№ 216
гр. Б., 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120200293 по описа за 2025 година
Постъпила е жалба от И. А. Д. ЕГН **********, против Наказателно постановление № 24-0434-
000370/18.07.2024 г. на Началник РУ в ОДМВР-Б., РУ 02 Б., с което му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 178д от Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/ за нарушение на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
В жалбата не се оспорват съществени моменти от фактическата обстановка,включително,че на
19.05.2024 г. около 18.00 ч. Д. посетил магазин „Практикер“ с лично МПС л.а. „Ф.г.“ с рег.
№******* и паркирал на инвалдно парко място. Акцентира се,че в нарушение на материалния
закон наказващият орган, не е взел предвид,че жалбоподателят притежава карта за паркиране на
места за хора с увреждания с рег. №******** с валидност до 01.03.2025 г., издадена от Община
Б..Излагат се фактически твърдения,според които при отваряне на автомобила,жалбоподателят
установил,че картата му, в предходен момент надлежно поставена на панорамното стъкло, била
изпаднала в полето пред предните седалки и подал възражение срещу съставения му фиш за
нарушение по чл.98,ал.2,т.4 ЗДвП. С тези съдържателни аргументи настоява за отмяна на НП като
необосновано и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В проведените съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и заявява
пред съда,че на 19.05.24 г. на паркинг на магазин „Практикер“ лично той е паркирал собствения си
автомобил,като преди това поставил инвалидна карта на таблото, но контролните органи не са
забелязали,че същата е изпаднала,предвид което моли,съдът да отмени издаденото НП.
Наказващият орган Началник РУ в ОДМВР-Б., РУ 02 Б., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и
съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на
въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима. НП е връчено на 01.08.2024 г.,а жалбата е
депозирана на 06.08.2024г. Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
От фактическа страна:
1
За извършеното и констатирано от актосъставителя С. Н. нарушение по чл.98,ал.2,т.4 ЗДвП
нарушение първоначално на жалбоподателя била съставена глоба с фиш серия GT бл.
№3040801/19.05.2024 г. ,срещу който постъпили негови възражения и впоследствие му бил
съставен акт за установяване на административно нарушение АУАН бл.№483823/11.06.2024 г. за
това,че на 19.05.2024 г. около 18.09 ч. в гр.Б. на бул. „Я.К.“ и на паркинга на магазин „Практикер“
паркирал собствения си л.а. „Ф.г.“ рег.№******* на място, определено за хора с трайни
увреждания, сигнализирано с пътен знак „Д 21“,като на предното стъкло на автомобила не била
поставена карта за паркиране, която се издава на хора с трайни увреждания.
При описаните фактически констатации нарушението било квалифицирано по чл.98,ал.2,т.4 ЗДвП.
Фактическата обосновка на визираното нарушение е пренесена при цялостно словесно единство в
атакуваното НП и при идентичност на правната квалификация на нарушението- чл.98,ал.2,т.4
ЗДвП, е приложен съответстващият санкционен състав на чл.178д ЗДвП и е наложена глоба в
размер на 200 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, анализирани поотделно и ценени в корелация помежду
си, както и от показанията на актосъставителя и единствен очевидец на нарушението С. Н. и
опосредствано от възприятията на присъствалите при съставяне на акта св.А. Я. К. и И. Д.
разпитани в качеството на свидетели, чиято непредубеденост и обективност предвид длъжностното
им качество е извън съмнение. С оглед нивото на устойчивост , информативност и изчерпателност,
съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя Н. и съгласуваните с тях показания на
св.Я. и св.Д. /които макар и с опосредствана осведоменост от актосъставителя/, позволяват
формиране на стройна логична последователност от факти,според която на предно обзорно стъкло
на автомобила и във вътрешното пространство на автомобила не била поставена изискуемата карта
за паркиране, която се издава на хора с трайни увреждания. Според свидетеля Н. автомобилът на
жалбоподателя бил паркиран върху място за лица с увреждания, обозначено с пътна маркировка и
знак „Д21“на паркинга на магазин Практикер около 18.09 ч. на 19.05.24 г.Този факт харминира и с
предоставения от“Практикер Ритейл“ ЕООД снимков материал относно наличната пътна
маркировка,указваща на обособени паркоместа за хора с трайни увреждания и монтиран знак „Д21“
на паркинг на магазин „Практикер“,находящ се в гр.Б., ул. „Я.К.“ № *.
Съдът кредитира показанията на тримата свидетели като вътрешно последователни, лишени от
логически противоречия и изграждащи автентична система от факти, подпомагаща процеса по
разкрИ.е на обективната истина.
Съдът кредитира и наличните по преписката справка вх.№5824/10.02.2025 г. от ОП-Транспорт,
видно от която инвалидна карта с № ********/06.04.2023 г. е издадена на И. Д. и е с валидност до
01.03.2025 г.,която кореспондира изцяло на представените от жалбоподателя копия на Карта за
паркиране за хора с увреждания и наличните в административно-наказателната преписка копия на
същата, установяващи валидност на документа до 01.03.2025г.
