 8, НТП Нива, площ 1541
кв. м, стар номер 003068, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и
съседи имоти с идентификатори: 51319.12.134, 51319.14.97, 51319.14.98,
51319.14.99, 51319.14.101, 51319.14.102, 51319.14.135 и
Поземлен имот с идентификатор 51319.14.101, местност ,,А.‘‘, вид
собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 8, НТП Пасище, площ
280 кв. м, стар номер 003069 съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и
1
съседи имоти с идентификатори: 51319.14.98, 51319.14.99, 51319.14.100,
51319.14.102, 51319.14.135, 51319.16.67.
Възстановяването на горните имоти е с план за земеразделяне и
възстановените имоти са индивидуализирани с идентификатор по плана и
граници, сочи адв. В., като от влизане в сила на Решение № 1895/06.04.1999 г.
на Поземлена комисия град Н. имотите, предмет на настоящия спор, са
станали, съгласно горното решение за реституция, собственост на ответниците
по спора.
Във връзка с горното, по отношение на процесните имоти, адв. Е. В.
посочва, че са приложими разпоредбите на ЗС, включително и тези, уреждащи
института на давностното владение.
Въпреки, че е налице приключила административна процедура по
възстановяване собствеността на земеделската земя, представляващи
горепосочените два имота, с издаването на Решение на Поземлена комисия
град Н. ответниците по настоящото дело, включително и техния наследодател,
никога нито преди реституцията, нито след реституцията не са стопанисвали и
владели лично или чрез другиго имотите.
Ищците сочат, че още преди да бъдат възстановени процесните имоти,
а и след възстановяването, същите се владени и продължават да се владеят от
тях – К. А. Б. и И. М. Б., явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого,
показвайки на всички останали, че считат имотите за техни, като преди това
имотите са се владели от техните праводатели - баба и дядо.
В период по-дълъг от 10 години, ищците са упражнявали фактическата
власт по отношение на процесните имоти, без противопоставяне от страна на
титуляра на правото на собственост, както и от който и да е било другиго.
Ищците сочат, че от 1974 г. ежегодно, в период повече от 40 години са
обработвали единствено и само те имотите, ежегодно са засаждали и към
настоящия момент продължават да засаждат селскостопански растения -
тютюн, картофи, пшеница, овес, ръж.
Ищците започнали да владеят имотите, предмет на настоящото дело,
без да искат съгласието на ответниците по спора, като по този начин са
демонстрирали явно, трайно и несъмнено своене на имотите.
Пълномощникът на ищците сочи, че ищците, а преди това и техните
праводатели, в нито един момент не са позволявали ответниците да владеят
имотите, поради което давността по чл. 79, ал. 1 от ЗС е изтекла в полза на
ищците, без същата да е била прекъсвана, което прекъсване, съобразно
константната съдебна практика, да се изразява в извършване на действие по
отстраняването на К. и И. от имотите, предявяване на права по съдебен ред
или в установяване на фактическа власт върху имотите от ответниците по
настоящото дело или от когото и да е другиго.
В случая е налице оригинерен способ на придобиване на собственост
на процесните имоти от страна на ищците.
С оглед на гореизложеното ищците посочват, че е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск, като молят съда да постанови
2
съдебен акт, с който да признае за установено спрямо наследниците на И. М.
Б., а именно: Б. И. Б., М. И. Р., С. И. Б., А. И. Б., че ищците - К. А. Б. и И. М. Б.,
са собственици на основание давностно владение, с начало 1974 г. на:
Поземлен имот с идентификатор 51319.14.100, местност ,,А.‘‘, вид
собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 8, НТП Нива, площ 1541
кв. м, стар номер 003068, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и
съседи имоти с идентификатори: 51319.12.134, 51319.14.97, 51319.14.98,
51319.14.99, 51319.14.101, 51319.14.102, 51319.14.135 и
Поземлен имот с идентификатор 51319.14.101, местност ,,А.‘‘, вид
собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 8, НТП Пасище, площ
280 кв. м, стар номер 003069 съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и
съседи имоти с идентификатори: 51319.14.98, 51319.14.99, 51319.14.100,
51319.14.102, 51319.14.135, 51319.16.67.
След изпращане на Разпореждане по чл. 131 ГПК с препис от исковата
молба и доказателствата към нея, от ответника А. И. Б., чрез назначения му
особен представител адв. Г. Д. е постъпил отговор, с който изцяло оспорва
предявения иск, като неоснователна и недоказана. Останалите ответници не
подават отговор.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си поддържат
предявения иск.
