РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. гр. Хасково, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20235640200246 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Блок-Стен-БГ-Стандарт" ЕООД, град Хасково срещу
Наказателно постановление № 621038-F632010 от 22.12.2021 г. на Директора на офис
/дирекция/ за обслужване - Хасково в ТД на НАП - Пловдив, с което на основание чл. 179 от
Закона за данък върху добавената стойност на дружеството - жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение на състава на чл. 125, ал. 5, вр.
125, ал. 1 от ЗДДС. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, наред с изброените други атакувани пред
съда НП, за които съдебното производство е отделено, като се сочат общи оплаквания за
нищожност, поради липсата на компетентност, липса на мотиви, а при условията на
евентуалност - за незаконосъобразност, поради допуснато процесуални нарушения от
категорията на съществените и неправилност на наказателното постановление, поради
нарушение на материалния закон и необоснованост с оглед подаваните „нулеви декларации"
и подаденото заявление за дерегистрация, разгледано по - късно, което дало допълнителен
„наказателен" срок за органите на НАП. Отделно, в случай, че не бъдат споделени тези
съображения, счита, че била налице хипотеза по чл. 28 ЗАНН, без да сочи конкретни
обстоятелства, на които основава този си довод. Моли съда да постанови решение, с което
да прогласи за нищожност, а при условията на евентуалност - да отмени изцяло атакуваното
наказателно постановление на Директора на офис /дирекция/ за обслужване - Хасково в ТД
на НАП - Пловдив.
В съдебно заседание, проведено пред Районен съд - Хасково, дружеството -
жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. По делото е постъпила Молба
№6034/10.05.2023г. от жалбоподателя Блок-Стен-Бг-Стандарт ЕООД,с която взимат
1
становище по доказателствата и по съществото на спора.
Административнонаказващият орган - Директорът на офис /дирекция/ за
обслужване - Хасково в ТД на НАП - Пловдив, чрез упълномощения по делото представител
- юриск. Запрянова , оспорва жалбата и в хода по същество и в представени писмени
бележки развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното
наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от връчване на санкционния
акт, срещу подлежащ на обжалване акт, след уточнението в съдебно заседание, направено
по отношение на предмета на обжалване, от правен субект, надлежно легитимиран да
атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността
й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
При извършена към 15.09.2021 г. от свид. Е. С. Я. на длъжност към този момент
„инспектор" по приходите в ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково проверка, въз основа на
приложена разпечатка на данъчно - осигурителна сметка в частта на данъчни вземания и
задължения по ЗДДС на „Блок-Стен-БГ-Стандарт" ЕООД, ЕИК: *********, с адрес за
призоваване: град Хасково, ул. „Драгоман" № 54, вх. А, представлявано от управителя Т. Й.
Г. било установено, че с Акт за дерегистрация по ЗДДС № 260992102925026 от 09.09.2021 г.,
дружеството било дерегистрирано на 18.10.2021 г. по ЗДДС лице и в това си качество към
15.19.2021 г., респ. към датата на проверката - не било подало, чрез съответните физически
лица за данъчен период от 01.08.2021 г. до 31.08.2021 г., справка - декларация по чл. 125, ал.
1 и отчетни регистри по чл. 124 от Закона за данък върху добавената стойност. Това
обстоятелство било констатирано на 15.09.2021 г. В резултат на така установените
обстоятелства и след достигнат извод за осъществено нарушение по ЗДДС, срешу
дружеството - жалбоподател - „Блок-Стен-БГ-Стандарт" ЕООД, град Хасково е съставен
Акт за установяване на административно нарушение F632010 от 21.10.2021 г.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от свид. Е. С. Я.
в отсъствие на законния представител на „Блок-Стен-БГ-Стандарт" ЕООД, град Хасково,
тъй като въпреки изпратените до дружеството Покани, получени от управителя на „Блок-
Стен-Бг-Стандарт" ЕООД Й. Т. Г. за съставяне на акта, не е изпратен представител.
Съставянето на акта за установяване на административно нарушение при условията на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН било удостоверено с подписа на свидетелите Д. Ж. Б. и М. П. К. на
длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково.