От правна страна:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник РУ в ОДМВР – Б.,РУ 02
Б., а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице – полицейски инспектор
при 02 РУ-Б., по арг. на т.3.8 и т.1.3.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.
34,ал.1 от ЗАНН. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на
чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок.
Лимитираният от законодателя съдържателен минимум от реквизити е спазен при издаване на НП
и на административния акт съгласно законово определените съдържателни критерии на чл.42,ал.1 и
чл.57,ал.1 ЗДвП, като са описани датата и мястото на осъществяване на твърдяното нарушение,
формата на изпълнителното деяние,изразяваща се в нарушаване забраната за паркиране на местата,
предназначени за хора с трайни увреждания. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че
нарушението е описано от наказващия орган достатъчно пълно и недвусмислено, за да даде
възможност на наказаното лице да разбере всички съдържателни свойства на деянието, както в
неговите фактически, така и в юридическите му параметри, като предпоставка за пълноценно
осъществяване правото му на защита. В закономерна връзка е приложена санкционната норма на
чл.178д ЗДвП.
Независимо от горното в качествен процесуален аспект съдът намира,че е допуснато съществено
2
процесуално нарушение, свеждащо се в дерогиране на разпоредбата на чл.53,ал.1 ЗАНН,
предписваща изискване към наказващия орган да издаде наказателно постановление, с което
налага на нарушителя съответно административно наказание,само когато установи по несъмнен
начин факта на извършеното нарушение. Според настоящия състав не е проведено изискуемото
качествено,всеобхватно и задълбочено разследване на правнозначимите обстоятелства,което
предпоставя извод за упражняване правомощието по чл.53,ал.1 ЗАНН преждевременно и
превратно при необоснованост на фактическите изводи за осъществен състав на административно
нарушение по чл.98,ал.2,т.4 ЗДвП.
По приложението на материалния закон:
Забраната за паркиране на местата, предназначени за хора с трайни увреждания е предвидена в чл.
98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и задължението за нейното спазване се указва с поставяне на специалния знак
Д21, който има формата и съдържанието по чл. 55, ал. 10 от Правилника за прилагане на ЗДвП.
Водачите и всички участници в движението са длъжни да имат указаното от пътните знаци
поведение по аргумент от чл. 6 и чл. 7 от ЗДвП. Правилникът за прилагане на Закона за движение
по пътищата е актът, който урежда изчерпателно прилагането на този закон и според чл. 55, ал. 10
от него пътен знак Д21 указва мястото или местата, определени за паркиране на пътни превозни
средства, обслужващи хора с увреждания. Не е спорно по делото и на база събраните писмени и
гласни доказателства се установява,че жалбоподателят е паркирал в обхвата на действие на знак
Д21 на паркинг на магазин „Практикер“, като същевременно паркирането е и върху специално
обозначена пътна маркировка, указваща на място, определено за паркиране на ППС, обслужващо
хора с увреждания.
Именно пътен знак Д21, а също и особената пътна маркировка, имат действието, определено от чл.
6 от ЗДвП, а именно - участниците в движението са длъжни да съобразяват поведението си с
пътните знаци и с пътната маркировка, а когато има противоречие между пътен знак и пътна
маркировка, тогава съобразяват поведението си с пътните знаци. Това означава, че при поставен
пътен знак Д21 на водача на превозното средство е забранено да паркира в зоната му на действие, а
в случая паркирането е не само в обхвата на действие, но и върху самата маркировка.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел С. Н., на посочената в наказателното
постановление дата лекият автомобил е бил паркиран в района на бул. „Я.К.“ № *,паркинг на
магазин „Практикер“ , на място, което било определено за хора с трайни увреждания едновременно
с действащ пътен знак Д 21 и пътна маркировка– факт, който не се оспорва от въззивната страна.
Свидетелят Н. изтъква, че на самия автомобил нямало поставена инвалидна карта, поради което
първоначално бил съставен фиш за неправилно паркиране на собственика на автомобила, а
впоследствие след подаване на възражения срещу фиша, бил съставен и АУАН.
Съгласно чл. 99а ал.1 от ЗДвП карта за паркиране на местата, определени за превозните средства,
обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от
кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице по образец съгласно
приложението. Картата е валидна на територията на цялата страна. В случая от доказателствата по
делото се установява, че жалбоподателят е притежавал такава карта с №******** с дата на
издаване 06.04.2023 г. и дата на валидност до 01.03.2025 г.
Съгласно §6, т.64 от Допълнителните разпоредби /ДР/ към ЗДвП "човек с трайно увреждане" е
лице, определено в §1, т.2 от ДР на Закона за интеграция на хората с увреждания. Съгласно
цитирания закон това е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо
увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен,
възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен
на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто.
Собственикът на автомобила е притежавал издадена по надлежния ред и в изискуемата форма
карта по чл. 99а ал.1 от ЗДвП за паркиране за хора с трайни увреждания, която несъмнено дава
право на притежателя й да използва място за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора
с трайни увреждания на обозначените за това места. Към процесната дата, визирана в НП-
19.05.2024 г. и обвързана с констатациите на наказващия орган за дата на нарушението, картата е
била валидна.