Ответникът А. И. Б., представляван от назначения му особен
представител адв. Г. Д. заявява, че няма да допълва отговора си и да навежда
нови твърдения. Моли съда да се произнесе съобразно представените по
делото доказателства.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното.
Ответниците по делото са законни наследници на И. М. Б., ЕГН
**********, бивш жител на Н., починал **.**.**** г., видно от Удостоверение
за наследници, изх. № 94-00-217/04.03.2025г., издадено от Общинска
администрация Н..
С Решение № 1895/06.04.1999 г., влязло в сила на 25.12.1999 г. , ПК –
Н., което е изискано с писмо и представено от ОСЗ-Н., е възстановила правото
на собственост в полза на И. М. Б. на земеделски имоти, а именно: нива от
1.541 дка, осма категория, м. ,,А.‘‘, имот №003068; пасище, мера от 0.280дка,
осма категория, м. ,,А.‘‘, имот №003069; нива от 4.837 дка, осма категория, м.
,,Р.‘‘, имот №003223; използв. ливада от 2.239, осма категория, м. ,,Р.‘‘, имот
№003239; нива от 8.335 дка, осма категория, м. ,,К.‘‘, имот №004098.
За процесните имоти по делото са представени скици от АГКК гр. С.:
№ 15-254787-13.02.2025 за поземлен имот с идентификатор 51319.14.100, с
площ 1541 кв.м., вид територия: „Земеделска“; категория „осем“; НТП
„Нива“, с предходен номер 003068, по КККР на Н., местността „А.“; № 15-
3
254792/13.02.2025г. за поземлен имот с идентификатор 51319.14.101, с площ
280 кв.м., вид територия: „Земеделска“; категория „осем“; НТП „Пасище“, с
предходен номер 003069, по КККР на Н., местността „А.“.
Като собственик, по данни от КРНИ е записан И. М. Б., съгласно
Решение № 1895/06.04.1999 г., издадено от ПК – Н..
Като свидетели по делото са разпитани С. К. В. и И. Ж. Г..
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като не влизат в
противоречие помежду си и със събраните по делото писмените
доказателства. От същите съдът приема за установено, че и двамата свидетели
имат впечатление от процесните имоти, тъй като живеят в Н. и познават
местността ,,А.‘‘ и имат имоти в същата местност. Свидетелите посочват, че
имотът на К. Б. и И. Б. е един, но говорят за имот с площ от 1.7 декара, който е
сбор от площите на двата имота. От техните показания, съдът приема за
установено, че имотът е нива и двете ищци го обработват заедно от над 40г.
Никой друг не е влизал в имотите да ги владее и ползва, свидетелите не са
чували двете ищци да имат и спор с някого за имотите, в това число и за
границите. Имотите се намират по пътя от гр. Н. за с. К., от лявата страна.
Свидетелите изрично посочват, че не са виждали И. М. Б. да влиза в имота,
нито жена му К. К. Б. да влиза в имота.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС
владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно
да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или
че предписаната от закона форма е била опорочена.
В настоящия случай съдът намира, че ищците са придобили
собствеността върху процесните имоти, с непрекъснато владение,
продължило над 40 години.
Установява се, че процесните имоти са владени непрекъснато от
ищците, още след възстановяването им от ПК – Н.. В тази насока са
свидетелските показания на разпитаните свидетели.
Владението им е явно – така е осъществявано, че да може да се
забелязва от всички. Владението на ищците е било явно – те са обработвали и
обработват имота, ползват го, засаждали са различни през годините селско
стопански култури - картофи, лук, фасул и др. зеленчуци. Демонстрирали са
намерението си открито пред всички, в това число и ответниците. То е
4
непрекъснато – няма доказателства други лица, включително ответниците, да
са завладявали имотите за повече от 6 месеца.
Владението е и несъмнено, тоест по категоричен начин ищците са
давали да се разбере, че те владеят имотите като собственици, тъй като са
обработвали и поддържали имотите и са събирали плодовете от имотите.
Владението е и необезпокоявано, тоест не само, че не е прекъсвано
чрез завладяване от другиго, но към владението на ищците е нямало
претенции от никого, в това число и от ответниците. Владението им е било
спокойно, без да са правени опити то да бъде прекъсвано. Практически
владението им обаче започва от възстановяването на процесната част, като
част от целия имот, след постановяване на решение на ПК – Н. през 1999 г.,
влязло в сила на 25.12.1999 г., но 10-годишната давност е налице.