Екземпляр от съставения АУАН е връчен от екип връчители при ТД на НАП -
Пловдив, офис Хасково на 25.11.2021 г. чрез представляващия по закон дружеството -
жалбоподател, а фактът на връчване на свой ред е удостоверен с подписа на това лице в
приложената към процесния АУАН разписка.
Срещу така съставения акт за установяване на административно нарушение е
постъпило възражение от страна на дружеството - жалбоподател в установения срок за това,
след връчване на екземпляр от него, в което се излагат твърдения за причините за
неизпълнение на задължението по чл. 125 ЗДДС, навеждайки доводи за маловажност на
случая.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е
възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на
административно нарушение, като на основание чл. 179 от Закона за данък върху
добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение
на състава на чл. 125, ал. 5, вр. 125, ал. 1 от ЗДДС по отношение „Блок-Стен-БГ-Стандарт"
2
ЕООД, град Хасково.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по - горе,
както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетелите Е. С. И., Д. Ж. Б. и М. П. К. относно обстоятелствата,
изложени в АУАН, свързани с извършената проверка и фактите около неговото съставяне,
като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Поради това, съдът ги
възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Показания са
вътрешно безпротиворечиви и последователни, поради което се кредитират с доверие, а
тяхното коментиране по същество ще бъде направено в изложението на правните изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност, данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на
който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този
данъчен период, а по силата на ал. 2 данъчният период е едномесечен за всички
регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по глава осемнадесета.
В чл. 87, ал. 4 от ЗДДС е предвидено, че последният данъчен период обхваща времето от
началото на данъчния период до датата на дерегистрацията включително. Според чл. 125, ал.
1 ЗДДС регистрирано лице, подава за всеки данъчен период справка-декларация, съставена
въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157, а в ал. 3 е
вписано, че заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и
отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. В ал. 5 на същата разпоредба е
предвидено, че декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о
число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. По силата на
чл. 179 ЗДДС, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието,
регистрирано по този закон лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по
чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, декларацията по
чл. 157, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични
търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена
имуществена санкция на дружеството - жалбоподател е обявено от закона за наказуемо с
административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат
отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл.
40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в отсъствие на законния представител на
юридическото лице, сочено като нарушител, след като се констатира от съда наличието на
предпоставките за това. В конкретната хипотеза изпратените до дружеството покани за
съставяне на акта е върната с отбелязване, за тяхното връчване и условията, при които е
станало това, но въпреки това не е изпратен представител, което е достатъчно основание да
се приеме, че са налице условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Фактът на съставяне на АУАН
при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е удостоверен с подписа на нарочни свидетели, а
изпълнението на последващото действие със самостоятелно правно значение - връчване на
екземпляр от съставения АУАН е довело до предоставяне на възможност за реализиране
правото на защита в съответния обем към този момент на развитие на
административнонаказателното производство /явяващо се критерият за преценка дали
дадено процесуално нарушение е съществено/. А именно да се подаде възражение, от която
възможност привлеченият към административнонаказателна отговорност субект се е
3
възползвал. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за
издаването му, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. Поради тези съображения, възраженията на
жалбоподателя в обратна насока - за липса на компетентност и на реквизити - мотиви,
обосноваващи нищожност и за допуснати процесуални нарушения са изцяло несъстоятелни.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се
установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е че „Блок-Стен-БГ-Стандарт"
ЕООД, град Хасково, в качеството на регистрирано по Закона за данък върху добавената
стойност лице, не е подало, чрез съответните, ангажиращи го с действията си физически
лица, за данъчния период от 01.08.2021 г. до 31.08.2021г. отчетни регистри по чл. 124 от
ЗДДС към 14.09.2021 г. и така на 15.09.2021г. е извършило описаното нарушение.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците
на състава на административно нарушение по. чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС, както
правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото
нарушение е формално, на просто извършване чрез неизпълнение на задължение за
предприемане на определено действие, в хипотези като настоящата, когато регистрирано по
ЗДДС лице е необходимо да подаде заедно със справка- декларацията по чл. 125, ал. 1
ЗДДС, и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС за съответния данъчен период, който
съгласно чл. 87, ал. 4 от ЗДДС в конкретната хипотеза обхваща времето от 01.08.2021 г. до
31.08.2021 г. и това да стане до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнася, т.е. до 14.09.2021 г. Без значение в случая, от гледна точка
съставомерността на деянието, е финансовият резултат на дружеството за съответния период
и обстоятелството дали е налице данък върху добавената стойност за внасяне или не.