Към възражението, депозирано срещу съставения фиш, е представено и копие от картата при
неспорни фактически положения относно мястото на паркиране от жалбоподателя в обхвата на
действие на знак Д21. Посочените фактически обстоятелства обаче не са били акуратно отчетени и
3
адекватно оценени при съставяне на АУАН, а в последствие и на обжалваното наказателно
постановление, въпреки че са своевременно релевирани в депозираното възражение. По този начин
не е обосновано, още по-малко доказано, липсата на право на санкционираното лице да паркира на
място, определено за превозни средства, обслужващо хора с трайни увреждания или че превозното
средство не е такова, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Не е изследван
въпросът за наличието или липсата на издадена по надлежния ред и в изискуемата се форма карта
по чл. 99а ал.1 от ЗДвП, даваща право за паркиране на местата, определени за превозните средства,
обслужващи хора с трайни увреждания. С посочения пропуск се е стигнало до превратно
изолиране на релевантни факти и обстоятелства,относими към преценката на съставомерните
елементи на деянието, което като закономерен резултат е предпоставило и фактическа
необоснованост на административно-наказателното обвинение.
При така установените факти, съдът приема и, че безспорно в автомобила не е била поставена на
видно място картата, даваща право на паркиране на места, предназначени за хора с трайни
увреждания. Въпреки това съдът отчита,че правната специфика и естество на инкриминираната с
въдения в нормения комплекс на ЗДвП противоправна деятелност визира съвсем различна форма
на неправомерно поведение,изразяващо се в нарушаване забраната за паркиране на местата,
предназначени за хора с трайни увреждания. В бланкетния състав на чл.98,ал.2,т.4 ЗДвП е изведен
като качествен показател на нарушението именно – предназначението на мястото на паркиране като
такова, приспособено и обозначено за хора с трайни увреждания, за които законът предвижда
преференциално паркиране поради доказано от медицински характер нарушение в социалната
интеграция /анатомично, физиологично или психическо увреждане/, какъвто именно е и случаят
ма жалбоподателят Д.. В нормативно предписаното съдържание на чл.98,ал.2,т.4 ЗДвП: Освен в
посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено: на места, определени за хора с трайни
увреждания, не е въздигната като решаваща ценност и ръководен ориентир при реализиране на
административно-наказателна отговорност факта на поставяне на самата карта на видимо място във
вътрешното пространство на паркираното превозно средство.
В хода на съдебното производство не се оспори твърдението, че към момента на паркирането
жалбоподателят е собственик на автомобила и титуляр на инвалидна карта с №********,
съответстваща на изискванията по чл. 99а от ЗДвП, съответно управляваният и паркиран от него на
19.05.24 г. автомобил е обслужвал именно лице с призната степен на инвалидност, за което не
произвежда действие забраната на чл.98,ал.2,т.4 ЗДвП. Това обстоятелство не е могло да бъде
установено към момента на проверката от страна на 02 РУ-Б., тъй като картата не се е намирала в
предната част на автомобила, каквото е указанието на самия образец на картата. След като във
възражението на жалбоподателя е посочено, че автомобилът е обслужвал лице с трайни
увреждания, притежаващо такава карта, и са изложени обстоятелствата, насочващи към случайно
деяние, поради което картата не е била видна при проверката, административно-наказващият орган
е бил длъжен да подложи тези възражения на аналитично изследване и да изложи аргументи, защо
не ги кредитира като изключващи административно-наказателната отговорност обстоятелства.
Освен това, макар в паркирания автомобил картата да не е била видна, горните изводи за обективна
и субективна несъставомерност на нарушението придобиват очевидност и несъмненост при
самостоятелен буквален прочит и анализ на санкционната норма на чл. 178д от ЗДвП, която
регламентира, че лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно
средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и
управлявано от хора с трайни увреждания се наказва с глоба в размер 200 лв. Отново като основен
оценъчен критерий, вложен в правопораждащия административно-наказателната отговорност
базис, е вложен именно отрицателният извод,касаещ доказана изначална липса на право у лицето,
което паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания.
С чл.178д ЗДвП не е предвидено основание за реализиране на административно-наказателна
отговорност за всяко лице, което съзнателно или поради случайно деяние осуетява контрола върху
паркирането на места за хора с трайни увреждания поради непоставяне/ненадлежно поставяне на
картата на видимо място в обхвата на предно обзорно стъкло.
Предвид изложеното настоящият състав на съда приема, че процесното наказателно постановление
е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и при нарушения на материлния
закон, като не са налице признаците от състава на нарушение по чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП, поради
което наказателното постановление като незаконосъобразно следва да се отмени.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0434-000370/18.07.2024 г., издадено от Началник РУ в
ОДМВР-Б., РУ 02 Б., с което на И. А. Д. ЕГН ********** за нарушение на чл.98,ал.2,т.4 ЗДвП на
основание чл.178д ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5