Изпълнено е изискването, посочено в съдебната практика - Решение №
68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г. на ВКС и др., а именно, че
владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително. От гласните доказателства се установява, че нито ответниците,
нито близки на ищците, нито други жители на Н. са установявали владение
върху процесните имоти, така че да прекъснат владението на ищците.
Относно умисъла за своене на процесните имоти са налице и
задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищците като владелци са държали вещите като свои, защото няма
доказателства, че са ги държали за другиго - Тълкувателно решение №
1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
В практиката на ВКС се приема, че ако владението е предадено от
собственика или владелеца и лицето, на което е предадено извършва действия,
надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например:
облагородяване и подобряване на имота и тези действия се възприемат от
собственика, който не се противопоставя и не защитава фактическото си
състояние в продължение на 10 години, то е налице промяна на намерението и
в случая е налице владение. Тази постановка е актуална и в случая, тъй като
ответниците практически са собственици въз основа на решението на ПК-Н.
по чл.18ж ППЗСПЗЗ и тъй като като собственици са били в състояние да
възприемат действията на ищците по своене на имотите, но не са се
противопоставяли, въпреки че владението на имотите е предадено на ищците
не от ответниците, а от праводателите на самите ищци. Но в случая хипотезата
е много близка до посочената в съдебната практика, тъй като ищците,
съгласно решението на ПК Н., а именно ответниците по делото, въобще не са
се ползвали от решението на ПК. В случая липсва самото предаване на имота
от ответниците на ищците, но явно липсва и противопоставяне, т.е. налице е
съгласие с владението на ищците.
Относно момента на установяване на владението е налице практика и
на ОС – С. – Решение № 5/11.01.2021 г., по В.гр.д. 462/2020 г., по описа на ОС
– С., с което решение се приема, че при неформално дарение е налице индиция
за начало на давностно владение и от тогава започва да тече 10-годишният
5
период на непрекъснато владение. В случая обаче владението е започнало след
възстановяване на имота с решението на ПК – Н., което е влязло в сила на
25.12.1999 г. и няма как преди възстановяване на собствеността от ПК, да се
придобива по давност. В този смисъл е практиката на ВКС – Решение №
60108/22.011.2021 г., по гр.д.3534/2020 г., II-ро г.о. В това решение се приема,
че след завършване на реституцията на процесен имот, може да тече давност.
В друго свое Решение, а именно, № 16/17.04.2015 г., по гр.д. 5652/2014
г., на ВКС, Първо г.о. ВКС е третирал въпроса с признанието, чрез декларации
от останалите наследници по отношение на един, а именно, че те нямат
претенции и този един наследник е собственик на даден имот. ВКС приема,
че от момента на подписване на тези декларации, държането на идеалните
части на тези наследници (декларатори) се превръща във владение. Затова не
е необходимо, владеещият наследник да демонстрира по друг начин на
наследниците-декларатори, че владее техните части с намерение за своене и
да отблъсква тяхното владение. В случая няма подадени декларации от
ответниците, но както се посочи по-горе няма и реакция по оспорване на
владението, въпреки че съгласно решението на ПК ответниците са
собственици.
Скиците приложени по делото от лист № 8 до 11 лист, издадени от
СГКК, да се считат неразделна част от настоящото решение.
Ищците не претендират съдебно-деловодни разноски, поради което
такива не следва да се присъждат.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 77
от ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на Б. И. Б., ЕГН **********, адрес: гр.
Н., ж.к. Ч. м. №**, ет. *, ап. *; М. И. Р., ЕГН **********, адрес: с. Д., общ. Б.;
С. И. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Н.'' №*; А. И. Б., ЕГН
**********, адрес: гр. Н., ул. „Н.“ №**, че К. А. Б., ЕГН **********, адрес:
гр. Н., ул. „К. В.“ № * и И. М. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „А. С.“
№** са собственици въз основа на давностно владение продължило над
40г. на:
Поземлен имот с идентификатор 51319.14.100, местност ,,А.‘‘, вид
собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 8, НТП Нива, площ 1541
кв. м, стар номер 003068, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и
съседи имоти с идентификатори: 51319.12.134, 51319.14.97, 51319.14.98,
51319.14.99, 51319.14.101, 51319.14.102, 51319.14.135 и
Поземлен имот с идентификатор 51319.14.101, местност ,,А.‘‘, вид
собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 8, НТП Пасище, площ
280 кв. м, стар номер 003069 съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и
6
съседи имоти с идентификатори: 51319.14.98, 51319.14.99, 51319.14.100,
51319.14.102, 51319.14.135, 51319.16.67.
Скиците приложени по делото от лист № 8 до 11 лист, издадени от
СГКК, да се считат неразделна част от настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
7