Горният извод не се променя и от твърдението на пълномощника на законния представител
на дружеството - жалбоподател във вписаното възражение в жалбата, за пропуск при
фактическото подаване на отчетните регистри от страна на лицето, отговорно за
счетоводното обслужване и вирусно заболяване на това лице. Въпреки, че това твърдение не
бе доказано по делото, то само по себе си така или иначе не обосновава извод за наличие на
извинителна причина за неизпълнение на законовото задължение. Освен това, отговорността
на физическите лица в качеството им на еднолични търговци и на юридическите лица за
неизпълнение на законоустановени задължения, обявени за административни нарушения е
обективна и безвиновна, съгласно чл. 83 от ЗАНН, като делегиране изпълнението на тези
задължения и оправомощаване на други лица, чрез упълномощаването им, както в случая,
не води до прехвърляне на отговорността или до освобождаването от такава, а
реализирането на отговорността е обстоятелство от значение единствено за уреждане на
вътрешните им отношения.
В случая, не са установени факти, които обективно да са от естество да доведат до
изключване на отговорността за процесното нарушение и в хипотезата по чл. 28 ЗАНН.
Поради тези доводи, не са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН по
отношение на описаното нарушение, доколкото характеристиките, начина на извършване,
обстоятелствата, определящи степента на отговорността не разкриват хипотеза в която
визираното деяние да се отличава с липса на обществена опасност или обществената му
опасност да е явно незначителна в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид.
Оттук липсва юридически обоснована възможност, изложеното да доведе до извод за
маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, респ. до наличие на основание за отмяна на
наказателното постановление, като преценката на наказващия орган в рамките на
проведения съдебен контрол за законосъобразноист на санкционния акт се явява
обоснована.
4
Деянието, обявено от чл. 179 ЗДДС за наказуемо е неподаване на отчетни регистри
по чл. 124 от ЗДДС заедно със справката декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС в срока по чл.
125, ал. 5 от същия закон. Същото от обективна страна се осъществява чрез бездействие.
Неизпълнението на задължение, вменено като такова по силата на закона води до
ангажиране на отговорността на нарушителя, като законодателят е предвидил изключително
широк диапазон на възможната санкция, даващ възможност за индивидуализация на
конкретното наказание в зависимост от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай.
При тази индивидуализация наказващият орган е отчел всички релевантни обстоятелства -
че нарушението е извършено за първи път и с него няма данни да са причинени щети за
бюджета и е определил размера на санкцията в минимален размер в съответствие с
материалния закон и при възможно най - благоприятен за жалбоподателя режим.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената
жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено.
По отношение на разноските по направеното искане от наказващия орган, чрез
процесуалния му представител, следва да се отбележи, че предвид изхода на спора и
нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, според която, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование, както предвижда ал. 4, то в тежест на
дружеството - жалбоподател следва да бъдат възложени направените по делото разноски за
възнаграждение на упълномощен юрисконсулт. Същото бе определено в размер в рамките
на цитираната норма, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ по
отношение на деянието, описано в наказателното постановление, доколкото процесуалният
представител се явява и пледира в съдебно заседание. Съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ минималното възнаграждение за процесуално представителство в производства по
реда на ЗАНН е 80 лв. и тъй като липсва фактическа и правна сложност на случая,
изискваща специални и по - значими процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза, в полза на издателя на наказателното постановление в съдебно заседание и предвид
преценката при индивидуализацията на санкцията, ще следва да бъдат присъдени, съответно
в тежест на жалбоподателя - възложени разноски на основание чл. 63д от ЗАНН именно в
такъв размер.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 621038-F632010 от 22.12.2021 г. на
Директора на офис /дирекция/ за обслужване - Хасково в ТД на НАП - Пловдив.
ОСЪЖДА „Блок-Стен-Бг-Стандарт" ЕООД, ЕИК: *********, с адрес за призоваване:
град Хасково, ул. „Драгоман" № 54, вх. А, представлявано от управителя Т. Й. Г. да заплати
на НАП сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по делото разноски за
заплащане на възнаграждение за упълномощен по делото юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
6